сряда, 22 октомври 2014 г.

Риболовна седмица - остатъка.

След като късмета ми се обърна, нещата почнаха да стават доста тегави. Удавих една макара, на другата и замина стоп лагера, като при едно изпомпване на джига, бигела ми откъсна няколко парчета кожа, барабар с месото от пръстите. Скъсах единственият воблер на който маятикото даваше без да се назлъндисва. Положителното в загубата на такава примамка е че почваш да вкарваш малко мисъл и да разловяваш и други примамки.

килим от сардини
 Двете основни причини за слабият риболов бяха адски прозрачната и спокойна вода и обилието от храна. На местата където ловихме на няколко пъти минах със сонар, е трудно му беше да пробие до дъното през пластовете дребосък.
Хищниците дебнат
Поне вечерно време спасявах капото с някое друго мекотело.
Yamashita размер 3.5 
Остров Трикери
 През деня навъртах по десетина-дванадесет мили ежедневно, но ударите първият ден, когато излязох да троля си останаха единствените.
Местното население тролира
Забелязах че не съм единственият, който лови на тролинг. Практически всички местни лодки влачеха. По техният си начин. От ръка. Винаги съм се чудил, какво ли ще стане ако в този момент им дойде някой паламуд 4-5 кила.
Катун на вода

 Някой от рибарските лодки бяха доста колоритни.


И ако не друго, то поне природата ни зарадва с гледки.


Местните сухоземни хищници изнагляха до такава степен, че не само крадяха улова, ами и се настаняваха върху такъмите. В резултат на това, опитвайки се да превъзпитам този звяр с един лек тупаник си счупих крачето на третата макара. Добре че си нося инструменти и свински опашки, та позакърпих положението.


А вечерно време се завърташе по някой друг паламуд.


Че понякога и повече от един.
И така в шеги и закачки изведнъж дойде събота. Седем дена се изнизаха без изобщо да ги усетя. След редовният тегав риболов около пристанището сутринта в главата ми се завъртя мисълта че ми се лови с воблери в плитка вода. Предчуствието че може да се случи нещо интересно ме тормозеше все по силно, след което натоварих двамата новодошли юнаци на колата и се изсипахме на фара.
Аз почнах от стандартните точки, местейки през няколко метра и сменяйки примамки. Концепцията ми беше - тънки, не много големи и полупрозрачни.
След първият удар се зачудих какво е това странно маятико, което се усеща че има някаква сила, но определено не се опитва да се забие в скалите.
Изненада.
Lucky Craft Flash Minnow slim 133 lazer ghost sardine

Синегрида на 3-4 метра дълбочина и не повече от 15 метра от брега. Интересно, колко време ги търсехме на джиг, а те пък били в плиткото. Както всички знаем, синегридата не е никога сама. Смених примамката и след десетина замятания дойде по-голямото и сестриче

Megabass x-120 
Това със смяната на воблера се оказа много полезна тактика. Че и сефтосах мегабаса, който седеше от 3 години в кутиите ми. Рибите гущери на Лефкада не ги броя.


Вечерта на рибите не им се случи нищо неочаквано.


На сутринта решихме да повторим фара. Че дори Явор успя да се пребори със себе си и стана в 7.30. Погледнах морето - облачно, лек дъжд, бистра вода... това ми звучи на sexy geisha queen. Е, правилно ми прозвуча, на първото замятане за мой огромен ужас имах удар на маятико, което се откачи. Защо ужас ли? Ами защото в такива случаи обикновено се валатирам зловещо. Както и се получи. А Явор беше възнаграден за ранното си ставане с един тлъст сафрид.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Риболовен ден втори, карък и абсурди.

Трети пореден ден ставам по изгрев слънце, че и малко преди. Това е нетипично. Та да продължа репортажите в реално време. Сутринта реших да преслушам пристанището. Както и се очаква рибите се завъртяха около 9 часа.


 След като изредих няколко примамки, и имах само заслеждания, първата риба взе на тайд минноу. Както казваше Маркус, всяка примамка си има времето и мястото. Е, на тази и дойдоха.

След първата атака други не последваха. Проблема на тези рибки е че определено за тях трябва доста по-корава пръчка от зеднака ми. В началото тръгват с около 200 километра в час и ако има камъни наоколо се навират в тях и късат, каквото му се случи на Явор, докато приджигваше леко.

