По време на последният ми сериозен риболовен излет имах удоволствието да изпробвам двете гореспоменати пръчки. Впечатленият ми не са на 100% пълни, тъй като за целта трябва малко повече време, но това като за начало мога да кажа:
Повече няма да бъда сноб на тема въдици
Това се предполага да го напиша на една черна дъска с тебешир, примерно 50 пъти.
Да, наистина заслужавам си го заради критичният подход към всичко, което не е чистокръвен японец.
Да започнем от начало...
Не зам как точно се получи странният момент че вместо с класическата ПВЦ тръба за отвеждане на вода от мивки в размер фи 50, се оказах с едно не по-малко класическо канализационно фи 110, дълго два метра с опашка, и пълно с въдици за вертикален джигинг. Ръцете доста дълго ме сърбяха да изпробвам новите пръчлета, но възможността да ги изтествам се появи чак през ноември.
След дълго дебнене на прогнозите и леки пререкания с началството за това че отпуската ми не е планирана предварително, а чакам на полусъединител да видя добра прогноза, класическо потегляне в 4 часа сутринта се озовах в добра компания, на едно добре познато плажче, разтоварил каяка и стягащ такъми.
Да видим сега коя пръчка да пробвам. Вятъра е силен, не чак до толкова че да направи риболова невъзможен, но достатъчен да го направи некомфортен. В такъв случай забравяме за леките железа. Снадих пръчката
Filstar deep monster slow jig,
закачих една xesta flappy и излязохме в морето. Като цяло нямаше смислени риби и лично аз приключих риболова с 4 малки атлантически тунеца. Първото впечатление от въдицата беше силно - жилава, но не чак до толкова че да е дървена, всъщност приятно пъргава, като ми направи впечатление че при относително силен снос и влакно отиващо във водата под близо 45 градусов ъгъл, подмяташе пилкера енергично, без да има едно усещане за провисване, което е характерно за по-евтините бланки. До тук много добре, но условията не бяха типични, така че реших да изчакам с оформянето на окончателното ми мнение.На следващият ден лових предимно със Storm-а, което не значи че изцяло пренебрегнах Deep Monster-a. Направих си лек експеримент, като изредих пилкери от 130 до 200 грама и лових на дълбочини от 40 до 100 метра. Второто впечатление беше не по-лошо. Почти веднага след като сложих един seven seas current jig ми удари синегрида около 2 - 2.5 кг, което общо взето ми е сред най-любимите риболовни цели. Рибата беше преяла със стероиди, тъй като с удара успя да смъкне около 3 метра влакно при аванс настроен на 10 килограма. По-жилавата пръчка в случая помогна, тъй като позволяваше да се изпомпва рибата съвсем класически, което облекчава борбата при риболов от каяк.
След това сложих един класически плосък джиг, от типа, който е нещо междинно между бързите и бавните джигове с тегло 200 грама . Характерното при този тип пилкери е че те имат много голямо съпротивление в началото на изпомпването, но в момента в който въдицата е в горна точка продължават още малко, като оставят корем на влакното.. Доста капризни zза водене примамки, но по исторически причини и доста обичани от мен. Като цяло - класическият slow jig - се получаваше, но пръчката вече не се справяше с резките подмятания, които обичат гръцките рибки. Говорейки с по-снобска терминология - пръчката беше добре за soft setting, ставаше за medium, но не и за hard setting. Дълбочината, на която работих беше между 50 и 70 метра. Към края на деня, когато риболовът става труден, почнах да експериментирам със 160 грамов джиг на дълбочини от типа на 100-110 метра. Това е дълбочината, на която другата ми пръчка вече престава да работи заради триенето на влакното във водният слой. Дали пръчката се справяше с дълбочината - ами да, определено може да се каже че се справяше, но си личеше че това вече са гранични условия. Може би се сещате за момента в който върхът на претоварената пръчка за слоу джиг престава да довършва движението на пилкера с жилав ряз и почва да увисва, да няма достатъчно сила за да хвърли джига в най-горната точка на движението му. Много сложно усещане за предаване с думи, което, дори и на видео не би било чак толкова очевидно, това е едно забавяне с части от секундата. Е, на дълбочина от 110 или 115 метра, вече се усещаше как този момент наближава, но все още го нямаше.
Малко философстване за десерт.
Предвид факта че тази техника за риболов е относително нова, и производителите все още не са "заточили " технологията до крайност, смея да твърдя че при избора на подобна пръчка, човек трябва да обърне внимание на това, кога е стартирало производството на модела. Като всяка една нова технология, развитието е относително бързо и за разлика от спининговите пръчки, където качеството силно зависи от цената, тука имаме момента на малко по-новите технологии, т.е. не е неочаквано че относително евтините пръчки произведени в Китай модел 2016 година са по-добри от средният клас японци, които са произведени през 2014 година. Като във всяка една нова технология има доста силна конкуренция на пазара, която е изцяло в наш интерес, на потребителите. Предполагам че след няколко години нещата ще се наместят и топ производителите ще правят пръчки които ще предизвикват Уау ефект, а средният и ниският клас ще се запълни от достатъчно добри модели, които да отговарят на ценовият си клас.
Но стига с лиричните отклонения, другата пръчка, за която исках да пиша е
Storm Gomoku Erito
Първоначалната реакция, като видиш тази "солета" е "това чудо от кой киндер сюрприз излезе?". Цялата бланка е покрита с бял лак, а дръжката е от червена EVA, което в комбинация с червеният калъф и буквално анимационният надпис
създават усещане за лъскава детска играчка. В последствие се оказа че играчката е доста сериозна. Лових с тази пръчка може би 2/3 от времето през последният риболов, като изредих железа от 40 до 150 грама и определено съм много, ама наистина много доволен. Като за начало екипирах пръчката с макара Daiwa Ryoga BJ, на която навих 300 метра влакно 0.8 по японската номерация. Тънкото влакно определено помага много, като позволява безпроблемен риболов на дълбочина 40-50 метра с леки пилкери от порядъка на 40 грама. Джиговете около 60-80 грама влизат в идеалният диапазон на пръчката, като 80 грамовата примамка позволява свободно да се лови на дълбочина от 80 метра, стига да няма силен снос. Производителите са надценили "товароносимостта" на пръчката, като аз бих определил 110 грама като максималната горница. Над това тегло пръчката "пропада". Класическите "бавни" пилкери от 100 грама ми се сториха най-тежкото нещо, което е разумно да се ползва, което беше идеално предвид че бях предвидил пръчката за работа с железа между 40 и 80 грама. В началото малко ме притесняваха 120-те грама заявени от производителя (по мой спомен), но се оказа че съм уцелил точно това, което ми трябваше. Няма да се отнасям да пиша много, само ще спомена че хванах следните видове риба с тази пръчка:
- Рофус
- Стира
- Малък атлантически тунец
- Амбърджак
- Синегрида
- Сарго
- Малоусто сарго
Повече от добре, като за ден и половина риболов.
За десерт ще добавя това видео, което показва как пръчката бори амбърджак около 3-те килограма:
P.S. И ще издам една малка тайна. Тази примамка:
струва под 10 лева, но лови изключително добре. Определено мога да кажа че влезе в групата на най-любимите ми.
