петък, 13 януари 2017 г.

Първи поглед върху Storm Gomoku Erito и Filstar Deep Monster Slow Jig

Измина малко време от последният риболов, нещата вече поулегнаха в главата ми и май е време да драсна няколко реда по въпроса.
По време на последният ми сериозен риболовен излет имах удоволствието да изпробвам двете гореспоменати пръчки. Впечатленият ми не са на 100% пълни, тъй като за целта трябва малко повече време, но това като за начало мога да кажа:


Повече няма да бъда сноб на тема въдици



Това се предполага да го напиша на една черна дъска с тебешир, примерно 50 пъти.
Да, наистина заслужавам си го заради критичният подход към всичко, което не е чистокръвен японец.
Да започнем от начало...
Не зам как точно се получи странният момент че вместо с класическата ПВЦ тръба за отвеждане на вода от мивки в размер фи 50, се оказах с едно не по-малко класическо канализационно фи 110, дълго два метра с опашка, и пълно с въдици за вертикален джигинг. Ръцете доста дълго ме сърбяха да изпробвам новите пръчлета, но възможността да ги изтествам се появи чак през ноември.
След дълго дебнене на прогнозите и леки пререкания с началството за това че отпуската ми не е планирана предварително, а чакам на полусъединител да видя добра прогноза, класическо потегляне в 4 часа сутринта се озовах в добра компания, на едно добре познато плажче, разтоварил каяка и стягащ такъми.
Да видим сега коя пръчка да пробвам. Вятъра е силен, не чак до толкова че да направи риболова невъзможен, но достатъчен да го направи некомфортен. В такъв случай забравяме за леките железа. Снадих пръчката

 Filstar deep monster slow jig,

закачих една xesta flappy и излязохме в морето. Като цяло нямаше смислени риби и лично аз приключих риболова с 4 малки атлантически тунеца. Първото впечатление от въдицата беше силно - жилава, но не чак до толкова че да е дървена, всъщност приятно пъргава, като ми направи впечатление че при относително силен снос и влакно отиващо във водата под близо 45 градусов ъгъл, подмяташе пилкера енергично, без да има едно усещане за провисване, което е характерно за по-евтините бланки. До тук много добре, но условията не бяха типични, така че реших да изчакам с оформянето на окончателното ми мнение.
На следващият ден лових предимно със Storm-а, което не значи че изцяло пренебрегнах Deep Monster-a. Направих си лек експеримент, като изредих пилкери от 130 до 200 грама и лових на дълбочини от 40 до 100 метра. Второто впечатление беше не по-лошо. Почти веднага след като сложих един seven seas current jig ми удари синегрида около 2 - 2.5 кг, което общо взето ми е сред най-любимите риболовни цели. Рибата беше преяла със стероиди, тъй като с удара успя да смъкне около 3 метра влакно при аванс настроен на 10 килограма. По-жилавата пръчка в случая помогна, тъй като позволяваше да се изпомпва рибата съвсем класически, което облекчава борбата при риболов от каяк.
След това сложих един класически плосък джиг, от типа, който е нещо междинно между бързите и бавните джигове с тегло 200 грама . Характерното при този тип пилкери е че те имат много голямо съпротивление в началото на изпомпването, но в момента в който въдицата е в горна точка продължават още малко, като оставят корем на влакното.. Доста капризни zза водене примамки, но по исторически причини и доста обичани от мен. Като цяло - класическият slow jig - се получаваше, но пръчката вече не се справяше с резките подмятания, които обичат гръцките рибки. Говорейки с по-снобска терминология - пръчката беше добре за soft setting, ставаше за medium, но не и за hard setting. Дълбочината, на която работих беше между 50 и 70 метра. Към края на деня, когато риболовът става труден, почнах да експериментирам със 160 грамов джиг на дълбочини от типа на 100-110 метра. Това е дълбочината, на която другата ми пръчка вече престава да работи заради триенето на влакното във водният слой. Дали пръчката се справяше с дълбочината - ами да, определено може да се каже че се справяше, но си личеше че това вече са гранични условия. Може би се сещате за момента в който върхът на претоварената пръчка за слоу джиг престава да довършва движението на пилкера с жилав ряз и почва да увисва, да няма достатъчно сила за да хвърли джига в най-горната точка на движението му. Много сложно усещане за предаване с думи, което, дори и на видео не би било чак толкова очевидно, това е едно забавяне с части от секундата. Е, на дълбочина от 110 или 115 метра, вече се усещаше как този момент наближава, но все още го нямаше.

Малко философстване за десерт.


Предвид факта че тази техника за риболов е относително нова, и производителите все още не са "заточили " технологията до крайност, смея да твърдя че при избора на подобна пръчка, човек трябва да обърне внимание на това, кога е стартирало производството на модела. Като всяка една нова технология, развитието е относително бързо и за разлика от спининговите пръчки, където качеството силно зависи от цената, тука имаме момента на малко по-новите технологии, т.е. не е неочаквано че относително евтините пръчки произведени в Китай модел 2016 година са по-добри от средният клас японци, които са произведени през 2014 година. Като във всяка една нова технология има доста силна конкуренция на пазара, която е изцяло в наш интерес, на потребителите. Предполагам че след няколко години нещата ще се наместят и топ производителите ще правят пръчки които ще предизвикват Уау ефект, а средният и ниският клас ще се запълни от достатъчно добри модели, които да отговарят на ценовият си клас.

