петък, 2 декември 2016 г.

Какъв каяк за риболов да изберем - Стефан Георгиев

Публикувам статията на Стефан, без редакция от моя страна.
Какъв каяк за риболов да изберем?
Ще се спра само на марката Hobie, тъй като само с нея реално имам опит.
Ако отворите продуктовия каталог на Хоби ще се сблъскате с доста предложения, които под една или друга форма са обявени като подходящи за риболов. По-долу ще се опитам да изброя плюсовете и минусите на всичките варианти, до които съм има щастието да се докосна. Много хора ме питаха последните две години: „Добре де, какъв каяк да си взема, кой е най-добрият каяк на Hobie за риболов?“. Така и не можах да отговоря на никой еднозначно и затова сега пиша тези редове, за да може при следващия такъв въпрос да кажа : „Виж пич, ето ти чети и не ме занимавай с глупости“
На първо място, може би е добре да си зададем въпроса, защо искаме да имаме каяк, а не лодка за риболов. Ако обичате комфорта и пространството и ако не сте леко „хипи“ по-добре забравете за каяците! Ако обаче обичате романтиката, спорта и близкият контакт с водата, може да се окаже, че те са по-добрият вариант. За мен може би най-голямото предимство на каяка е независимостта и лесната логистика, няма колесари, няма търсене на подходящи места за пускане на лодка, всичко се обслужва от сам човек (с изключение на двойните тримарани, но те и затова са двойни ;)) и не е свързано с допълнителни разходи като гориво, застраховки, колесари, място за съхранение и т. н. Но да се върнем на темата, кой каяк Hobie е най-добрият за риболов.


Outback
По всички класации Outback е сочен за най-добрият риболовен каяк, за мен по-скоро е най-универсален и покрива най-много дисциплини, но не бих го нарекъл най-добър.
Плюсове:
  • Маневреност - това е според мен най-маневреният каяк на Hobie, който буквално се върти около оста си. Маневреността е много честно подценявана, но в практиката се оказва доста важен фактор, особено за риболова на вертикален джиг, или в близост до шавари и водна растителност.
  • Място за принадлежности и доста добра ергономия - Страничните бордове имат достатъчно място за аксесоари, а и люковете са достатъчно обемни, за да поберат повечето ви нужни аксесоари.
  • Сравнително лесен за обслужване от сам човек (товарене разтоварване върху напречни греди и т. н.)
  • Каякът е доста сух, при сравнително нормално време се изисква талант, за да се намокрите, особено, ако моделът ви е с новата седалка.
  • Стабилност – особено за начинаещите каякари, това е фактор , който не е за подценяване.
  • Товароносимост от 181 кг, което за дебеланковци като мен е фактор.
Минуси:
  • Сравнително лоша плаваемост, особено при силен вятър, но тук въпросът е стабилен, или плаваем каяк искаме да имаме. Двете заедно не съществуват.
  • Неудобен за далечни дестинации. Въпреки, че може да се добави сайлкит, той определено е доста неудобен за ползване и ползата от него е доста съмнителна. Ако искате да минете за един ден 20+ км., или вашата любима риболовна дисциплина е морски тролинг, по-скоро помислете за тримаран с платно.


Revolution 13
Също много силно предложение, което бих нарекъл доста универсално.
Плюсове:
  • Най-лесният за обслужване каяк с педали. Съвсем спокойно дори слабичък сам човек си го подмята и носи насам натам. Ергономията на дръжките е много по-добра от тази на аутбека.
  • Добра плаваемост: Кокпита е издължен и лодката се държи доста по-добре от оутбека, особено в морето.
  • Маневреност – Макар и да отстъпва на Outback по този показател Revolution 13 доста маневрена лодка, която съвсем спокойно позволява нужните корекции да се случват безпроблемно.
Минуси:
  • Ограничено място, особено в бордовете няма място за почти нищо.
  • По малка товароносимост в сравнение с оутбека,
  • Стабилност, макар и учудващо стабилна лодка, все пак издължения кокпит е фактор, който особено за по-тежките каякари, може да направи лодката по-нестабилна сравнение с моделите с широк корпус.


Pro Angler
Ако обичате комфорта и ще ловите основно в сладка вода, това е един добър вариант.
Плюсове:
  • Комфорт – Ако има нещо с , което Pro Аngler превъзхожда всички останали, това е комфорта. Седалката е като трон, място има за всичко… царска работа. Това е по-скоро лодка, отколкото каяк.
  • Дизайн – визията на Pro Аngler е като на малък риболовен космически кораб. Всичко изглежда много High Tech и определено впечатлява хората на пръв, а и не само на пръв поглед.
Минуси:
  • Висок център на тежестта: Това не е фатално ако сте по-лекичък, но за хората над 90кг. особено в морето, стабилността е компрометирана.
  • Тегло – Доста по тежък и неудобен за обслужване от сам човек сравнение с Outback и Revolution.
  • Маневреност – Самата концепция на кокпита, прави управлението малко по-тегаво. Реакцията на лодката след задаване на посоката е малко мудна особено ако има вълни.

Adventure Island


Тук нещата стават дебели и то не само заради високата цената. Ако вашата любима дисциплина е морски тролинг това е вашата лодка.


