четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Дванадесетте метода за водене на литературна полемика.

Преди време намерих този текст, като авторството се приписва на Карел Чапек. Честно казано не успях да намеря някакво доказателство за авторството на текста, но съдържанието ми хареса, защото описва около 80% от съдържанието на интернет форумите напоследък.
Пъ.Съ. Превода е лично мой, така че моля, отнесете се с уважение към интелектуалният труд.

Despicere (гледане от високо)
Участникът на диспута трябва да даде на опонента си да почуства своето интелектуално и морално превъзходство, с други думи да даде да се разбере че противникът е ограничен, слабоумен, графоман, говори празни приказки, неграмотен мошеник, цървул, кръгла нула и изобщо, субект недостоен за разговор с него. Тази априорна предпоставка ви дава право на високомерно-поучителен, аристократичен и самоуверен тон, който е неотделим от понятието "дискусия".

Termini (терминология)
Употреба на специални полемични обороти. Ако например напишете че господин Хикс по ваше мнение не е прав, то господин Хикс ще ви отговори че "вероломно сте му се нахвърлили". Ако считате че за съжаление, на нещо не му достига логика, то вашият противник ще напише че вие "ридаете" или "проливате сълзи" над това. Аналогично на това се казва "пръскате със слюнки" вместо "протестирате", "клеветите" вместо отбелязвате",
"заливате с помия" вместо "критикувате" и т.н. Дори да сте тих човек, безобиден като агънце, с помощта на съответните изрази ще бъдете нагледно обрисуван като раздразнителен, безотговорен, импулсивен и частично луд субект.

Caput canis (тук - приписване на лоши качества)
Изкуството са употребяваш само такива изрази, които могат да създадат само и единствено отрицателно мнение за жертвата. Ако вие сте разумни, можете да бъдете наречени страхливец, ако сте остроумни може да се каже че се претендирате за остроумие, ако сте склонни към прости и конкретни доводи, може да се обяви на всеослушание че сте посредствени и тривиални, имате ли склонност към абстрактни аргументи, можете да бъдете представени като преучил схоластик и т.н.

Non habet (тук - констатиране на отсъствието)
Ако сте сериозен учен, е много лесно да бъдете победени по този начин, като се заяви че вие мислите ограничено, че сте приказлив моралист, абстрактен теоретик или нещо от този сорт. Но вие може да бъдете унищожен по метода Non habet. Може да се каже че ви липсва тънкото остроумие, непосредствеността на чувствата и интуитивната фантазия. Ако пък се окажете непосредствен човек имащ остра интуиция, можете да бъдете сразен, като ви се каже че не ви достигат основните принципи, дълбоките убеждения и изобщо морална отговорност.
Ако сте разсъдлив, значи за нищо не ставате, тъй като сте лишени от дълбоките чувства, а пък ако ги имате то вие сте емоционален парцал, тъй като нямате високи рационални принципи. Вашите истинни качества нямат никакво значение - трябва само да се намери, какво не ви е дадено, та въз основа на това да бъдете стъпкани в калта.

Negare (тук - отрицание на наличието)
Състои се в простото отрицание на всичко ваше, на всичко присъщо ви. Ако примерно сте учен човек, този факт може да бъде игнориран и са се каже че сте повърхностен празнодумец и дилетант. Ако в течение на 10 години сте твърдили че вярвате в бабата на дявола, или примерно в Едисон, то на единадесетата година, в полемиката, за вас може да се каже че никога не сте успявали да се издигнете до позитивната вяра в съществуването на бабата на дявола или Томас Алва Едисон. И този номер ще мине, тъй като непосветения читател не е чувал нищо за вас, а просветеният ще изпита злорадо чувство от осъзнаването че отричат очевидни факти за вас.

Imago (тук - подмяна)
Същността на метода е че на читателя му се пробутва някакво невъобразимо плашило, нямащо нищо общо с противника, след което този имагинерен противник се унищожава. Например се опровергават мисли, които никога не биха дошли в главата на противника и които той естествено никога не е изказвал. Показва му се че е простак и дълбоко се заблуждава
като се дават за пример наистина глупави и погрешни тезис, които обаче не му принадлежат.

