петък, 19 декември 2014 г.

Tackle talk: Daiwa Shore line shiner

Искам да драсна няколко думи за тази примамка. Маркус Видалис се изказа доста отрицателно за "това копие на..." не си спомням точно какво, но аз пък искам да кажа няколко хубави думи.
Като за начало, серията е доста разнообразна, включва плуващи и потъващи примамки от различен тип с размери от 9 до 17 сантиметра. От всичките модели с които разполагам, не ми харесва единствено 17 сантиметровият модел, който е адски капризен към пръчката с която се хвърля. Изключително тъпо е да направиш примамка, която се позиционира в класа sea bass, която да иска пръчка за попинг или light shore jigging за да полети като хората. Системата за далечно замятане е конструирана по такъв начин, че иска много рязко засилване за да сработи, дори примамката да е в границите на пръчката. С типично лаврашки "макарон" воблера се завърта във въздуха и не лети на повече от двадесетина метра. С твърда пръчка излита около два пъти по-далеч. 
Характерното за останалите примамки в серията, които притежавам е че летят много. Имам предвид наистина много. Летят колкото пенсил със съответният грамаж, въпреки лопатките. 
Модела който най-много ми хареса е SL 14 LDS. Неговите 22 грама влизат в комфортният диапазон примамки на зенака, лети малко повече от минноу воблерите с подобни размери и има изключително жива игра. А десетина метра дистанция отгоре могат да помогнат за ваденето на капризно паламудче или леферче.


Определено това е една примамка, която влиза в графата must have.