Гребло vs педали.

Наскоро се разрази поредният flame war на тема "педалите са най-великият начин за задвижване на каяк". Тъй като изобщо не обичам кръстоносните походи на тема Intel vs AMD или Windows vs Mac vs Linux, искам да споделя малко опит по въпроса.
Някога отдавна, в една далечна галактика се качих за първи път в sit in каяк и се замислих за приложението му в риболова. Определено нещата там хич не ми бяха лесни и тази идея отиде на заден план до момента в който не се появиха SOT каяците. Тогава си казах - ха, тази лодка перфектно ми пасва. Няколко години след като си купих първият си SOT каяк, почна да ми влиза сол под кожата и открих че греблата не са най-ефикасният начин да буташ лодката си в морето. Първо че морето е малко по-голямо от стандартните гьолове в които влизам с каяка, второ че за да закачиш рибка на тролинг ти трябва малко по-висока скорост от колкото може да се вдигне на гребла за по-продължителен период от време. Тогава си взех каяк с платно и педали, за което не съм съжалил нито за момент. Но си запазих и старият каяк, което също се оказа много правилно решение.
Какво да изберем, когато става дума за каяк? Педали или гребла? Лично моето мнение е - и двете. И двата метода на задвижване имат своите предимства и недостатъци. Огромният плюс на педалите - задвижват се с крака. Никой не може да отрече факта че четириглавият мускул е най-силният мускул в човешкото тяло. Това ни дава много по-голям обсег, по-малко умора и съответно повече време за риболов. Къде са недостатъците тогава?
На първо място - това са самите педали, които стърчат под каяка. Най-силният риболов, който съм правил в България напоследък е на река Огоста, където посмъртно не бих се набутал с педали, защото много, много бързо ще ги счупя. Също така, в делтата на Дунав ни се налагаше да минаваме през достатъчно плитки и обрасли места, където последният път педалите ми изиграха лоша шега. Докато другарчетата ми спокойно си гребяха през лиманите, аз през 20 метра спирах и псувайки свалях треволяците, накачени по педалите.
Второто неудобство идва от управлението с ръце. Едно от любимите ми забавления по българските язовири е да се пусна покрай някой бряг и да облавям територията под крайбрежните храсталаци с воблерчета или мухарка. С годините придобих опит и вече на инстинктивно ниво използвам вятърът и течението да се нося успоредно на точно определена дистанция от брега, замятайки под всеки храст. С хобито, този момент липсва, тъй като се налагат постоянни корекции с руля, което значително намалява удоволствието от риболова.
На трето място бих сложил самите педали, или по-скоро дупката в кокпита пред теб. Когато ловя от Малибу-то, това място ми е запълнено с кутии с примамки, извадени примамки и един куп дребни боклуци, които винаги трябва да са ти под ръка. Конкретно в моето хоби този номер няма как да стане, защото първо че място за такива неща няма, а второ формата на корпуса е много удобна за това разни дреболии да изпадат през дупката на педалите. Сигурно на Pro Angler-a не е така, но не притежавам такъв каяк и не мога да кажа нищо по въпроса.
До тука, както забелязвате, минусите засягат най-вече един тип риболов - риболова с изкуствени примамки от ръка в малки и средни водоеми, както и в средноголеми реки. Това са местата, заради които съм запазил старото Малибу.
Ако говорим за морето, еднозначно, без изобщо да се замислям, избирам Хобито. Ако говорим за язовири от типа на Жребчево, избора ми е по-скоро за педали. В делтата на Дунав съм бил с три различни лодки и трите си имаха своите предимства и недостатъци. Първата лодка беше тромава, но носеше много багаж. Наистина, багажа може да се редуцира, но за сметка на комфорта по време на едноседмично къмпингуване. Втората лодка беше около 2 пъти по-бърза, но носеше по-малко багаж. Оцеляхме някак си и се разходихме много добре. Когато отидох с Хобито, успях да натоваря половината апартамент и да си перкам без никакви проблеми, но постоянно бях на нокти за това дали няма да нацеля някой дънер в каналите с течение, нямах никакъв шанс да стигна до половината лимани, които предната година ги бяхме обиколили с гребните каяци, и по едно време се оплетох във водни растения като пиле в кълчища. За там съм по-склонен да взема гребен каяк, ако ще обикалям в относително малък район, до двадесетина километра на ден, примерно или Хобито, ако ще правя обиколка на по-голям район.
За съжаление няма идеална лодка, иначе отдавна бих си я купил. Всяка лодка е подходяща за определен тип употреба.

Наслука и нека силата да бъде с вас!

Размисли

Внезапно осъзнах че съм на 35 без 5 минути, а личният ми живот е останал по средата на нищото. Тъй като глупавите хора не се учат от нищо, умните се учат от грешките си, а мъдрите от чуждите такива, реших че няма да е лошо да взема да помъдрея след като ми писна да настъпвам мотики. И ми попадна тази статия, която ми се стори доста интересна, та реших да я споделя. Текста с курсив е мой.


Разочарованият от живота и необвързан човек си представя живота така

На пръв поглед може да ви се стори че изследванията само потвърждават това че женените хора са по-щастливи от неженените и в пъти по-щастливи от разведените. Но по-подробният анализ показва че ако се разделят женените хората на две групи, според качеството на брака им - хората, които оценяват брака си като неблагополучен са много по-нещастни от самотните, а хората, които оценяват брака си като успешен са в пъти по-щастливи. С други думи, какво става в действителност.

