На режисьора му се плащат много пари, точно за това да ни обясни всичко, на нас, на зрителите. За да разберем всичко, а не да се опитваме да правим догадки... как да разберем, какво има предвид режисьора? Може и нищо да не се е опитал да каже, а ти се опитваш да мислиш вместо него. Омръзна ми. Всички станаха много умни.На запад, започват да се замислят над проблема на функционалната неграмотност някъде през 80-те години на миналият век. Същността му е в това, че въпреки масовата грамотност, хората не поумнявали, а все по-зле се справяли с професионалните си задължения. Няколко изследвания показали че въпреки че хората могат формално да четат и да пишат, те не разбират смисъла на прочетената книга или инструкция, както и не можели да напишат логически свързан текст.
Хората, страдащи от функционална неграмотност разпознават думите, но не могат да декодират езика, да намерят в него художественият смисъл или техническа полза. Заради това те са лоши читатели и зрители – предпочитат най-грубата и праволинейна популярна култура. Някой изследователи смятат че функционалната неграмотност е по-лошо явление от обикновената безграмотност, тъй като показва много по-дълбоки нарушения на механизмите на мисленето, съсредоточаването и паметта. Можете да вземете някой негър от произволно нигерийско село, да го обучите на научни премъдрости и ще видите че от него ще се получи мислещ и разумен човек. Защото в главата му всички познавателни и мисловни процеси протичат адекватно.
Появата на функционалната неграмотност в западните страни съвпаднала с първите осезаеми крачки на тези държави в прехода им към информационното общество. Знанията и таланта да се ориентираш в непозната среда се превърнали в критерий за социално израстване на индивида. В MIT, където, както знаете е учил самият Гордън Фриймън, създали графика за пазарната стойност на даден работник в зависимост от израстването му по две скали. Първата – изпълнение на рутинни, повтарящи се задачи, възпроизвеждане на действия, търпение. А втората - умението да изпълнява сложни задачи, които нямат предварително зададен алгоритъм. Ако човек е способен да намира нови методи за решение на задачите, ако може въз основа на разностранни данни да построи работещ модел, то той е функционално грамотен. Съответно, функционално неграмотните хора са пригодни само за чистачи, касиери и подобни професии, и то под надзор. Те са непригодени за евристични дейности.
Статистическите данни в САЩ година показали че през 1985 от 23 до 30 милиона американци са изцяло неграмотни, а между 35 и 54 милиона са полуграмотни – читателските им навици и умението им да пишат били на много по-низко ниво от необходимото да се справят с отговорностите на ежедневният живот. През 2003 година, дялът граждани на САЩ чиито навици за четене и писане са по-низки от минималните достигнал 41%, т.е. 121 милиона.

В Германия, ако вярваме на сенатор Sandra Scheeres, 7.5 милиона души (14% от възрастното население), може да бъдат наречени малограмотни. Само в Берлин бройката им е 320 000.
През 2006 година британското министерство на образованието заявило че 47% от учениците напускат училище на възраст 16 години, без да достигнат базово ниво в математиката и 42% не са в състояние да достигнат базовото ниво по английски език. Ежегодно британските средни училища изпращат 100 000 функционално неграмотни абитуриенти.
Посмяхте ли се над проклетите империалисти? Сега да се посмеем над себе си. През 2003 година у нас* беше направена подобна статистика по училищата (до колкото си спомням сред 15-годишните). И само 36% от тях имали достатъчно добре изградени навици за четене. От тях 25% са могли да изпълняват задачи със средна сложност, например да обобщават информация разположена в различни части от текста, да съпоставят текста с жизненият си опит и да разбират информацията поднесена в неявен вид. Високо ниво на грамотност при четене: способността да разбират сложни текстове, да оценяват критически предоставената информация, да формулират хипотези и изводи, показали само 2% от руските ученици.
Разбира се, функционалната неграмотност не се формира само в течение на детството. Тя може да засегне и достатъчно възрастен човек, погълнат от рутината на монотонното ежедневие. Възрастните и старите хора изгубват навиците си за четене и мислене, ако не им се налага да ги използват в ежедневието си. В училище и в университета ние също имаме милион предмети. Доста от тях си спомням смътно и без помагала изобщо не мога да се оправя, но за щастие все още успявам да организирам мъничките думи в огромни околонаучни текстове.