Но стига с лиричните отклонения, другата пръчка, за която исках да пиша е

Storm Gomoku Erito

Първоначалната реакция, като видиш тази "солета" е "това чудо от кой киндер сюрприз излезе?". Цялата бланка е покрита с бял лак, а дръжката е от червена EVA, което в комбинация с червеният калъф и буквално анимационният надпис 


създават усещане за лъскава детска играчка. В последствие се оказа че играчката е доста сериозна. Лових с тази пръчка може би 2/3 от времето през последният риболов, като изредих железа от 40 до 150 грама и определено съм много, ама наистина много доволен. Като за начало екипирах пръчката с макара Daiwa Ryoga BJ, на която навих 300 метра влакно 0.8 по японската номерация. Тънкото влакно определено помага много, като позволява безпроблемен риболов на дълбочина 40-50 метра с леки пилкери от порядъка на 40 грама. Джиговете около 60-80 грама влизат в идеалният диапазон на пръчката, като 80 грамовата примамка позволява свободно да се лови на дълбочина от 80 метра, стига да няма силен снос. Производителите са надценили "товароносимостта" на пръчката, като аз бих определил 110 грама като максималната горница. Над това тегло пръчката "пропада". Класическите "бавни" пилкери от 100 грама ми се сториха най-тежкото нещо, което е разумно да се ползва, което беше идеално предвид че бях предвидил пръчката за работа с железа между 40 и 80 грама. В началото малко ме притесняваха 120-те грама заявени от производителя (по мой спомен), но се оказа че съм уцелил точно това, което ми трябваше. Няма да се отнасям да пиша много, само ще спомена че хванах следните видове риба с тази пръчка:
  • Рофус
  • Стира
  • Малък атлантически тунец
  • Амбърджак 
  • Синегрида
  • Сарго
  • Малоусто сарго


Повече от добре, като за ден и половина риболов.
За десерт ще добавя това видео, което показва как пръчката бори амбърджак около 3-те килограма:


P.S. И ще издам една малка тайна. Тази примамка:
струва под 10 лева, но лови изключително добре. Определено мога да кажа че влезе в групата на най-любимите ми. 

петък, 2 декември 2016 г.

Какъв каяк за риболов да изберем - Стефан Георгиев

Публикувам статията на Стефан, без редакция от моя страна.
Какъв каяк за риболов да изберем?
Ще се спра само на марката Hobie, тъй като само с нея реално имам опит.
Ако отворите продуктовия каталог на Хоби ще се сблъскате с доста предложения, които под една или друга форма са обявени като подходящи за риболов. По-долу ще се опитам да изброя плюсовете и минусите на всичките варианти, до които съм има щастието да се докосна. Много хора ме питаха последните две години: „Добре де, какъв каяк да си взема, кой е най-добрият каяк на Hobie за риболов?“. Така и не можах да отговоря на никой еднозначно и затова сега пиша тези редове, за да може при следващия такъв въпрос да кажа : „Виж пич, ето ти чети и не ме занимавай с глупости“
На първо място, може би е добре да си зададем въпроса, защо искаме да имаме каяк, а не лодка за риболов. Ако обичате комфорта и пространството и ако не сте леко „хипи“ по-добре забравете за каяците! Ако обаче обичате романтиката, спорта и близкият контакт с водата, може да се окаже, че те са по-добрият вариант. За мен може би най-голямото предимство на каяка е независимостта и лесната логистика, няма колесари, няма търсене на подходящи места за пускане на лодка, всичко се обслужва от сам човек (с изключение на двойните тримарани, но те и затова са двойни ;)) и не е свързано с допълнителни разходи като гориво, застраховки, колесари, място за съхранение и т. н. Но да се върнем на темата, кой каяк Hobie е най-добрият за риболов.


Outback
По всички класации Outback е сочен за най-добрият риболовен каяк, за мен по-скоро е най-универсален и покрива най-много дисциплини, но не бих го нарекъл най-добър.
Плюсове:
  • Маневреност - това е според мен най-маневреният каяк на Hobie, който буквално се върти около оста си. Маневреността е много честно подценявана, но в практиката се оказва доста важен фактор, особено за риболова на вертикален джиг, или в близост до шавари и водна растителност.
  • Място за принадлежности и доста добра ергономия - Страничните бордове имат достатъчно място за аксесоари, а и люковете са достатъчно обемни, за да поберат повечето ви нужни аксесоари.
  • Сравнително лесен за обслужване от сам човек (товарене разтоварване върху напречни греди и т. н.)
  • Каякът е доста сух, при сравнително нормално време се изисква талант, за да се намокрите, особено, ако моделът ви е с новата седалка.
  • Стабилност – особено за начинаещите каякари, това е фактор , който не е за подценяване.
  • Товароносимост от 181 кг, което за дебеланковци като мен е фактор.
Минуси:
  • Сравнително лоша плаваемост, особено при силен вятър, но тук въпросът е стабилен, или плаваем каяк искаме да имаме. Двете заедно не съществуват.
  • Неудобен за далечни дестинации. Въпреки, че може да се добави сайлкит, той определено е доста неудобен за ползване и ползата от него е доста съмнителна. Ако искате да минете за един ден 20+ км., или вашата любима риболовна дисциплина е морски тролинг, по-скоро помислете за тримаран с платно.


