Първи поглед върху Storm Gomoku Erito и Filstar Deep Monster Slow Jig

Измина малко време от последният риболов, нещата вече поулегнаха в главата ми и май е време да драсна няколко реда по въпроса.
По време на последният ми сериозен риболовен излет имах удоволствието да изпробвам двете гореспоменати пръчки. Впечатленият ми не са на 100% пълни, тъй като за целта трябва малко повече време, но това като за начало мога да кажа:

Повече няма да бъда сноб на тема въдици

Това се предполага да го напиша на една черна дъска с тебешир, примерно 50 пъти.
Да, наистина заслужавам си го заради критичният подход към всичко, което не е чистокръвен японец.
Да започнем от начало...
Не зам как точно се получи странният момент че вместо с класическата ПВЦ тръба за отвеждане на вода от мивки в размер фи 50, се оказах с едно не по-малко класическо канализационно фи 110, дълго два метра с опашка, и пълно с въдици за вертикален джигинг. Ръцете доста дълго ме сърбяха да изпробвам новите пръчлета, но възможността да ги изтествам се появи чак през ноември.
След дълго дебнене на прогнозите и леки пререкания с началството за това че отпуската ми не е планирана предварително, а чакам на полусъединител да видя добра прогноза, класическо потегляне в 4 часа сутринта се озовах в добра компания, на едно добре познато плажче, разтоварил каяка и стягащ такъми.
Да видим сега коя пръчка да пробвам. Вятъра е силен, не чак до толкова че да направи риболова невъзможен, но достатъчен да го направи некомфортен. В такъв случай забравяме за леките железа. Снадих пръчката

 Filstar deep monster slow jig,

закачих една xesta flappy и излязохме в морето. Като цяло нямаше смислени риби и лично аз приключих риболова с 4 малки атлантически тунеца. Първото впечатление от въдицата беше силно - жилава, но не чак до толкова че да е дървена, всъщност приятно пъргава, като ми направи впечатление че при относително силен снос и влакно отиващо във водата под близо 45 градусов ъгъл, подмяташе пилкера енергично, без да има едно усещане за провисване, което е характерно за по-евтините бланки. До тук много добре, но условията не бяха типични, така че реших да изчакам с оформянето на окончателното ми мнение.
На следващият ден лових предимно със Storm-а, което не значи че изцяло пренебрегнах Deep Monster-a. Направих си лек експеримент, като изредих пилкери от 130 до 200 грама и лових на дълбочини от 40 до 100 метра. Второто впечатление беше не по-лошо. Почти веднага след като сложих един seven seas current jig ми удари синегрида около 2 - 2.5 кг, което общо взето ми е сред най-любимите риболовни цели. Рибата беше преяла със стероиди, тъй като с удара успя да смъкне около 3 метра влакно при аванс настроен на 10 килограма. По-жилавата пръчка в случая помогна, тъй като позволяваше да се изпомпва рибата съвсем класически, което облекчава борбата при риболов от каяк.
След това сложих един класически плосък джиг, от типа, който е нещо междинно между бързите и бавните джигове с тегло 200 грама . Характерното при този тип пилкери е че те имат много голямо съпротивление в началото на изпомпването, но в момента в който въдицата е в горна точка продължават още малко, като оставят корем на влакното.. Доста капризни zза водене примамки, но по исторически причини и доста обичани от мен. Като цяло - класическият slow jig - се получаваше, но пръчката вече не се справяше с резките подмятания, които обичат гръцките рибки. Говорейки с по-снобска терминология - пръчката беше добре за soft setting, ставаше за medium, но не и за hard setting. Дълбочината, на която работих беше между 50 и 70 метра. Към края на деня, когато риболовът става труден, почнах да експериментирам със 160 грамов джиг на дълбочини от типа на 100-110 метра. Това е дълбочината, на която другата ми пръчка вече престава да работи заради триенето на влакното във водният слой. Дали пръчката се справяше с дълбочината - ами да, определено може да се каже че се справяше, но си личеше че това вече са гранични условия. Може би се сещате за момента в който върхът на претоварената пръчка за слоу джиг престава да довършва движението на пилкера с жилав ряз и почва да увисва, да няма достатъчно сила за да хвърли джига в най-горната точка на движението му. Много сложно усещане за предаване с думи, което, дори и на видео не би било чак толкова очевидно, това е едно забавяне с части от секундата. Е, на дълбочина от 110 или 115 метра, вече се усещаше как този момент наближава, но все още го нямаше.

Малко философстване за десерт.

