Априлски риболов - приключения на хобитите.

От близо година не съм писал, не поради липса на риболов, а по-скоро поради липса на вдъхновение. Както и поради факта че нямам много неща за споделяне. Познати места, познати методи, нищо новаторско... е не съвсем. Посетих още една държава, изпробвах още един каяк, завъртях няколко зловещи занулявания, направих силни и слаби риболови. Явно ще трябва да разкажа още малко рибарски лакърдии.
И така...
След като се посъвзех финансово от покупката на нов автомобил, риболовната абстиненция си каза думата. След няколко тъжни и изпълнени с копнеж погледа в прогнозата за времето, най-накрая poseidon weather бе хипнотизиран и показа стабилна хубава прогноза, без дъждове, урагани и подобни дреболийки, с които не че не сме свикнали, но правят риболова и каякарстването с една идея по-дискомфортни от обичайното. Организацията при потеглянето беше перфектна - аз изцяло съм забравил как се събира багаж за такива мероприятия, Стефан празнува рожденият ден на щерка си, нищо не е напазарувано, не знам с какви точно такъми разполагам и за капак са ми изчезнали главата на каякарският кеп и грил тигана. Последните две нощи почти не съм спал поради нашествие на комари в Гео Милев, а другарчето ми ме моли ако можем да тръгнем към полунощ за да можел да дремне два часа преди заминаване, тъй като две нощи не бил спал като хората. Какво може да се обърка в една такава ситуация? Абсолютно нищо, като се изключи това че забравих солта и количката за каяка, Стефан си забрави макарата и се връщахме от някъде по средата на магистралата, два пъти ни спира полиция за проверка, а аз направих поредната щета по предната броня отнасяйки един язовец с около 120 км/ч на магистралата.

За мое учудване нито един от двамата шофьора не успя да заспи по пътя и на сутринта, или по-скоро вече на обяд, без много повече премеждия стигнахме до един прочут гръцки остров, станал силно популярен сред българските риболовци. Запознахме се с очарователната ни хазяйка, настанихме се в студиото, резервирането на което беше черешката на тортата в организацията ни - запазено през booking.com в 4 часа през нощта в последните минути безплатен интернет преди границата.
Въргаляйки се в квартирата се оформи мисълта че май не е лоша идея да влезем с каяците. Изтаралянкахме се до една точка, която предни години ми е докарвала по някоя друга рибка, сглобихме, влязохме, проветрихме се 4 часа в морето, Стефан хвана едно тунаки, но нашите риби ги нямаше. Усещайки горчивият вкус на капото в устата, опънах платното в посока изхода и спрях на предпоследният залив да поджигвам.
На 80 метра дълбочина ме изненада силен удар, като рибата почти успя да ми взема аванс, след което рязко тръгна нагоре.
Добре, това излизане ми е познато, да видим колко ще е голяма. В момента в който повода ми излезе над водата тунчето реши все пак да обърне, не че имаше как да продължи във въздуха, подарявайки ми 2 минути в които аз с идиотски вид се опитвах да я накарам да глътне въздух, без да си счупя въдицата и накрая се срещна с канджата ми.
Добре... реализирахме гол в последната минута, май е време за товарене и най-вече ВЕЧЕРЯ!

Може би тука идва момента да разкажа за двата вида дребни туни, обитаващи в близките морета
Това горе нa снимката е скумриевидна туна известна още като bullet tuna или bullet mackrell.
Рибата хваната от Стефан е little tunny, известна още като false albacore или skipjack tuna.

Какви са разликите?

Гръбната перка на малкият атлантически тунец е удължена назад, а скумриевидният почти няма точки по корема:

За разлика от тази на скумриевидната туна, която е къса:

Страничната перка на малката атлантическа туна изглежда като наръфана:

На скумриевидната туна е подравнена:

Другата съществена разлика е кулинарната. Скумриевидната туна ми се стори доста по-вкусна, а месото и по цвят се доближава до синьоперият тон:

За кулинарната част от нещата - тези две рибки представляваха основната част от храната по време на краткият ни престой, но така и не успяхме да ги изядем. Аматьорска история.
На следващата сутрин решихме да не бием път до точка А, а да проверим един по-близък залив, който от известно време бях заложил в todo list-a ми. На плажа, от който атакувахме морето бяха паркирали 3 военни камиона преоборудвани на къмпъри, които бяха обитавани от чешки и френски хипари. Някак си с годините понятието за битнически живот се променя, май...
Времето беше чудесно - за разлика от предният ден имаше лека променлива облачност съчетана с пълно безветрие. Идеалните условия да се забавляваш с каяка в морето предвещаваха зловещо капо с нагласата за което тръгнахме. На вторият час Стефан изчезна към брега, поради малък технически проблем с каяка, а аз налазих на сонара малко хълмче не по-голямо от 20х20 метра. На второто пускане на пилкера усетих че нещо се опитва да ми вземе въдицата от ръцете, като рибока достойно се бори до повърхността, но  се усещаше че не е от семейството на тунците. Както и подозирах се оказа маятико. Набързо го прибрах без да го снимам, пуснах още веднъж - удар на пропадане но доста по-вяла борба, като резултата беше стира, около 2 килограма. За този час докато Стефан го нямаше отбелязах още 2 маятика и една стира. След това дойде и той и...
Като цял о риболова на дребно маятико е прекалено емоционален, тъй като тази риба е предрусала със стероиди. Не виждам друга причина толкова малка риба да се бори така.

Ваденето на AJ от килограм и половина от 70 метра е чисто тежък физически труд. На финала резултата беше това:

Вечеряхме туна с бяло вино и на следващият ден се върнахме на същото място, тъй като бяхме спазарили хипарите да ни наглеждат лодките, защото ни домързя да товарим. Маятиката, както се оказа се появяваха на точката малко по-късно, а аз реших да се поразходя.

Малко след като на три поредни пускания извадих 2 стири и изпуснах трета ми се обади Стефан, превъзбуден че е хванал рофос

Приятна рибка, добре разнообразяваща улова. Всъщност трофей, както и да го погледнеш.
Споменах ли че лових без сонар? Акумулатора ми падна 5 минути преди да хвана първата си риба. И така пускайки напосоки изведнъж усетих поредното кълване в стил - тази въдица не ти трябва. Този път рибата дори разви аванс. Най-голямата ми синегрида до момента.
Стефан беше налазил маятиката, а пък аз реших че толкова ми стига.

Какъв извод си направих от този риболов? Предвид факта че луната беше четвъртинка, времето прекрасно, а ние ловихме с каквито пилкери сме закачили - трябва просто да кацнеш на главата на рибите за да направиш добър риболов. Познаването на условията може малко да подобри шансовете ти, но късмета е най-важното. Още няколко мои риболовни теории се разбиха на пух и прах.