Revolution 13
Също много силно предложение, което бих нарекъл доста универсално.
Плюсове:
  • Най-лесният за обслужване каяк с педали. Съвсем спокойно дори слабичък сам човек си го подмята и носи насам натам. Ергономията на дръжките е много по-добра от тази на аутбека.
  • Добра плаваемост: Кокпита е издължен и лодката се държи доста по-добре от оутбека, особено в морето.
  • Маневреност – Макар и да отстъпва на Outback по този показател Revolution 13 доста маневрена лодка, която съвсем спокойно позволява нужните корекции да се случват безпроблемно.
Минуси:
  • Ограничено място, особено в бордовете няма място за почти нищо.
  • По малка товароносимост в сравнение с оутбека,
  • Стабилност, макар и учудващо стабилна лодка, все пак издължения кокпит е фактор, който особено за по-тежките каякари, може да направи лодката по-нестабилна сравнение с моделите с широк корпус.


Pro Angler
Ако обичате комфорта и ще ловите основно в сладка вода, това е един добър вариант.
Плюсове:
  • Комфорт – Ако има нещо с , което Pro Аngler превъзхожда всички останали, това е комфорта. Седалката е като трон, място има за всичко… царска работа. Това е по-скоро лодка, отколкото каяк.
  • Дизайн – визията на Pro Аngler е като на малък риболовен космически кораб. Всичко изглежда много High Tech и определено впечатлява хората на пръв, а и не само на пръв поглед.
Минуси:
  • Висок център на тежестта: Това не е фатално ако сте по-лекичък, но за хората над 90кг. особено в морето, стабилността е компрометирана.
  • Тегло – Доста по тежък и неудобен за обслужване от сам човек сравнение с Outback и Revolution.
  • Маневреност – Самата концепция на кокпита, прави управлението малко по-тегаво. Реакцията на лодката след задаване на посоката е малко мудна особено ако има вълни.

Adventure Island


Тук нещата стават дебели и то не само заради високата цената. Ако вашата любима дисциплина е морски тролинг това е вашата лодка.


Плюсове:
  • Вятърът влиза в играта, ветроходните качества на лодката са изключителни, като особено ме впечатлява възможността на лодката да катери срещу вятъра. Дистанцията, която можете да покриете с подобна лодка е огромна. Реално 50км за един ден е абсолютно постижимо. Платното се обслужва лесно и за няколко часа ще се чувствате като у дома си. Особено в морето това е много важно. Често местата за риболов за отдалечени от брега а Adventure Island прави този проблем, много по-лесно преодолим.
  • Стабилност – Ако успеете да обърнете тримаран, значи сте наистина талантлив екстремист. Съвсем спокойно можете да си седите прав на лодката като Капитан Спароу.
  • Товароносимост – можете да се накичите като бежанци на тримарана, особено ако имате мрежите като аксесоар.
  • Удоволствие от мореплаването. Въпреки, че говорим за каяци за риболов, това е нещо, което не може да не отбележа. Усещането да пориш водата със силата на вятъра е нещо, което може да разбере само този, който го е изпитал.
Минуси:
  • Сравнително труден за обслужване от сам човек. Не, че е невъзможно, особено с правилните аксесоари, но все пак теглото на лодката е на лимита, за да може сам човек да се справя, особено на по-предизвикателни терени. Ако излетите са ви предимно еднодневни, определено се замислете за цялата хамалогия, която съпровожда товаренето разтоварването и пускането на вода на тримарана.
  • Маневреност – Особено при вятър, позиционирането на една точка с Аадвенчъра е сложна задача. Наличието на поплавъците, леко затруднява вертикалния риболов, но с правилната техника това е преодолимо.
  • Забравете да излезете сух от каяка, особено ако има приличен вятър. Въпреки, че в новият модел е работено много по въпроса, лодката е сравнително мокра и особено през зимата, това изисква добра екипировка, за да не треперим в морето.
  • Висока цена (това вероятно важи за всички модели на Hobie)


Заключение:
Както обикновено, няма идеален вариант, който да покрива всичките ни изисквания на максимум. Ако за Outback и Revolution можем да кажем, че са сравнително заменими и там разликите са малки, то при Adventure Island вече концепцията е коренна различна, Pro Angler пък е „каяк“, който за мен не е подходящ за морето и неговото предназначение е основно в затворените водоеми, за хора, които в името на комфорта за готови на някой компромиси ;)! За вертикален риболов и сладка вода бих препоръчал Outback или Revolution, като за хората над 90 кг, както и за начинаещите каякари, по-добре Outback. За морски тролинг, ветроходство и туризъм Adventure Island, има леки недостатъци при вертикален риболов, но са преодолими. Определено смятам, че за сладка вода Adventure Island е overkill, силата на тази лодка е в морето. В крайна сметка с всяка една от тези лодки, можете да правите всичко, въпросът е какво е приоритет.


четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Как да хвана повече риба в морето?

Заглавието е на този пост е малко провокативно и доста жълто, но мисля че поста го изисква.

Преди време разбрах че създавам впечатление на човек, който има негативно отношение към каяците Hobie. Всъщност това съвсем не е така. Изключително много обичам своят Adventure Island, лодка която ми е дала безброй невероятни преживявания, че дори и незабравими преживявания, и в двата смисъла на думата, както и силно уважавам инженерната мисъл довела до появата на Mirage drive, без да си кривя душата - революционна система за задвижване на каяци.
Защо толкова си обичам лодката? Като изключим ветроходната част на нещата, която е необятна тема, благодарение на моят адвенчър айлънд съм се озовавал на места, където никога не съм си мислил че ще се озова, стъпил съм на сума острови, които докато бях с гребната лодка само гледах отдалеч и въздишах тежко, и най вече - хванах ужасно много риби, които не че нямаше да са възможни със старият ми каяк, но щяха да са много по-трудни, и невъзможни в това количество.


Когато се научих да ловя по правилният начин, реших че успехите ми се дължат на късмет - правилно уцеленото време и място. В един момент се оказа че с каяците систематично хващаме повече риба от хората с големите бръмчащи лодки. Зачудих се за причината. Първосигналният отговор беше - ами те толкова си могат. След което се замислих че май прекалено много си удрям носа в тавана и причината не е точно тази.


После се замислих какво правя аз и какво прави условната конкуренция. Условната конкуренцията в лицето на местните, включая най-вече професионалните риболовци са едни относително закостеняли хорица, които малко трудно се открехват на тема нови технологии, най-вече поради причината че не им идва на ум че могат да правят нещо много по-различно от това което са правили дедите им.


Те отлично познават морето. Отлично познават местата, държащи риба. Знаят кога и в какво време. И точно това им изяжда главата. Защото рибата в Средиземно Море вече е много по-малко от колкото преди 50 години. Рибата на "рибните" места се е научила че трябва много да внимава какво да захапе. Не че е невъзможно да се хване, хваща се, но...


Тихото промъкване по банките, без да плашиш рибата със трясъка на мотора, внимателното проучване на всяка една точка, възможността да видиш на сонара всички перспективни точки и с едно движение на руля да завъртиш лодката на място, така че да пуснеш един пилкер, възможността да контролираш посоката и скоростта на дрифта правят чудеса. Не че това е невъзможно с нормална лодка. Но ще е много по-трудно. Възможността да "закотвиш" лодката с електромотор вързан към GPS изглежда много привлекателна, до момента в който не осъзнаеш че тактиката да стоиш на едно място и да чакаш рибата да дойде при теб е много по-неуспешна от тактиката на активното търсене. Да, наистина вероятността да хвана истински трофей по този начин е малка. Но предвид факта колко малко време мога да отделя за риболов напоследък не мисля че трябва да го прахосвам в търсене на трофеи.

И точно това, което правя, по начина по който го правя е невъзможно да стане с друга лодка.
Количествата риба са само бонус в случая. Основното е усещането да си наистина близо до първоизточника - близо до водата, близо до морето, да можеш наистина да ги почувстваш. Усещане много по-силно от каквото и да е.


И ще продължа да критикувам. До момента в който Хоби не почнат да правят перфектни лодки. А те рано или късно ще го направят. Имат ресурсите и най-вече желанието да го направят, надявам се. И ще продължа да анализирам как нещата могат да се направят по-добре. И ще продължа да казвам на хората които ме питат по въпроса - да това е най-доброто, което можеш да намериш на пазара, но бъди готов да се срещнеш с определен брой проблеми, които просто е нямало как да срещнеш в обикновена гребна лодка. Проблеми, които поради навика ми да излизам сам в морето без да се съобразявам много с времето са ми излезли малко през носа. Техниката е несъвършена, за това винаги трябва да обръщаме внимание на недостатъците ѝ, особено в момента в който живота ни зависи от нея.

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Ноемврийски риболов

Искам да изкажа специални благодарности на Стефан за осигурената логистика, снимките и най-вече компанията. Без него това пътуване нямаше как да бъде осъществено.