Предвид факта че тази техника за риболов е относително нова, и производителите все още не са "заточили " технологията до крайност, смея да твърдя че при избора на подобна пръчка, човек трябва да обърне внимание на това, кога е стартирало производството на модела. Като всяка една нова технология, развитието е относително бързо и за разлика от спининговите пръчки, където качеството силно зависи от цената, тука имаме момента на малко по-новите технологии, т.е. не е неочаквано че относително евтините пръчки произведени в Китай модел 2016 година са по-добри от средният клас японци, които са произведени през 2014 година. Като във всяка една нова технология има доста силна конкуренция на пазара, която е изцяло в наш интерес, на потребителите. Предполагам че след няколко години нещата ще се наместят и топ производителите ще правят пръчки които ще предизвикват Уау ефект, а средният и ниският клас ще се запълни от достатъчно добри модели, които да отговарят на ценовият си клас.

Но стига с лиричните отклонения, другата пръчка, за която исках да пиша е

Storm Gomoku Erito

Първоначалната реакция, като видиш тази "солета" е "това чудо от кой киндер сюрприз излезе?". Цялата бланка е покрита с бял лак, а дръжката е от червена EVA, което в комбинация с червеният калъф и буквално анимационният надпис 

създават усещане за лъскава детска играчка. В последствие се оказа че играчката е доста сериозна. Лових с тази пръчка може би 2/3 от времето през последният риболов, като изредих железа от 40 до 150 грама и определено съм много, ама наистина много доволен. Като за начало екипирах пръчката с макара Daiwa Ryoga BJ, на която навих 300 метра влакно 0.8 по японската номерация. Тънкото влакно определено помага много, като позволява безпроблемен риболов на дълбочина 40-50 метра с леки пилкери от порядъка на 40 грама. Джиговете около 60-80 грама влизат в идеалният диапазон на пръчката, като 80 грамовата примамка позволява свободно да се лови на дълбочина от 80 метра, стига да няма силен снос. Производителите са надценили "товароносимостта" на пръчката, като аз бих определил 110 грама като максималната горница. Над това тегло пръчката "пропада". Класическите "бавни" пилкери от 100 грама ми се сториха най-тежкото нещо, което е разумно да се ползва, което беше идеално предвид че бях предвидил пръчката за работа с железа между 40 и 80 грама. В началото малко ме притесняваха 120-те грама заявени от производителя (по мой спомен), но се оказа че съм уцелил точно това, което ми трябваше. Няма да се отнасям да пиша много, само ще спомена че хванах следните видове риба с тази пръчка:

• Рофус
• Стира
• Малък атлантически тунец
• Амбърджак 
• Синегрида
• Сарго
• Малоусто сарго

Повече от добре, като за ден и половина риболов.

За десерт ще добавя това видео, което показва как пръчката бори амбърджак около 3-те килограма:

P.S. И ще издам една малка тайна. Тази примамка:

струва под 10 лева, но лови изключително добре. Определено мога да кажа че влезе в групата на най-любимите ми. 

Как да хвана повече риба в морето?

Заглавието е на този пост е малко провокативно и доста жълто, но мисля че поста го изисква.

Преди време разбрах че създавам впечатление на човек, който има негативно отношение към каяците Hobie. Всъщност това съвсем не е така. Изключително много обичам своят Adventure Island, лодка която ми е дала безброй невероятни преживявания, че дори и незабравими преживявания, и в двата смисъла на думата, както и силно уважавам инженерната мисъл довела до появата на Mirage drive, без да си кривя душата - революционна система за задвижване на каяци.
Защо толкова си обичам лодката? Като изключим ветроходната част на нещата, която е необятна тема, благодарение на моят адвенчър айлънд съм се озовавал на места, където никога не съм си мислил че ще се озова, стъпил съм на сума острови, които докато бях с гребната лодка само гледах отдалеч и въздишах тежко, и най вече - хванах ужасно много риби, които не че нямаше да са възможни със старият ми каяк, но щяха да са много по-трудни, и невъзможни в това количество.

Когато се научих да ловя по правилният начин, реших че успехите ми се дължат на късмет - правилно уцеленото време и място. В един момент се оказа че с каяците систематично хващаме повече риба от хората с големите бръмчащи лодки. Зачудих се за причината. Първосигналният отговор беше - ами те толкова си могат. След което се замислих че май прекалено много си удрям носа в тавана и причината не е точно тази.