Pugna (пребиване от бой)
Основава се на присвояване на название на противника, или тезата, която той защитава, след което цялата полемика се води срещу този произволно избран термин. Тази хватка се използва най-често в така наречените принципиални полемики. Противника бива обвинен в някакъв непотребен "...изъм" след което този "...изъм" бива публично разпердушинен.

Ulises (в случая Одисей, като символ на хитростта)
Главното в този похват е да се отклоните от темата и да не говорите нищо по същество. Благодарение на това, полемиката изгодно оживява, слабите позиции се замаскирват и целият спор придобива безкраен характер. Това също така се нарича "изтощаване на противника.

Testimonia (свидетелство)
Основава се на това че понякога е изгодно да се използват препратки към произволен авторитет, като например да се заяви "още Пантагрюел го е казал" или "както доказа Трейчке".
При една известна степен на начетеност по този начин винаги може да се намери цитат, който да свали противника на земята.

Quousque... (отколе...)
Аналогично на предишният метод, но се различава по липсата на пряка препратка към даден авторитет. Просто се казва "Това е опровергано много отдавна" или "Това е вече преминат етап" и дори "Дори децата знаят това" и т.н. Опровергавайки нещо по този начин, не се налага да представяш никакви нови аргументи. Читателят вярва, а на противника му се налага да защитава "Отдавна опровергани" тези. Доста неблагодарна задача.

Impossibile (тук - не трябва да се допуска)
Не се допуска това противника да се окаже прав по който и да е въпрос. Достатъчно е да признаете дори една трошица истина, казана от него - спорът е загубен. Ако дадена фраза не може да бъде опровергана, винаги имате възможност да кажете "Господин Хикс пак се опитва да ме поучава...", или "Господин Хикс оперира с толкова плоски и общоизвестни истини, все едно че са негово откритие..." или "Целият свят трябва да изпадне във възторг. Сляпата кокошка намери житно зърно и сега кудкудяка че..." Общо взето винаги ще се намери нещо, нали?

Jubilare (тържествуване)
Един от най-важните похвати, който се състои в това че винаги трябва да напускате бойното поле с вид на победител. Изкушеният полемист никога не е победен. Потърпевш поражение винаги се оказва неговият противник, когото са успяли да "убедят" и с който вече "всичко е свършено". Точно по това се отличава полемиката от всички други спортове. Боецът на килима честно признава себе си за победен, но ми се струва че досега нито една полемика не е завършила с думите: "Дайте да ви стисна ръката вие ме убедихте"

сряда, 19 ноември 2014 г.

Еволюция на възгледите. Изборът на идеалната пръчка.

Някога отдавна St. Croix беше бог, а Avid беше неговият пророк. За Legend серията изобщо да не говорим, тя беше толкова заоблачна и невероятно скъпа че трябваше да си много специален човек за да я притежаваш. Моя милост пък притежаваше един колец произведен в Китай от полската фирма Mikado, с украса стилизирана в далекоизточен стил, с някакви странни оплетки представени като кевлар и лак покриващ бланката от основата до върха. Като за тогава това си беше чудесна пръчка малко над средното ниво, въпреки теглото и от 300+ грама и акцията, която въпреки описаните 5-25 клонеше реално към 10-40. Окомплектована с топ модела макара за тогава - pflueger president, макара, която имаше навика да прави бради дори  с монофил, но пък имаше невероятните 10 лагера и покритие от волфрамов карбид на ролката на бигела и ръба на шпулата. Макарата в последствие беше заменена от Daiwa Sol, която ми служи дълги години безупречно, преди да се озове на дъното на Доспат. Тогава си лових с този такъм, който влизаше в клас "any", а иначе казано - каквото си намерил . Че дори и понякога хващах. Което не беше зле като резултат с такъм, който за час риболов те запознава много подробно със собствената ти анатомия и разбираш за съществуването, на неподозирани до момента мускулчета и стави, които не само че се оказва че съществуват, ами могат и адски да болят. Най-хубавото, което се случи с тази сопа, беше това че въпреки клозетното фи110 в което я разнасях, тя изненадващо се счупи брутално и непоправимо.