Недоволните самотни хора, в действителност се намират в "неутрално" положение, което определено не е безнадеждно, ако се замислят в каква ситуация можеше да се намират. Самотният човек, който иска да изгради добри отношения се намира на една единствена крачка от това. В неговият to do list има само една точка - "намери си подходящ партньор", докато хората, преживяващи нещастен брак се намират на три стъпки - 1)Да преживея тежка раздяла, 2) Да се възстановя емоционално, 3) Да си намеря подходящ партньор. Нещата не изглеждат толкова мрачни от тази гледна точка, нали?
Изследванията за това как вашето лично щастие зависи от успеха или неуспеха на брака ви, съвсем не са лишени от смисъл. Всичко зависи от вашият партньор.
Да се говори за това колко важно е да се намери подходящ спътник в живота е все едно да се дискутира колко голяма е вселената, или колко страшна е смъртта - това е прекалено сложна за осъзнаване тема, и ние не се замисляме над нея, като вътрешно се опитваме да отречем мащаба на ситуацията.
За разлика от живота, смъртта и вселената, избора на партньор се намира изцяло във вашите ръце, като за това е изключително важно да си дадете сметка за важността на решението стоящо пред вас и да анализирате най-важните факти, преди да го вземете окончателно.

Доколко важно е това?

За начало, извадете своята възраст от 90. Ако ви е писано да живеете дълго, толкова ви предстои да изживеете заедно със сегашният или бъдещият си партньор.
Почти съм сигурен че никой над 80 годишна възраст не чете този текст, така че без значение кой сте, това е доста сериозен период от време, почти целият остатък от живота ви.
Хората се развеждат, но вие сте убедени че това не ви заплашва. Скорошно изследване показа че 86% от младите хора смятат че сегашният или бъдещият им брак ще продължи до живот, и много се съмнявам че по-възрастните мислят иначе.
Когато избирате спътник в живота си, избирате едновременно страшно много неща, като например партньор във възпитанието на децата ви, който ще има огромно влияние върху тях, с това избирате човек, с който ще разделите 20 000 ястия, ще изкарате заедно 100 отпуски, ежедневието, пенсията и ще чуете как е минал денят му около 18 000 пъти.

Това е много сериозно.

Имайки предвид че това е най-важният избор, който трябва да извършите в живота си, как се получава така че много умни, добри и здравомислещи хора си избират спътници в живота, които ги правят нещастни?

Оказва се че много фактори работят срещу нас.

Като правило, хората не разбират добре какво искат от отношенията с партньора си.
Изследванията показват че хората, които още не са намерили своята половинка съвсем не могат да дефинират предпочитанията за бъдещите си отношения.
Друго изследване показва че участниците в "блиц срещи" в действителност често извършват постъпки, които коренно противоречат на предпочитанията, които са споделили няколко минути преди това.
Нищо учудващо, в реалният живот обикновено нещата почват да се получават едва след няколко неуспешни опита. За съжаление малко хора са готови да "опитат" сериозни отношения много пъти преди да направят избора си. Елементарно не ни стига време.

Обществото нищо не разбира от това и ни дава ужасни съвети.

Обществото ни призовава да останем необразовани и да се хвърлим в прегръдките на романтичните измислици.
Ако правите собствен бизнес е нормално нещата да вървят по-добре, ако предварително сте завършили съответната специалност в университета, създавате подробни бизнеспланове и внимателно анализирате ефикасността на фирмата ви. Логично е че точно това ще правите за да сведете грешките до минимум и да преуспеете.
Но ако някой завърши специалност "как да изберете партньора на живота си", след което начертае план за действие и фиксира постиженията си в строго организирана таблична форма, обществото ще каже че този човек а) е свръхрационален, бездушен робот, б) прекалено се напрягате за това и в) сте темерут.
И когато нещата опрат до срещи, в обществото не е прието да се мисли прекалено много, вместо това трябва само и единствено да се осланяш на съдбата и късмета си, да слушаш предчувствията си и да се надяваш на най-доброто. Ако един предприемач последва тези съвети, за да води бизнеса си, фалита му може да бъде избегнат само с наличието на адски много късмет.

Обществото заклеймява разумното разширение на търсенето на потенциални партньори.

Поредното изследване беше проведено с цел да се разбере кое в по-голяма степен ръководи избора ни - предпочитанията или възможностите ни. Вторият вариант побеждава безспорно. Нашият избор е 98% отговор на "пазарните" условия и само 2% на истинските ни желания. Поканата на вечеря на нисък, висок, слаб или дебел, работохолик или мързеливец на 90% зависи от това кой е на разположение съответната вечер.
С други думи, хората избират от достъпните им възможности, без значение колко си подхождат с даденият кандидат.  Можем да направим очевидният избор - изключвайки хората с високо обществено положение, всеки който си търси половинка, трябва да използва дейтинг сайтове, блиц срещи и други методи за разширяване на кръга от кандидати.
Но доброто старо общество гледа на това с лошо око, и хората често се срамуват от това да си признаят че са срещнали половинката на сайт за запознанства. Уважителен метод да си намерим половинка е сляпата съдба - случаен сблъсък, запознанство чрез познати. За щастие този предразсъдък вече отмира.

Обществото ни кара да бързаме.

Основното правило в нашият свят е да се бракуваш преди да остарееш прекалено много, като това прекалено много варира между 25 и 35 години, в зависимост от местожителството ви. Въпреки че правилото трябва да е - каквото и да правиш не се жени за неправилният човек, 37 годишен ерген е по-зле приет в обществото от 37 годишен нещастно женен с две деца. Това няма никакъв смисъл, тъй като първият се намира само на една крачка от щастливият брак, докато вторият първо трябва да се разведе за да настигне първият.

Природата не ни дава аванта.

