Рибки на бързо и на близо.

Какво прави човек, когато има само един уикенд за риболов? Логичното е да си предвиди ходене до някое не чак толкова далечно място. Така решихме и ние. Първоначалният план беше да отскочим до квартирата, като другарчето ми щеше да лови от брега, а аз да вляза с каяка да проверя няколко набелязани точки до полуостров Олимпиада.
Плана беше успешно изпълнен, като се изключи дребното препятствие под формата на пиене на бира и сладки приказки до 4.30 сутринта.
Резултатите при мен бяха очаквани за района - два сафрида и един дракон.

Сафрид, уставно захапал кука 3/0 на 120 грамов джиг - зловещ средиземноморски хищник.
Другарчето ми се оказа че е извадил един хубав и изтървал един не чак толкова хубав лаврак, с което сложи приятен край на черната серия в северна Гърция, не напразно Аспровалта, беше прекръстена на Аспровалата.
Тъй като пиенето на топли италиански напитки на основата на кафе и мляко не ме устройваха особено много, в главата ми почна да се върти идея за Халкидики, която беше подкрепена от 90-те километра, които навигацията ми показваше, като разстояние до там.

Зарязах лодката на пристанището и отидох да си прибера колата от плажа, където я бях оставил. Забравих да спомена, че първоначално влязох от плажа, защото а) ми беше по-близо до набелязаните точки и б) исках да тествам новата количка за каяк на Хоби. Първоначално обърках технологията на качване на каяка на количката - оказа се че не каяка се качва на нея, а тя се монтира на каяка, докато лодката е все още на колата. Психологическа инерция, какво да се прави, ако се бях замислил на време щях да осъзная че първоначалната ми идея е невъзможна поради липсата на един-два допълнителни крайника. Количката свърши чудна работа, големите гуми вървят идеално по пясъка. Следващият път ще отработя технологията за монтаж. Като се върнах при лодката видях че половината село се е събрало да я оглежда, като един от местните дядовци побутваше педалите с бастуна, а всички останали дискутираха нещо оживено и цъкаха с език. Приказките се оживиха, като видяха двата сафрида. На бързо разхвърлях лодката и я натоварих на колата, след което седнах да изпия една бира, обмисляйки плановете за следващият ден, като мисълта за Халкидики засядаше в главата ми все по-сериозно. Речено - сторено - на сутринта станах по-рано, оправих багажа, оправихме квартирата и подкарахме на там. 

Не знам какво бях гледал по картата, но се оказа че грешката в изчисленията беше близо двойна и пътя отне около 3 часа. Оставих спътника ми да лови от брега, а аз поех към набелязаната точка.
Прекрасното пролетно време и правилният подход донесоха резултат, след като извадих един костур от 80 метра дълбочина и един половин килограмов дракон от 40, на 60-я метър нещо тежко увисна на линията. Личеше си че рибата е хубава, но нямаше грам борба - усещането беше все едно че вадиш полиетиленов плик.

Кантара показа 2.680