Плюсове:
  • Вятърът влиза в играта, ветроходните качества на лодката са изключителни, като особено ме впечатлява възможността на лодката да катери срещу вятъра. Дистанцията, която можете да покриете с подобна лодка е огромна. Реално 50км за един ден е абсолютно постижимо. Платното се обслужва лесно и за няколко часа ще се чувствате като у дома си. Особено в морето това е много важно. Често местата за риболов за отдалечени от брега а Adventure Island прави този проблем, много по-лесно преодолим.
  • Стабилност – Ако успеете да обърнете тримаран, значи сте наистина талантлив екстремист. Съвсем спокойно можете да си седите прав на лодката като Капитан Спароу.
  • Товароносимост – можете да се накичите като бежанци на тримарана, особено ако имате мрежите като аксесоар.
  • Удоволствие от мореплаването. Въпреки, че говорим за каяци за риболов, това е нещо, което не може да не отбележа. Усещането да пориш водата със силата на вятъра е нещо, което може да разбере само този, който го е изпитал.
Минуси:
  • Сравнително труден за обслужване от сам човек. Не, че е невъзможно, особено с правилните аксесоари, но все пак теглото на лодката е на лимита, за да може сам човек да се справя, особено на по-предизвикателни терени. Ако излетите са ви предимно еднодневни, определено се замислете за цялата хамалогия, която съпровожда товаренето разтоварването и пускането на вода на тримарана.
  • Маневреност – Особено при вятър, позиционирането на една точка с Аадвенчъра е сложна задача. Наличието на поплавъците, леко затруднява вертикалния риболов, но с правилната техника това е преодолимо.
  • Забравете да излезете сух от каяка, особено ако има приличен вятър. Въпреки, че в новият модел е работено много по въпроса, лодката е сравнително мокра и особено през зимата, това изисква добра екипировка, за да не треперим в морето.
  • Висока цена (това вероятно важи за всички модели на Hobie)


Заключение:
Както обикновено, няма идеален вариант, който да покрива всичките ни изисквания на максимум. Ако за Outback и Revolution можем да кажем, че са сравнително заменими и там разликите са малки, то при Adventure Island вече концепцията е коренна различна, Pro Angler пък е „каяк“, който за мен не е подходящ за морето и неговото предназначение е основно в затворените водоеми, за хора, които в името на комфорта за готови на някой компромиси ;)! За вертикален риболов и сладка вода бих препоръчал Outback или Revolution, като за хората над 90 кг, както и за начинаещите каякари, по-добре Outback. За морски тролинг, ветроходство и туризъм Adventure Island, има леки недостатъци при вертикален риболов, но са преодолими. Определено смятам, че за сладка вода Adventure Island е overkill, силата на тази лодка е в морето. В крайна сметка с всяка една от тези лодки, можете да правите всичко, въпросът е какво е приоритет.


четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Как да хвана повече риба в морето?

Заглавието е на този пост е малко провокативно и доста жълто, но мисля че поста го изисква.

Преди време разбрах че създавам впечатление на човек, който има негативно отношение към каяците Hobie. Всъщност това съвсем не е така. Изключително много обичам своят Adventure Island, лодка която ми е дала безброй невероятни преживявания, че дори и незабравими преживявания, и в двата смисъла на думата, както и силно уважавам инженерната мисъл довела до появата на Mirage drive, без да си кривя душата - революционна система за задвижване на каяци.
Защо толкова си обичам лодката? Като изключим ветроходната част на нещата, която е необятна тема, благодарение на моят адвенчър айлънд съм се озовавал на места, където никога не съм си мислил че ще се озова, стъпил съм на сума острови, които докато бях с гребната лодка само гледах отдалеч и въздишах тежко, и най вече - хванах ужасно много риби, които не че нямаше да са възможни със старият ми каяк, но щяха да са много по-трудни, и невъзможни в това количество.


Когато се научих да ловя по правилният начин, реших че успехите ми се дължат на късмет - правилно уцеленото време и място. В един момент се оказа че с каяците систематично хващаме повече риба от хората с големите бръмчащи лодки. Зачудих се за причината. Първосигналният отговор беше - ами те толкова си могат. След което се замислих че май прекалено много си удрям носа в тавана и причината не е точно тази.


После се замислих какво правя аз и какво прави условната конкуренция. Условната конкуренцията в лицето на местните, включая най-вече професионалните риболовци са едни относително закостеняли хорица, които малко трудно се открехват на тема нови технологии, най-вече поради причината че не им идва на ум че могат да правят нещо много по-различно от това което са правили дедите им.


Те отлично познават морето. Отлично познават местата, държащи риба. Знаят кога и в какво време. И точно това им изяжда главата. Защото рибата в Средиземно Море вече е много по-малко от колкото преди 50 години. Рибата на "рибните" места се е научила че трябва много да внимава какво да захапе. Не че е невъзможно да се хване, хваща се, но...


Тихото промъкване по банките, без да плашиш рибата със трясъка на мотора, внимателното проучване на всяка една точка, възможността да видиш на сонара всички перспективни точки и с едно движение на руля да завъртиш лодката на място, така че да пуснеш един пилкер, възможността да контролираш посоката и скоростта на дрифта правят чудеса. Не че това е невъзможно с нормална лодка. Но ще е много по-трудно. Възможността да "закотвиш" лодката с електромотор вързан към GPS изглежда много привлекателна, до момента в който не осъзнаеш че тактиката да стоиш на едно място и да чакаш рибата да дойде при теб е много по-неуспешна от тактиката на активното търсене. Да, наистина вероятността да хвана истински трофей по този начин е малка. Но предвид факта колко малко време мога да отделя за риболов напоследък не мисля че трябва да го прахосвам в търсене на трофеи.

