Размисли

Внезапно осъзнах че съм на 35 без 5 минути, а личният ми живот е останал по средата на нищото. Тъй като глупавите хора не се учат от нищо, умните се учат от грешките си, а мъдрите от чуждите такива, реших че няма да е лошо да взема да помъдрея след като ми писна да настъпвам мотики. И ми попадна тази статия, която ми се стори доста интересна, та реших да я споделя. Текста с курсив е мой.


Разочарованият от живота и необвързан човек си представя живота така

На пръв поглед може да ви се стори че изследванията само потвърждават това че женените хора са по-щастливи от неженените и в пъти по-щастливи от разведените. Но по-подробният анализ показва че ако се разделят женените хората на две групи, според качеството на брака им - хората, които оценяват брака си като неблагополучен са много по-нещастни от самотните, а хората, които оценяват брака си като успешен са в пъти по-щастливи. С други думи, какво става в действителност.

Недоволните самотни хора, в действителност се намират в "неутрално" положение, което определено не е безнадеждно, ако се замислят в каква ситуация можеше да се намират. Самотният човек, който иска да изгради добри отношения се намира на една единствена крачка от това. В неговият to do list има само една точка - "намери си подходящ партньор", докато хората, преживяващи нещастен брак се намират на три стъпки - 1)Да преживея тежка раздяла, 2) Да се възстановя емоционално, 3) Да си намеря подходящ партньор. Нещата не изглеждат толкова мрачни от тази гледна точка, нали?
Изследванията за това как вашето лично щастие зависи от успеха или неуспеха на брака ви, съвсем не са лишени от смисъл. Всичко зависи от вашият партньор.
Да се говори за това колко важно е да се намери подходящ спътник в живота е все едно да се дискутира колко голяма е вселената, или колко страшна е смъртта - това е прекалено сложна за осъзнаване тема, и ние не се замисляме над нея, като вътрешно се опитваме да отречем мащаба на ситуацията.
За разлика от живота, смъртта и вселената, избора на партньор се намира изцяло във вашите ръце, като за това е изключително важно да си дадете сметка за важността на решението стоящо пред вас и да анализирате най-важните факти, преди да го вземете окончателно.

Доколко важно е това?

За начало, извадете своята възраст от 90. Ако ви е писано да живеете дълго, толкова ви предстои да изживеете заедно със сегашният или бъдещият си партньор.
Почти съм сигурен че никой над 80 годишна възраст не чете този текст, така че без значение кой сте, това е доста сериозен период от време, почти целият остатък от живота ви.
Хората се развеждат, но вие сте убедени че това не ви заплашва. Скорошно изследване показа че 86% от младите хора смятат че сегашният или бъдещият им брак ще продължи до живот, и много се съмнявам че по-възрастните мислят иначе.
Когато избирате спътник в живота си, избирате едновременно страшно много неща, като например партньор във възпитанието на децата ви, който ще има огромно влияние върху тях, с това избирате човек, с който ще разделите 20 000 ястия, ще изкарате заедно 100 отпуски, ежедневието, пенсията и ще чуете как е минал денят му около 18 000 пъти.

Това е много сериозно.

Имайки предвид че това е най-важният избор, който трябва да извършите в живота си, как се получава така че много умни, добри и здравомислещи хора си избират спътници в живота, които ги правят нещастни?

Оказва се че много фактори работят срещу нас.

Като правило, хората не разбират добре какво искат от отношенията с партньора си.
Изследванията показват че хората, които още не са намерили своята половинка съвсем не могат да дефинират предпочитанията за бъдещите си отношения.
Друго изследване показва че участниците в "блиц срещи" в действителност често извършват постъпки, които коренно противоречат на предпочитанията, които са споделили няколко минути преди това.
Нищо учудващо, в реалният живот обикновено нещата почват да се получават едва след няколко неуспешни опита. За съжаление малко хора са готови да "опитат" сериозни отношения много пъти преди да направят избора си. Елементарно не ни стига време.

Обществото нищо не разбира от това и ни дава ужасни съвети.

