Ноемврийски риболов

Искам да изкажа специални благодарности на Стефан за осигурената логистика, снимките и най-вече компанията. Без него това пътуване нямаше как да бъде осъществено.

След повече от половин година обезсоляване и безрибие, рибарската ми душа почна да получава предсмъртни гърчове, депресиите зачестиха, не че за тях нямаше и други поводи, и организма ми почна да изпитва сериозна абстиненция, като единственият начин за успокояването и беше голяма доза vitamin sea. Докато чакахме нормална прогноза за времето, успях да се разболея и да изкарам един много тежък грип, но в един момент прогнозата показа че циклона отминава и се очакват няколко дни прозорец с хубаво време. Багажът беше сглобен на бързо, след което се сетих че трябва да сменя курбелите на мираж драйва на хобито. Поради неизвестна за мен причина, оригиналните курбели не са с квадратно сечение, а с правоъгълно, като страните на правоъгълника се различават с 0.75 мм. Не че с достатъчно усилие не влизаха, но според мен тази незначителна разлика в дебелината на неръждавейковите курбели, които осигури Стефан и оригиналните можеше да доведе до сцепване на пластмасовият детайл в който се монтира курбела. И тъй като не изгарях от желание да остана без задвижване в средата на морето, в работа влезе флекса. Мили другарчета, не игнорирайте предупрежденията на производителя като мен. Когато на един диск пише че той е за рязане, а не за шлайфане, той наистина е за това. "Какво пък толкова ще му се случи ако пилна леко едно винкелче" доведе до това че диска се разхвърча на парчета и единствено факта че се бях сетил да сложа предпазна маска ме спаси от преждевременно прекратяване на екскурзията. Четвърт час по-късно правилните дискове бяха купени за жълти стотинки от кварталната железария и mirage drive went heavy metal

Предвид факта че теглото на педалите се увеличи двойно, надявам се повече да нямам грижи точно с този детайл.

Ще вметна няколко думи относно проблема с педалите, който имах, както и умозаключенията до които стигнах, които не е ясно до колко са правилни, но имат някакъв резон.
Последните няколко години активно карам колело по планините. Имам предвид наистина активно. Поради липса на спортна култура, ако мога така да се изразя, никога не съм се сещал да се разтягам преди и след каране, което води до едно известно сковаване на мускулатурата. Сега се зачудих, как точно се разпределят усилията ми при натискане на педалите и с ужас установих че поне 50% от усилието при натиск отива не за задвижване на педалите, а за връщане на другият крак назад. Т.е. в момента в който почнах да си връщам крака назад, а не да го избутвам с другият, педалирането стана два пъти по-леко. Това не оправдава инженерите на Хоби Каякс, които са пробили дупка в мястото, където силата на огъване е най-голяма, противно на всичкият сапромат, но може и да помогне на други собственици на хобита, да си подобрят стила на педалиране, както и да удължат живота на педалите си. Това са само размишления де. Хеви метъла си е хеви метъл, а нераждъвейката - много по-добър материал от алуминиевите сплави според мен.

Стига лирика, говорим си за риболов.
Сед ставането в 4 сутринта (даже и аларма не ми трябваше, направо се чудя как мога да се успивам почти всеки ден за работа и да не си чувам будилника :D ) успяхме да потеглим около 6 и да стигнем до крайната точка на пътуването ни около 15 часа. Последва скоростно пускане на каяците на вода, след което пребъркване на известните точки. Времето беше доста ветровито, а морето развълнувано, на границата на това да не става за риболов с каяците, търсените риби ги нямаше никакви, но на края приключихме със 6 скумриевидни туни, което го приемам като напълно допустим резултат предвид обстоятелствата.
Лових със Filstar Deep Monster Slow Jig, една пръчка, която изключително много ме изненада в добрият смисъл на думата и за която в най-скоро време ще напиша ревю, и джиг Xesta slow emotion slippy, подарен ми от Танер за миналата коледа. Снимки няма, тъй като изобщо не бях в състояние да снимам. Вечерта се чувствах като сгазен от валяк. Набързо хапнахме и се пръснахме по леглата.

В понеделник бяхме посрещнати от прекрасно време и решихме да проучим няколко предварително набелязани места, тъй като за целта трябваше да направим над 10 мили по вода.
Реших да пробвам новата си придобивка - Storm Gomoku Erito, която бях предвидил за ултралайт вертикален джигинг. Резултатите определено надминаха очакванията ми. Обещавам да напиша ревю и за тази въдица. Комплектовах пръчката със старата ми Daiwa Ryoga BJ, 300 метра влакно PE 0.8 и 0.38 мм флуоркарбонов повод.