И точно това, което правя, по начина по който го правя е невъзможно да стане с друга лодка.
Количествата риба са само бонус в случая. Основното е усещането да си наистина близо до първоизточника - близо до водата, близо до морето, да можеш наистина да ги почувстваш. Усещане много по-силно от каквото и да е.


И ще продължа да критикувам. До момента в който Хоби не почнат да правят перфектни лодки. А те рано или късно ще го направят. Имат ресурсите и най-вече желанието да го направят, надявам се. И ще продължа да анализирам как нещата могат да се направят по-добре. И ще продължа да казвам на хората които ме питат по въпроса - да това е най-доброто, което можеш да намериш на пазара, но бъди готов да се срещнеш с определен брой проблеми, които просто е нямало как да срещнеш в обикновена гребна лодка. Проблеми, които поради навика ми да излизам сам в морето без да се съобразявам много с времето са ми излезли малко през носа. Техниката е несъвършена, за това винаги трябва да обръщаме внимание на недостатъците ѝ, особено в момента в който живота ни зависи от нея.

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Ноемврийски риболов

Искам да изкажа специални благодарности на Стефан за осигурената логистика, снимките и най-вече компанията. Без него това пътуване нямаше как да бъде осъществено.

След повече от половин година обезсоляване и безрибие, рибарската ми душа почна да получава предсмъртни гърчове, депресиите зачестиха, не че за тях нямаше и други поводи, и организма ми почна да изпитва сериозна абстиненция, като единственият начин за успокояването и беше голяма доза vitamin sea. Докато чакахме нормална прогноза за времето, успях да се разболея и да изкарам един много тежък грип, но в един момент прогнозата показа че циклона отминава и се очакват няколко дни прозорец с хубаво време. Багажът беше сглобен на бързо, след което се сетих че трябва да сменя курбелите на мираж драйва на хобито. Поради неизвестна за мен причина, оригиналните курбели не са с квадратно сечение, а с правоъгълно, като страните на правоъгълника се различават с 0.75 мм. Не че с достатъчно усилие не влизаха, но според мен тази незначителна разлика в дебелината на неръждавейковите курбели, които осигури Стефан и оригиналните можеше да доведе до сцепване на пластмасовият детайл в който се монтира курбела. И тъй като не изгарях от желание да остана без задвижване в средата на морето, в работа влезе флекса. Мили другарчета, не игнорирайте предупрежденията на производителя като мен. Когато на един диск пише че той е за рязане, а не за шлайфане, той наистина е за това. "Какво пък толкова ще му се случи ако пилна леко едно винкелче" доведе до това че диска се разхвърча на парчета и единствено факта че се бях сетил да сложа предпазна маска ме спаси от преждевременно прекратяване на екскурзията. Четвърт час по-късно правилните дискове бяха купени за жълти стотинки от кварталната железария и mirage drive went heavy metal


Предвид факта че теглото на педалите се увеличи двойно, надявам се повече да нямам грижи точно с този детайл.

Ще вметна няколко думи относно проблема с педалите, който имах, както и умозаключенията до които стигнах, които не е ясно до колко са правилни, но имат някакъв резон.
Последните няколко години активно карам колело по планините. Имам предвид наистина активно. Поради липса на спортна култура, ако мога така да се изразя, никога не съм се сещал да се разтягам преди и след каране, което води до едно известно сковаване на мускулатурата. Сега се зачудих, как точно се разпределят усилията ми при натискане на педалите и с ужас установих че поне 50% от усилието при натиск отива не за задвижване на педалите, а за връщане на другият крак назад. Т.е. в момента в който почнах да си връщам крака назад, а не да го избутвам с другият, педалирането стана два пъти по-леко. Това не оправдава инженерите на Хоби Каякс, които са пробили дупка в мястото, където силата на огъване е най-голяма, противно на всичкият сапромат, но може и да помогне на други собственици на хобита, да си подобрят стила на педалиране, както и да удължат живота на педалите си. Това са само размишления де. Хеви метъла си е хеви метъл, а нераждъвейката - много по-добър материал от алуминиевите сплави според мен.

Стига лирика, говорим си за риболов.
Сед ставането в 4 сутринта (даже и аларма не ми трябваше, направо се чудя как мога да се успивам почти всеки ден за работа и да не си чувам будилника :D ) успяхме да потеглим около 6 и да стигнем до крайната точка на пътуването ни около 15 часа. Последва скоростно пускане на каяците на вода, след което пребъркване на известните точки. Времето беше доста ветровито, а морето развълнувано, на границата на това да не става за риболов с каяците, търсените риби ги нямаше никакви, но на края приключихме със 6 скумриевидни туни, което го приемам като напълно допустим резултат предвид обстоятелствата.
Лових със Filstar Deep Monster Slow Jig, една пръчка, която изключително много ме изненада в добрият смисъл на думата и за която в най-скоро време ще напиша ревю, и джиг Xesta slow emotion slippy, подарен ми от Танер за миналата коледа. Снимки няма, тъй като изобщо не бях в състояние да снимам. Вечерта се чувствах като сгазен от валяк. Набързо хапнахме и се пръснахме по леглата.