Трябва да признаем че живеем в свят на функционално неграмотни хора. Не искам да кажа че светът е създаден от тях, но в голяма степен той е създаден за тях.Впрочем, всичкото това е скучно. Хайде по-добре да се заемем с изучаването на функционалната неграмотност на практика, а именно да изведем главните и свойства и признаци.
- Функционално неграмотните граждани избягват сложните задачи, предварително са уверени в неуспеха си, нямат мотивация да се захващат с по-сложни задачи, повтарят едни и същи системни грешки.
- Тези хора често се опитват да се отърват от всякакви интелектуални задачи, оправдавайки се ту с хрема, ту със заетост, ту с умора.
- Честно си признават че не обичат да четат.
- Молят другите хора да им обяснят смисъла на текста или алгоритмите на задачите.
- Опита им да четат се свързва с фрустрация и нежелание да го правят. При четене проявяват психосоматични проблеми: могат да ги заболят очите, главата, веднага почват да изпитват желание да се захванат с нещо по-важно.
- Функционално неграмотните при четене често артикулират с устни или даже четат на глас.
- Изпитват трудности при изпълнение на каквито и да е писменни инструкции: от упражнения за шейпинг до ремонт на ядрен реактор.
- Не умеят да формулират и задават въпроси по прочетеният материал. Не могат пълноценно да участват в дискусии.
- При тях има забележима разлика между това, което разбират от чутото и от прочетеното.
- На проблеми предизвикани от собственото им неразбиране, реагират или със заучена безпомощност или с агресия към околните, тъй като не могат да разберат изцяло, кой е прав, а кой не.
Трябва да признаем че живеем в свят на функционално неграмотни хора. Не искам да кажа че светът е създаден от тях, но в голяма степен той е създаден за тях. Виждам признаците на това в цялата среда, която ни обкръжава. Рекламата, Twitter и неговите 140 символа, нивото на пресата и литературата. Опитайте да предложите на някой да прочете откъс от Хайдегер, Лакан или Томас Ман. Да четат, а още повече да пишат големи, стройни аналитични статии могат единици в процентно отношение. Учудвам се че дори медиасферата се оказа поразена от тази болест: нормално пишещите журналисти в наши дни струват повече от теглото си в злато и бързо израстват до редактори. Просто защото почти нямат конкуренция. **
Деградацията на първо място засяга сферите на дейност, които по един или друг начин са свързани със словото. И ако масата преди се отличаваше само с лош вкус, сега даже тези боклуци трябва да и се сервират под формата на сдъвкано желе на лъжичка, без твърди парченца.
В изследването Literacy in the Adult Client Population — Jones & Bartlett Publishers се дават препоръки как да се пишат текстове за функционално неграмотна аудитория, т.е. практически за целият B2C сегмент. Направо съвети на тема копирайт, тъй като повечето рекламни послания се формулират по тези закони. Ще ги споделя с вас.
- Те възприемат абстракциите и обезличените текстове много по-зле от колкото директните обръщения в духа на „ТИ, записа ли се доброволец?“. Съобщението към тях трябва да е адресирано, императивно и персонализирано. Прието е че това е най-важното и ефективно правило за работа с неграмотна публика, не сте ли съгласни?
- Да се използват думи от ежедневният речник, желателно не по-дълги от 3-4 срички. Сложносъставните думи подобни на тези от немският език, трябва да се избягват. Изхвърлете наукообразните думи (публиката все едно няма да разбере нашият дискурс), техническите и медицинските термини. Желателно е да не се използват думи, допускащи разночетене, както семантично така и като конотация. Не трябва да се употребяват наречия като „скоро“, „рядко“ и „често“, тъй като за тези хора е важно да знаят колко скоро и колко рядко.
- Абревиатурите трябва да се дават изцяло, заменете „и т. н.“ с нормалното „и така нататък“, премахнете N.B. от полетата. Въвеждащите думи също трябва да се изключат, колкото и да ни е жал.
- Информацията трябва да се разбива на красиви блокове. Повече абзаци, никакви чаршафи от плашещ текст. Да разшифроват статистика и графове с цифри, тези хора принципно не планират.