Нещата не започнаха добре. Хванах риба на първото пускане на пилкера. Добре че въдицата беше видяла вода в ръцете на Милен Нинов, няколко седмици преди това, защото да хванеш риба с първото замятане е много лоша поличба. Обикновено това означава че тази риба е единствената. Рибата беше стира малко над разрешеният размер, прибрах я за вечеря след което продължих риболова. Няколко минути по-късно, бодро подмятайки пилкера нещо го отнесе, като реши за комплект да отнесе и пръчката от ръцете ми. Рибата упорито не искаше да излиза и си личеше че е на пределите на възможностите на този такъм. Стефан засне финала на борбата:

Пекрасна риба, най-голямото ми маятико до момента

След като и Стефан отбеляза една риба, решихме да оставим мястото да си почине.
Гомокуто определено беше решило да ме изненадва. Последва дублет скумриевидни тунчета на 86 метра дълбочина:

След това нещо тежко увисна на примамката, като не напъна особено много. Определено беше приятна изненада:

И накрая за финал на "големият шлем":

Определено силен старт за нов такъм. Още по-забавното беше че всички риби хванах на един филстарски джиг за 8 лева:

Почвам да си преразглеждам снобското отношение към такъмите.
След като с огромен кеф се налових с гомокуто, реших да проверя как ще се държи филстарската пръчка с различни железа на спокойна вода. Предният ден дрифта беше твърде силен, за да сформирам конкретно мнение. Малко след като пуснах един maxel bumblebee, поредната риба се опита да ми вземе пръчката от ръцете, като този път с удара взе няколко метра аванс от шиманото, чийто аванс беше затегнат на почти 10 кг. Рибата прекрати борбата относително бързо, но като я извадих бях силно учуден как толкова малка риба може да се съпротивлява така отчаяно. Беше синегрида около 2 килограма.

На финала настоявах на джигове тип кабура, но за съжаление без успех.

Вторник сутринта се събудих с усещане че съм прегазен от стадо бизони. Не стига че сухият костюм беше започнал да изпуска от към седалищната част, ами и предният ден под него бях облякъл само тънко термо бельо, което беше идеално докато печеше слънце, но докато се прибирахме слънцето вече беше залязло, а вечерният бриз не способстваше на комфорта ми, предвид факта че бях събрал доста конденз. Дори аспирините вечерта не помогнаха особено много.

Прогнозата беше за ветровито време, така че избрахме малко по-закътана дестинация. В резултат на което едвам успяхме да изчоплим 4 скумревидни тунчета, изпуснахме по някоя друга риба и тотално се деморализирахме. Мястото, което преди ни е давало доста квалитетни риби мълчеше. Поне се позабавлявах да ловя с различен грамаж джигове с гомокуто и установих че при тихо време е напълно постижимо да ловиш на 50 м дълбочина с 50 грама джиг. При прогноза до 3 бофор морето изглеждаше примерно така:

Снимката не е от същият ден, но морето беше в същото състояние, само че нямаше слънце.

Сряда сутринта се събуждам усещането че след стадото бизони през мен е минало стадо мамути. Въпреки че бях облякъл вълнена дреха под сухият костюм, пак ме беше надухало. Явно си казваше думата и грипът, който бях изкарал няколко дена преди това. Прогнозата за времето беше отвратителна. Windy показваше нещо на ръба да става, Poseidon - директно вятър до 5 бофор. Интересното беше че Poseidon показваше 3 бофор в даденият момент, а ние седяхме и наблюдавахме абсолютно равно море при абсолютно безветрие.

"Майната му" е една прекрасна реплика за да започнеш приключение. Майната и на прогнозата е още по-прекрасна предпоставка за незабравимо изживяване с каяка. За учудване на всички се оказа че в случая бяхме прави ние, а не прогнозата.
След първият успешен риболовен ден нищо не можеше да ме учуди, нямаше някакво особено разнообразие:

Като за разнообразие хванах това малоусто сарго на 86 метра дълбочина. Беше захапало горната кука на пилкера уставно.

А така изглеждаха обещаните 4-5 бофор на свечеряване:

На следващият ден се наложи да си тръгваме, изморени но доволни.

Като послепис искам да добавя следното.

В Гърция от около година се води същинска война между професионалните риболовци и любителите. Тъй като на доста места професионалните риболовци смятат че със всяка уловена риба им бъркаме в джоба, постоянно подават сигнали, а бреговата охрана не може да не се отзове на тях. Имайте предвид следното:

Нямате право да ловите от лодка, която не е регистрирана в Гърция.
Нямате право да ловите от лодка, която не подлежи на регистрация, като каяците в момента минават между капките, но не се знае до кога.
Нямате право да задържате над 5 килограма риба.
Уловът на всички видове риба тон, включая скумриевидната туна и малкият атлантически тунец е забранен. За двата гореспоменати вида най-вероятно ще си затворят очите, но хванат ли ви в издънка, може и да го добавят към глобата.
За продажбата на риба, мисля че е излишно да споменавам.

Пазете се и наслука!

Албания - риболовни дни трети и четвърти.

Във вторник сутринта в квартирата спря интернета. Оказа се проблем при Водафон, който продължи до края на престоя ми. Другарчето ме напусна забягна за Парга още в понеделник, а аз реших да вляза в морето отще от сутринта.

Бях на вода около 8.10 местно време, като май се оказа че закъснях.  Насочих се към един скален нос южно от Плажи Ливади, който изглеждаше перспективен на навигацията, а в последствие още по-перспективен на сонара. На петата минута започнах с интересен старт.