В понеделник бяхме посрещнати от прекрасно време и решихме да проучим няколко предварително набелязани места, тъй като за целта трябваше да направим над 10 мили по вода.
Реших да пробвам новата си придобивка - Storm Gomoku Erito, която бях предвидил за ултралайт вертикален джигинг. Резултатите определено надминаха очакванията ми. Обещавам да напиша ревю и за тази въдица. Комплектовах пръчката със старата ми Daiwa Ryoga BJ, 300 метра влакно PE 0.8 и 0.38 мм флуоркарбонов повод.

Нещата не започнаха добре. Хванах риба на първото пускане на пилкера. Добре че въдицата беше видяла вода в ръцете на Милен Нинов, няколко седмици преди това, защото да хванеш риба с първото замятане е много лоша поличба. Обикновено това означава че тази риба е единствената. Рибата беше стира малко над разрешеният размер, прибрах я за вечеря след което продължих риболова. Няколко минути по-късно, бодро подмятайки пилкера нещо го отнесе, като реши за комплект да отнесе и пръчката от ръцете ми. Рибата упорито не искаше да излиза и си личеше че е на пределите на възможностите на този такъм. Стефан засне финала на борбата:


Пекрасна риба, най-голямото ми маятико до момента


След като и Стефан отбеляза една риба, решихме да оставим мястото да си почине.
Гомокуто определено беше решило да ме изненадва. Последва дублет скумриевидни тунчета на 86 метра дълбочина:


След това нещо тежко увисна на примамката, като не напъна особено много. Определено беше приятна изненада:


И накрая за финал на "големият шлем":


Определено силен старт за нов такъм. Още по-забавното беше че всички риби хванах на един филстарски джиг за 8 лева:


Почвам да си преразглеждам снобското отношение към такъмите.
След като с огромен кеф се налових с гомокуто, реших да проверя как ще се държи филстарската пръчка с различни железа на спокойна вода. Предният ден дрифта беше твърде силен, за да сформирам конкретно мнение. Малко след като пуснах един maxel bumblebee, поредната риба се опита да ми вземе пръчката от ръцете, като този път с удара взе няколко метра аванс от шиманото, чийто аванс беше затегнат на почти 10 кг. Рибата прекрати борбата относително бързо, но като я извадих бях силно учуден как толкова малка риба може да се съпротивлява така отчаяно. Беше синегрида около 2 килограма.



На финала настоявах на джигове тип кабура, но за съжаление без успех.

Вторник сутринта се събудих с усещане че съм прегазен от стадо бизони. Не стига че сухият костюм беше започнал да изпуска от към седалищната част, ами и предният ден под него бях облякъл само тънко термо бельо, което беше идеално докато печеше слънце, но докато се прибирахме слънцето вече беше залязло, а вечерният бриз не способстваше на комфорта ми, предвид факта че бях събрал доста конденз. Дори аспирините вечерта не помогнаха особено много.

Прогнозата беше за ветровито време, така че избрахме малко по-закътана дестинация. В резултат на което едвам успяхме да изчоплим 4 скумревидни тунчета, изпуснахме по някоя друга риба и тотално се деморализирахме. Мястото, което преди ни е давало доста квалитетни риби мълчеше. Поне се позабавлявах да ловя с различен грамаж джигове с гомокуто и установих че при тихо време е напълно постижимо да ловиш на 50 м дълбочина с 50 грама джиг. При прогноза до 3 бофор морето изглеждаше примерно така:


Снимката не е от същият ден, но морето беше в същото състояние, само че нямаше слънце.

Сряда сутринта се събуждам усещането че след стадото бизони през мен е минало стадо мамути. Въпреки че бях облякъл вълнена дреха под сухият костюм, пак ме беше надухало. Явно си казваше думата и грипът, който бях изкарал няколко дена преди това. Прогнозата за времето беше отвратителна. Windy показваше нещо на ръба да става, Poseidon - директно вятър до 5 бофор. Интересното беше че Poseidon показваше 3 бофор в даденият момент, а ние седяхме и наблюдавахме абсолютно равно море при абсолютно безветрие.

"Майната му" е една прекрасна реплика за да започнеш приключение. Майната и на прогнозата е още по-прекрасна предпоставка за незабравимо изживяване с каяка. За учудване на всички се оказа че в случая бяхме прави ние, а не прогнозата.
След първият успешен риболовен ден нищо не можеше да ме учуди, нямаше някакво особено разнообразие:



Като за разнообразие хванах това малоусто сарго на 86 метра дълбочина. Беше захапало горната кука на пилкера уставно.


А така изглеждаха обещаните 4-5 бофор на свечеряване:


На следващият ден се наложи да си тръгваме, изморени но доволни.


Като послепис искам да добавя следното.

В Гърция от около година се води същинска война между професионалните риболовци и любителите. Тъй като на доста места професионалните риболовци смятат че със всяка уловена риба им бъркаме в джоба, постоянно подават сигнали, а бреговата охрана не може да не се отзове на тях. Имайте предвид следното:

Нямате право да ловите от лодка, която не е регистрирана в Гърция.
Нямате право да ловите от лодка, която не подлежи на регистрация, като каяците в момента минават между капките, но не се знае до кога.
Нямате право да задържате над 5 килограма риба.
Уловът на всички видове риба тон, включая скумриевидната туна и малкият атлантически тунец е забранен. За двата гореспоменати вида най-вероятно ще си затворят очите, но хванат ли ви в издънка, може и да го добавят към глобата.
За продажбата на риба, мисля че е излишно да споменавам.

