Силиконизация!

След миналоседмичният риболов около устието на Струма, когато успях да прилъжа един лаврак и да изпусна един лефер, реших че е задължително да взема реванш. На теория условията изглеждаха повече от перфектни. Беше пълнолуние - което означава силни приливно-отливни течения, времето се очертаваше мрачно, с лек дъжд и леко ветровито. С една дума - точно това което ни трябва. Е, явно струпването на всички положителни фактори за риболов, води до някакъв странен buffer overflow, което изведнъж хвърля integer  с отрицателна стойност. Казано с думи прости по цялото крайбрежие народа наблегна на капОчиното. Капочино е някаква напитка, дето му се сервира на човек, докато той е капо, ако не знаете случайно. На фона на приказките, които чух за цялото крайбрежие на Егейско море, нашият резултат си беше за завиждане. Но стига дървена философия, да мина към риболова.
Тръгването от работа по-рано и взимането на една единствена бутилка уиски се отрази ползотворно. Тоест успяхме да направим час и половина вечерен риболов при условия при които морето беше подпряло Струма, нямаше и лек полъх на вятъра, морето беше огледално, имаше лека мъгла и във всеки един момент имах чувството че из зад шавара ще се покаже Черната Перла или Летящият Холандец. Въпреки ненормалното количество скачащи риби, покрай които разбрах какво точно имитира попера, нямахме пипане. Рибите или се бяха надрусали с амфети, или просто им беше кеф, или не им се живееше във водата, но факт -  само си скачаха. Въпреки че кой знае, може и морунажи да бяха. Та резултатът от правилният ни подход към алкохола, беше това че бях на вода в 7.20 сутринта, което си е рекорд от всякъде. Във водата беше пълно с местни лодки, които влачеха за гофари на жива стръв, а някой по-advanced users, дори на воблери. Явно риболова не вървеше, защото видях да се вади само една риба, а около обяд всички лодки изчезнаха и това при положение че миналата седмица си бяха там до тъмно. Още от началото усетих че номера с реванша май няма да се получи. Надеждата се възроди, когато минах от 12 на 9 см и почти веднага ми удари едно търнокопче.

За протокола - fiiish black minnow 90 mm цвят хаки. Технически данни на рибето - дължина - диагонал на грил тиган, тегло около 300 г. Началото на трапезният размер. Колкото и да мъчих района, повторение нямаше. Когато излязох на брега да се разтъпча, двама гръцки спинингиста изразиха сериозна форма на учудване, как така съм изкарал гофари на силиконя. Местейки насам-натам намерих едни камъчета на около 5 метра дълбочина, където регистрирах няколко кълванета на дребна риба и се лиших от първата бройка силикон.
След като се наобядвахме скокнахме до близкото пристанище, където Явор искаше да лови от буната. Аз си направих кефа да пусна лодката на спокойна вода в порта и да посрещна трите бала в морето. Припомних си удоволствието, което изпитва човек, като се бори с 3 бала ветрова вълна на гребла. Тропайки по дъното с гореспоменатият силикон на fiiish усетих, не беше точно удар, по-скоро натежаване на линията, но определено беше риба.

Абсолютно мерен дракон, минаващ 30 см.

Колкото и да е странно го откачих без инциденти.
Малко след това реших да се преместя към едни камъчета. Там моментално почна да кълве рокфиш, като резултата след третото замятане беше това:

При наличието на дребосък, живота на този силикон се мери в не повече от десет замятания. Когато съвсем го бях отписал изведнъж усетих удар на нещо малко, но доста диво. Зачудих се какво ли може да е, оказа се...

Ето защо цвета sayori толкова добре работи по това море. Жив представител на воблерите с окраска sayori и с коремче чийто цвят сред производителите на воблери се нарича candy sardine. Риба с прекрасни кулинарни качества за разлика от океанските си братовчеди и прекрасна за стръв.

Забелязва се приликата, нали?

Късният следобед последва обикаляне по кейовете, като на Ставро, целият кей беше блокиран от Орель 5, а на Олимпиада Явор хвана един търнокоп малко по-голям от моя. Вечерта последва това:

А на следващият ден бясно обикаляне по скали, плажове и пристанища с резултат не много различен от кръгла нула. Като се изключи факта че цял ден размотавах с мен кепа и в момента в който той ми потрябва, тъй като закачих един октопод на силиконче crazy fish, той се оказа на 10 метра от мен в колата.