Риболовен ден втори, карък и абсурди.

Трети пореден ден ставам по изгрев слънце, че и малко преди. Това е нетипично. Та да продължа репортажите в реално време. Сутринта реших да преслушам пристанището. Както и се очаква рибите се завъртяха около 9 часа.

 След като изредих няколко примамки, и имах само заслеждания, първата риба взе на тайд минноу. Както казваше Маркус, всяка примамка си има времето и мястото. Е, на тази и дойдоха.

След първата атака други не последваха. Проблема на тези рибки е че определено за тях трябва доста по-корава пръчка от зеднака ми. В началото тръгват с около 200 километра в час и ако има камъни наоколо се навират в тях и късат, каквото му се случи на Явор, докато приджигваше леко.

Втората рибка взе на плажа и ми докара доста адреналин. Разликата между двете беше около 3 сантиметра, но както на дължина, така и на дебелина. Разликата в теглото беше почти двойна. Пак на тайд минноу. Около обяд успях да изляза с каяка, след като рационализирах загубената предният ден дръжка на кепа с един кол. Това да си имаш навигация в каяка е голяма глезотийка. В комбинация със сонара става перфектно

Поразгледах дъното, открих известни разлики с картата на Навионикс, нищо фрапантно де. Повлачих. Джигвах на няколко точки. Видях хубави рибки на сонара.

След което при едно обръщане на платното чух как изтропа офшор джиговата пръчка и първо си помислих как ще пробвам новата макара на водоустойчивост, а после видях че при поредното местене съм забравил да я вържа. Явно бая го докарвах на неадекватност при положение че малко преди това потеглих на платно без да си заключа единият стабилизатор. Явно това и е бил късмета на новата макара, да даде фира на първият си риболов. Ще си купувам друга май. Веднага след инцидента имах удар на малкото йо зури кристъл минноу, с развиване на 200 метра аванс и откачане. Беше доста диво. Триста метра по-нататък пак удар и първа реализирана риба от каяка.

Дребно тунче, на което му беше причинено това:

Както кротко си седях и давих мъката в траминер със сашими, изведнъж ми звънна телефона и Мила каза - идвай на буната, Явор закачи нещо голямо и му трябва кеп. Грабнах кепа и превзех разстоянието за рекордно време. Другарчетата ми бяха взели кеп от комшията им, и точно вадиха един паламуд, малко над 2 килограма. Който се оказа закопчан за опашката. А да вадиш такава риба за опашката с пръчка с горница 20 грама определено е купон. Седнах при тях да изпуша една цигара, слънцето залезе, след което се оказа че паламуда се е заклещил в скалите. При повторен оглед се оказа че един мерен октопод го е заклещил в скалите. Явор отклещи рибата, след което я пусна във водата да подразни октопода, който аз гребнах с кепа. Ха-ха! имаме си октопод за вечеря! Да ама животинчето нямаше намерение да става нечия вечеря и за около три секунди мина през мрежата на кепа ми, докатоп аз подскачах по скалите към равна земя. С едно звъчно пльок падна в една цепнатина и ни лиши от шанса за една повече от чудесна вечеря. Така приключи вторият риболовен ден, а аз отивам да мятам.