Пазете се и наслука!

вторник, 23 август 2016 г.

10 начина да намалите продуктивността си

Напоследък ми върви на нериболовно-некаячени теми. Какво да се прави, нериболовно ми е :)

1. Отделяйте повече време на планирането а не на действието.

Съгласен съм, определено няма как да се мине без да си направиш план за бъдещето. Сложно е да запазиш висока продуктивност, без да отделяш време за обмисляне на стратегията си по време на процеса, но постоянното завъръщане към размислите за предстоящите действия само намалява времето, с което разполагаш за тези действия и резултатите почват да изостават.
Колкото повече минути загубите за планиране на даден процес, толкова по-малко ще ви останат за изпълнението му

2. Бъдете многозадачни.

Трудно е да надценим тази точка: многозадачността е абсолютното зло (или едно от абсолютните) което можете да използвате срещу собствената си ефективност. На колкото по-малко неща разпаралелите усилията си, толкова по-добър резултат ще постигнете.
Ако искате да станете максимално неефективен - мултитаскинга е вашето най-силно оръжие.

3. Работете на автопилот

Когато се опитвате да решите прекалено много задачи едновременно, или не си разпределите добре времето, започвате да действате на автопилот. Това ви пречи да работите целенасочено над поставените цели. Ако искате да намалите резултатите си, забелязвайки че сте преминали на автопилот не спирайте да си планирате нещата наново и като хората.

4. Суетете се.

Намаляването на работното темпо е за неудачниците. Това ви дава възможност да обмислите задачите и да действате по-разумно. Ако искате да станете по непродуктивен – суетете се колкото може повече и по възможност изпълнявайки няколко задачи едновременно.

5. Почивайте си по-малко.

Почивките през работният ден, или по-продължителните отпуски ви дават време да презаредите. Те пускат разума ви на свобода, което води до поява на нови идеи и усилване на творческото вдъхновение. Ако не се откъснете от работата си, мозъкът намира свои начини да си почине. Та може би не си струва да споменавам, но ако искате ежедневно да постигате все по-ниски резултати - не си почивайте.

6. Препълвайте разписанието си.

И желателно до дупка. Ако искате да намалите производителността си, оставяйте си колкото се може по-малко аванс за непредвидени ситуации, възникващи по време на работа. А също така нямата нужда от време да навлезете в по-мащабните проекти над които работите Обезателно посещавайте максимален брой митинги и свиквайте свои за да засегнете всички активни проекти.

7. Забравете тренировките.

Физическата активност ни помага да се отърсим от стреса, което в наши дни е особено актуално, тъй като с всяка изминала година се сблъскваме с все повече негативни фактори.
Без да отделяме време за тренировки, по-често почваме да усещаме умора и прегаряне. За да станете по-малко продуктивни намалете физическите усилия до минимум. А като усетите умора се надрусайте с кофеин.

8. Спете по-малко от 8 часа на денонощие.

Сънят съществено влияе на производителността на мозъка ни. Ако спим под 7 часа и половина, почваме да губим енергичност и способност да се концентрираме. Сънят е един от най-изгодните начини да размениш време срещу сила. Ако искате да станете по-непродуктивен гледайте да спите колкото се може по-малко.

9. Забравете за здравословната храна.

Енергията - това е горивото, което изгаряме в продължение на деня за да изпълним задачите си. Отказът от правилен бензин е способен да ни лиши от сили и резултатност. Полуфабрикатите с високо съдържание на захар, сол и мазнини пращат енергията ни на разходка с влакчето на ужасите. Но пък са толкова вкусни...
За това не се стеснявайте - ударете един пакет шоколадови вафли със сироп в началото на работният ден.

10. Оградете се от околните.

Социалните взаимодействия също са за неудачниците. Да може и да ни карат да се чувстваме по-щастливи, повишават мотивацията ни и вдъхновението от работата ни максимално. За това в името на непродуктивността - оградете се от целият свят.

И да добавя от себе си - два до 4 литра бира всяка вечер ще направят сънят ви неспокоен, а продуктите от разграждането и на следващият ден ще добавят допълнително настроение и тонус. Ежедневната упореба на алкохол е идеалният начин да се демотивирате.

петък, 5 август 2016 г.

Химически закони

Закон за идеалната чистота:
Ако в лабораторията ежедневно се чисти, вместо да се синтезират разни неща, чистотата в лабораторията ще е идеална.

Закон за паралелните реакции
В система от паралелни реакции е най-вероятен този процес, който е най-малко желан.

Правило за невъзпроизводимостта
Никога не се опитвайте да възпроизведете успешен експеримент.

Принцип на подобието
Горещата колба изглежда по абсолютно същият начин като студената.

Закон на необходимостта
Добивът на даден продукт от реакцията е обратно пропорционален на необходимостта от синтеза му.

Следствие:
Най-добре се синтезират ненужни вещества

Принципът на пирамидата
Добивът във всяка стъпка на многостепенният синтез е обратно пропорционален на бройката на стъпките.