Все пак ги имало тук, въпроса е да се търсят. Тамън откачих и пуснах обратно тази прекрасна baby princess (е няма как да я нарека queen при целият ми ентусиазъм), като видях как един RIB се опитва да ме вземе на абордаж. Хобито е чудесна лодка. Много бърза. Ама от две по триста не се бяга. След няколко интересни маневри успях да се измъкна от всички опити на бреговата охрана да ме сгази и се почна.

– №$%€€%$%?

– Съжалявам не говоря албански

– От къде си?

– България.

– Какво правиш тука?

– Туризъм, каякинг, риболов, почивка.

– Паспорт имаш ли?

– Паспорта ми е в колата, имам ID

Подавам си личната карта, която по някаква случайност ми е в багажа.

(карта, карта)

– Ама тя България в Европейският съюз ли е?

–?!? да от сума време.

Следва разпит къде съм отседнал, къде ми е колата, къде ми е паспорта, проверка по телефона, дали случайно не са хванали някой крупен наркобос или международен терорист в каяк насред морето.

– Всичко е ОК, приятен ден.

– Хубав и на вас.

Не знам дали споменах преди, но северната част на Йонийско море, по поведение много прилича на Черно. Малко да духне и вдига вълна. През всичките 5 дни, когато излизах с каяка в морето имаше осезаемо мъртво вълнение, към което се добавяше и ветрова вълна. До тук с приказките ми че не ми става лошо в лодка. Каква е рецептата да ти прилошее в каяк. Взимаме  60-70 сантиметра мъртво вълнение, или мечки, както им казват. Насочваме ги под 45 градуса към отвесен бряг от който да се отразяват. Добавяме още един бряг на 120 градуса ъгъл. Гарнираме с лека ветрова вълна отгоре. Прилагаме на пациента поне 4 часа. Резултата е гарантиран.

След проверката изкарах една стира и едно тунаки и нещата се позакучиха. Дори се върнах на точките на Порто Палермо от по-предният ден.

Тука се крие албанската подводница

Резултатите клоняха към нищо, върнах се на точката, където хванах синегридата, пътьом обиколих няколко преспективни места, но резултат по трасето нямаше. Почти веднага извадих една стира с инчику джиг, не казвам на, казвам "с" тъй като я извадих буквално за гъз*, куката се беше забила на 3 см от аналният отвор. Малко след това времето се скапа, излезе насрещен вятър и аз бавно и псувайки излязох на брега.

Класически резултат:

Интернет продължаваше да няма, но това не ме притесняваше особено. 

Сряда сутрин. Кой да знае че това ще е последното за седмицата излизане в морето.  Ако знаех щях да се изсипя в 6 и да си бия рекорда от десет часа и половина във водата предният ден. 

Проверявам точки, на които съм хванал риби. Освен маломерни стири, перки, гущери и дракони няма нищо смислено. Виждам как един калмар се вдига след джига ми и почвам да съжалявам за това че не си нося калмариерите. Трябва да спретна едно "чепаре" и да го скатая при пилкерите. По някое време ми писва и тръгвам на разходка. 

Няколко думи за полезните дреболийки, с които се снабдих тази година.

На предният капак съм вързал да се сушат рибарските ръкавици на Buff. Адски удобно нещо, особено като се налага да затягаш възли на 50 либри лидер или да чистиш риба в каяка насред морето.

Удължители за вградените стойки на Hobie. Двата им основни бонуса - вълните не плискат макарите и много по-удобно се поставят въдиците, като си полу-извъртян. Най-големият минус е че не можеш да си закачиш примамката за бигела и да ветроходстваш, защото куките директно влизат във въжето на платното. За сметка на това, пилкера можеш да го пуснеш вътре във стойката. 

Стойка за сонар RAM. Предвид факта че хобито е малко тесничко, аз съм дълъг и постоянно размахвам крака насам-натам, това се оказа единственият вариант при който

а) не ритам сонара постоянно

б) виждам го

в) не ми се налага да нося "пейката" и монтажа на сонара ми отнема около 8 секунди.

Открих топлата вода с тази стойка, по-добре късно от колкото никога.

Също на снимката се вижда плаващата котва, която си я уших преди около година, но постоянно я забравях. На водните тестове се представи повече от добре. 

Та да се върнем към разходката. 

Този плаж е завършека на една клисура, която е разцепила планината на две. А през клисурата тече прекрасно поточе. Личаха си опити за облагородяване на терена, от които бяха останали някакви бараки и порутена тоалетна тип соц кенеф. 

Размотавайки се по плажа намерих следи на нещо, което май не ма си се ще да срещна

След като влязох обратно в морето, на стотина метра от плажа видях една скала на сонара, на около 17-18 метра дълбочина, пуснах един пилкер и извадих първата смислена риба за деня

Реших да се позабавлявам в плиткото, като на дълбочина под 20 метра извадих няколко интересни рибки, включая и този запъртък:

После докато разплитах върха на въдицата, на спрял пилкер хванах едно тунаки. Резултати повече нямаше и аз реших че е време за горещ душ и сашими. На прибиране пуснах радиото на втори канал за да чуя прогнозата, за всички адриатически и йонийски морета се споменаваше possible thunderstorm, та реших да натоваря и да видя какво ще се случи. Прогнозата определено беше лоша, вечерта освен без интернет останах и без ток, та реших че толкова стига. 

