Бях на вода около 8.10 местно време, като май се оказа че закъснях. Насочих се към един скален нос южно от Плажи Ливади, който изглеждаше перспективен на навигацията, а в последствие още по-перспективен на сонара. На петата минута започнах с интересен старт.
Все пак ги имало тук, въпроса е да се търсят. Тамън откачих и пуснах обратно тази прекрасна baby princess (е няма как да я нарека queen при целият ми ентусиазъм), като видях как един RIB се опитва да ме вземе на абордаж. Хобито е чудесна лодка. Много бърза. Ама от две по триста не се бяга. След няколко интересни маневри успях да се измъкна от всички опити на бреговата охрана да ме сгази и се почна.
– №$%€€%$%?
– Съжалявам не говоря албански
– От къде си?
– България.
– Какво правиш тука?
– Туризъм, каякинг, риболов, почивка.
– Паспорт имаш ли?
– Паспорта ми е в колата, имам ID
Подавам си личната карта, която по някаква случайност ми е в багажа.
(карта, карта)
– Ама тя България в Европейският съюз ли е?
–?!? да от сума време.
Следва разпит къде съм отседнал, къде ми е колата, къде ми е паспорта, проверка по телефона, дали случайно не са хванали някой крупен наркобос или международен терорист в каяк насред морето.
– Всичко е ОК, приятен ден.
– Хубав и на вас.
Не знам дали споменах преди, но северната част на Йонийско море, по поведение много прилича на Черно. Малко да духне и вдига вълна. През всичките 5 дни, когато излизах с каяка в морето имаше осезаемо мъртво вълнение, към което се добавяше и ветрова вълна. До тук с приказките ми че не ми става лошо в лодка. Каква е рецептата да ти прилошее в каяк. Взимаме 60-70 сантиметра мъртво вълнение, или мечки, както им казват. Насочваме ги под 45 градуса към отвесен бряг от който да се отразяват. Добавяме още един бряг на 120 градуса ъгъл. Гарнираме с лека ветрова вълна отгоре. Прилагаме на пациента поне 4 часа. Резултата е гарантиран.
След проверката изкарах една стира и едно тунаки и нещата се позакучиха. Дори се върнах на точките на Порто Палермо от по-предният ден.
 |
| Тука се крие албанската подводница |
Резултатите клоняха към нищо, върнах се на точката, където хванах синегридата, пътьом обиколих няколко преспективни места, но резултат по трасето нямаше. Почти веднага извадих една стира с инчику джиг, не казвам на, казвам "с" тъй като я извадих буквално за гъз*, куката се беше забила на 3 см от аналният отвор. Малко след това времето се скапа, излезе насрещен вятър и аз бавно и псувайки излязох на брега.
Класически резултат:
Интернет продължаваше да няма, но това не ме притесняваше особено.
Сряда сутрин. Кой да знае че това ще е последното за седмицата излизане в морето. Ако знаех щях да се изсипя в 6 и да си бия рекорда от десет часа и половина във водата предният ден.
Проверявам точки, на които съм хванал риби. Освен маломерни стири, перки, гущери и дракони няма нищо смислено. Виждам как един калмар се вдига след джига ми и почвам да съжалявам за това че не си нося калмариерите. Трябва да спретна едно "чепаре" и да го скатая при пилкерите. По някое време ми писва и тръгвам на разходка.
Няколко думи за полезните дреболийки, с които се снабдих тази година.
На предният капак съм вързал да се сушат рибарските ръкавици на Buff. Адски удобно нещо, особено като се налага да затягаш възли на 50 либри лидер или да чистиш риба в каяка насред морето.
Удължители за вградените стойки на Hobie. Двата им основни бонуса - вълните не плискат макарите и много по-удобно се поставят въдиците, като си полу-извъртян. Най-големият минус е че не можеш да си закачиш примамката за бигела и да ветроходстваш, защото куките директно влизат във въжето на платното. За сметка на това, пилкера можеш да го пуснеш вътре във стойката.
Стойка за сонар RAM. Предвид факта че хобито е малко тесничко, аз съм дълъг и постоянно размахвам крака насам-натам, това се оказа единственият вариант при който
а) не ритам сонара постоянно
б) виждам го
в) не ми се налага да нося "пейката" и монтажа на сонара ми отнема около 8 секунди.
Открих топлата вода с тази стойка, по-добре късно от колкото никога.
Също на снимката се вижда плаващата котва, която си я уших преди около година, но постоянно я забравях. На водните тестове се представи повече от добре.
Та да се върнем към разходката.
Този плаж е завършека на една клисура, която е разцепила планината на две. А през клисурата тече прекрасно поточе. Личаха си опити за облагородяване на терена, от които бяха останали някакви бараки и порутена тоалетна тип соц кенеф.
Размотавайки се по плажа намерих следи на нещо, което май не ма си се ще да срещна
След като влязох обратно в морето, на стотина метра от плажа видях една скала на сонара, на около 17-18 метра дълбочина, пуснах един пилкер и извадих първата смислена риба за деня
Реших да се позабавлявам в плиткото, като на дълбочина под 20 метра извадих няколко интересни рибки, включая и този запъртък:
После докато разплитах върха на въдицата, на спрял пилкер хванах едно тунаки. Резултати повече нямаше и аз реших че е време за горещ душ и сашими. На прибиране пуснах радиото на втори канал за да чуя прогнозата, за всички адриатически и йонийски морета се споменаваше possible thunderstorm, та реших да натоваря и да видя какво ще се случи. Прогнозата определено беше лоша, вечерта освен без интернет останах и без ток, та реших че толкова стига.
По пътя на връщане установих че албанците изобщо не им пука на пътя. Като за начало, мигача в този регион е едно интересно, но безсмислено украшение на колата. Нормално е на тесен път, след завой да спреш без триъгълник или дори аварийки и да си доливаш масло в двигателя. Нормално е да ти спре тока на колонката, докато пълниш гориво. А планинският преход, по който пътувахме сутринта се оказа не чак толкова страшен на светло.
През целият път към София ме валя дъжд, като на Козани обърна на лека виелица, а на Благоевград на тежка. Тъй като снега ни изненада отново, магистралата не беше почистена, и от отбивката за Диканите до София съм карал с 40. Когато разтоварих каяка установих че червената тениска, която бях вързал на руля не може да бъде развързана по никакъв начин, багажните лапи се свалиха с много голям зор, а лодката изглеждаше така:
След като цяла зима не видяхме сняг, явно на 6 март му е било времето.
Кратка статистика на пътуването на обратно:
Изминати 751 км за 12 часа, като последният час се мотах по София. От Химара до границата са точно 100 км, които се минават за 2 часа и половина. Пътят Саранда - Сагиада - Игуменица разбрах че е доста по-добър. Реално разстоянието може да се вземе за 9 часа и половина при нормално време и с кола, която не се зори на баирите на Егнатия Одос.
Следващият заплануван голям риболов ще е за майските празници. А до тогава - ще се тормозя от риболовна абстиненция и ще карам на спомени.