След повече от половин година обезсоляване и безрибие, рибарската ми душа почна да получава предсмъртни гърчове, депресиите зачестиха, не че за тях нямаше и други поводи, и организма ми почна да изпитва сериозна абстиненция, като единственият начин за успокояването и беше голяма доза vitamin sea. Докато чакахме нормална прогноза за времето, успях да се разболея и да изкарам един много тежък грип, но в един момент прогнозата показа че циклона отминава и се очакват няколко дни прозорец с хубаво време. Багажът беше сглобен на бързо, след което се сетих че трябва да сменя курбелите на мираж драйва на хобито. Поради неизвестна за мен причина, оригиналните курбели не са с квадратно сечение, а с правоъгълно, като страните на правоъгълника се различават с 0.75 мм. Не че с достатъчно усилие не влизаха, но според мен тази незначителна разлика в дебелината на неръждавейковите курбели, които осигури Стефан и оригиналните можеше да доведе до сцепване на пластмасовият детайл в който се монтира курбела. И тъй като не изгарях от желание да остана без задвижване в средата на морето, в работа влезе флекса. Мили другарчета, не игнорирайте предупрежденията на производителя като мен. Когато на един диск пише че той е за рязане, а не за шлайфане, той наистина е за това. "Какво пък толкова ще му се случи ако пилна леко едно винкелче" доведе до това че диска се разхвърча на парчета и единствено факта че се бях сетил да сложа предпазна маска ме спаси от преждевременно прекратяване на екскурзията. Четвърт час по-късно правилните дискове бяха купени за жълти стотинки от кварталната железария и mirage drive went heavy metal


Предвид факта че теглото на педалите се увеличи двойно, надявам се повече да нямам грижи точно с този детайл.

Ще вметна няколко думи относно проблема с педалите, който имах, както и умозаключенията до които стигнах, които не е ясно до колко са правилни, но имат някакъв резон.
Последните няколко години активно карам колело по планините. Имам предвид наистина активно. Поради липса на спортна култура, ако мога така да се изразя, никога не съм се сещал да се разтягам преди и след каране, което води до едно известно сковаване на мускулатурата. Сега се зачудих, как точно се разпределят усилията ми при натискане на педалите и с ужас установих че поне 50% от усилието при натиск отива не за задвижване на педалите, а за връщане на другият крак назад. Т.е. в момента в който почнах да си връщам крака назад, а не да го избутвам с другият, педалирането стана два пъти по-леко. Това не оправдава инженерите на Хоби Каякс, които са пробили дупка в мястото, където силата на огъване е най-голяма, противно на всичкият сапромат, но може и да помогне на други собственици на хобита, да си подобрят стила на педалиране, както и да удължат живота на педалите си. Това са само размишления де. Хеви метъла си е хеви метъл, а нераждъвейката - много по-добър материал от алуминиевите сплави според мен.

Стига лирика, говорим си за риболов.
Сед ставането в 4 сутринта (даже и аларма не ми трябваше, направо се чудя как мога да се успивам почти всеки ден за работа и да не си чувам будилника :D ) успяхме да потеглим около 6 и да стигнем до крайната точка на пътуването ни около 15 часа. Последва скоростно пускане на каяците на вода, след което пребъркване на известните точки. Времето беше доста ветровито, а морето развълнувано, на границата на това да не става за риболов с каяците, търсените риби ги нямаше никакви, но на края приключихме със 6 скумриевидни туни, което го приемам като напълно допустим резултат предвид обстоятелствата.
Лових със Filstar Deep Monster Slow Jig, една пръчка, която изключително много ме изненада в добрият смисъл на думата и за която в най-скоро време ще напиша ревю, и джиг Xesta slow emotion slippy, подарен ми от Танер за миналата коледа. Снимки няма, тъй като изобщо не бях в състояние да снимам. Вечерта се чувствах като сгазен от валяк. Набързо хапнахме и се пръснахме по леглата.

В понеделник бяхме посрещнати от прекрасно време и решихме да проучим няколко предварително набелязани места, тъй като за целта трябваше да направим над 10 мили по вода.
Реших да пробвам новата си придобивка - Storm Gomoku Erito, която бях предвидил за ултралайт вертикален джигинг. Резултатите определено надминаха очакванията ми. Обещавам да напиша ревю и за тази въдица. Комплектовах пръчката със старата ми Daiwa Ryoga BJ, 300 метра влакно PE 0.8 и 0.38 мм флуоркарбонов повод.

Нещата не започнаха добре. Хванах риба на първото пускане на пилкера. Добре че въдицата беше видяла вода в ръцете на Милен Нинов, няколко седмици преди това, защото да хванеш риба с първото замятане е много лоша поличба. Обикновено това означава че тази риба е единствената. Рибата беше стира малко над разрешеният размер, прибрах я за вечеря след което продължих риболова. Няколко минути по-късно, бодро подмятайки пилкера нещо го отнесе, като реши за комплект да отнесе и пръчката от ръцете ми. Рибата упорито не искаше да излиза и си личеше че е на пределите на възможностите на този такъм. Стефан засне финала на борбата:


Пекрасна риба, най-голямото ми маятико до момента


След като и Стефан отбеляза една риба, решихме да оставим мястото да си почине.
Гомокуто определено беше решило да ме изненадва. Последва дублет скумриевидни тунчета на 86 метра дълбочина:


След това нещо тежко увисна на примамката, като не напъна особено много. Определено беше приятна изненада:


И накрая за финал на "големият шлем":


Определено силен старт за нов такъм. Още по-забавното беше че всички риби хванах на един филстарски джиг за 8 лева:


Почвам да си преразглеждам снобското отношение към такъмите.
След като с огромен кеф се налових с гомокуто, реших да проверя как ще се държи филстарската пръчка с различни железа на спокойна вода. Предният ден дрифта беше твърде силен, за да сформирам конкретно мнение. Малко след като пуснах един maxel bumblebee, поредната риба се опита да ми вземе пръчката от ръцете, като този път с удара взе няколко метра аванс от шиманото, чийто аванс беше затегнат на почти 10 кг. Рибата прекрати борбата относително бързо, но като я извадих бях силно учуден как толкова малка риба може да се съпротивлява така отчаяно. Беше синегрида около 2 килограма.



На финала настоявах на джигове тип кабура, но за съжаление без успех.

Вторник сутринта се събудих с усещане че съм прегазен от стадо бизони. Не стига че сухият костюм беше започнал да изпуска от към седалищната част, ами и предният ден под него бях облякъл само тънко термо бельо, което беше идеално докато печеше слънце, но докато се прибирахме слънцето вече беше залязло, а вечерният бриз не способстваше на комфорта ми, предвид факта че бях събрал доста конденз. Дори аспирините вечерта не помогнаха особено много.

Прогнозата беше за ветровито време, така че избрахме малко по-закътана дестинация. В резултат на което едвам успяхме да изчоплим 4 скумревидни тунчета, изпуснахме по някоя друга риба и тотално се деморализирахме. Мястото, което преди ни е давало доста квалитетни риби мълчеше. Поне се позабавлявах да ловя с различен грамаж джигове с гомокуто и установих че при тихо време е напълно постижимо да ловиш на 50 м дълбочина с 50 грама джиг. При прогноза до 3 бофор морето изглеждаше примерно така:


Снимката не е от същият ден, но морето беше в същото състояние, само че нямаше слънце.

Сряда сутринта се събуждам усещането че след стадото бизони през мен е минало стадо мамути. Въпреки че бях облякъл вълнена дреха под сухият костюм, пак ме беше надухало. Явно си казваше думата и грипът, който бях изкарал няколко дена преди това. Прогнозата за времето беше отвратителна. Windy показваше нещо на ръба да става, Poseidon - директно вятър до 5 бофор. Интересното беше че Poseidon показваше 3 бофор в даденият момент, а ние седяхме и наблюдавахме абсолютно равно море при абсолютно безветрие.

"Майната му" е една прекрасна реплика за да започнеш приключение. Майната и на прогнозата е още по-прекрасна предпоставка за незабравимо изживяване с каяка. За учудване на всички се оказа че в случая бяхме прави ние, а не прогнозата.
След първият успешен риболовен ден нищо не можеше да ме учуди, нямаше някакво особено разнообразие:



Като за разнообразие хванах това малоусто сарго на 86 метра дълбочина. Беше захапало горната кука на пилкера уставно.


А така изглеждаха обещаните 4-5 бофор на свечеряване:


На следващият ден се наложи да си тръгваме, изморени но доволни.


Като послепис искам да добавя следното.

В Гърция от около година се води същинска война между професионалните риболовци и любителите. Тъй като на доста места професионалните риболовци смятат че със всяка уловена риба им бъркаме в джоба, постоянно подават сигнали, а бреговата охрана не може да не се отзове на тях. Имайте предвид следното:

Нямате право да ловите от лодка, която не е регистрирана в Гърция.
Нямате право да ловите от лодка, която не подлежи на регистрация, като каяците в момента минават между капките, но не се знае до кога.
Нямате право да задържате над 5 килограма риба.
Уловът на всички видове риба тон, включая скумриевидната туна и малкият атлантически тунец е забранен. За двата гореспоменати вида най-вероятно ще си затворят очите, но хванат ли ви в издънка, може и да го добавят към глобата.
За продажбата на риба, мисля че е излишно да споменавам.

Пазете се и наслука!

вторник, 23 август 2016 г.

10 начина да намалите продуктивността си

Напоследък ми върви на нериболовно-некаячени теми. Какво да се прави, нериболовно ми е :)

1. Отделяйте повече време на планирането а не на действието.

Съгласен съм, определено няма как да се мине без да си направиш план за бъдещето. Сложно е да запазиш висока продуктивност, без да отделяш време за обмисляне на стратегията си по време на процеса, но постоянното завъръщане към размислите за предстоящите действия само намалява времето, с което разполагаш за тези действия и резултатите почват да изостават.
Колкото повече минути загубите за планиране на даден процес, толкова по-малко ще ви останат за изпълнението му

2. Бъдете многозадачни.

Трудно е да надценим тази точка: многозадачността е абсолютното зло (или едно от абсолютните) което можете да използвате срещу собствената си ефективност. На колкото по-малко неща разпаралелите усилията си, толкова по-добър резултат ще постигнете.
Ако искате да станете максимално неефективен - мултитаскинга е вашето най-силно оръжие.