Човешката биология се е развила преди сума години, но така и не е разбрала как може да имаш силна връзка в продължение на 50 години.
Когато започваме да излизаме с някой и почваме да усещаме лек пристъп на вълнение, нашата биология веднага активира режима - окей, хайде да го направим и ни бомбардира с химия предназначена да ни накара да пристъпим към чифтосване (удоволствие) да се влюбим (фазата на меденият месец) и след това да се обвържем дългосрочно (привързаност). Мозъкът ни обикновено е в състояние да преразпредели тези процеси, в случай че отсрещният човек не ни привлича прекалено много, но често, когато правилното решение е да продължим да се движим напред, ние се поддаваме на тази химическа атака и се женим.

Биологическият часовник е подла кучка

Жената, която иска да има биологични деца от мъжа си, има едно съществено ограничение наложено от тази игра - тя трябва да намери своят спътник до четиридесетата си година,, примерно. Това е неприятен факт,  който прави и без това сложният процес по-напрегнат. Въпреки всичко, аз бих предпочел да осиновя деца от колкото да имам мои с неправилният човек.
Да вземем куп хора, които не знаят какво искат от отношенията си, да ги поставим в общество, което ги принуждава да не си дават много зор с търсенето, да добавим към това биологията, която ни дрогира и страшното предупреждение за репродуктивната възраст. Какво получаваме като резултат?
Набързо приети решения и един куп хора, допуснали грешки в най-важното дело на живота им. Да разгледаме най-разпространените типове хора, станали жертва на това и оказали се в неблагополучни отношения.

Твърде романтичният Роналд.

Основното заблуждение на прекалено романтичният Роналд е че любовта сама по себе си е достатъчно основание за брак. Романтиката без съмнение е една прекрасна част от отношенията между хората и любовта е основен инградиент на щастливият брак, но сама по себе си не е достатъчна.
Твърде романтичният Роналд постоянно игнорира тихото гласче, който се опитва да му каже, по време на поредният скандал че до преди да изгради отношенията си с тази жена той е бил по-щастлив, и всеки път го заглушава с мисълта че "всяко нещо си има причина и ние не сме се срещнали случайно" или "аз съм влюбен в нея до уши и нищо друго няма значение". В момента в който прекалено романтичният Роналд повярва че е намерил сродна душа, той престава да си задава въпроси и се хваща за тази вяра следващите 50 години от нещастният си брак.

Страхуващата се Фрида.

Страхът е един от най-лошите фактори при взимане на решение за избор на спътник в живота. За съжаление обществото ни е така устроено че този страх поразява дори рационално настроени хора. Това може да се получи дори в относително ранна възраст - около 25 години. Има различни видове страхове, които вселява в нас обществото под формата на наши роднини или приятели. Страхът да се окажеш последният не семеен сред приятелите си, страхът да бъдеш стар родител, и дори понякога страхът че ще те одумват. Всичките тези страхове могат да доведат до това че на финала ще се задоволите с посредствен брак. Иронията е в това че в действителност трябва да се страхуваме от възможността да прекараме 2/3 от живота ни в компанията на неподходящият човек с който ще сме нещастни, защото точно това може да ни очаква ако не рискуваме.

Поддаващият се на влияние Ед.

Ед позволява на другите хора да играят твърде голяма роля в избора на негова спътничка в живота. Въпреки че процеса е прекалено личен и е невъзможно да дадеш смислен съвет, дори да познаваш прекалено добре пациента. Всъщност мненията и предпочитанията на другите хора нямат място в тези въпроси.
Тъжният пример за такава случка е когато Ед се разделя с човека, който би му бил идеален спътник в живота заради неодобрението на приятели, семейство, или друг фактор за който на Ед всъщност не му пука (примерно религия) но с който е длъжен да се съобрази поради натиска на близките и семейството си.
Може да се получи и обратният случай - всичко около Ед и половинката му са възхитени колко хубава двойка са те, и Ед слуша другите, вместо вътрешният си глас и се обвързва с неподходящият човек за цял живот.

Повърхностната Шарън

Шарън я безпокои повече факта до колко половинката ѝ съответства на критериите ѝ, от колкото що за човек всъщност е половинката. Тя трябва да отбележи много чавки в табличката си - ръст, престиж на професията, доходи или някакви отличителни черти, като например че половинката е чужденец или има рядък талант.
Всички си имат клетки в таблицата, в които биха искали да сложат чавка, но човек който прекалено силно се води от собственото си его, премерва всички граници на разумното и слага външният вид и биографията на по-високо ниво, от колкото близостта с даденият човек.
Имам един нов, забавен термин за такива хора - сканирано гадже, защото техните избраници са отбелязали верните квадратчета в тестовете си.

Егоистичният Стенли.

Съществуват три вида егоистични хора, като понякога в един човек се съчетават и трите.

Или ще бъде моето, или нищо няма да бъде.

Този човек е неспособен да постигне компромис. Той вярва че неговите нужди, желания и мнение са много по-важни от колкото тези на партньора му. Той смята че всички важни решения може да бъдат взети само с негово одобрение. Той не се интересува от пълноправно партньорство и иска единствено да продължи ергенският си живот така че да има някаква компания.
В най-добрият случай той ще намери връзка с човек с лек характер, а в лошият - с безволен човек, който има проблеми със самооценката. Партньор, който е готов да жертва шанса си да стане част от екип в който всички са равни, с което ще ограничи потенциалните качества на брака си.

Главният герой

Основният недостатък на главният герой е че той е прекалено зациклен върху себе си. Той търси спътница, която едновременно ще е негов психоаналитик и най-голямата му фенка, но самият той никога няма да стигне до там. Всяка вечер, когато обсъждат как са изкарали деня си, 90% от разговора ще е съсредоточен върху неговият ден, защото той е главният герой в тези отношения. Проблема на този човек е че той не иска да се откъсне от вътрешният си свят и като резултат, той получава второстепенен персонаж с който му предстои да изживее 50 години скучен брак.