После се замислих какво правя аз и какво прави условната конкуренция. Условната конкуренцията в лицето на местните, включая най-вече професионалните риболовци са едни относително закостеняли хорица, които малко трудно се открехват на тема нови технологии, най-вече поради причината че не им идва на ум че могат да правят нещо много по-различно от това което са правили дедите им.

Те отлично познават морето. Отлично познават местата, държащи риба. Знаят кога и в какво време. И точно това им изяжда главата. Защото рибата в Средиземно Море вече е много по-малко от колкото преди 50 години. Рибата на "рибните" места се е научила че трябва много да внимава какво да захапе. Не че е невъзможно да се хване, хваща се, но...

Тихото промъкване по банките, без да плашиш рибата със трясъка на мотора, внимателното проучване на всяка една точка, възможността да видиш на сонара всички перспективни точки и с едно движение на руля да завъртиш лодката на място, така че да пуснеш един пилкер, възможността да контролираш посоката и скоростта на дрифта правят чудеса. Не че това е невъзможно с нормална лодка. Но ще е много по-трудно. Възможността да "закотвиш" лодката с електромотор вързан към GPS изглежда много привлекателна, до момента в който не осъзнаеш че тактиката да стоиш на едно място и да чакаш рибата да дойде при теб е много по-неуспешна от тактиката на активното търсене. Да, наистина вероятността да хвана истински трофей по този начин е малка. Но предвид факта колко малко време мога да отделя за риболов напоследък не мисля че трябва да го прахосвам в търсене на трофеи.

И точно това, което правя, по начина по който го правя е невъзможно да стане с друга лодка.
Количествата риба са само бонус в случая. Основното е усещането да си наистина близо до първоизточника - близо до водата, близо до морето, да можеш наистина да ги почувстваш. Усещане много по-силно от каквото и да е.

И ще продължа да критикувам. До момента в който Хоби не почнат да правят перфектни лодки. А те рано или късно ще го направят. Имат ресурсите и най-вече желанието да го направят, надявам се. И ще продължа да анализирам как нещата могат да се направят по-добре. И ще продължа да казвам на хората които ме питат по въпроса - да това е най-доброто, което можеш да намериш на пазара, но бъди готов да се срещнеш с определен брой проблеми, които просто е нямало как да срещнеш в обикновена гребна лодка. Проблеми, които поради навика ми да излизам сам в морето без да се съобразявам много с времето са ми излезли малко през носа. Техниката е несъвършена, за това винаги трябва да обръщаме внимание на недостатъците ѝ, особено в момента в който живота ни зависи от нея.

Ноемврийски риболов

Искам да изкажа специални благодарности на Стефан за осигурената логистика, снимките и най-вече компанията. Без него това пътуване нямаше как да бъде осъществено.

След повече от половин година обезсоляване и безрибие, рибарската ми душа почна да получава предсмъртни гърчове, депресиите зачестиха, не че за тях нямаше и други поводи, и организма ми почна да изпитва сериозна абстиненция, като единственият начин за успокояването и беше голяма доза vitamin sea. Докато чакахме нормална прогноза за времето, успях да се разболея и да изкарам един много тежък грип, но в един момент прогнозата показа че циклона отминава и се очакват няколко дни прозорец с хубаво време. Багажът беше сглобен на бързо, след което се сетих че трябва да сменя курбелите на мираж драйва на хобито. Поради неизвестна за мен причина, оригиналните курбели не са с квадратно сечение, а с правоъгълно, като страните на правоъгълника се различават с 0.75 мм. Не че с достатъчно усилие не влизаха, но според мен тази незначителна разлика в дебелината на неръждавейковите курбели, които осигури Стефан и оригиналните можеше да доведе до сцепване на пластмасовият детайл в който се монтира курбела. И тъй като не изгарях от желание да остана без задвижване в средата на морето, в работа влезе флекса. Мили другарчета, не игнорирайте предупрежденията на производителя като мен. Когато на един диск пише че той е за рязане, а не за шлайфане, той наистина е за това. "Какво пък толкова ще му се случи ако пилна леко едно винкелче" доведе до това че диска се разхвърча на парчета и единствено факта че се бях сетил да сложа предпазна маска ме спаси от преждевременно прекратяване на екскурзията. Четвърт час по-късно правилните дискове бяха купени за жълти стотинки от кварталната железария и mirage drive went heavy metal

Предвид факта че теглото на педалите се увеличи двойно, надявам се повече да нямам грижи точно с този детайл.