- Изреченията не трябва да надхвърлят 20 думи. Заглавията да са кратки и съдържателни.
- Искате да разнообразите текста си със синоними? Не. Появата на нови думи само обърква тези читатели. И това, което в началото на текста сте нарекли „кола“, не трябва да се превръща в „автомобил“ на края му.
- Най-важната информация трябва да се разположи в главата на статията, тъй като дори читателят да успее да стигне до края ѝ, здравословното му състояние и възприятията му вече няма да са същите.
- Текстът трябва да се разрежда със свободно място, картинки, абзаци, само и само да не уплашим читателят с мрачна стена от плътни букви.
- По-внимателно с картинките. Не трябва да има никакви декоративни елементи или илюстрации, прекалено привличащи вниманието. Между другото, в социалната реклама насочена към тази аудитория не се препоръчва употребата на фотографии на пушещи бременни жени или натаралянкали се пияндета, лежащи под масата. Трябва да покажете само това, което искате от тази аудитория.
И ако преди 40 години учените търсеха начин да се преборят с функционалната неграмотност, то сега те търсят пътища за взаимодействие с нея. До такава степен тази диагноза стана всеобща.Какви са причините за функционалната неграмотност? Тука мненията на учените се разминават, но аз мисля че това е свързано с увеличеното количество информационни потоци, затрупващи хората. Феноменът на функционалната неграмотност, започнал да се проявява условно някъде 60–70-те години на миналият век, в момента в който телевизията станала цветна и се разпространила масово. Преди години ми попадна едно интересно изследване от Франция, където се твърдеше че децата на възраст между една и три години, губят част от когнитивните си функции, ако прекарват няколко часа на ден пред телевизора.
Педиатрите едногласно заявяват че децата родени след 2000 година, поголовно страдат от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, не умеят нито да учат, нито да се концентрират, нито да четат. Едновременно с това се наблюдава ръст на социалната дезадаптация. На децата им е много по-удобно да комуникират в мрежата, от колкото да общуват на живо.
Разбирам че звучи малко странно, това че децата едновременно не могат правилно да работят с текст и същевременно кибичат в социалните мрежи, където всичко е построено въз основа на текста. Но вгледайте се в нивото на съобщенията им. Текстовото, а и не само, съдържание в глобалната мрежа е генерирано от няколко ентусиаста, плюс стотина комерсиални бранда. Всичко останало е споделяне и репостинг. Like and share. При това не е важно, какво шерва човек, дали снимка с котенца или пост за Jean Baudrillard, и в двата случая, това може да свидетелства за функционална неграмотност.
Всеобщата грамотност разкри за обществеността факта че училищното образование не винаги изкарва компетентни хора. Но само след разпространението на новите канали за комуникация, стана невъзможно да се игнорира проблема.И ако преди 40 години учените търсеха начин да се преборят с функционалната неграмотност, то сега те търсят пътища за взаимодействие с нея. До такава степен тази диагноза стана всеобща.
Обвинявам на първо място телевизията, а след това компютризацията, digital-media. Ситуацията с радиото е по-сложна. За да възприемаш слухово новините или „Беседи пред камината“ на Рузвелт трябва да положиш усилие и да се концентрираш. Телевизията е първият източник на информация, който не изисква никакви усилия за възприемане и анализ. Картинката заменя дикторският текст, екшънът, честата смяна на кадри, сцени и декори не дава да скучаеш и да се откъснеш.
Във времената в които Мрежата бе сътворена от гийкове, Интернет беше затрупан с умни текстове. С течение на популяризацията на мрежата тя се пълнеше с хора отдалечени от науката и квалифицираният труд. Сега на повечето юзъри им е достатъчно да знаят само няколко думи от типа на „porn“ или „flash games“, за да намерят търсеното от тях. Можеш моментално да превключиш от хороскопите към жълтата хроника, след това ютюб или фермата. Все едно че щракаш каналите на дистанционното. На млади години ми се налагаше да вложа някакво усилие за да се забавлявам. Игрите малко или повече стимулираха познавателните импулси
Защо Стив Джобс и Бил Гейтс са конфискували елетронните гаджети на децата си? Крис Андърсън, който сложил пароли на домашните дивайси така че на тях да не може да се работи повече от два часа на ден, разказва:
„Децата ми обвиняват мен и жена ми в това че сме фашисти, които са прекалено разтревожени от технологиите. Те казват че нито един от приятелите им няма такива ограничения в семейството си. Така е защото виждам опасността от прекомерното увличане по интернет, както никой друг не може. Видях проблемите с които се сблъсках и не искам децата ми да изпаднат в същата беда.“
А това са хора, които по идея трябва да боготворят новите технологии във всичките им прояви.
