понеделник, 19 януари 2015 г.

Лефкада часть 2.

1 Января 2015
С новым 2015 годом.
Прошлым вечером, примерно час после моей поспешной эвакуации из моря ветер стих. Но после того как я пришел домой, помыл снасти и взял душ легкий бриз превратился в шторм. Яхты в марине кренились градусов на тридцать, только из за парусности мачт. А мне пришлось топать примерно три километра против ветра к таверне в которой встретили. В таверне я восстановил гидробаланс несколькими бутылками пива и дошел до кондиции с помощью бутылочки узо и потому утро не было из самых бодрых. После плотного завтрака и пары чашек кофе я решил исследовать залив села Порос. С берега конечно. Но как-то так случайно получилось что и сухих костюм и неопреновые ботинки и вся всячина для ловли в море оказалась в автомобиле.
Я рассмотрел волнорез рядом с портом, но слабый ветер и однобальное волнение причиняли мне душевную муку. Что-то типа абстиненции. Прошло ровно 15 мин после момента, когда я высматривал удобные для ловли камни на волнорезе, а я уже плыл в глубь залива. Навионикс врал конкретно, глубина в заливе кардинально различалась от отмеченной на карте, рельеф дна тоже. Под левым берегом море молчало. Я посмотрел на часы увидел что у меня 45 минут до заката и пошел к правому.
Правый берег не заставил долго ждать.


С новым годом, с новым счастьем, рыболовный сезон 2015 считаем открытым. Спустя десять минут, когда солнце практически зашло за горизонт у меня сошла мелочь типа синегриды или фагри.

2 Января.
Солнце жарит вовсю, а море успокоилось. Утром я подождал открытия рыболовных магазинов и закупился одним джигом shimano butterfly и неопреновыми рукавицами, а то руки мерзли сильно напоследок. Нервы не выдерживают и еду на Точку. Волнение 2 балла, совсем слабый бриз.
Рыба не берет. Вываживаю мелкое фагри в семидесятиметровой глубине


И потом - ничего. Два часа полного молчания. В душе прокрадывается отчаяние и я начинаю хаотично искать места. Вдруг на мелководье острая поклевка, рыба выходит не агресивно, но тяжело.
Дублет:


Небольшой снос пока отцепляю рыбу. Джиг, поклевка.


Следует десятиминутная хирургическая операция по доставанию крючков.
Продолжаю. Злобная поклевка, рыба пытается вырвать удочку из моих рук.
Снова дублет.
В каждой рыбе пара килограмм.


В конце дня я чуточку превысил норму.


Я под кайфом от адреналина. Лучшая рыбалка в моей жизни.

3 Января.
Звоню другу и говорю ему - вчера рыба была на дистанции достижимой с берега. Поехали ловить. Нет вопросов, поехали. Приезжаем на точку практически одновременно - я в каяке, 3 напарника со скал. Пока они собирают снасти у меня первая поклевка и рыба зацепляет джиг за скалы. Я пол часа пытаюсь отцепить джиг, потом 10 минут оборвать плетенку. Последняя работающая ксеста остается на дне. Вяжу новый лидер, кольца, прицепляю последний пилькер которому не верю совсем. То shimano что купил накануне. Через десять минут - поклевка.


Прямо как в книжке - я успел поднять джиг десяток метров над дном. Решая не наступать на одни и те же грабли дважды я затянул фрикцион максимально. Правильное решение. Следующая рыба берет не более пары метров плетенки. Только вываживать надо только катушкой опуская удилище вертикально в воду. Очередная рыба наверное кушала стероиды на завтрак, так как первую пар минут вываживания я играю роль зрителя. Потом клев перестает. Я начинаю рыскать в поисках клева, вываживаю среднего по размеру групера и решау что на сегодня хватит и потихоньку беру курс к машине. По дороге беру еще одну синегриду помельче. Звонит напарник - "Ну? как у тебя? Что-то есть? - Пара груперов и только что поймал синегриду. - Черт, у нас ни одной поклевки."
Очень странно.
Заканчивается пятый час, я в километре от залива где оставил машину вижу оранжевые поплавки. Какой идиот пустил тут поверхностную сетку в середине ничего? Подплывая вижу что я ошибся - поплавки оказываются апельсинами, при том абсолютно свежими. Браво, море даже подкинуло мне чем перекусить по дороге.





4 Января.
К сожалению у каждого путешествия имеется конец. Надо ехать в Болгарию.


По дороге беру парня который ехал автостопом из Афин в Польшу, покупаю 30 кг цитрусов, вижу снегопад в Салониках и успешно возвращаюсь в Софию.

До новых встреч Лефкада, увидимся в мае!

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Медленный джиг на острове Лефкада.

В начале поездки у меня были прекрасные намерения писать каждый день. Каждый вечер попивая кофе или вино я думал что надо взяться в руки и написать в блог. Лень оказалась сильнее. В конце концов пришло время описать мои приключения на родном языке, а теперь нашлось время перевести на русский.

Поехали.
День нулевой, 24 декабря, сочельник.

Хорошо выделить целый день на сборы. Собирать багаж медленно, неторопливо и без нервов. А вечером у меня был семейный ужин, который сказался не самым лучшим способом на мою ночную поездку. Примерно в 10 вечеря я выехал из Софии и неторопливо преодолел первые 600 километров маршрута.

День первый.

Рождество 25 декабря, Игуменица, 6.15 утра. Совсем неожиданно оказалось что обе заправки на которых есть газ работают. Я выпил кофе и поехал в город Сагиада.