Ще вметна няколко думи относно проблема с педалите, който имах, както и умозаключенията до които стигнах, които не е ясно до колко са правилни, но имат някакъв резон.
Последните няколко години активно карам колело по планините. Имам предвид наистина активно. Поради липса на спортна култура, ако мога така да се изразя, никога не съм се сещал да се разтягам преди и след каране, което води до едно известно сковаване на мускулатурата. Сега се зачудих, как точно се разпределят усилията ми при натискане на педалите и с ужас установих че поне 50% от усилието при натиск отива не за задвижване на педалите, а за връщане на другият крак назад. Т.е. в момента в който почнах да си връщам крака назад, а не да го избутвам с другият, педалирането стана два пъти по-леко. Това не оправдава инженерите на Хоби Каякс, които са пробили дупка в мястото, където силата на огъване е най-голяма, противно на всичкият сапромат, но може и да помогне на други собственици на хобита, да си подобрят стила на педалиране, както и да удължат живота на педалите си. Това са само размишления де. Хеви метъла си е хеви метъл, а нераждъвейката - много по-добър материал от алуминиевите сплави според мен.

Стига лирика, говорим си за риболов.
Сед ставането в 4 сутринта (даже и аларма не ми трябваше, направо се чудя как мога да се успивам почти всеки ден за работа и да не си чувам будилника :D ) успяхме да потеглим около 6 и да стигнем до крайната точка на пътуването ни около 15 часа. Последва скоростно пускане на каяците на вода, след което пребъркване на известните точки. Времето беше доста ветровито, а морето развълнувано, на границата на това да не става за риболов с каяците, търсените риби ги нямаше никакви, но на края приключихме със 6 скумриевидни туни, което го приемам като напълно допустим резултат предвид обстоятелствата.
Лових със Filstar Deep Monster Slow Jig, една пръчка, която изключително много ме изненада в добрият смисъл на думата и за която в най-скоро време ще напиша ревю, и джиг Xesta slow emotion slippy, подарен ми от Танер за миналата коледа. Снимки няма, тъй като изобщо не бях в състояние да снимам. Вечерта се чувствах като сгазен от валяк. Набързо хапнахме и се пръснахме по леглата.

В понеделник бяхме посрещнати от прекрасно време и решихме да проучим няколко предварително набелязани места, тъй като за целта трябваше да направим над 10 мили по вода.
Реших да пробвам новата си придобивка - Storm Gomoku Erito, която бях предвидил за ултралайт вертикален джигинг. Резултатите определено надминаха очакванията ми. Обещавам да напиша ревю и за тази въдица. Комплектовах пръчката със старата ми Daiwa Ryoga BJ, 300 метра влакно PE 0.8 и 0.38 мм флуоркарбонов повод.

Нещата не започнаха добре. Хванах риба на първото пускане на пилкера. Добре че въдицата беше видяла вода в ръцете на Милен Нинов, няколко седмици преди това, защото да хванеш риба с първото замятане е много лоша поличба. Обикновено това означава че тази риба е единствената. Рибата беше стира малко над разрешеният размер, прибрах я за вечеря след което продължих риболова. Няколко минути по-късно, бодро подмятайки пилкера нещо го отнесе, като реши за комплект да отнесе и пръчката от ръцете ми. Рибата упорито не искаше да излиза и си личеше че е на пределите на възможностите на този такъм. Стефан засне финала на борбата:

Пекрасна риба, най-голямото ми маятико до момента

След като и Стефан отбеляза една риба, решихме да оставим мястото да си почине.
Гомокуто определено беше решило да ме изненадва. Последва дублет скумриевидни тунчета на 86 метра дълбочина:

След това нещо тежко увисна на примамката, като не напъна особено много. Определено беше приятна изненада:

И накрая за финал на "големият шлем":

Определено силен старт за нов такъм. Още по-забавното беше че всички риби хванах на един филстарски джиг за 8 лева:

Почвам да си преразглеждам снобското отношение към такъмите.
След като с огромен кеф се налових с гомокуто, реших да проверя как ще се държи филстарската пръчка с различни железа на спокойна вода. Предният ден дрифта беше твърде силен, за да сформирам конкретно мнение. Малко след като пуснах един maxel bumblebee, поредната риба се опита да ми вземе пръчката от ръцете, като този път с удара взе няколко метра аванс от шиманото, чийто аванс беше затегнат на почти 10 кг. Рибата прекрати борбата относително бързо, но като я извадих бях силно учуден как толкова малка риба може да се съпротивлява така отчаяно. Беше синегрида около 2 килограма.

На финала настоявах на джигове тип кабура, но за съжаление без успех.