Следствие:
Колкото повече време отнема синтеза, толкова е по-голяма вероятността да получите вместо продукт някой от изходните реагенти.

Закон за задълженията
Химическите реакции имат лошо развито чувство за дълг.

Следствия:
1. Класическа реакция проведена на нов обект или не протича изобщо, или протича в обратна посока.
2. Това, което се е получило веднъж изобщо не смята за задължително да се получи втори път
3. Ако синтеза с контролно количество вещество е протекъл успешно, всички последващи ще бъдат неуспешни.

Закон за съхранение на замърсяването:
Не може да пречистиш каквото и да е, без да замърсиш нещо.

Следствие:
Може да замърсиш всичко, без да пречистиш нищо.

Пирозакон
Най-често пожарите в лабораторията се случват, когато декана е наблизо.

Извод:
Деканът е екстрасенс и пироман.

Първи закон на Чиркова:
Най-важното умение на един химик–органик е да мие химическа посуда.

Следствия:
1. Основният реактив в органичният синтез е содата
2. За миене на посуда.

Втори закон на Чиркова (контразакон)
Повече мръсотия – по-добър катализ.

Следствия:
1. Миенето на посуда е не само безполезно но и вредно занятие.
2. И изобщо, намерили сте си стажант да ви търчи за сода непрекъснато.

Модифициран контразакон на Чиркова
Мръсотията в колбата дава възможност за протичане на нов каталитичен процес.

Следствие (неутешително):
Колкото е по-мръсна колбата, толкова повече каталитични процеси протичат в нея.

Правило на изпитанието
Ако от новото вещество очаквате ефекта на еликсир на младостта, това не значи че опитните зайчета споделят мнението ви.

Контраправило
1. Винаги можете да проведете достатъчно експерименти за да защитите теорията си.
2. И изобщо, кой ги пита тези зайчета?

Закон на Крилски:
Вещество, което се синтезира лесно, се кристализира трудно.

Следствия:
1. Вещество, което се синтезира сложно се кристализира още по-сложно.
2. Изхвърли тази смола.
3. Да, заедно с колбата.

Темпорално правило на Ковигин
Времето никога не стига за търсене на методика на синтез, но винаги ще се намери да се преправи синтеза 3-4 пъти.

Следствие:
Ако сте използвали всички възможни способи да проведете даден синтез, но не сте постигнали успех, по дяволите вземете методиката.

Първи принцип на съотношението на неопределените
При четене на методиката  с най-голяма вероятност ще пропуснете най-важният компонент.

Втори принцип на съотношението на неопределените
Банката с необходимият реактив е невъзможна за намиране до момента в който не синтезирате този реактив наново.

Постулат за скоростта на реакцията
колкото е по-бърза една реакция, толкова е по-трудно тя да бъде спряна.

Следствие:
Най-бързите реакции приключват с експлозия и нахлуване на декана.

Емпирично правило на методичната корекция
При преизчисляване на данните от литературната методика за реален синтез се използват следните коефициенти:
1. Разход на разтворител:........................................3,5–4,0
2. Брой стадии на пречистване:..............................2,0
3. Загуби про пречистване:.....................................2,5
4. Добив:...................................................................0,2
5. Възможност за регенерация на катализатора:..0,0

Принцип за съхраняване и натрупване на замърсяванията
Ако всички изходни вещества за даденият синтез са с висока степен на чистота, пречистването на крайният продукт, както и чистенето на посудата ще са проблематични.  Ако реактивите съдържат примеси - можете спокойно да изхвърлите и двете на финала.

Следствие на Ковигин:
В сместа на продуктите на реакцията, преобладава този, който най-трудно се отмива от колбата.

Следствие на Земцов:
Колкото е по-висока адхезията на нежеланият продукт, толкова е по-голяма вероятността да счупите колбата при миене.

Применение:
Строши я ведага, недей да се мъчиш напразно.

[© Санкт–Петербургская Государственная Химико–Фармацевтическая Академия (СПХФА) — Факультет промышленной технологии лекарств (ФПТЛ)]

От мен: това са универсални лабораторни закони потвърдени с времето и опита на хиляди студенти, както и:

Вероятността за проблем с вентилацията е правопропорционална на силата на миризмата и токсичността на отделеният газ.

Вероятността за самопроизволно чупене на посуда е правопропорционална на цената на намиращия се в нея реактив.

петък, 15 април 2016 г.

Средиземноморските групъри

Редактирано на 25.11.2016 добавен е Polyprion americanus
Преди известно време изскочи дискусия по тази снимка:


направена в Албания с въпросът що за риба е това. Когато го хванах, си мислех че е дребен рофус, но в последствие се оказа че греша. Тъй като ловя риба основно в акваторията на Гърция съм свикнал да използвам гръцките имена на рибите. До скоро знаех за три вида групъри:

Стира - στήρα, golden grouper, Epinephelus costae
Рофус - Ροφός, dusky grouper, Epinephelus Marginatus
Сфирида - σφυρίδα, white grouper, Epinephelus aeneus


Според Wikipedia последният вид е разпространен в Атлантическият океан и южната част на Средиземно море, а аз до момента не съм го хващал.
Едно сериозно разтърсване на тема Адриатическо море, показа че всъщност греша. В Адриатическо море обитават 6 вида групъри:

Снимката е взета от тук
Снимката е взета от тук

Снимката е взета от тук

Уловен в Албания през пролетта на 2015
Интересното за този вид е че при него се срещат 2 варианта окраска - с жълто петно (петна) при възрастните екземпляри и райета при младите:

Уловени в Гърция в началото на 2015
Уловен в Гърция през май 2015
Уловен в Албания през април 2015
В последствие при разговори с гръцки рибари беше спомената тази риба: 
Polyprion americanus:
снимката е взета от http://fishesofaustralia.net.au/

Дълбоководен вид, който се среща при дълбочини от над 100 м. 
Предполагам че тези групъри се срещат в цялата северна част на Средиземно море. 