Втората стъпка, беше съвсем "истинска" сопа, а иначе казано Avid. По онези години това беше мейнстрима. Факта че Авида тежи, не мята като хората и не е особено чуствителен, тогава не го отразявах много. Важен е стадният принцип - след като всички кажат че авида е велика пръчка, значи е такава. Тогава почнах да хващам първите паламудчета и тунчета. Нещата почнаха да загрубяват, а аз да усещам леко за какво става дума. Следващото, което ми попадна под ръка беше Sakura Shinjin, която рЕзко ми направи впечатление. Най-вече с това че до момента не бях виждал пръчка, която да е едновременно корава, да мори рибите и да мята добре, и хем да е бърз, когато трбябва, хем да е параболик, когато и това е необходимо. Бре, интересно животно.

Пръчка номер три. X-Zoga Black mamba. Тежко да си такова таковато, но за сметка на това доста правилно измислена, много удобна от към дръжка, като че ли една идея по-висока акция от колкото ми трябва. Леферите по 2+ си ги вадеше на водни ски, 40-50 грама примамки си ги мяташе от воле и си беше доста универсална. В последствие се оказа че не е чак толкова корава.
Малко след като купих зогата съвсем случайно си купих една Sakura Sportism. Покупката беше абсолютно импулсивна и в последствие се оказа че това ми е една от най-сполучливите инвестиции до момента. Предвид коледното намаление и цената от порядъка на 150 лева, покупката се оказа чист джакпот.
Един сезон Зога-та и Сакура-та ми бяха основни пръчки. Имаха всички необходими качества - далекобойност, прекрасно водене на по-резките примамки, бяха доста здрави и най-вече не ми пукаше много-много за тях и си вандалствах колкото си искам. Е, нещата не бяха на 100% розови. Зогата изморяваше доста при проължителен риболов, а дръжката на Сакурата беше най-идиотското нещо, което бях виждал през живота си. Не само че не беше удобно за хващане, ами и да държиш масивен метален ринг на макародържача с голи ръце през зимата си е леко неудобно. Другите минуси - поради факта, че пръчките си бяха доста твърдички, си хапваха плетеняк, като млада програмистка донъти, и въпреки че перфектно засичаха рибите, го имаше проблема с изправянето на куките и откачането на рибите при вадене.

Стъпка номер четири. Осъзнах че комбинацията евтино и хубаво се среща само във фентъзи романите, даже не и в научната фантастика и се почна търсенето на Истинската Японска Пръчка.
Първата истинска японска пръчка, която купих беше UFM. Първо докосване до съвършенството. Грешката, която допуснах беше че подведен от предишният си опит избрах малко по-къса пръчка - 8'3". От къде да знам че япончетата са помислили предварително по въпроса за строя и баланса на пръчката и това 8'3" е по-скоро някакво изключение от класа на sea bass пръчките, където основната дължина е между 9 и 11 фута. След като полових с UFM-а почнах да разбирам колко дълбоко съм се заблуждавал за някой неща. Реално, пръчката не беше по-лека от Сакурата, но след целодневен риболов с нея изобщо не усещаш че си ловил. Леките воблери изведнъж почнаха да летят по-далеч, а плуващите лаврашки примамки оживяха. Даже на мен ми идваше да скоча във водата и да ги захапя.
След като се сдобих с пръчка за лек воблерен риболов се погрижих и за по-тежката част на нещата, а иначе казано light shore jigging-a с едно Tenry PowerMaster lightcore. Купувайки тази пръчка първоначално не разбрах с какво бижу съм се сдобил. Не бих казал че е идеалната пръчка за shore jigging. Не бих казал и че джиггинга с железа между 40 и 60 грама е особено смислена идея. Поне за момента съм на такова мнение. Не че не се хващат рибки, но ми се струва че налита предимно дребосък. Обаче без съмнение това Тенрю работи повече от прекрасно с примамки около и над 30 грама, не зависимо дали говорим за воблери, пенсили или попери. Адски универсална и удобна пръчка.
Последното украшение на колекцията ми е Zenaq Defi Plasir 93. За тази пръчка не смятам да говоря много. Мога да кажа само че по-добро от това за целите за които е произведена пръчката няма. Може би единствено Zenaq Plasir Answer. Рано или късно, ако човек наистина търси най-доброто и опира до Zenaq.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Силиконизация!