Ръководещият се от потребностите си.

Всеки има своите изисквания и всички искат съпругът им да отговаря на тях. Но проблемите започват когато удовлетворението на тези изисквания - "тя готви прекрасно", "той ще е чуден татко", "от нея ще излезе добра съпруга", "той е богат", "тя ме кара да съм организиран", "той е прекрасен в леглото", станат основа при избора на партньор за цял живот. Всичките гореизброени неща са едни прекрасни бонуси, но не повече. След няколко години брак, в който човек е свикнал че потребностите му са задоволени, те ще загубят привлекателността си, а ако в тези отношения няма нищо друго, по-добро, този избор ще ви осигури един много скучен живот.

Причината, поради която гореизброените типове хора в края на краищата се оказват в кофти брак се състои в това че ги е отнесло течението и никой не се е замислил за реално партньорство, което е така важно за семейното щастие.

И от какво се състои един щастлив брак?

Често за да преуспееш в нещо голямо, трябва да го разделиш на множество парченца и да се концентрираш върху всяко едно от тях.
Дали ще го наречеш математически анализ или agile metodologics е само избор на термин.

Смятам че това е приложимо и към човешките отношения.

От далеч, здравият брак изглежда като потресаваща любовна история взета от книга или филм. Но човешкото щастие просто не работи по този начин, ние живеем в микроскопични непривлекателни гънки на тъканта наречена живот, където се определя нашето щастие.

Заради това, за са се изгради щастлив съвместен живот, трябва да се мисли за детайлите. Ние можем да го разгледаме под лупа и тогава ще забележим че е построен не от поезия и романтика, а от 20 000 рутинни сряди.

Бракът - това не е меден месец в Тайланд, бракът е четвъртият ден на отпуска номер 56, който изкарвате заедно. Съвместният живот не е купона по случай купуването на нов дом, а когато вечеряте в този дом за 4386ти път. И точно не е деня на свети Валентин.

Бракът - това е поредният незабележителен четвъртък. Заедно.

Ще оставя на страна пеперудите в корема, целувките под дъжда и сексът два-три пъти на ден, с тази част вярвам че ще се справите лесно, а през останалата част от статията ще се опитам да определя най-добрият начин да направим поредната сряда или четвъртък максимално щастливи. За да преживееш 20 000 дни с някой и да останеш щастлив са необходими три основни неща.

1) Потресаваща дружба.

Харесва ми да прекарвам много време с приятелите ми, за това те са ми такива. Но с някой времето лети неусетно, и те са взели изпита със задръстването.
Идеята на този изпит е че когато вече сме се видели с някой и вече е време да си ходим по домовете, един от нас закарва другият до вкъщи и ако ти в този момент осъзнаваш че изобщо не те притесняват задръстванията, защото ти е много приятно да си правите компания, това означава че този приятел е минал през изпита на задръстването.
Минаването на този изпит означава много. Значи че съм се отвлякъл от ежедневието, въодушевен съм от това и най вече изобщо не ми е скучно.
Нищо не е толкова важно за мен при избора на спътница в живота, като минаването през изпита на задръстването.  Когато в живота ви има хора които с лекота го преминава, би било досадно да прекараш живота си с някой, който го е издънил.

Дружбата, преминала изпита на задръстването предполага:

Отлично чувство за хумор, никой не иска да прекара 50 години, правейки се че му е весело.

Веселие. И умението да намираш веселите моменти в невеселите ситуации - отложени полети, дълги пътувания с автомобил и други изнервящи битовизми.

Взаимно уважение. Вашата половинка ще бъде ваш съветник по въпросите на кариерата и изобщо живота. Ако не уважавате мисълта на този човек, то няма да поискате да споделите нещо на работна тема, или просто нещо интересно, което ви хрумва в момента. Няма да ви пука за това, което другият има да ви каже.
Голям брой общи интереси и предпочитания. Иначе всичко което ви прави това което сте, ще почне да заема все по-малко място в живота ви и ще ви бъде трудно да измислите как да прекарате поредната съботна вечер в компанията на половинката ви.
Дружбата, издържала изпита на задръстването, с течение на времето става все по-добра и има безгранични възможности да стане по-богата и силна.

Усещане за дом.

Ако някой ви накара да седите 12 часа неподвижно на един стол, първата ви мисъл (освен въпроса за какво пък му е потрябвало това) ще бъде че трябва да заемете максимално удобна поза, защото знаете че за толкова голям период от време, дори и най-малкото неудобство се превръща в изтезание. Ако ви предстои да правите нещо наистина продължително е много важно да се погрижите да ви е максимално удобно.
Когато се стигне до брак, постоянният дискомфорт между вас и партньора ви може да стане неотстранима причина за нещастен живот, още повече че с течение на времето този дискомфорт само се увеличава, което много прилича на ситуацията със стола. Усещането за дом, предполага че усещате безопасност и уют, че можете да бъдете себе си. За да се чувствате така с половинката си няколко неща трябва да са по местата си.

Доверие и надеждност. Тайните отравят отношенията, те издигат невидима стена между хората, оставяйки ги самотни в света, а и кой би желал да живее 50 години, притеснявайки се и криейки нещо? Другата страна на тайните са подозренията, което коренно противоречи на идеята за общ дом. Точно поради тази причина краткият флирт с нещо "свежо" е най-недалновидната и обречена на провал идея.

