Обобщение от наученото на семинара с Маркус Видалис.

Този уикенд имах огромното удоволствие да присъствам на семинар, организиран от магазина fishing-tackle.bg, с водещ Маркус Видалис, както и да си поговоря лично с Маркус на дълго и широко. Повечето от нещата, които се казаха на семинара, не бяха нови или неочаквани за мен, но цялото мероприятие ми помогна много да обобщя знанията си за морският риболов, както и научих няколко нови неща.
Да започнем от природните условия.
Мътната, вода, както и лекото вълнение вдигнато от вятъра са нещо хубаво. Ако водата е кристална, и няма грам вятър, отиваш да ядеш сувлаки и да пиеш узо.
Новата луна и пълнолунието, докарват по-високи приливи. По време на четвъртинките, водата не се движи и рибата става мързелива. Течението на водата носи храна и прави морето живо.
По време на отлив почивай, но дойде ли прилива, не пускай въдицата.
Задуха ли западен вятър, отивай да ядеш сувлаки. Задуха ли северен - бягай да ловиш.
В най-прозрачната вода, ползвай прозрачни или матови примамки. Когато водата е мътна, наблягай на холограмите, белите и жълтите цветове. През нощта, избягвай ярко осветените места, а търси границата между светлината и тъмнината. През нощта, рибата вижда само силуети, както и ти. По-матовите, а защо не и черните примамки си работят идеално тогава. Все пак основният орган с който хищника усеща жертвата си е страничната линия. Както всички знаем в морето не обитават дискоболове, а невинната жертва се стреми да се скрие. Ако не се криеш, а нагло демонстрираш присъствието си с ярки цветове, означава че си опасен.
По изгрев и по залез слънце, ако небето е червено - и примамките трябва да са червени, ако небето е розово-лилаво, примамките също трябва да са розово лилави.
Когато е топло, бейтфиша е дребен и ако хвърлиш 20 сантиметра примамка, хищника просто няма да я асоциира с понятието храна и ще я подмине. Когато е студено, храна няма и хищника налита на всичко. По-голямата примамка ще привлече хищника от по-далеч.
Като заговорихме за странични линии, да не подмина и момента с влакната. Влакното трябва да е осем жилно и максимално гладко, защото 4 нишковото влакно стърже по водачите и резонира като струна по цялата си дължина. На гладните паламуди и лефери може да не им пука, но другите рибки се плашат от това.
Пак на тема влакна - флуоркарбоновият повод (боже каква идиотска тема за дискусии предизвикала не един flame war по форумите) трябва да бъде следната дължина - когато примамката е на третият водач (позиция за замятане), възелът между основата и лидера трябва да е близо до макарата. За последното не съм 100% сигурен че го разбрах правилно, но съвсем скоро ще проверя как точно стоят нещата, защото това ще спести адски много ядове.
За различните риби.
Лефера ловува на групи, като групата атакува пасажа дребосък, лефера си набелязва някакво рибе изкарано от бейт бола и го преследва докато не го изяде. За това за лефер се води агресивно. Това не трябва да се приема като чиста и 100% истина, защото на Лефкада нещата бяха такива ама с точност до 100% на опаки.
Баракудата ловува пак на групи, но тя се прокрадва тихо и ловува от засада, като атакува изненадващо. За това проводката за баракуда е бавна, луцуса трябва да реши че е изненадал невинна жертва.
Маятикото е глупаво и налита на всичко, което е в обсега му. Групъра е предпазлив, а синегридата не напразно е наречена кралица на рибите.
Ако ловиш лефер и баракуда, сложи 10-15 сантиметра повод 0.70 преди примамката. На гореспоменатите риби не им пука за този повод, а те често атакуват от към главата и могат да срежат линията просто не уцелвайки примамката.
Техники, тактики и чалъми.
Правило номер едно - спининга е занимание за самотни вълци. Ако видиш че някой лови, бягай на далеч от него. Вземи си максимум едно другарче. Трима вече сте много. Правило номер две - бъди разнообразен, рибата привиква с примамките и проводките и след един определен момент просто ги игнорира. Сменяй често примамки и проводки, особено след като хванеш една-две риби по този начин. Правило номер три - избягвай пристанищата или ако ловиш на пристанище лови на входа или от външната страна. В момента в който рибата влезе в пристанището, тя става адски предпазлива и реално, на спининг може да се хване само прясно навлязлата риба.
Спининг и джигинг.
Ако отделяш еднакво време на спининга и на джигинга, то от 10 хванати риби, 7 ще са на спининг, а 3 на джигинг. Седемте спинингови риби може да са всякакъв размер, трите джигингови ще са сериозни. При джигинга, за разлика от спининга не може да се прави компромис с такъмите. Пръчка, която не е специално конструирана за джиг, просто не може да води пилкерите по правилният начин. Макара, която не е достатъчно здраво и надеждно конструирана за джиг, ще сдаде багажа много бързо. Т.е. както при спининга може да се оборудваш съвсем прилично за около 500 евро, така при джигинга това е цената само на пръчката.
Това е основата на нещата, също така дискутирахме много подробности и конкретни модели и марки. На мен ми се изясниха много неща, разбрах причините за доста успехи и неуспехи последните няколко години. Изключително съм благодарен на Петър Вукадинов за мероприятието.
П.С. Споделеното горе не е панацея за риболова. Също така и не е на 100% вярно. Но предвид опита ми натрупан с настъпване на мотики, според мен ще помогне за улавянето на някоя друга риба в повече. Не говоря за моментите когато ти "грухва" и ти се изсипва пасаж охищнял лефер или паламуд в краката. Тогава нищо не важи освен скубането.
Наслука.