3. Работете на автопилот

Когато се опитвате да решите прекалено много задачи едновременно, или не си разпределите добре времето, започвате да действате на автопилот. Това ви пречи да работите целенасочено над поставените цели. Ако искате да намалите резултатите си, забелязвайки че сте преминали на автопилот не спирайте да си планирате нещата наново и като хората.

4. Суетете се.

Намаляването на работното темпо е за неудачниците. Това ви дава възможност да обмислите задачите и да действате по-разумно. Ако искате да станете по непродуктивен – суетете се колкото може повече и по възможност изпълнявайки няколко задачи едновременно.

5. Почивайте си по-малко.

Почивките през работният ден, или по-продължителните отпуски ви дават време да презаредите. Те пускат разума ви на свобода, което води до поява на нови идеи и усилване на творческото вдъхновение. Ако не се откъснете от работата си, мозъкът намира свои начини да си почине. Та може би не си струва да споменавам, но ако искате ежедневно да постигате все по-ниски резултати - не си почивайте.

6. Препълвайте разписанието си.

И желателно до дупка. Ако искате да намалите производителността си, оставяйте си колкото се може по-малко аванс за непредвидени ситуации, възникващи по време на работа. А също така нямата нужда от време да навлезете в по-мащабните проекти над които работите Обезателно посещавайте максимален брой митинги и свиквайте свои за да засегнете всички активни проекти.

7. Забравете тренировките.

Физическата активност ни помага да се отърсим от стреса, което в наши дни е особено актуално, тъй като с всяка изминала година се сблъскваме с все повече негативни фактори.
Без да отделяме време за тренировки, по-често почваме да усещаме умора и прегаряне. За да станете по-малко продуктивни намалете физическите усилия до минимум. А като усетите умора се надрусайте с кофеин.

8. Спете по-малко от 8 часа на денонощие.

Сънят съществено влияе на производителността на мозъка ни. Ако спим под 7 часа и половина, почваме да губим енергичност и способност да се концентрираме. Сънят е един от най-изгодните начини да размениш време срещу сила. Ако искате да станете по-непродуктивен гледайте да спите колкото се може по-малко.

9. Забравете за здравословната храна.

Енергията - това е горивото, което изгаряме в продължение на деня за да изпълним задачите си. Отказът от правилен бензин е способен да ни лиши от сили и резултатност. Полуфабрикатите с високо съдържание на захар, сол и мазнини пращат енергията ни на разходка с влакчето на ужасите. Но пък са толкова вкусни...
За това не се стеснявайте - ударете един пакет шоколадови вафли със сироп в началото на работният ден.

10. Оградете се от околните.

Социалните взаимодействия също са за неудачниците. Да може и да ни карат да се чувстваме по-щастливи, повишават мотивацията ни и вдъхновението от работата ни максимално. За това в името на непродуктивността - оградете се от целият свят.

И да добавя от себе си - два до 4 литра бира всяка вечер ще направят сънят ви неспокоен, а продуктите от разграждането и на следващият ден ще добавят допълнително настроение и тонус. Ежедневната упореба на алкохол е идеалният начин да се демотивирате.

петък, 5 август 2016 г.

Химически закони

Закон за идеалната чистота:
Ако в лабораторията ежедневно се чисти, вместо да се синтезират разни неща, чистотата в лабораторията ще е идеална.

Закон за паралелните реакции
В система от паралелни реакции е най-вероятен този процес, който е най-малко желан.

Правило за невъзпроизводимостта
Никога не се опитвайте да възпроизведете успешен експеримент.

Принцип на подобието
Горещата колба изглежда по абсолютно същият начин като студената.

Закон на необходимостта
Добивът на даден продукт от реакцията е обратно пропорционален на необходимостта от синтеза му.

Следствие:
Най-добре се синтезират ненужни вещества

Принципът на пирамидата
Добивът във всяка стъпка на многостепенният синтез е обратно пропорционален на бройката на стъпките.

Следствие:
Колкото повече време отнема синтеза, толкова е по-голяма вероятността да получите вместо продукт някой от изходните реагенти.

Закон за задълженията
Химическите реакции имат лошо развито чувство за дълг.

Следствия:
1. Класическа реакция проведена на нов обект или не протича изобщо, или протича в обратна посока.
2. Това, което се е получило веднъж изобщо не смята за задължително да се получи втори път
3. Ако синтеза с контролно количество вещество е протекъл успешно, всички последващи ще бъдат неуспешни.

Закон за съхранение на замърсяването:
Не може да пречистиш каквото и да е, без да замърсиш нещо.

Следствие:
Може да замърсиш всичко, без да пречистиш нищо.

Пирозакон
Най-често пожарите в лабораторията се случват, когато декана е наблизо.

Извод:
Деканът е екстрасенс и пироман.

Първи закон на Чиркова:
Най-важното умение на един химик–органик е да мие химическа посуда.