След миналоседмичният риболов около устието на Струма, когато успях да прилъжа един лаврак и да изпусна един лефер, реших че е задължително да взема реванш. На теория условията изглеждаха повече от перфектни. Беше пълнолуние - което означава силни приливно-отливни течения, времето се очертаваше мрачно, с лек дъжд и леко ветровито. С една дума - точно това което ни трябва. Е, явно струпването на всички положителни фактори за риболов, води до някакъв странен buffer overflow, което изведнъж хвърля integer  с отрицателна стойност. Казано с думи прости по цялото крайбрежие народа наблегна на капОчиното. Капочино е някаква напитка, дето му се сервира на човек, докато той е капо, ако не знаете случайно. На фона на приказките, които чух за цялото крайбрежие на Егейско море, нашият резултат си беше за завиждане. Но стига дървена философия, да мина към риболова.
Тръгването от работа по-рано и взимането на една единствена бутилка уиски се отрази ползотворно. Тоест успяхме да направим час и половина вечерен риболов при условия при които морето беше подпряло Струма, нямаше и лек полъх на вятъра, морето беше огледално, имаше лека мъгла и във всеки един момент имах чувството че из зад шавара ще се покаже Черната Перла или Летящият Холандец. Въпреки ненормалното количество скачащи риби, покрай които разбрах какво точно имитира попера, нямахме пипане. Рибите или се бяха надрусали с амфети, или просто им беше кеф, или не им се живееше във водата, но факт -  само си скачаха. Въпреки че кой знае, може и морунажи да бяха. Та резултатът от правилният ни подход към алкохола, беше това че бях на вода в 7.20 сутринта, което си е рекорд от всякъде. Във водата беше пълно с местни лодки, които влачеха за гофари на жива стръв, а някой по-advanced users, дори на воблери. Явно риболова не вървеше, защото видях да се вади само една риба, а около обяд всички лодки изчезнаха и това при положение че миналата седмица си бяха там до тъмно. Още от началото усетих че номера с реванша май няма да се получи. Надеждата се възроди, когато минах от 12 на 9 см и почти веднага ми удари едно търнокопче.


За протокола - fiiish black minnow 90 mm цвят хаки. Технически данни на рибето - дължина - диагонал на грил тиган, тегло около 300 г. Началото на трапезният размер. Колкото и да мъчих района, повторение нямаше. Когато излязох на брега да се разтъпча, двама гръцки спинингиста изразиха сериозна форма на учудване, как така съм изкарал гофари на силиконя. Местейки насам-натам намерих едни камъчета на около 5 метра дълбочина, където регистрирах няколко кълванета на дребна риба и се лиших от първата бройка силикон.
След като се наобядвахме скокнахме до близкото пристанище, където Явор искаше да лови от буната. Аз си направих кефа да пусна лодката на спокойна вода в порта и да посрещна трите бала в морето. Припомних си удоволствието, което изпитва човек, като се бори с 3 бала ветрова вълна на гребла. Тропайки по дъното с гореспоменатият силикон на fiiish усетих, не беше точно удар, по-скоро натежаване на линията, но определено беше риба.


Абсолютно мерен дракон, минаващ 30 см.


Колкото и да е странно го откачих без инциденти.
Малко след това реших да се преместя към едни камъчета. Там моментално почна да кълве рокфиш, като резултата след третото замятане беше това:


При наличието на дребосък, живота на този силикон се мери в не повече от десет замятания. Когато съвсем го бях отписал изведнъж усетих удар на нещо малко, но доста диво. Зачудих се какво ли може да е, оказа се...


Ето защо цвета sayori толкова добре работи по това море. Жив представител на воблерите с окраска sayori и с коремче чийто цвят сред производителите на воблери се нарича candy sardine. Риба с прекрасни кулинарни качества за разлика от океанските си братовчеди и прекрасна за стръв.
Забелязва се приликата, нали?
Късният следобед последва обикаляне по кейовете, като на Ставро, целият кей беше блокиран от Орель 5, а на Олимпиада Явор хвана един търнокоп малко по-голям от моя. Вечерта последва това:


А на следващият ден бясно обикаляне по скали, плажове и пристанища с резултат не много различен от кръгла нула. Като се изключи факта че цял ден размотавах с мен кепа и в момента в който той ми потрябва, тъй като закачих един октопод на силиконче crazy fish, той се оказа на 10 метра от мен в колата.