четвъртък, 7 април 2016 г.

Hobbie Mirage Outback

Миналата година имах удоволствието да направя една сериозна разходка, както и да половя риба от въпросният каяк. Ще споделя няколко мисли, които биха били полезни при избора на нова лодка.
Аутбека е замислен като риболовен каяк още докато е бил проектиран, или поне създава впечатление на такъв. За разлика от адвенчър айлънда борда му е широк и пригоден да се оставят разни дреболийки, нещо, което много ми липсва. 


В нишите на бордовете също така може да се скрият главите за монтиране на сонар, или пък стойки за въдици. Багажника е голям и носи доста товар. От друга страна, високият борд води до неудобства при седене напреки на каяка, което е доста честа позиция при риболов. Бордовете подпират бедрата, и леко ръбят. Може би съм твърде взискателен, но при цената на тази лодка си мисля че ергономиката трябва да е измислена на 100%, а тя не е. Най същественият проблем е че предният край на кокпита е повдигнат, което не позволява педалите да се преместят на максимално предна позиция, което при високи хора като мен води до проблеми с коленете. След като навъртях петнайсеттина километра с тази лодка се чувствах все едно че съм прекалил с колоезденето с велосипед с прекалено ниска седалка в началото на сезона, докато още не съм във форма. Така че ако сте над 180 сантиметра, по-добре помислете за друга лодка. Да, наистина за всеки проблем се намира workaround, в случая това е стабилна подпора за гърба и сядане с максимално изнесен назад таз, но за мен тази позиция не е естествена и води до по-бързо изморяване. 
Стига толкова с лошите неща.
Въпреки че каякът е доста широк и позволява спокойно да се изправиш в него, ходовите му качества са учудващо добри. Спокойната туристическа скорост, която може да се поддържа с него в течение на часове е 6 - 6.5 км/ч. Управлението на лодката е малко странно за мен, човек може буквално да направи обратен завой на място. На пръв поглед руля изглежда съвсем малък но лодката е адски "врътлива" 


При положение че не маневрираш с гребло, където има и заден ход, това прави лодката уникално удобна за риболов в малки сладководни водоеми. До някъде в морето това е малко дразнещо, тъй като при ход трябва постоянно едната ти ръка да е на управлението, но в случая не виждам чак такъв проблем в това. 
Интересно е решението с вътрешните дръжки - не пречи на носенето на лодката от сам човек, но спестява дребните драми, причинени от външните дръжки. 


На фона на моята лодка, аутбека изглежда късичък и лекичък, но в действителност не е чак толкова. 


Материал по корпуса има достатъчно че човек да не се притеснява за здравината на лодката, но не чак толкова че да не може да се обслужва от сам човек. Товариносимостта на аутбека е огромна, не знам колко е по документи, но моите 110 килограма не ги усеща, можех спокойно да правя всякакви гимнастики и еквилибристики в него. Като цяло бих го определил като една от най-добрите риболовни лодки, и ако гроздето не ви е кисело и не сте по-висок от 180 см - лодката е идеален избор за риболов в солена и сладка вода. 

сряда, 6 април 2016 г.

Априлски риболов - приключения на хобитите.

От близо година не съм писал, не поради липса на риболов, а по-скоро поради липса на вдъхновение. Както и поради факта че нямам много неща за споделяне. Познати места, познати методи, нищо новаторско... е не съвсем. Посетих още една държава, изпробвах още един каяк, завъртях няколко зловещи занулявания, направих силни и слаби риболови. Явно ще трябва да разкажа още малко рибарски лакърдии.
И така...
След като се посъвзех финансово от покупката на нов автомобил, риболовната абстиненция си каза думата. След няколко тъжни и изпълнени с копнеж погледа в прогнозата за времето, най-накрая poseidon weather бе хипнотизиран и показа стабилна хубава прогноза, без дъждове, урагани и подобни дреболийки, с които не че не сме свикнали, но правят риболова и каякарстването с една идея по-дискомфортни от обичайното. Организацията при потеглянето беше перфектна - аз изцяло съм забравил как се събира багаж за такива мероприятия, Стефан празнува рожденият ден на щерка си, нищо не е напазарувано, не знам с какви точно такъми разполагам и за капак са ми изчезнали главата на каякарският кеп и грил тигана. Последните две нощи почти не съм спал поради нашествие на комари в Гео Милев, а другарчето ми ме моли ако можем да тръгнем към полунощ за да можел да дремне два часа преди заминаване, тъй като две нощи не бил спал като хората. Какво може да се обърка в една такава ситуация? Абсолютно нищо, като се изключи това че забравих солта и количката за каяка, Стефан си забрави макарата и се връщахме от някъде по средата на магистралата, два пъти ни спира полиция за проверка, а аз направих поредната щета по предната броня отнасяйки един язовец с около 120 км/ч на магистралата.