Втората рибка взе на плажа и ми докара доста адреналин. Разликата между двете беше около 3 сантиметра, но както на дължина, така и на дебелина. Разликата в теглото беше почти двойна. Пак на тайд минноу. Около обяд успях да изляза с каяка, след като рационализирах загубената предният ден дръжка на кепа с един кол. Това да си имаш навигация в каяка е голяма глезотийка. В комбинация със сонара става перфектно


Поразгледах дъното, открих известни разлики с картата на Навионикс, нищо фрапантно де. Повлачих. Джигвах на няколко точки. Видях хубави рибки на сонара.


След което при едно обръщане на платното чух как изтропа офшор джиговата пръчка и първо си помислих как ще пробвам новата макара на водоустойчивост, а после видях че при поредното местене съм забравил да я вържа. Явно бая го докарвах на неадекватност при положение че малко преди това потеглих на платно без да си заключа единият стабилизатор. Явно това и е бил късмета на новата макара, да даде фира на първият си риболов. Ще си купувам друга май. Веднага след инцидента имах удар на малкото йо зури кристъл минноу, с развиване на 200 метра аванс и откачане. Беше доста диво. Триста метра по-нататък пак удар и първа реализирана риба от каяка.


Дребно тунче, на което му беше причинено това:


Както кротко си седях и давих мъката в траминер със сашими, изведнъж ми звънна телефона и Мила каза - идвай на буната, Явор закачи нещо голямо и му трябва кеп. Грабнах кепа и превзех разстоянието за рекордно време. Другарчетата ми бяха взели кеп от комшията им, и точно вадиха един паламуд, малко над 2 килограма. Който се оказа закопчан за опашката. А да вадиш такава риба за опашката с пръчка с горница 20 грама определено е купон. Седнах при тях да изпуша една цигара, слънцето залезе, след което се оказа че паламуда се е заклещил в скалите. При повторен оглед се оказа че един мерен октопод го е заклещил в скалите. Явор отклещи рибата, след което я пусна във водата да подразни октопода, който аз гребнах с кепа. Ха-ха! имаме си октопод за вечеря! Да ама животинчето нямаше намерение да става нечия вечеря и за около три секунди мина през мрежата на кепа ми, докатоп аз подскачах по скалите към равна земя. С едно звъчно пльок падна в една цепнатина и ни лиши от шанса за една повече от чудесна вечеря. Така приключи вторият риболовен ден, а аз отивам да мятам.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Октомврийски риболов ден първи.

Напомнете ми моля повече да не се занимавам с толкова екстремни дейности. Нощното шофиране, когато човек е болен е леко претоварващо за нервната система. Но да започнем. След като цялата ни агитка се натръшка вирусясала, решихме че най-добре ще се излекуваме там, където има лято. Определено ми хареса факта че във Волос в 2 през нощта, температурата беше колкото в София в 2 на обяд. Пристигнах в крайната точка на маршрута си в 3 с идеята за малък нощен спининг, е, резултатите бяха леко трагични - дигна ми се едно лавраче около 5 и до изгрев слънце - нищо. Към 8 часа обаче рибките почнаха да се раздвижват.


Направих сефтето на Tide Minnow. Хем сефтето на деня, хем на воблера. Рибките определено капризничаха на тема воблери, но за сметка на това анлитаха като луди на попери. И уокъри. Шашава работа. Имахме няколко удара на дорадо, но в повечето случаи гадината се насочваше към воблера, оглеждаше го внимателно и си заминаваше. На мен ми удари на няколко пъти на Duo rough trail. Явор ги къртеше с роста попа. След като риболова горе позатихна, реших да видя какво става ниско долу. Ниско долу взе че ми удари този грозник:


fiiish black minnow 40 g се оказа изключително интересна примамка.



След обяд, не че не се опитахме да ловим риба, но май всички бяхме толкова смачкани че се отдадохме на кулинария и бяло вино.

Ди азбягаме от традиционните пържоли и шопска салата, дай тука нещо здравословно.
Много мързелив начин по който рибата става просто перфектно
Седем часа разлика
Втори пореден ден посрещам изгрева. Това е нетипично за мен.
Айде, чао, аз отивам за риба