Вторник сутринта се събудих с усещане че съм прегазен от стадо бизони. Не стига че сухият костюм беше започнал да изпуска от към седалищната част, ами и предният ден под него бях облякъл само тънко термо бельо, което беше идеално докато печеше слънце, но докато се прибирахме слънцето вече беше залязло, а вечерният бриз не способстваше на комфорта ми, предвид факта че бях събрал доста конденз. Дори аспирините вечерта не помогнаха особено много.

Прогнозата беше за ветровито време, така че избрахме малко по-закътана дестинация. В резултат на което едвам успяхме да изчоплим 4 скумревидни тунчета, изпуснахме по някоя друга риба и тотално се деморализирахме. Мястото, което преди ни е давало доста квалитетни риби мълчеше. Поне се позабавлявах да ловя с различен грамаж джигове с гомокуто и установих че при тихо време е напълно постижимо да ловиш на 50 м дълбочина с 50 грама джиг. При прогноза до 3 бофор морето изглеждаше примерно така:

Снимката не е от същият ден, но морето беше в същото състояние, само че нямаше слънце.

Сряда сутринта се събуждам усещането че след стадото бизони през мен е минало стадо мамути. Въпреки че бях облякъл вълнена дреха под сухият костюм, пак ме беше надухало. Явно си казваше думата и грипът, който бях изкарал няколко дена преди това. Прогнозата за времето беше отвратителна. Windy показваше нещо на ръба да става, Poseidon - директно вятър до 5 бофор. Интересното беше че Poseidon показваше 3 бофор в даденият момент, а ние седяхме и наблюдавахме абсолютно равно море при абсолютно безветрие.

"Майната му" е една прекрасна реплика за да започнеш приключение. Майната и на прогнозата е още по-прекрасна предпоставка за незабравимо изживяване с каяка. За учудване на всички се оказа че в случая бяхме прави ние, а не прогнозата.
След първият успешен риболовен ден нищо не можеше да ме учуди, нямаше някакво особено разнообразие:

Като за разнообразие хванах това малоусто сарго на 86 метра дълбочина. Беше захапало горната кука на пилкера уставно.

А така изглеждаха обещаните 4-5 бофор на свечеряване:

На следващият ден се наложи да си тръгваме, изморени но доволни.

Като послепис искам да добавя следното.

В Гърция от около година се води същинска война между професионалните риболовци и любителите. Тъй като на доста места професионалните риболовци смятат че със всяка уловена риба им бъркаме в джоба, постоянно подават сигнали, а бреговата охрана не може да не се отзове на тях. Имайте предвид следното:

Нямате право да ловите от лодка, която не е регистрирана в Гърция.
Нямате право да ловите от лодка, която не подлежи на регистрация, като каяците в момента минават между капките, но не се знае до кога.
Нямате право да задържате над 5 килограма риба.
Уловът на всички видове риба тон, включая скумриевидната туна и малкият атлантически тунец е забранен. За двата гореспоменати вида най-вероятно ще си затворят очите, но хванат ли ви в издънка, може и да го добавят към глобата.
За продажбата на риба, мисля че е излишно да споменавам.

Пазете се и наслука!

Tackle talk: Daiwa Shore line shiner

Искам да драсна няколко думи за тази примамка. Маркус Видалис се изказа доста отрицателно за "това копие на..." не си спомням точно какво, но аз пък искам да кажа няколко хубави думи.

Като за начало, серията е доста разнообразна, включва плуващи и потъващи примамки от различен тип с размери от 9 до 17 сантиметра. От всичките модели с които разполагам, не ми харесва единствено 17 сантиметровият модел, който е адски капризен към пръчката с която се хвърля. Изключително тъпо е да направиш примамка, която се позиционира в класа sea bass, която да иска пръчка за попинг или light shore jigging за да полети като хората. Системата за далечно замятане е конструирана по такъв начин, че иска много рязко засилване за да сработи, дори примамката да е в границите на пръчката. С типично лаврашки "макарон" воблера се завърта във въздуха и не лети на повече от двадесетина метра. С твърда пръчка излита около два пъти по-далеч. 

Характерното за останалите примамки в серията, които притежавам е че летят много. Имам предвид наистина много. Летят колкото пенсил със съответният грамаж, въпреки лопатките. 

Модела който най-много ми хареса е SL 14 LDS. Неговите 22 грама влизат в комфортният диапазон примамки на зенака, лети малко повече от минноу воблерите с подобни размери и има изключително жива игра. А десетина метра дистанция отгоре могат да помогнат за ваденето на капризно паламудче или леферче.

Определено това е една примамка, която влиза в графата must have.