Обществото ни призовава да останем необразовани и да се хвърлим в прегръдките на романтичните измислици.
Ако правите собствен бизнес е нормално нещата да вървят по-добре, ако предварително сте завършили съответната специалност в университета, създавате подробни бизнеспланове и внимателно анализирате ефикасността на фирмата ви. Логично е че точно това ще правите за да сведете грешките до минимум и да преуспеете.
Но ако някой завърши специалност "как да изберете партньора на живота си", след което начертае план за действие и фиксира постиженията си в строго организирана таблична форма, обществото ще каже че този човек а) е свръхрационален, бездушен робот, б) прекалено се напрягате за това и в) сте темерут.
И когато нещата опрат до срещи, в обществото не е прието да се мисли прекалено много, вместо това трябва само и единствено да се осланяш на съдбата и късмета си, да слушаш предчувствията си и да се надяваш на най-доброто. Ако един предприемач последва тези съвети, за да води бизнеса си, фалита му може да бъде избегнат само с наличието на адски много късмет.

Обществото заклеймява разумното разширение на търсенето на потенциални партньори.

Поредното изследване беше проведено с цел да се разбере кое в по-голяма степен ръководи избора ни - предпочитанията или възможностите ни. Вторият вариант побеждава безспорно. Нашият избор е 98% отговор на "пазарните" условия и само 2% на истинските ни желания. Поканата на вечеря на нисък, висок, слаб или дебел, работохолик или мързеливец на 90% зависи от това кой е на разположение съответната вечер.
С други думи, хората избират от достъпните им възможности, без значение колко си подхождат с даденият кандидат.  Можем да направим очевидният избор - изключвайки хората с високо обществено положение, всеки който си търси половинка, трябва да използва дейтинг сайтове, блиц срещи и други методи за разширяване на кръга от кандидати.
Но доброто старо общество гледа на това с лошо око, и хората често се срамуват от това да си признаят че са срещнали половинката на сайт за запознанства. Уважителен метод да си намерим половинка е сляпата съдба - случаен сблъсък, запознанство чрез познати. За щастие този предразсъдък вече отмира.

Обществото ни кара да бързаме.

Основното правило в нашият свят е да се бракуваш преди да остарееш прекалено много, като това прекалено много варира между 25 и 35 години, в зависимост от местожителството ви. Въпреки че правилото трябва да е - каквото и да правиш не се жени за неправилният човек, 37 годишен ерген е по-зле приет в обществото от 37 годишен нещастно женен с две деца. Това няма никакъв смисъл, тъй като първият се намира само на една крачка от щастливият брак, докато вторият първо трябва да се разведе за да настигне първият.

Природата не ни дава аванта.

Човешката биология се е развила преди сума години, но така и не е разбрала как може да имаш силна връзка в продължение на 50 години.
Когато започваме да излизаме с някой и почваме да усещаме лек пристъп на вълнение, нашата биология веднага активира режима - окей, хайде да го направим и ни бомбардира с химия предназначена да ни накара да пристъпим към чифтосване (удоволствие) да се влюбим (фазата на меденият месец) и след това да се обвържем дългосрочно (привързаност). Мозъкът ни обикновено е в състояние да преразпредели тези процеси, в случай че отсрещният човек не ни привлича прекалено много, но често, когато правилното решение е да продължим да се движим напред, ние се поддаваме на тази химическа атака и се женим.

Биологическият часовник е подла кучка

Жената, която иска да има биологични деца от мъжа си, има едно съществено ограничение наложено от тази игра - тя трябва да намери своят спътник до четиридесетата си година,, примерно. Това е неприятен факт,  който прави и без това сложният процес по-напрегнат. Въпреки всичко, аз бих предпочел да осиновя деца от колкото да имам мои с неправилният човек.
Да вземем куп хора, които не знаят какво искат от отношенията си, да ги поставим в общество, което ги принуждава да не си дават много зор с търсенето, да добавим към това биологията, която ни дрогира и страшното предупреждение за репродуктивната възраст. Какво получаваме като резултат?
Набързо приети решения и един куп хора, допуснали грешки в най-важното дело на живота им. Да разгледаме най-разпространените типове хора, станали жертва на това и оказали се в неблагополучни отношения.

Твърде романтичният Роналд.

Основното заблуждение на прекалено романтичният Роналд е че любовта сама по себе си е достатъчно основание за брак. Романтиката без съмнение е една прекрасна част от отношенията между хората и любовта е основен инградиент на щастливият брак, но сама по себе си не е достатъчна.
Твърде романтичният Роналд постоянно игнорира тихото гласче, който се опитва да му каже, по време на поредният скандал че до преди да изгради отношенията си с тази жена той е бил по-щастлив, и всеки път го заглушава с мисълта че "всяко нещо си има причина и ние не сме се срещнали случайно" или "аз съм влюбен в нея до уши и нищо друго няма значение". В момента в който прекалено романтичният Роналд повярва че е намерил сродна душа, той престава да си задава въпроси и се хваща за тази вяра следващите 50 години от нещастният си брак.