Химия. Взаимодействието трябва да е просто и естествено, като дишането, енергетичните нива трябва да съвпадат и като цяло трябва да се усещате на една вълна. Когато това не е така общуването често става уморително.

Приемането на човешките недостатъци. Вие имате много недостатъци, ама наистина много. Същото важи и за вашият партньор. Кусурите са това което ни прави хора. И е ужасно през целият си живот да слушаш упреци за недостатъците си и постоянно да ви мрънкат че не можете да се отървете от тях. Това не значи че не трябва да работите над себе си, но когато нещата стигнат до съвместен живот, един трезв и здравомислещ подход ще бъде - "всеки си има своите кусури и тези си вървяха в комплект с моят избраник, и аз осъзнато имам намерение да прекарам остатъка от живота си с него.

Като цяло позитивни вибрации. Помнете - вие сте част от тези вибрации от сега за винаги. Ще бъде лошо ако тези вибрации са негативни, даже бих казал непрактично. Психологът Джон Готман, специалист в областта на семейните отношения твърди че двойките със съотношение между позитивни и негативни взаимодействия по-ниско от 5:1 са обречени на развод.

Предназначението да бъдеш добър в брака.

Отношенията винаги са трудни. Да очакваш че бракът ще бъде здрав и при това да се отнасяш към него като към странична работа на половин ден е все едно да очакваш да направиш блестяща кариера, без да положиш усиля за това. Във времена в които човек може лесно да се наслаждава на свободата си, и да следва пътя в живота си не е чак толкова лесно да станеш нечия половинка без да направиш компромиси с куп неща с които не сте свикнали.

И така, какви навици трябва да придобие човек за да се справя добре със семейният живот?

Общуване. Общуването изглежда толкова тривиално, колкото кислородът в списъка на нещата необходими за живот. Въпреки това, проблемите в общуването обричат една двойка на раздяла. Изследване на разводите показва че стилът на общуване заема първо място в списъка на нещата, които участниците искат да променят в следващата си връзка. Не е толкова лесно колкото изглежда да поддържаш общуването на добро ниво. Успешните двойки често го планират предварително или посещават семеен психолог за да го поддържат на добро ниво.

Равенството. Отношенията лесно могат да се изтъркалят в посока на неравната динамика на разпределение на силите. Когато настроението на единият диктува настроението в дома, когато потребностите и мнението на единия постоянно доминират над тези на другия, когато единият се отнася с другият по начин по който другият никога не би си позволил, тогава имате проблем.

Карайте се правилно. Караниците са неизбежни. Но има добри и лоши начини да се скарате. Ако двойката се кара правилно, те смъкват напрежението. Подхождайте към всичко с хумор, изслушвайте другата страна и при това се старайте да не минавате към лични нападки и да не говорите гадости, както и не се защитавайте прекалено упорито. Според Джон Готман 69% от типичните семейни спорове нямат край, тъй като тяхната причина лежи в коренните разлики между двамата и поради това не могат да бъдат разрешени. Опитните двойки разбират това и избягват тези повтарящи се скандали.

В търсене на спътник в живота или оценявайки ефективността на текущите ви отношения е важно да не се забравя че няма идеални отношения и най-вероятно няма да успеете да изградите такива, които да получат максимална оценка по гореизброените пунктове, но трябва да се надявате и да се стараете да работите върху повечето от тях, тъй като всяка от гореизброените точки играе важна роля за вашето бъдещо щастие.

И тъй като изобщо не е лесно да изпълните всички точки от списъка, навярно не бихте искали да усложнявате задачата си с допълнителни такива, повечето от които не биха повлияли върху това колко щастливо се чувствате по време на семейна вечеря номер 4386. Да не би било лошо, ако той можеше да свири на китара, а тя да връзва риболовни кукички, но по-добре махнете тези неща от списъка със задължителните изисквания.

Надявам се че сте си прекарали добре на свети Валентин. Но помнете че поредната със нищо незабележителна сряда е много по-важен ден.

Препрочетох материала, за да изчистя правописните грешки и се замислих дали мога да добавя нещо което не е казано. Ако изхождам от богатият ми жизнен опит, по-скоро трябва да давам съвети какво не трябва да правим, от колкото какво трябва. Убеден съм че споделянето на 100% от свободното време с любимият човек не е най-доброто решение. Но може и да греша. Със сигурност една връзка се изгражда върху компромисите и подтискането на собственото его, но въпросът е в какви граници? Защото след една определена граница преставаш да бъдеш себе си, а това е най-лошото нещо, което можеш да постигнеш.

Албания - риболовни дни трети и четвърти.

Във вторник сутринта в квартирата спря интернета. Оказа се проблем при Водафон, който продължи до края на престоя ми. Другарчето ме напусна забягна за Парга още в понеделник, а аз реших да вляза в морето отще от сутринта.

Бях на вода около 8.10 местно време, като май се оказа че закъснях.  Насочих се към един скален нос южно от Плажи Ливади, който изглеждаше перспективен на навигацията, а в последствие още по-перспективен на сонара. На петата минута започнах с интересен старт.

Все пак ги имало тук, въпроса е да се търсят. Тамън откачих и пуснах обратно тази прекрасна baby princess (е няма как да я нарека queen при целият ми ентусиазъм), като видях как един RIB се опитва да ме вземе на абордаж. Хобито е чудесна лодка. Много бърза. Ама от две по триста не се бяга. След няколко интересни маневри успях да се измъкна от всички опити на бреговата охрана да ме сгази и се почна.

– №$%€€%$%?

– Съжалявам не говоря албански

– От къде си?

– България.

– Какво правиш тука?

– Туризъм, каякинг, риболов, почивка.

– Паспорт имаш ли?

– Паспорта ми е в колата, имам ID

Подавам си личната карта, която по някаква случайност ми е в багажа.