За мое учудване нито един от двамата шофьора не успя да заспи по пътя и на сутринта, или по-скоро вече на обяд, без много повече премеждия стигнахме до един прочут гръцки остров, станал силно популярен сред българските риболовци. Запознахме се с очарователната ни хазяйка, настанихме се в студиото, резервирането на което беше черешката на тортата в организацията ни - запазено през booking.com в 4 часа през нощта в последните минути безплатен интернет преди границата.
Въргаляйки се в квартирата се оформи мисълта че май не е лоша идея да влезем с каяците. Изтаралянкахме се до една точка, която предни години ми е докарвала по някоя друга рибка, сглобихме, влязохме, проветрихме се 4 часа в морето, Стефан хвана едно тунаки, но нашите риби ги нямаше. Усещайки горчивият вкус на капото в устата, опънах платното в посока изхода и спрях на предпоследният залив да поджигвам.
На 80 метра дълбочина ме изненада силен удар, като рибата почти успя да ми взема аванс, след което рязко тръгна нагоре.
Добре, това излизане ми е познато, да видим колко ще е голяма. В момента в който повода ми излезе над водата тунчето реши все пак да обърне, не че имаше как да продължи във въздуха, подарявайки ми 2 минути в които аз с идиотски вид се опитвах да я накарам да глътне въздух, без да си счупя въдицата и накрая се срещна с канджата ми.
Добре... реализирахме гол в последната минута, май е време за товарене и най-вече ВЕЧЕРЯ!


Може би тука идва момента да разкажа за двата вида дребни туни, обитаващи в близките морета
Това горе нa снимката е скумриевидна туна известна още като bullet tuna или bullet mackrell.
Рибата хваната от Стефан е little tunny, известна още като false albacore или skipjack tuna.

Какви са разликите?

Гръбната перка на малкият атлантически тунец е удължена назад, а скумриевидният почти няма точки по корема:


За разлика от тази на скумриевидната туна, която е къса:


Страничната перка на малката атлантическа туна изглежда като наръфана:


На скумриевидната туна е подравнена:



Другата съществена разлика е кулинарната. Скумриевидната туна ми се стори доста по-вкусна, а месото и по цвят се доближава до синьоперият тон:



За кулинарната част от нещата - тези две рибки представляваха основната част от храната по време на краткият ни престой, но така и не успяхме да ги изядем. Аматьорска история.
На следващата сутрин решихме да не бием път до точка А, а да проверим един по-близък залив, който от известно време бях заложил в todo list-a ми. На плажа, от който атакувахме морето бяха паркирали 3 военни камиона преоборудвани на къмпъри, които бяха обитавани от чешки и френски хипари. Някак си с годините понятието за битнически живот се променя, май...
Времето беше чудесно - за разлика от предният ден имаше лека променлива облачност съчетана с пълно безветрие. Идеалните условия да се забавляваш с каяка в морето предвещаваха зловещо капо с нагласата за което тръгнахме. На вторият час Стефан изчезна към брега, поради малък технически проблем с каяка, а аз налазих на сонара малко хълмче не по-голямо от 20х20 метра. На второто пускане на пилкера усетих че нещо се опитва да ми вземе въдицата от ръцете, като рибока достойно се бори до повърхността, но  се усещаше че не е от семейството на тунците. Както и подозирах се оказа маятико. Набързо го прибрах без да го снимам, пуснах още веднъж - удар на пропадане но доста по-вяла борба, като резултата беше стира, около 2 килограма. За този час докато Стефан го нямаше отбелязах още 2 маятика и една стира. След това дойде и той и...
Като цял о риболова на дребно маятико е прекалено емоционален, тъй като тази риба е предрусала със стероиди. Не виждам друга причина толкова малка риба да се бори така.


Ваденето на AJ от килограм и половина от 70 метра е чисто тежък физически труд. На финала резултата беше това:


Вечеряхме туна с бяло вино и на следващият ден се върнахме на същото място, тъй като бяхме спазарили хипарите да ни наглеждат лодките, защото ни домързя да товарим. Маятиката, както се оказа се появяваха на точката малко по-късно, а аз реших да се поразходя.


Малко след като на три поредни пускания извадих 2 стири и изпуснах трета ми се обади Стефан, превъзбуден че е хванал рофос


Приятна рибка, добре разнообразяваща улова. Всъщност трофей, както и да го погледнеш.
Споменах ли че лових без сонар? Акумулатора ми падна 5 минути преди да хвана първата си риба. И така пускайки напосоки изведнъж усетих поредното кълване в стил - тази въдица не ти трябва. Този път рибата дори разви аванс. Най-голямата ми синегрида до момента.
Стефан беше налазил маятиката, а пък аз реших че толкова ми стига.





Какъв извод си направих от този риболов? Предвид факта че луната беше четвъртинка, времето прекрасно, а ние ловихме с каквито пилкери сме закачили - трябва просто да кацнеш на главата на рибите за да направиш добър риболов. Познаването на условията може малко да подобри шансовете ти, но късмета е най-важното. Още няколко мои риболовни теории се разбиха на пух и прах.