По пътя на връщане установих че албанците изобщо не им пука на пътя. Като за начало, мигача в този регион е едно интересно, но безсмислено украшение на колата. Нормално е на тесен път, след завой да спреш без триъгълник или дори аварийки и да си доливаш масло в двигателя. Нормално е да ти спре тока на колонката, докато пълниш гориво. А планинският преход, по който пътувахме сутринта се оказа не чак толкова страшен на светло. 

През целият път към София ме валя дъжд, като на Козани обърна на лека виелица, а на Благоевград на тежка. Тъй като снега ни изненада отново, магистралата не беше почистена, и от отбивката за Диканите до София съм карал с 40. Когато разтоварих каяка установих че червената тениска, която бях вързал на руля не може да бъде развързана по никакъв начин, багажните лапи се свалиха с много голям зор, а лодката изглеждаше така:

След като цяла зима не видяхме сняг, явно на 6 март му е било времето. 

Кратка статистика на пътуването на обратно:

Изминати 751 км за 12 часа, като последният час се мотах по София. От Химара до границата са точно 100 км, които се минават за 2 часа и половина. Пътят Саранда - Сагиада - Игуменица разбрах че е доста по-добър. Реално разстоянието може да се вземе за 9 часа и половина при нормално време и с кола, която не се зори на баирите на Егнатия Одос.

Следващият заплануван голям риболов ще е за майските празници. А до тогава - ще се тормозя от риболовна абстиненция и ще карам на спомени.

Албания - риболовен ден втори. Научени уроци.

Размишлявайки над вчерашният риболов, реших че ще е глупаво да отида на същата точка и си поставих за цел всеки ден да ловя на различно място. Днеска около обяд хванах на север от квартирата. Направих разходка около 3 морски мили, като спирах да джигвам на всевъзможни точки, на дълбочина от 30 до 110 м.  Резултатите бяха трагични - за 4 часа извадих два миниатюрни дракона. Тотално се бях отчаял и тръгнах на обратно.

Урок първи - комбинацията от бира, каяк и сух костюм е малко неприятна. Особено при хубаво вълнение.

На половин миля от квартирата реших да проверя един скален нос, който бях харесал на навионикс. Пуснах се малко след продължението му под водата и оставих вятъра да ме отнесе на обратно.

Урок втори - никога не се отказвай, изненадата може да дойде навсякъде и по всяко време.

Реших да издрифтя няколко пъти над скалният ръб.

След което се почнаха рибите. За двадесет минути направих 4 дребни стири, един рофус, едно тунаки, една мерна стира и няколко перки.

Урок трети - използвай техниката, комбинацията от морска навигация и сонар дават адски много информация.

А през това време природата ми подари няколко незабравими гледки

На финала излязох с тези рибки.

Следва продължение, надявам се.

Баба Марта в Албания

След като видях че покрай трети март с три дена отпуска получаваш седмица почивка, почнах да размишлявам над въпроса на къде да забягна. Гърция ми се струваше прекалено банално решение, за Турция се носиха слухове че правят проблеми за риболов от лодка без разрешителни, Хърватска ми се стори прекалено на север за сезона. Оставаха Албания и Черна Гора. Реших че Албания звучи достатъчно екзотично и стартирах проучване за страната. Чух доста противоречиви отзиви, но ситуацията ми се стори далеч от ужаса представян от холивудските филми.  Речено - сторено. Петък натоварих багажа, вечерта минах да си взема поръчаната радиостанция и да натоваря каяка и потеглих. Пътят до албанската граница през Янина се оказа доста приятен, като се изключат малоумните ограничения на скоростта, и камерите наслагани през 2 километра в Янина и околните села. От гръцката страна само ми погледнаха паспорта, на албанската ме забавиха десетина минути, като точно преди паспортният контрол ме налазиха малки циганчета да просят, доста неприятно първо впечатление да ви кажа. Точно след границата има бензиностанция, където има газ на нашенски цени. Веднага след границата пътят е прекрасен, с ограничения на скоростта между 40 и 70 км/ч, но малко след това се отбива на ляво през планината към Саранда и там настава ужасът. Пътят е широк колкото едва да се разминат два автомобила, от едната страна е пропаст, като част от огражденията липсват, всеки втори завой е обратен и също така пътят е покрит с кал, пясък и чакъл. Средна скорост не повече от 30 км/ч и много страх и адреналин. На места настилката липсва, има пропадания, слава богу означени. Малко след като се мине билото, пътят става една идея по-широк. Първото село през което минахме се казваше Бистрица, което ме наведе на идеята че някой от българските царе, някога е вилнял и тук. След Саранда, започва албанската ривиера, като крайбрежният път става прекрасен. Много завои, но прекрасен асфалт, почти без дупки. Гледката е величествена - от дясно слънцето изгрява над покритите със сняг планински върхове, а от ляво под теб е морето. Почти без проблеми намерихме хотела, аз изпратих един имейл че сме пристигнали и се насочих към плажа да помятам. Без резултат. По обяд се настанихме, хазяите се оказаха много приветливи хора, бабата ни направи закуска и незнайно как се оказахме с бутилка ракия на масата, половин час след пристигането ни. Другарчето ми легна да спи, а аз излязох с каяка. Риболов нямаше, за сметка на това си направих кефа да ветроходствам. Вечерта поразучих района, не намерих нито едно пристанище от което да може да се лови, след което поизмокрени от дъжда седнахме да вечеряме в една таверна. Поръчахме си две порции сепия на скара, салата и бири. Когато вече приключвахме яденето, шефа на заведението ни предложи ракия, ние любезно отказахме и няколко минути след това на масата пристигнаха две чаши с ракия. Почерпка от компанията на съседната маса. След малко един около петдесет годишен младеж дойде при нас и почна да вдига наздравици, като при всяка наздравица казваше "Чекия!", което беше леко смущаващо. След няколко наздравици ситуацията се изясни - бяха ни помислили за чехи или словаци, и наздравиците се вдигаха за православните братя. Компанията на масата се оказаха патриотично настроени представители на гръцкото малцинство в Албания и изобщо не се смутиха, като разбраха че сме българи. Беше ни обяснено как Химара е гръцка и как 500 години тука турски крак не е стъпвал, бяха вдигнати сума наздравици за православието, за свети Христофор, за света София, та едва се измъкнахме.