(карта, карта)

– Ама тя България в Европейският съюз ли е?

–?!? да от сума време.

Следва разпит къде съм отседнал, къде ми е колата, къде ми е паспорта, проверка по телефона, дали случайно не са хванали някой крупен наркобос или международен терорист в каяк насред морето.

– Всичко е ОК, приятен ден.

– Хубав и на вас.

Не знам дали споменах преди, но северната част на Йонийско море, по поведение много прилича на Черно. Малко да духне и вдига вълна. През всичките 5 дни, когато излизах с каяка в морето имаше осезаемо мъртво вълнение, към което се добавяше и ветрова вълна. До тук с приказките ми че не ми става лошо в лодка. Каква е рецептата да ти прилошее в каяк. Взимаме  60-70 сантиметра мъртво вълнение, или мечки, както им казват. Насочваме ги под 45 градуса към отвесен бряг от който да се отразяват. Добавяме още един бряг на 120 градуса ъгъл. Гарнираме с лека ветрова вълна отгоре. Прилагаме на пациента поне 4 часа. Резултата е гарантиран.

След проверката изкарах една стира и едно тунаки и нещата се позакучиха. Дори се върнах на точките на Порто Палермо от по-предният ден.

Тука се крие албанската подводница

Резултатите клоняха към нищо, върнах се на точката, където хванах синегридата, пътьом обиколих няколко преспективни места, но резултат по трасето нямаше. Почти веднага извадих една стира с инчику джиг, не казвам на, казвам "с" тъй като я извадих буквално за гъз*, куката се беше забила на 3 см от аналният отвор. Малко след това времето се скапа, излезе насрещен вятър и аз бавно и псувайки излязох на брега.

Класически резултат:

Интернет продължаваше да няма, но това не ме притесняваше особено. 

Сряда сутрин. Кой да знае че това ще е последното за седмицата излизане в морето.  Ако знаех щях да се изсипя в 6 и да си бия рекорда от десет часа и половина във водата предният ден. 

Проверявам точки, на които съм хванал риби. Освен маломерни стири, перки, гущери и дракони няма нищо смислено. Виждам как един калмар се вдига след джига ми и почвам да съжалявам за това че не си нося калмариерите. Трябва да спретна едно "чепаре" и да го скатая при пилкерите. По някое време ми писва и тръгвам на разходка. 

Няколко думи за полезните дреболийки, с които се снабдих тази година.

На предният капак съм вързал да се сушат рибарските ръкавици на Buff. Адски удобно нещо, особено като се налага да затягаш възли на 50 либри лидер или да чистиш риба в каяка насред морето.

Удължители за вградените стойки на Hobie. Двата им основни бонуса - вълните не плискат макарите и много по-удобно се поставят въдиците, като си полу-извъртян. Най-големият минус е че не можеш да си закачиш примамката за бигела и да ветроходстваш, защото куките директно влизат във въжето на платното. За сметка на това, пилкера можеш да го пуснеш вътре във стойката. 

Стойка за сонар RAM. Предвид факта че хобито е малко тесничко, аз съм дълъг и постоянно размахвам крака насам-натам, това се оказа единственият вариант при който

а) не ритам сонара постоянно

б) виждам го

в) не ми се налага да нося "пейката" и монтажа на сонара ми отнема около 8 секунди.

Открих топлата вода с тази стойка, по-добре късно от колкото никога.

Също на снимката се вижда плаващата котва, която си я уших преди около година, но постоянно я забравях. На водните тестове се представи повече от добре. 

Та да се върнем към разходката. 

Този плаж е завършека на една клисура, която е разцепила планината на две. А през клисурата тече прекрасно поточе. Личаха си опити за облагородяване на терена, от които бяха останали някакви бараки и порутена тоалетна тип соц кенеф. 

Размотавайки се по плажа намерих следи на нещо, което май не ма си се ще да срещна

След като влязох обратно в морето, на стотина метра от плажа видях една скала на сонара, на около 17-18 метра дълбочина, пуснах един пилкер и извадих първата смислена риба за деня

Реших да се позабавлявам в плиткото, като на дълбочина под 20 метра извадих няколко интересни рибки, включая и този запъртък:

После докато разплитах върха на въдицата, на спрял пилкер хванах едно тунаки. Резултати повече нямаше и аз реших че е време за горещ душ и сашими. На прибиране пуснах радиото на втори канал за да чуя прогнозата, за всички адриатически и йонийски морета се споменаваше possible thunderstorm, та реших да натоваря и да видя какво ще се случи. Прогнозата определено беше лоша, вечерта освен без интернет останах и без ток, та реших че толкова стига. 

По пътя на връщане установих че албанците изобщо не им пука на пътя. Като за начало, мигача в този регион е едно интересно, но безсмислено украшение на колата. Нормално е на тесен път, след завой да спреш без триъгълник или дори аварийки и да си доливаш масло в двигателя. Нормално е да ти спре тока на колонката, докато пълниш гориво. А планинският преход, по който пътувахме сутринта се оказа не чак толкова страшен на светло. 

През целият път към София ме валя дъжд, като на Козани обърна на лека виелица, а на Благоевград на тежка. Тъй като снега ни изненада отново, магистралата не беше почистена, и от отбивката за Диканите до София съм карал с 40. Когато разтоварих каяка установих че червената тениска, която бях вързал на руля не може да бъде развързана по никакъв начин, багажните лапи се свалиха с много голям зор, а лодката изглеждаше така:

След като цяла зима не видяхме сняг, явно на 6 март му е било времето. 

