Някога отдавна St. Croix беше бог, а Avid беше неговият пророк. За Legend серията изобщо да не говорим, тя беше толкова заоблачна и невероятно скъпа че трябваше да си много специален човек за да я притежаваш. Моя милост пък притежаваше един колец произведен в Китай от полската фирма Mikado, с украса стилизирана в далекоизточен стил, с някакви странни оплетки представени като кевлар и лак покриващ бланката от основата до върха. Като за тогава това си беше чудесна пръчка малко над средното ниво, въпреки теглото и от 300+ грама и акцията, която въпреки описаните 5-25 клонеше реално към 10-40. Окомплектована с топ модела макара за тогава - pflueger president, макара, която имаше навика да прави бради дори с монофил, но пък имаше невероятните 10 лагера и покритие от волфрамов карбид на ролката на бигела и ръба на шпулата. Макарата в последствие беше заменена от Daiwa Sol, която ми служи дълги години безупречно, преди да се озове на дъното на Доспат. Тогава си лових с този такъм, който влизаше в клас "any", а иначе казано - каквото си намерил . Че дори и понякога хващах. Което не беше зле като резултат с такъм, който за час риболов те запознава много подробно със собствената ти анатомия и разбираш за съществуването, на неподозирани до момента мускулчета и стави, които не само че се оказва че съществуват, ами могат и адски да болят. Най-хубавото, което се случи с тази сопа, беше това че въпреки клозетното фи110 в което я разнасях, тя изненадващо се счупи брутално и непоправимо.
Втората стъпка, беше съвсем "истинска" сопа, а иначе казано Avid. По онези години това беше мейнстрима. Факта че Авида тежи, не мята като хората и не е особено чуствителен, тогава не го отразявах много. Важен е стадният принцип - след като всички кажат че авида е велика пръчка, значи е такава. Тогава почнах да хващам първите паламудчета и тунчета. Нещата почнаха да загрубяват, а аз да усещам леко за какво става дума. Следващото, което ми попадна под ръка беше Sakura Shinjin, която рЕзко ми направи впечатление. Най-вече с това че до момента не бях виждал пръчка, която да е едновременно корава, да мори рибите и да мята добре, и хем да е бърз, когато трбябва, хем да е параболик, когато и това е необходимо. Бре, интересно животно.
Пръчка номер три. X-Zoga Black mamba. Тежко да си такова таковато, но за сметка на това доста правилно измислена, много удобна от към дръжка, като че ли една идея по-висока акция от колкото ми трябва. Леферите по 2+ си ги вадеше на водни ски, 40-50 грама примамки си ги мяташе от воле и си беше доста универсална. В последствие се оказа че не е чак толкова корава.
Малко след като купих зогата съвсем случайно си купих една Sakura Sportism. Покупката беше абсолютно импулсивна и в последствие се оказа че това ми е една от най-сполучливите инвестиции до момента. Предвид коледното намаление и цената от порядъка на 150 лева, покупката се оказа чист джакпот.
Един сезон Зога-та и Сакура-та ми бяха основни пръчки. Имаха всички необходими качества - далекобойност, прекрасно водене на по-резките примамки, бяха доста здрави и най-вече не ми пукаше много-много за тях и си вандалствах колкото си искам. Е, нещата не бяха на 100% розови. Зогата изморяваше доста при проължителен риболов, а дръжката на Сакурата беше най-идиотското нещо, което бях виждал през живота си. Не само че не беше удобно за хващане, ами и да държиш масивен метален ринг на макародържача с голи ръце през зимата си е леко неудобно. Другите минуси - поради факта, че пръчките си бяха доста твърдички, си хапваха плетеняк, като млада програмистка донъти, и въпреки че перфектно засичаха рибите, го имаше проблема с изправянето на куките и откачането на рибите при вадене.
Стъпка номер четири. Осъзнах че комбинацията евтино и хубаво се среща само във фентъзи романите, даже не и в научната фантастика и се почна търсенето на Истинската Японска Пръчка.
Първата истинска японска пръчка, която купих беше UFM. Първо докосване до съвършенството. Грешката, която допуснах беше че подведен от предишният си опит избрах малко по-къса пръчка - 8'3". От къде да знам че япончетата са помислили предварително по въпроса за строя и баланса на пръчката и това 8'3" е по-скоро някакво изключение от класа на sea bass пръчките, където основната дължина е между 9 и 11 фута. След като полових с UFM-а почнах да разбирам колко дълбоко съм се заблуждавал за някой неща. Реално, пръчката не беше по-лека от Сакурата, но след целодневен риболов с нея изобщо не усещаш че си ловил. Леките воблери изведнъж почнаха да летят по-далеч, а плуващите лаврашки примамки оживяха. Даже на мен ми идваше да скоча във водата и да ги захапя.
След като се сдобих с пръчка за лек воблерен риболов се погрижих и за по-тежката част на нещата, а иначе казано light shore jigging-a с едно Tenry PowerMaster lightcore. Купувайки тази пръчка първоначално не разбрах с какво бижу съм се сдобил. Не бих казал че е идеалната пръчка за shore jigging. Не бих казал и че джиггинга с железа между 40 и 60 грама е особено смислена идея. Поне за момента съм на такова мнение. Не че не се хващат рибки, но ми се струва че налита предимно дребосък. Обаче без съмнение това Тенрю работи повече от прекрасно с примамки около и над 30 грама, не зависимо дали говорим за воблери, пенсили или попери. Адски универсална и удобна пръчка.
Последното украшение на колекцията ми е Zenaq Defi Plasir 93. За тази пръчка не смятам да говоря много. Мога да кажа само че по-добро от това за целите за които е произведена пръчката няма. Може би единствено Zenaq Plasir Answer. Рано или късно, ако човек наистина търси най-доброто и опира до Zenaq.
Няма коментари:
Публикуване на коментар