Следствия:
1. Основният реактив в органичният синтез е содата
2. За миене на посуда.

Втори закон на Чиркова (контразакон)
Повече мръсотия – по-добър катализ.

Следствия:
1. Миенето на посуда е не само безполезно но и вредно занятие.
2. И изобщо, намерили сте си стажант да ви търчи за сода непрекъснато.

Модифициран контразакон на Чиркова
Мръсотията в колбата дава възможност за протичане на нов каталитичен процес.

Следствие (неутешително):
Колкото е по-мръсна колбата, толкова повече каталитични процеси протичат в нея.

Правило на изпитанието
Ако от новото вещество очаквате ефекта на еликсир на младостта, това не значи че опитните зайчета споделят мнението ви.

Контраправило
1. Винаги можете да проведете достатъчно експерименти за да защитите теорията си.
2. И изобщо, кой ги пита тези зайчета?

Закон на Крилски:
Вещество, което се синтезира лесно, се кристализира трудно.

Следствия:
1. Вещество, което се синтезира сложно се кристализира още по-сложно.
2. Изхвърли тази смола.
3. Да, заедно с колбата.

Темпорално правило на Ковигин
Времето никога не стига за търсене на методика на синтез, но винаги ще се намери да се преправи синтеза 3-4 пъти.

Следствие:
Ако сте използвали всички възможни способи да проведете даден синтез, но не сте постигнали успех, по дяволите вземете методиката.

Първи принцип на съотношението на неопределените
При четене на методиката  с най-голяма вероятност ще пропуснете най-важният компонент.

Втори принцип на съотношението на неопределените
Банката с необходимият реактив е невъзможна за намиране до момента в който не синтезирате този реактив наново.

Постулат за скоростта на реакцията
колкото е по-бърза една реакция, толкова е по-трудно тя да бъде спряна.

Следствие:
Най-бързите реакции приключват с експлозия и нахлуване на декана.

Емпирично правило на методичната корекция
При преизчисляване на данните от литературната методика за реален синтез се използват следните коефициенти:
1. Разход на разтворител:........................................3,5–4,0
2. Брой стадии на пречистване:..............................2,0
3. Загуби про пречистване:.....................................2,5
4. Добив:...................................................................0,2
5. Възможност за регенерация на катализатора:..0,0

Принцип за съхраняване и натрупване на замърсяванията
Ако всички изходни вещества за даденият синтез са с висока степен на чистота, пречистването на крайният продукт, както и чистенето на посудата ще са проблематични.  Ако реактивите съдържат примеси - можете спокойно да изхвърлите и двете на финала.

Следствие на Ковигин:
В сместа на продуктите на реакцията, преобладава този, който най-трудно се отмива от колбата.

Следствие на Земцов:
Колкото е по-висока адхезията на нежеланият продукт, толкова е по-голяма вероятността да счупите колбата при миене.

Применение:
Строши я ведага, недей да се мъчиш напразно.

[© Санкт–Петербургская Государственная Химико–Фармацевтическая Академия (СПХФА) — Факультет промышленной технологии лекарств (ФПТЛ)]

От мен: това са универсални лабораторни закони потвърдени с времето и опита на хиляди студенти, както и:

Вероятността за проблем с вентилацията е правопропорционална на силата на миризмата и токсичността на отделеният газ.

Вероятността за самопроизволно чупене на посуда е правопропорционална на цената на намиращия се в нея реактив.

петък, 15 април 2016 г.

Средиземноморските групъри

Редактирано на 25.11.2016 добавен е Polyprion americanus
Преди известно време изскочи дискусия по тази снимка:


направена в Албания с въпросът що за риба е това. Когато го хванах, си мислех че е дребен рофус, но в последствие се оказа че греша. Тъй като ловя риба основно в акваторията на Гърция съм свикнал да използвам гръцките имена на рибите. До скоро знаех за три вида групъри:

Стира - στήρα, golden grouper, Epinephelus costae
Рофус - Ροφός, dusky grouper, Epinephelus Marginatus
Сфирида - σφυρίδα, white grouper, Epinephelus aeneus


Според Wikipedia последният вид е разпространен в Атлантическият океан и южната част на Средиземно море, а аз до момента не съм го хващал.
Едно сериозно разтърсване на тема Адриатическо море, показа че всъщност греша. В Адриатическо море обитават 6 вида групъри:

Снимката е взета от тук
Снимката е взета от тук

Снимката е взета от тук

Уловен в Албания през пролетта на 2015
Интересното за този вид е че при него се срещат 2 варианта окраска - с жълто петно (петна) при възрастните екземпляри и райета при младите:

Уловени в Гърция в началото на 2015
Уловен в Гърция през май 2015
Уловен в Албания през април 2015
В последствие при разговори с гръцки рибари беше спомената тази риба: 
Polyprion americanus:
снимката е взета от http://fishesofaustralia.net.au/

Дълбоководен вид, който се среща при дълбочини от над 100 м. 
Предполагам че тези групъри се срещат в цялата северна част на Средиземно море.