Кратка статистика на пътуването на обратно:

Изминати 751 км за 12 часа, като последният час се мотах по София. От Химара до границата са точно 100 км, които се минават за 2 часа и половина. Пътят Саранда - Сагиада - Игуменица разбрах че е доста по-добър. Реално разстоянието може да се вземе за 9 часа и половина при нормално време и с кола, която не се зори на баирите на Егнатия Одос.

Следващият заплануван голям риболов ще е за майските празници. А до тогава - ще се тормозя от риболовна абстиненция и ще карам на спомени.

Албания - риболовен ден втори. Научени уроци.

Размишлявайки над вчерашният риболов, реших че ще е глупаво да отида на същата точка и си поставих за цел всеки ден да ловя на различно място. Днеска около обяд хванах на север от квартирата. Направих разходка около 3 морски мили, като спирах да джигвам на всевъзможни точки, на дълбочина от 30 до 110 м.  Резултатите бяха трагични - за 4 часа извадих два миниатюрни дракона. Тотално се бях отчаял и тръгнах на обратно.

Урок първи - комбинацията от бира, каяк и сух костюм е малко неприятна. Особено при хубаво вълнение.

На половин миля от квартирата реших да проверя един скален нос, който бях харесал на навионикс. Пуснах се малко след продължението му под водата и оставих вятъра да ме отнесе на обратно.

Урок втори - никога не се отказвай, изненадата може да дойде навсякъде и по всяко време.

Реших да издрифтя няколко пъти над скалният ръб.

След което се почнаха рибите. За двадесет минути направих 4 дребни стири, един рофус, едно тунаки, една мерна стира и няколко перки.

Урок трети - използвай техниката, комбинацията от морска навигация и сонар дават адски много информация.

А през това време природата ми подари няколко незабравими гледки

На финала излязох с тези рибки.

Следва продължение, надявам се.

Баба Марта в Албания

След като видях че покрай трети март с три дена отпуска получаваш седмица почивка, почнах да размишлявам над въпроса на къде да забягна. Гърция ми се струваше прекалено банално решение, за Турция се носиха слухове че правят проблеми за риболов от лодка без разрешителни, Хърватска ми се стори прекалено на север за сезона. Оставаха Албания и Черна Гора. Реших че Албания звучи достатъчно екзотично и стартирах проучване за страната. Чух доста противоречиви отзиви, но ситуацията ми се стори далеч от ужаса представян от холивудските филми.  Речено - сторено. Петък натоварих багажа, вечерта минах да си взема поръчаната радиостанция и да натоваря каяка и потеглих. Пътят до албанската граница през Янина се оказа доста приятен, като се изключат малоумните ограничения на скоростта, и камерите наслагани през 2 километра в Янина и околните села. От гръцката страна само ми погледнаха паспорта, на албанската ме забавиха десетина минути, като точно преди паспортният контрол ме налазиха малки циганчета да просят, доста неприятно първо впечатление да ви кажа. Точно след границата има бензиностанция, където има газ на нашенски цени. Веднага след границата пътят е прекрасен, с ограничения на скоростта между 40 и 70 км/ч, но малко след това се отбива на ляво през планината към Саранда и там настава ужасът. Пътят е широк колкото едва да се разминат два автомобила, от едната страна е пропаст, като част от огражденията липсват, всеки втори завой е обратен и също така пътят е покрит с кал, пясък и чакъл. Средна скорост не повече от 30 км/ч и много страх и адреналин. На места настилката липсва, има пропадания, слава богу означени. Малко след като се мине билото, пътят става една идея по-широк. Първото село през което минахме се казваше Бистрица, което ме наведе на идеята че някой от българските царе, някога е вилнял и тук. След Саранда, започва албанската ривиера, като крайбрежният път става прекрасен. Много завои, но прекрасен асфалт, почти без дупки. Гледката е величествена - от дясно слънцето изгрява над покритите със сняг планински върхове, а от ляво под теб е морето. Почти без проблеми намерихме хотела, аз изпратих един имейл че сме пристигнали и се насочих към плажа да помятам. Без резултат. По обяд се настанихме, хазяите се оказаха много приветливи хора, бабата ни направи закуска и незнайно как се оказахме с бутилка ракия на масата, половин час след пристигането ни. Другарчето ми легна да спи, а аз излязох с каяка. Риболов нямаше, за сметка на това си направих кефа да ветроходствам. Вечерта поразучих района, не намерих нито едно пристанище от което да може да се лови, след което поизмокрени от дъжда седнахме да вечеряме в една таверна. Поръчахме си две порции сепия на скара, салата и бири. Когато вече приключвахме яденето, шефа на заведението ни предложи ракия, ние любезно отказахме и няколко минути след това на масата пристигнаха две чаши с ракия. Почерпка от компанията на съседната маса. След малко един около петдесет годишен младеж дойде при нас и почна да вдига наздравици, като при всяка наздравица казваше "Чекия!", което беше леко смущаващо. След няколко наздравици ситуацията се изясни - бяха ни помислили за чехи или словаци, и наздравиците се вдигаха за православните братя. Компанията на масата се оказаха патриотично настроени представители на гръцкото малцинство в Албания и изобщо не се смутиха, като разбраха че сме българи. Беше ни обяснено как Химара е гръцка и как 500 години тука турски крак не е стъпвал, бяха вдигнати сума наздравици за православието, за свети Христофор, за света София, та едва се измъкнахме.

Две порции сепия на скара, състоящи се от две сепии и ориз за гарнитура, мешана салата, която представлява хориатики без сирене, хляб и 4 бири излезе 35 лева с бакшиша. 

На следвашата сутрин хазяйката ни изненада със закуска:

Как човек да не уважава такива хора.

След закуска тръгнахме да проучваме местата за риболов.