Две порции сепия на скара, състоящи се от две сепии и ориз за гарнитура, мешана салата, която представлява хориатики без сирене, хляб и 4 бири излезе 35 лева с бакшиша. 

На следвашата сутрин хазяйката ни изненада със закуска:

Как човек да не уважава такива хора.

След закуска тръгнахме да проучваме местата за риболов.

Реших да вляза с каяка на Порто Палермо. Първата точка, която бях харесал не даде резултат, втората се оказа че изобщо липсва, малко след това падна батерията на сонара, но на третата точка усетих първият удар.

Честито сефте в албански води.

Изключително се зарадвах на това че успях да  "разчета" морето. Малко след това извадих втора риба, която за малко да изгубя заедно с джига, тъй като взе директно над дъното и закачи джига за някакъв камък, а като излязох на плиткото изкарах и едно бебе от двадесетина метра дълбочина

После да не кажете че не релизвам риби:

Повече удари нямах, но и ставаше късно, поради което реших да излизам.

Световно известните албански бункери

Крепостта на Порто Палермо

Резултатът за деня

Новогодишна Лефкада или slow jigging разбиване.

Чудих се дали да не пиша в блога от място и да направя серия от ежедневни постове. Всяка вечер си мислех, за това, кълна се. Истината е че мързела и умората надделяваха всеки ден. Някак си творческото вдъхновение ми убягваше. Е дойде му времето.

Начало.

Ден 0.
Бъдни вечер, 24 декември, семейна вечеря съпроводена с товарене на багаж. След като си хапнах стабилно, дойде време за път. Надявам се повече да не повторя тази грешка. Шофирането цяла нощ на пълен стомах е неприятно.

Ден 1.
Коледа, 25 декември, 6.15 сутринта съм в Игуменица. Двете газстанции до магистралата бяха отворени. Едно кафенце и газ до Сагиада.
Сагиада, 7.00 сутринта. Всичко е тъмно и няма признаци на живот. Паркирах колата на пристанището и отидох на лов за WiFi за да гледам прогнозата за времето. Както си кибичех пред бреговата охрана и се радвах на отвореният им аксес пойнт от някъде се появи един полицай и почна да ме разпитва с какво точно се занимавам. Като разбра че не съм албанец се успокои, но ми каза че квартира по това време е абсурд да намеря. Сглобих зенака, помятах половин час от пристанището след което рязко ми изникна неотложна работа, да ме извинявате за френският ми. Така и така трябваше да се проучат местата на север. Качих се почти до албанската граница, харесах няколко привлекателни места за джигинг, както и едни много симпатични скалички за риболов на воблери. Я да пробваме... Ха един доста охранен ротвайлер иска да се запознае с мен. Бре, дори е приятелски настроен, а не се опитва да ем изяде директно. Сори, пич, нямам манджа под ръка. Сглобявам въдицата и... не намирам кутията с воблерите. Изтръпвам, освен че там са всичките ми воблери, там са ми клещите, халките, карабините, поводите... хилядите дреболии без които не може. Мятам се на колата и газ обратно. Мисля че самият Колин МакРии би завидял на шофирането ми. Добрият стар зелен куфар за подледен риболов седи самотно по средата на пристанището. По коледа явно се случват чудеса. Време е да си намеря квартира. Стартирам с въпроси в местният супермаркет, после в пекарната, в сладкарницата... Навсякъде едно и също - не знаем никой, който да дава квартири по това време. Добре, хайде лека по-лека на юг.
Игуменица.
Твърде индустриално и пренаселено. Обстановката е леко подтискаща.
Платария.
Намя жива душа.
Сивота.
Прекрасно селце, но май ще е сложно да се оправя с каяка тука. Квартирите започват от 60 евро.
Пердика
Изглежда готино, ама май няма как да пусна лодката на вода. ПОчвам да се чуствам прекалено изморен и дори не слизам да огледам.
Парга.
Играта ми е тотално разказана от каране по завоите. Да ну на***. Паля към Лефката и без това минах почти целият набелязан маршрут, без да си харесам нещо.
Лефкада.
Хващам първото свободно WiFi на марината, отварям booking.com. Прекрасни оферти - 4500 евро за 10 нощувки. Яко. Ха да видим - 250 евро за 10 нощувки на 2.7 км от тук. Запазвам стая и докато търся къде се намират студиата, получавам подтвърждаващо обаждане. Настанявам се, оправям се. Хазяйката ме пита как се казвам?
- О Христофорус, знаеш ли че тука на Лефкада на коледа ви празнуваме именния ден? И се почва - ето гръцко кафенце с курабийки и соленки, след малко един резен от прасе сукалче садушено на фурна мммм... нещата започват прекрасно.
Добре, разхвърлял съм се, време е да се помисли за риби. Къде, къде, хайде на някое по-лесно местенце, че и без това съм дроб. Я да проверим едно плажче до любимият ми къмпинг, там няма начин да не върти риба. Воблери, воблери, воблери, да намокрим новите придобивки. Хм няма никой. На свечеряване слагам класическият halco rostapop. След една малко по-дълга пауза усещам риба. Бре, много странно излиза. Не било риба, първи кулинарен улов и то какъв