Страхуващата се Фрида.

Страхът е един от най-лошите фактори при взимане на решение за избор на спътник в живота. За съжаление обществото ни е така устроено че този страх поразява дори рационално настроени хора. Това може да се получи дори в относително ранна възраст - около 25 години. Има различни видове страхове, които вселява в нас обществото под формата на наши роднини или приятели. Страхът да се окажеш последният не семеен сред приятелите си, страхът да бъдеш стар родител, и дори понякога страхът че ще те одумват. Всичките тези страхове могат да доведат до това че на финала ще се задоволите с посредствен брак. Иронията е в това че в действителност трябва да се страхуваме от възможността да прекараме 2/3 от живота ни в компанията на неподходящият човек с който ще сме нещастни, защото точно това може да ни очаква ако не рискуваме.

Поддаващият се на влияние Ед.

Ед позволява на другите хора да играят твърде голяма роля в избора на негова спътничка в живота. Въпреки че процеса е прекалено личен и е невъзможно да дадеш смислен съвет, дори да познаваш прекалено добре пациента. Всъщност мненията и предпочитанията на другите хора нямат място в тези въпроси.
Тъжният пример за такава случка е когато Ед се разделя с човека, който би му бил идеален спътник в живота заради неодобрението на приятели, семейство, или друг фактор за който на Ед всъщност не му пука (примерно религия) но с който е длъжен да се съобрази поради натиска на близките и семейството си.
Може да се получи и обратният случай - всичко около Ед и половинката му са възхитени колко хубава двойка са те, и Ед слуша другите, вместо вътрешният си глас и се обвързва с неподходящият човек за цял живот.

Повърхностната Шарън

Шарън я безпокои повече факта до колко половинката ѝ съответства на критериите ѝ, от колкото що за човек всъщност е половинката. Тя трябва да отбележи много чавки в табличката си - ръст, престиж на професията, доходи или някакви отличителни черти, като например че половинката е чужденец или има рядък талант.
Всички си имат клетки в таблицата, в които биха искали да сложат чавка, но човек който прекалено силно се води от собственото си его, премерва всички граници на разумното и слага външният вид и биографията на по-високо ниво, от колкото близостта с даденият човек.
Имам един нов, забавен термин за такива хора - сканирано гадже, защото техните избраници са отбелязали верните квадратчета в тестовете си.

Егоистичният Стенли.

Съществуват три вида егоистични хора, като понякога в един човек се съчетават и трите.

Или ще бъде моето, или нищо няма да бъде.

Този човек е неспособен да постигне компромис. Той вярва че неговите нужди, желания и мнение са много по-важни от колкото тези на партньора му. Той смята че всички важни решения може да бъдат взети само с негово одобрение. Той не се интересува от пълноправно партньорство и иска единствено да продължи ергенският си живот така че да има някаква компания.
В най-добрият случай той ще намери връзка с човек с лек характер, а в лошият - с безволен човек, който има проблеми със самооценката. Партньор, който е готов да жертва шанса си да стане част от екип в който всички са равни, с което ще ограничи потенциалните качества на брака си.

Главният герой

Основният недостатък на главният герой е че той е прекалено зациклен върху себе си. Той търси спътница, която едновременно ще е негов психоаналитик и най-голямата му фенка, но самият той никога няма да стигне до там. Всяка вечер, когато обсъждат как са изкарали деня си, 90% от разговора ще е съсредоточен върху неговият ден, защото той е главният герой в тези отношения. Проблема на този човек е че той не иска да се откъсне от вътрешният си свят и като резултат, той получава второстепенен персонаж с който му предстои да изживее 50 години скучен брак.

Ръководещият се от потребностите си.

Всеки има своите изисквания и всички искат съпругът им да отговаря на тях. Но проблемите започват когато удовлетворението на тези изисквания - "тя готви прекрасно", "той ще е чуден татко", "от нея ще излезе добра съпруга", "той е богат", "тя ме кара да съм организиран", "той е прекрасен в леглото", станат основа при избора на партньор за цял живот. Всичките гореизброени неща са едни прекрасни бонуси, но не повече. След няколко години брак, в който човек е свикнал че потребностите му са задоволени, те ще загубят привлекателността си, а ако в тези отношения няма нищо друго, по-добро, този избор ще ви осигури един много скучен живот.

Причината, поради която гореизброените типове хора в края на краищата се оказват в кофти брак се състои в това че ги е отнесло течението и никой не се е замислил за реално партньорство, което е така важно за семейното щастие.