Отделите за реклама и SMM маркетинг се нуждаят от потребители. А кой може да бъде по-добър потребител от функционално неграмотният човек? Нека тези хора имат низки доходи, но името им е легион, а заради ниският си коефициент на интелигентност, те лесно се поддават на манипулации.За да сме честни - обществото ни все още не е изградило необходимата информационна култура. Всъщност се получава точно обратното, нещата стават по-зле с всяка изминала година, предвид това как комерсиално ориентираните структури все повече завладяват информационното пространство. Отделите за реклама и SMM маркетинг се нуждаят от потребители. А кой може да бъде по-добър потребител от функционално неграмотният човек? Нека тези хора имат низки доходи, но името им е легион, а заради ниският си коефициент на интелигентност, те лесно се поддават на манипулации. На пример, преобладаващото мнозинство длъжници по кредити са хора, които не са в състояние правилно да прочетат и да разберат договора, предлаган от банката, да пресметнат вноските си и да изчислят бюджета си.
Нищетата ражда нищета. В това число и в интелектуалната сфера. Често виждам как младите родители, за да се избавят от детето си за половин, един час му връчват таблета с игрите. И това на възраст година и половина - две. Като дете обичах да гледам телевизия, но тогава вече имах изградена самозащита и успявах да филтрирам рекламата и боклука и да разгледам критично образите на екрана. Можех да се концентрирам върху някоя книга за часове, дори малко повече от необходимото. А ранният достъп към носещите удов0лствие и релаксация информационни потоци, води до стремителна деградация и атрофия на синтетичните функции на мозъка.
Няма как да не сте забелязали нарастването на неравенството между бедните и богатите в света. Така в съвсем близко време 10% от хората ще притежават не само 90% от материалните блага на планетата, но и 90% от интелектуалният потенциал. Пропастта между тях се увеличава с всеки изминал ден. Някой хора стават все по-умни, все по-уверено оперират с безкрайните потоци информация, а други се превръща в безсловесно, потънало в кредити стадо. При това абсолютно доброволно. Даже няма на кой да се оплачеш. Очевидна корелация между бедността и функционалната неграмотност няма. Много по-голямо значение има възпитанието и влиянието на родителите. И също така притежаването на функционална грамотност от тяхна страна.

Добрият стар Луначарски е открил най-добрата рецепта срещу всички видове неграмотност. На едно събрание някакъв работник го попитал:
– Другарю Луначарски, вие сте толкова умен. Колко института трябва да завърши човек за да стане като вас?
– Само три – отговорил Луначарски – Първият трябва да го завърши дядо ви, вторият баща ви, а третият вие.
Послесловие.
Авторството на материала не е мое, личното ми участие е само превода. Авторът е Дарья Сокологорская и оригиналният материал е публикуван първоначално на Сигма. Позволих си да адаптирам леко текста, както и да проверя за истинността на материалите които се цитират, дотолкова до колкото могат да бъдат проследени. Оригиналната статия оставя леко неприятен послевкус на расизъм, елитъризъм и снобизъм, но като цяло, въпреки сгъстените тъмни краски, пресъздава тъжната действителност. Дори при себе си, напоследък забелязвам невъзможността да се съсредоточа върху дълъг текст, ако той не ми е интересен, но ми се налага да го прочета поради някаква причина. Популярният напоследък стил на поднасяне на информация абзац текст, последван от картинка е много лесно смилаем и не изисква никакви усилия от страна на мозъка да генерира допълнителни образи и анализи. Един вид джънк фуд за ума, от който интелекта затлъстява и става мързелив. Признавам си прегрешението - риболовните постове в блога ми са построени точно по този начин, но се опитвам да пиша повече от едно изречение на ред.
Забележки:
* В Русия** Лично мен това ме съмнява дълбоко. В момента се котират журналисти пишещи на език достъпен за мнозинството.
