Защо?

Преди няколко дни за пореден път ми зададоха въпроса - "Защо се мъчиш с този каяк в морето?". Замислих се. Какво е удоволствието в това да си толкова зависим от времето че да не можеш да излезеш ако се развали? Има ли смисъл да се лови от плавателно средство където вечно си подгизнал, налага се ползваш облекло, което не само че струва майка си и баща си ами и ако пекне слънце се сваряваш за броени минути, а без него пролетта измръзваш още по-бързо. Какъв е смисълът в това постоянно да трепериш дали всичките ти такъми са вързани, след като си удавил въдици за четирицифрена сума,  че и се е налагало да шофираш нощно време без очила, тъй като те вече обитават дъното на язовир Сопот. Какъв е смисълът да притежаваш лодка в която не можеш качиш приятел или пък някоя мацка, лодка от която всеки път сваляш макарите от въдиците обилно напоени със солена вода.

Преди няколко години си купих първият риболовен каяк. Той беше тежък, тромав, изключително мокър и го виждах като по-евтина алтернатива на моторна лодка. Първият път, когато се опитах да го натоваря сам на колата успях дори да счупя шофьорското огледало. Нямах необходимата екипировка и влизането в язовири през по-студеният сезон беше истинско предизвикателство, защото трябваше да внимавам вътре да не влезе вода. Последва първото влизане в морето. В нашето Черно море. Почнах да усещам че това е моят спорт. Тогава си нямах идея каква беля си взимам на главата. После дойде първото ходене до Делтата

Това беше първото сериозно приключение с каяка. Човек не може да оцени красотата на това място, ако го обикаля с корабче или лодка.

Тишината и спокойствието на това място - най слабо населената част на Европа по никакъв начин не се съчетава с понятието организиран туризъм, нито пък не мога да си представя да я възприема докато главата ми е надута от бръмченето на двигателя и дишам бензинови пари.

Тогава за първи път осъзнах че близостта с природата, усещането да зависиш само от собствените си сили не може да се компенсира по никакъв начин от комфорта и скоростта. Гребането срещу течението на Дунав, дори и в Делтата, където е по-бавно, дори и през есента при ниска вода в продължение на 40 километра е изживяване, което ти помага да повярваш в себе си да кажеш "Аз мога!".

Две или три години след като си купих първият си каяк бях станал с 15 килограма по-лек, в доста по-добра физическа форма и доста по-откачен. Тогава реших че ми трябва по-бърза лодка, с която да мога да пътешествам на по-далечни разстояния.
Продадох каяка и си купих каяк.

Последваха реки

Язовири

Делтата

Морето

Най-големият проблем беше че солта бавно и безвъзвратно проникваше през кожата в мозъка ми. От време на време, когато питиетата ми идваха в повече, след физически съсипващ ден в каяка в мислите ми проникваше предателското гласче, което ми нашепваше "ДВГ, бензин и ще забравиш за умората", но на петнайстата секунда след поредното влизане в морето всички мисли за бензин се изпаряваха.

Последваха първите истински риби от каяка, след което въпроса за скоростта и дължината на преходите назря отново със страшна сила.

Помислих известно време и този път реших да не продавам каяка, а да си го запазя и си купих... каяк.

Ветроходен тримаран, който при липса на вятър се бута не с ръце а с крака. След което обсега ми се вдигна в пъти.

Последваха язовири

Делтата

И много, много море.

В началото бях силно недоволен от лодката. Трещях по всички форуми - това спортно съоръжение не става за никакъв друг риболов освен за тролинг, тази мачта само ми пречи да ловя риба, тези стабилизатори ми пречат да замятам и лодката изобщо не може да се управлява като хората при дрифт. Също така преди да я купя пропуснах покрай ушите си репликата на Вили че лодката е малко по-мокра, което беше силно преумалено, в тази лодка човек опознава самата същност на каякарската мокрота. Мога да сравня този период с периода в който свикваш със хубава спортна седалка на колелото си, в началото всичко те боли и изведнъж откриваш колко ти е удобна всъщност.
Не усетих как точно дойде промяната, но в един момент просто осъзнах че това не е лодка, създадена за риболов на костурчета в някой опоскан язовир. Тя е създадена за да предизвикаш морето и да се пребориш с него. Разликата между сладководната и соленоводната риба е като разликата между домашно мини-прасенце и див триста килограмов глиган. Преследването на морските хищници от каяк, докарва невероятно количество адреналин. Ветроходстването с каяка при хубав вятър в морето е усещане, което не може да бъде забравено. Това е чувството за което копнее една свободна душа. Тишината, нарушена само от свистенето на вятъра в такелажа и плясъка на вълните, усещането как летиш с десетина възела намирайки се на по-малко от педя от водата ти помагат да разбереш за какво живееш.
Каяка ти дава свобода.
Каяка ти дава хармония.
Каяка ти дава борба.
Каяка ти дава самочувствие.
Аз мога.
Аз живея.