И от какво се състои един щастлив брак?

Често за да преуспееш в нещо голямо, трябва да го разделиш на множество парченца и да се концентрираш върху всяко едно от тях.
Дали ще го наречеш математически анализ или agile metodologics е само избор на термин.

Смятам че това е приложимо и към човешките отношения.

От далеч, здравият брак изглежда като потресаваща любовна история взета от книга или филм. Но човешкото щастие просто не работи по този начин, ние живеем в микроскопични непривлекателни гънки на тъканта наречена живот, където се определя нашето щастие.

Заради това, за са се изгради щастлив съвместен живот, трябва да се мисли за детайлите. Ние можем да го разгледаме под лупа и тогава ще забележим че е построен не от поезия и романтика, а от 20 000 рутинни сряди.

Бракът - това не е меден месец в Тайланд, бракът е четвъртият ден на отпуска номер 56, който изкарвате заедно. Съвместният живот не е купона по случай купуването на нов дом, а когато вечеряте в този дом за 4386ти път. И точно не е деня на свети Валентин.

Бракът - това е поредният незабележителен четвъртък. Заедно.

Ще оставя на страна пеперудите в корема, целувките под дъжда и сексът два-три пъти на ден, с тази част вярвам че ще се справите лесно, а през останалата част от статията ще се опитам да определя най-добрият начин да направим поредната сряда или четвъртък максимално щастливи. За да преживееш 20 000 дни с някой и да останеш щастлив са необходими три основни неща.

1) Потресаваща дружба.

Харесва ми да прекарвам много време с приятелите ми, за това те са ми такива. Но с някой времето лети неусетно, и те са взели изпита със задръстването.
Идеята на този изпит е че когато вече сме се видели с някой и вече е време да си ходим по домовете, един от нас закарва другият до вкъщи и ако ти в този момент осъзнаваш че изобщо не те притесняват задръстванията, защото ти е много приятно да си правите компания, това означава че този приятел е минал през изпита на задръстването.
Минаването на този изпит означава много. Значи че съм се отвлякъл от ежедневието, въодушевен съм от това и най вече изобщо не ми е скучно.
Нищо не е толкова важно за мен при избора на спътница в живота, като минаването през изпита на задръстването.  Когато в живота ви има хора които с лекота го преминава, би било досадно да прекараш живота си с някой, който го е издънил.

Дружбата, преминала изпита на задръстването предполага:

Отлично чувство за хумор, никой не иска да прекара 50 години, правейки се че му е весело.

Веселие. И умението да намираш веселите моменти в невеселите ситуации - отложени полети, дълги пътувания с автомобил и други изнервящи битовизми.

Взаимно уважение. Вашата половинка ще бъде ваш съветник по въпросите на кариерата и изобщо живота. Ако не уважавате мисълта на този човек, то няма да поискате да споделите нещо на работна тема, или просто нещо интересно, което ви хрумва в момента. Няма да ви пука за това, което другият има да ви каже.
Голям брой общи интереси и предпочитания. Иначе всичко което ви прави това което сте, ще почне да заема все по-малко място в живота ви и ще ви бъде трудно да измислите как да прекарате поредната съботна вечер в компанията на половинката ви.
Дружбата, издържала изпита на задръстването, с течение на времето става все по-добра и има безгранични възможности да стане по-богата и силна.

Усещане за дом.

Ако някой ви накара да седите 12 часа неподвижно на един стол, първата ви мисъл (освен въпроса за какво пък му е потрябвало това) ще бъде че трябва да заемете максимално удобна поза, защото знаете че за толкова голям период от време, дори и най-малкото неудобство се превръща в изтезание. Ако ви предстои да правите нещо наистина продължително е много важно да се погрижите да ви е максимално удобно.
Когато се стигне до брак, постоянният дискомфорт между вас и партньора ви може да стане неотстранима причина за нещастен живот, още повече че с течение на времето този дискомфорт само се увеличава, което много прилича на ситуацията със стола. Усещането за дом, предполага че усещате безопасност и уют, че можете да бъдете себе си. За да се чувствате така с половинката си няколко неща трябва да са по местата си.

Доверие и надеждност. Тайните отравят отношенията, те издигат невидима стена между хората, оставяйки ги самотни в света, а и кой би желал да живее 50 години, притеснявайки се и криейки нещо? Другата страна на тайните са подозренията, което коренно противоречи на идеята за общ дом. Точно поради тази причина краткият флирт с нещо "свежо" е най-недалновидната и обречена на провал идея.