Май е време за калмариери. Извадих едно дребно калмарче, стана 18.30 и си казах стига ми толкова, време е за вечеря и за един здрав сън.

26 Декември.
Ставам някъде около първи петли, т.е. към 9 сутринта след 11 часа сън и си казвам, време е за кафе, пък после ще го мислим. Кафета, закуски... Май е време за какарене и най-вече тестове на новото такъмче. Навличам сухият костюм и пускам каяка на вода пред квартирата. Фатална грешка, трябваше да направя нещата в обратен ред. Е, за в бъдеще ще знам. Я дай да драснем няколкостотин метра на вътре, дълбочина 60-70 м, брега е скалист, така че може и да не е само пясък дъното. Бой!

Хайде, сефтето. Директно с пускането. Продължаваме.

Брей, купон. Само дето ловенето на рокфиш с 140 грама пилкер на 60 метра дълбочина не е от най-смислените занятия. Вярно - риби на всяко пускане, ама това риби ли са. И така до момента в който не усещам леко спиране на пилкера, засечка по навик и... оппа... тука нещо смислено тръгна. Нещото си взимаше аванс и доброволно се качваше нагоре. Брей, някое тунче съм закачил. Така си мислих до момента в който нещото не реши да скочи на трийсетина метра от мен. Това май съм го гледал по Дискавъри, не не може да ми се случва на мен. Не и в първият риболовен ден. Това го искам снимано задължително! Е извадих го.

Интересно начало. Усетих че целият треперя.

Има нещо нередно в цялата схема. Фори с неговият бесен карък да изкара такава риба с първото влизане? Това звучи като зануляване през останалите 8 дена. Изпуших три цигари на бързо, изчаках да спрат да ми треперят ръцете и краката и реших че е крайно време да излизам. Стига ми толкова.

27 Декември. Слънце, вятър, приказка. Отивам до Нидри, добре наспал се, където засичам агитката да пие кафе. Поглеждайки огледално гладкото море, решавам че е прекрасно време за каяк. Влизам, троля, проучвам разни точки, познати от предишни идвания. Вятърът се усилва, почва да ме снася твърде бързо и... На поредното изпомпване при дълбочина около 45 метра, десетина метра над дъното, удар като по учебник.

Ще се яде сашими днес. Тъй като времето стана прекалено духовно и сноса стигна до към 2 метра в секунда, реших да излизам. Естествено 15 мин след като съблякох скафандъра вятъра легна и морето се изглади като ракия в заскрежена чаша. Майната му, ще ловя от брега. След дълго ръкомахане, на максимална дистанция усетих удар. Класически местен търнокоп.

Явно воблерите на ДУО си ловят чудесно, стига човек да повярва в тях. За справка - единствената риба вечерта.

28 Декември.

Сутринта излиза силен вятър и завалява. Спя цял ден. Следобяда, усетил че дъжда намалява, решавам да отида до канала на Актио. По пътя вали пороен дъжд и спира точно в момента в който пристигам на буната. На буната пълно с народ, блажено сърбащ една класическа италианска напитка. Е и аз пийнах едно капочино.

29 Декември.