Реших да вляза с каяка на Порто Палермо. Първата точка, която бях харесал не даде резултат, втората се оказа че изобщо липсва, малко след това падна батерията на сонара, но на третата точка усетих първият удар.

Честито сефте в албански води.

Изключително се зарадвах на това че успях да  "разчета" морето. Малко след това извадих втора риба, която за малко да изгубя заедно с джига, тъй като взе директно над дъното и закачи джига за някакъв камък, а като излязох на плиткото изкарах и едно бебе от двадесетина метра дълбочина

После да не кажете че не релизвам риби:

Повече удари нямах, но и ставаше късно, поради което реших да излизам.

Световно известните албански бункери

Крепостта на Порто Палермо

Резултатът за деня

Защо?

Преди няколко дни за пореден път ми зададоха въпроса - "Защо се мъчиш с този каяк в морето?". Замислих се. Какво е удоволствието в това да си толкова зависим от времето че да не можеш да излезеш ако се развали? Има ли смисъл да се лови от плавателно средство където вечно си подгизнал, налага се ползваш облекло, което не само че струва майка си и баща си ами и ако пекне слънце се сваряваш за броени минути, а без него пролетта измръзваш още по-бързо. Какъв е смисълът в това постоянно да трепериш дали всичките ти такъми са вързани, след като си удавил въдици за четирицифрена сума,  че и се е налагало да шофираш нощно време без очила, тъй като те вече обитават дъното на язовир Сопот. Какъв е смисълът да притежаваш лодка в която не можеш качиш приятел или пък някоя мацка, лодка от която всеки път сваляш макарите от въдиците обилно напоени със солена вода.

Преди няколко години си купих първият риболовен каяк. Той беше тежък, тромав, изключително мокър и го виждах като по-евтина алтернатива на моторна лодка. Първият път, когато се опитах да го натоваря сам на колата успях дори да счупя шофьорското огледало. Нямах необходимата екипировка и влизането в язовири през по-студеният сезон беше истинско предизвикателство, защото трябваше да внимавам вътре да не влезе вода. Последва първото влизане в морето. В нашето Черно море. Почнах да усещам че това е моят спорт. Тогава си нямах идея каква беля си взимам на главата. После дойде първото ходене до Делтата

Това беше първото сериозно приключение с каяка. Човек не може да оцени красотата на това място, ако го обикаля с корабче или лодка.

Тишината и спокойствието на това място - най слабо населената част на Европа по никакъв начин не се съчетава с понятието организиран туризъм, нито пък не мога да си представя да я възприема докато главата ми е надута от бръмченето на двигателя и дишам бензинови пари.

Тогава за първи път осъзнах че близостта с природата, усещането да зависиш само от собствените си сили не може да се компенсира по никакъв начин от комфорта и скоростта. Гребането срещу течението на Дунав, дори и в Делтата, където е по-бавно, дори и през есента при ниска вода в продължение на 40 километра е изживяване, което ти помага да повярваш в себе си да кажеш "Аз мога!".

Две или три години след като си купих първият си каяк бях станал с 15 килограма по-лек, в доста по-добра физическа форма и доста по-откачен. Тогава реших че ми трябва по-бърза лодка, с която да мога да пътешествам на по-далечни разстояния.
Продадох каяка и си купих каяк.

Последваха реки

Язовири

Делтата

Морето

Най-големият проблем беше че солта бавно и безвъзвратно проникваше през кожата в мозъка ми. От време на време, когато питиетата ми идваха в повече, след физически съсипващ ден в каяка в мислите ми проникваше предателското гласче, което ми нашепваше "ДВГ, бензин и ще забравиш за умората", но на петнайстата секунда след поредното влизане в морето всички мисли за бензин се изпаряваха.

Последваха първите истински риби от каяка, след което въпроса за скоростта и дължината на преходите назря отново със страшна сила.

Помислих известно време и този път реших да не продавам каяка, а да си го запазя и си купих... каяк.

Ветроходен тримаран, който при липса на вятър се бута не с ръце а с крака. След което обсега ми се вдигна в пъти.

Последваха язовири

Делтата

И много, много море.

В началото бях силно недоволен от лодката. Трещях по всички форуми - това спортно съоръжение не става за никакъв друг риболов освен за тролинг, тази мачта само ми пречи да ловя риба, тези стабилизатори ми пречат да замятам и лодката изобщо не може да се управлява като хората при дрифт. Също така преди да я купя пропуснах покрай ушите си репликата на Вили че лодката е малко по-мокра, което беше силно преумалено, в тази лодка човек опознава самата същност на каякарската мокрота. Мога да сравня този период с периода в който свикваш със хубава спортна седалка на колелото си, в началото всичко те боли и изведнъж откриваш колко ти е удобна всъщност.
Не усетих как точно дойде промяната, но в един момент просто осъзнах че това не е лодка, създадена за риболов на костурчета в някой опоскан язовир. Тя е създадена за да предизвикаш морето и да се пребориш с него. Разликата между сладководната и соленоводната риба е като разликата между домашно мини-прасенце и див триста килограмов глиган. Преследването на морските хищници от каяк, докарва невероятно количество адреналин. Ветроходстването с каяка при хубав вятър в морето е усещане, което не може да бъде забравено. Това е чувството за което копнее една свободна душа. Тишината, нарушена само от свистенето на вятъра в такелажа и плясъка на вълните, усещането как летиш с десетина възела намирайки се на по-малко от педя от водата ти помагат да разбереш за какво живееш.
Каяка ти дава свобода.
Каяка ти дава хармония.
Каяка ти дава борба.
Каяка ти дава самочувствие.
Аз мога.
Аз живея.