Химия. Взаимодействието трябва да е просто и естествено, като дишането, енергетичните нива трябва да съвпадат и като цяло трябва да се усещате на една вълна. Когато това не е така общуването често става уморително.

Приемането на човешките недостатъци. Вие имате много недостатъци, ама наистина много. Същото важи и за вашият партньор. Кусурите са това което ни прави хора. И е ужасно през целият си живот да слушаш упреци за недостатъците си и постоянно да ви мрънкат че не можете да се отървете от тях. Това не значи че не трябва да работите над себе си, но когато нещата стигнат до съвместен живот, един трезв и здравомислещ подход ще бъде - "всеки си има своите кусури и тези си вървяха в комплект с моят избраник, и аз осъзнато имам намерение да прекарам остатъка от живота си с него.

Като цяло позитивни вибрации. Помнете - вие сте част от тези вибрации от сега за винаги. Ще бъде лошо ако тези вибрации са негативни, даже бих казал непрактично. Психологът Джон Готман, специалист в областта на семейните отношения твърди че двойките със съотношение между позитивни и негативни взаимодействия по-ниско от 5:1 са обречени на развод.

Предназначението да бъдеш добър в брака.

Отношенията винаги са трудни. Да очакваш че бракът ще бъде здрав и при това да се отнасяш към него като към странична работа на половин ден е все едно да очакваш да направиш блестяща кариера, без да положиш усиля за това. Във времена в които човек може лесно да се наслаждава на свободата си, и да следва пътя в живота си не е чак толкова лесно да станеш нечия половинка без да направиш компромиси с куп неща с които не сте свикнали.

И така, какви навици трябва да придобие човек за да се справя добре със семейният живот?

Общуване. Общуването изглежда толкова тривиално, колкото кислородът в списъка на нещата необходими за живот. Въпреки това, проблемите в общуването обричат една двойка на раздяла. Изследване на разводите показва че стилът на общуване заема първо място в списъка на нещата, които участниците искат да променят в следващата си връзка. Не е толкова лесно колкото изглежда да поддържаш общуването на добро ниво. Успешните двойки често го планират предварително или посещават семеен психолог за да го поддържат на добро ниво.

Равенството. Отношенията лесно могат да се изтъркалят в посока на неравната динамика на разпределение на силите. Когато настроението на единият диктува настроението в дома, когато потребностите и мнението на единия постоянно доминират над тези на другия, когато единият се отнася с другият по начин по който другият никога не би си позволил, тогава имате проблем.

Карайте се правилно. Караниците са неизбежни. Но има добри и лоши начини да се скарате. Ако двойката се кара правилно, те смъкват напрежението. Подхождайте към всичко с хумор, изслушвайте другата страна и при това се старайте да не минавате към лични нападки и да не говорите гадости, както и не се защитавайте прекалено упорито. Според Джон Готман 69% от типичните семейни спорове нямат край, тъй като тяхната причина лежи в коренните разлики между двамата и поради това не могат да бъдат разрешени. Опитните двойки разбират това и избягват тези повтарящи се скандали.

В търсене на спътник в живота или оценявайки ефективността на текущите ви отношения е важно да не се забравя че няма идеални отношения и най-вероятно няма да успеете да изградите такива, които да получат максимална оценка по гореизброените пунктове, но трябва да се надявате и да се стараете да работите върху повечето от тях, тъй като всяка от гореизброените точки играе важна роля за вашето бъдещо щастие.

И тъй като изобщо не е лесно да изпълните всички точки от списъка, навярно не бихте искали да усложнявате задачата си с допълнителни такива, повечето от които не биха повлияли върху това колко щастливо се чувствате по време на семейна вечеря номер 4386. Да не би било лошо, ако той можеше да свири на китара, а тя да връзва риболовни кукички, но по-добре махнете тези неща от списъка със задължителните изисквания.

Надявам се че сте си прекарали добре на свети Валентин. Но помнете че поредната със нищо незабележителна сряда е много по-важен ден.

Препрочетох материала, за да изчистя правописните грешки и се замислих дали мога да добавя нещо което не е казано. Ако изхождам от богатият ми жизнен опит, по-скоро трябва да давам съвети какво не трябва да правим, от колкото какво трябва. Убеден съм че споделянето на 100% от свободното време с любимият човек не е най-доброто решение. Но може и да греша. Със сигурност една връзка се изгражда върху компромисите и подтискането на собственото его, но въпросът е в какви граници? Защото след една определена граница преставаш да бъдеш себе си, а това е най-лошото нещо, което можеш да постигнеш.