Сутринта отивам на Сивота да джигвам. Придвидливо зарязвам мачтата в квартирата, без нея сноса е значително по-малък. Работя на дълбочини 60-80 метра. Почвам да усещам новата пръчка лека по лека. Преставам да оплитам във водачите на всяко пускане. Почвам да влизам в ритъм и да разбирам силата на този риболов. Ама каква файда от ритъм, правилно водене на пилкери и всякакви такива щуротии, като няма риби? В момента в който почнах да се отчайвам усетих удар на 15 метра от дъното при 80 дълбочина. Ха така, значи имало смисъл да се качваш толкова високо. Нещо не особено голямо, но много бойно е на другият край на линията. Вадя и

Та-даам, за това сме дошли. Ама чакай, това май не е зъбарче. Много странно ми изглежда.

Кое е това, което прилича на синегрида, но е по-червено и няма такива зъби? А сега де. Бързата справка по телефона показа че това е фагри.

Продължих да се нося насам натам по вятъра, но уви следващите два часа нямаше никакви индикации за риби. Върнах се в точката в която ми удари първото фагри и не след дълго морето даде още едно.

Така... Взех си стандартните две рибки, и без това почва да ме люлее прекалено много. Време е за вечерен риболов от брега, и без това се чува за хубави извадени лици и лефери.
Вечерният риболов, доведе до нулев резултат и отидох да пека фагри на грил тиган.

30 Декември.
Времето се мръщеше. Беше студено и ветровито, а морето не беше в най-доброто с настроение. Нали сме идиоти каякари, какво толкова, влизам. Бях решил да проуча един доста отдалечен залив.

Излизам на набелязаната точка, сноса се търпи-горедолу. Почвам да джигвам. След около 15 мин усещам доста сериозен удар и почвам да вадя нещо доста тромаво, но голямо. Вдигам до повърхността и виждам как имам 2 риби закачени на пилкера и едната бавно отплува. Другата я прибирам

Честит първи мерен групър. Удря малко над дъното при дълбочина около 70 метра на 160 грама пилкер.
Продължавам да се нося по вятъра.
Удар на 90 метра

Вятъра ме снася на стотина метра в страни. Удар на 70 метра

Вадя първият зъбар. Откачам, снимам, пускам пилкера и го усешам как спира на малко-по малко от 10 метра над дъното. Засечка, ха тука имаме нещо по-сериозно.

Такаа... стана интересно. Скоро слънцето ще почне да залязва, а и морето е сърдито. Бегом вънка.

Найс. Това вече може да се нарече риболов. След това нямах нито силите, нито желанието да ловя риби.

31 Декември.

Да опитам да повторя вчерашното изпълнение. Морето не е по-бурно, но вятъра е една идя по-силен. В прогнозата го дават до два часа да падне, както и вълната. На вчерашната точка носи много, а и риби няма. Местя се още малко. Я да се скатая в този залив. Дълбочината е сериозна - 120 метра. Два часа без пипане. Още малко и ще си ходя. Удар на 15 метра над дъното при 120 метра дълбочина. Ха, тази рибка е амбициозна и се щура нагоре-надолу, взима аванси и изобщо доставя максимален кеф. вече си виждам повода, като рибката почва да се завира под лодката и всячески да ми счупи пръчката. Я вънка, стига с тези номера.

Откачам, качвам на кукана, снимам, пускам пилкера и той спира на 20 метра над дъното. Засечка и аванса тръгва. Успявам да навия десетина метра влакно, след което виждам как рибата тръгва нагоре и влакното и застава почти хоризонтално. Мятам краката в каяка, обръщам го по посока на рибата и се возя около километър, като безпомощно гледам как при поострите рънове влакното на макарата ми наближава края си. В един момент на рибата и писва, дава рязко газ и ми отнася пилкера. Добре, време е да си ходим. Тръгвам на обратно, излизам зад един скален нос и виждам как вълната е станала около 2 метра и половина и в комбинация с вятъра са ми строго насрещни. Кофти, но не изглежда фатално. Закрепям всичко по каяка внимателно и тръгвам срещу вълната. Каяка подскача като... не знам като треска по вълните. За 10 михути успявам да мина около 150 метра и усещам че тази няма да я бъде. Връщам се зад скалният нос изчаквам 20 минути, но положението е все така зле. След вторият опит реших че нещата загрубяват и използвах жокера обади се на приятел. Ако до 2 часа не се чуем контролно - звъни на 112, намирам се еди къде си, а морето е малко плашещо. Следва 3ти опит при който минавам около 200 метра и си казвам че няма да се получи и дай да вкарам малко акъл в схемата. Намирам най-близката точка, където мога да изляза на навионикса, в посока в която мога да греба и тръгвам. Точката се оказва на около 4 морски мили, които ги взимам за по-малко от час, напомпан здраво от адреналина.

Приказно красив плаж, на около 16 километра от колата ми.

А по тази приказно красива стълба катерих лодката, която се вижда в горната и част. Документален паметник на моята глупост.
Пак използвах жокера обади се на приятел, хвърлиха ме до колата ми (огромни благодарности на Васко, това беше много голям жест), върнах се, натоварих лодката и си казах - никакво влизане на повече от три бофора. А вечерта излезе ураганен вятър.
Така завърши риболовната ми година.

1 Януари 2015
Честита нова година. Класическо събуждане с лек махмурлук около 10 сутринта. Животоспасяващо кафе, закуски и лекарства, че май нещо настинах. Подредих си нещата и си казах, днеска няма да се плава, но съвсем случайно сложих в колата сухият костюм и неопреновите боти. Къде да ходя... я да видим залива на Порос, единственото място на Лефкада до което до момента не съм успял да стигна. В 14.45 съм на пристанището и гледам морето. В 14.46 съм на плажа. В 15.00 съм на вода. Я да видим, на навионикса има една интересна точка. Не че картите на навионикс около Лефкада имат нещо общо с действителността, но трябва от някъде да се почне. От лявата страна на залива - мълчание. Имам не повече от час до залез, я да видим онзи скален нос отсреща.

Вятъра спира, почти няма снос, преслушвам дълбочина от около 60 метра хоп, удар и то сериозен. Газ нагоре.

ЧНГ, Форка, май открихме годината.
Десетина минути след това, когато слънцето практически се беше скрило имах удар на фагри, което се откачи. Така че определено има смисъл да се седи по тъмно.

2 Януари.
Пече слънце, а морето се е кротнало. Вятъра и вълната ги дават в светло и тъмно синьо. Топличко. Тъй като ръцете ми бяха сериозно премръзнали, отидох на шопинг обиколка по рибарските магазини (имаше 3 отворени) и си купих два джига и едни неопренови ръкавици за скромната сума от 53 евро.
Изкушавам се да отида на Точката.
Не издържам и отивам. Морето е спокойно, пече слънце и всичко е прекрасно с изключение че риби няма. Вадя едно дребно фагри на 70 метра.

И това е. Два часа пълно мълчание. Почнах да се чудя какво не е наред и да обикалям района. Заврях се в плиткото - дълбочина не повече от 40 метра. Удар директно при пропадането. Много зъл, но след това рибата излиза тромаво.
Дублет стири

Докато ги откача ме отнася. Джигвам... удар, борба

Следва 10 минутна операция по изкарването на куките.
Продължавам да джигвам. Зъл удар, който излиза странно. Дублет стира и синегрида. Синегридата я релизнах по тъпият начин.

Резултата

Хм, май съм леко извън нормата.
Надрусан с адреналин с лекота мятам каяка на колата и се прибирам. Това е рекордният ми морски риболов, ще го запомня.

3 Януари.
Ставам нагъл, но пак ще повторя точката, този път даже си имам компания шорджигити. Предният ден рибките излизаха на дистанция достижима от брега.
Отивам пак в плиткото, пускам пилкера, взима ме риба директно на първото пропадане, засичам я, след което рибата развива 5 метра аванс и зашива пилкера в камъняка отдолу. Изчаках десетина минути, понякога рибата остава закачена на пилкера и го вади, но не и този път. Навих влакното около канджата и почнах да напъвам. Скъсах пилкера с около 35 метра влакно.
Кофти.
Влизам в бокса. Това е предпоследната ксеста, но последната е цвят, на който няма резултати. Слагам едно розово шимано бътърфлай 130 грама. Десетина минути нищо не обажда, след което вадя първата синегрида.

Удара е като по учебник, при изпомпване на джига десетина метра над дъното.
Взимайки си поука от откраднатият пилкер, както и от скъсаният от туната лидер съм сложил лидер 0.70 мм и съм натегнал аванса според здравината на влакното, т.е. на максималните 7 кг, които позволява аванса на рьогата. Следва удар на около 5 метра от дъното. Рибата взима аванс?  Няма да я бъде тая, вадя хамалски само с макара, пръчката цялата е във водата. Когато дръпнеш по този начин която и да е риба трийсетина метра, тя получава баротравма и горе вече е доста кротка. Слагам рибата на кукана и местя леко. Удар, аванс... първата минута имам усещането че не мога изобщо да помръдна рибата. Почвам да изпомпвам с цяло тяло. Вдигам я на повърхността. Канджата, която си купих на втори влиза в действие, защото не смея да повдигна рибата за повода. Изобщо не си правя труда да снимам. През цялото време около мен хвърчат пилкери, но рибата категорично отказва да вземе на шор джиг, взима само и единствено на вертикала. След третата извадена синегрида изведнъж морето млъква. Аз обикалям да търся рибите, но успявам да извадя само две дребни (кило и нещо вече са дребни, а 40 метра е плитко) стири.
Решевам да не изнаглявам и почвам да се връщам към колата. Имам 2 км гребане, като спирам през известно време. Вадя няколко ентусиазирани костурчета, след това средна по размер синегрида изпускам няколко удара и си казвам баста, стига толкова и без това адреналина ми дойде в повече.

4 Януари.
За мое най-голямо съжаление се налага да си ходя.

Няма да излъжа ако кажа че това е най-силният риболов през живота ми. Специални благодарности на Танер за пръчката която ми достави, На Васко че ме спаси на онзи безлюден плаж и на Боян за цялостната морална подкрепа.

Лефкада, ще се видим на пролет, да видим де са ти синегридите през топлото време.