Сагиада, 7.00 утра. Везде темно, никаких признаков жизни. Город крупнее чем я ожидал. Я запарковался в порту и пошел ловить WiFi на телефоне, осмотреть местность в гугле, посмотреть прогноз погоды, фейсбук и т. д. Вдруг из ниоткуда возник полицейский и начал меня расспрашивать кто я такой и чем занимаюсь. Впервые в Греции меня останавливает полицейский на улице. Когда он понял что я из Болгарии а не из Албании его интерес к моей личности резко угас, а я воспользовался моментом расспросить о жилье. Ответ был неутешительным - зимою отели не работают и он не слышал о частных комнатах или квартирах в городе.
Я вздремнул пол часика собрал удочку и пошел ловить в порту. Вода в море была довольно мутной, ничего неожиданного ввиду двух крупных рек, которые вливаются в море поблизости, но признаков рыбы не было. Через полчаса вчерашний ужин настоятельно дал знать о себе и я поехал исследовать самую северную часть греческого побережья.
Места выглядели довольно перспективно, но была небольшая проблема. Там довольно много рыбных ферм и почти весь берег окутан колючей проволокой. Я нашел одну довольно привлекательную скалу, вышел из автомобиля и начал собирать снасть как откуда то возник довольно упитанный ротвейлер, который очень настаивал на близком знакомстве со мной. Когда он понял что жратвы нет, он исчез, а я обнаружил зловещую пустоту на месте на котором должен был находится ящик с приманками и инструментами. Черт, прекрасный способ потерять пару тысяч евро. На обратном пути моему вождению позавидовали бы Себастиан Леб с Колином Макри. В пору рождества случаются чудеса. Ящик одиноко стоял в середине марины нетронутым. В Греции такое нормально, но имея ввиду что я находился в паре километров от албанской границы и что две трети автономеров в городе были албанскими я понял что мне очень повезло.
Шел десятый час утра и жизнь в Сагиаде кипела вовсю. Сначала я проверил в местном супермаркете, потом в булочной, потом в кондитерской, везде сначала спрашивали а не албанец ли я случайно, и когда получали отрицательный ответ становились разговорчивее, но ни кто так и не смог помочь мне найти ночлег. Ладно, попробую южнее. По дороге я купил 10 килограмм мандаринов и начал осматривать поселки.

Игуменица.
Слишком промышленно и депрессивно. Перспектива провести тут несколько дней мне не понравилась.

Платария.
Зомби апокалипсис. Никого живого.

Сивота.
Прекрасный поселок. Доступ к воде с каяком не очень удобный. Цены заоблачные.

Пердика
Нет никакого подступа к воде. Я понимаю что слишком устал и даже не останавливаюсь искать жилье.

Парга.
После горного серпантина по которому проехал 60 км за полтора часа уже ничего не соображаю. Да ну его на... Еду к Лефкаде.

Лефкада.
Нахожу первый открытый вайфай и бронирую жилье через booking.com. Пока рыскаю по переулкам телефон звонит чтоб подтвердить бронь. Прекрасное семейное студио - чисто просторно с большим холодильником, 10 ночевок - 250 евро. Знакомлюсь с хозяйкой.
 – О Христофорус, ты знаеш что сегодня у тебя именины?
И 10 минут спустя возвращается неся кофе и домашнюю выпечку.
Я выпил кофе и позавтракал? первая еда со вчерашнего вечера в 3 часа дня.
Пока я разгружал багаж хозяйка принесла кусочек молочного поросенка - угощение на рождество.
Одежда в гардеробе, еда в холодильнике, снасти приготовлены, пора ловить рыбу.
Я выбрал доступную и легкую точку, так как меня уже изрядно шатало после всех приключений и попытался разловить новые игрушки. Солнце уже шло к закату когда я решил ловить на топвотера и на мой любимый halco rostapop пришлась первая серьезная поклевка. Странно идет, сопротивляется но очень вяло. Ха! Кальмар на попер, интересный улов.


Раз в районе есть кальмары, попробую ловить их. Я поймал еще пару на кальмарьеру увидел что уже пол седьмого и решил что надо идти спать.

26 декабря.
Поднимаюсь с первыми петухами к десятому часу утра и после одинадцатичасогого сна решаю что сначала позавтракаю, выпью кофе и потом буду думать о рыбалке. Пришла пора опробывать новою удочку и выяснить что такое slow pitch jigging.
Запускаю каяк с пляжа перед квартирой, нахожу на навиониксе бровку на глубине примерно 60 метров и начинаю.



Хайде, сефтето. Директно с пускането. Продължаваме.


Поклевки следуют одна за другой, но ловить рокфиш на глубине 60-70 метров 140 граммовым пилькером глупо. После пары десяток окуньков, лизардов и дракончиков вдруг пилькер останавливается в двадцати метрах над дном, я по привычке подсекаю и удилище сгибается в дугу. Гм, так мне больше нравится. Чувствую как рыба поднимается к поверхности в паре десятков метров от меня и вдруг рыба выпрыгивает из воды. Черт, мне померещилось или я смотрю NG по телевизору? Второй прыжок... Нет, не померещилось. Только бы не сорвалась, хочу ее фотографировать.


Интересное начало. Чувствую как весь дрожу. Выкуриваю 3 сигареты на автомате.


С моим невезеньем на мировом уровне такое, да еще в первый день? Не может быть. Вчера нашел приманки, сегодня поймал рыбу меч, странно.
Пора выходить, руки дрожат и чувствую что я больше не в состоянии продолжать рыбалку. А и незачем. После такого улова все остальное бледнеет.

27 Декабря.
Солнце, ветер, погода как в сказке. Еду в Нидри, где нахожу друзей за чашкой кофе. Море зеркально гладкое и слышу как зовет меня. Когда отчаливаю поднимается приятный попутный ветерок и я на всех парусах лечу к островам. Прячусь от ветра в любимом заливчике и начинаю ловить на глубине 40-50 м. Совершенствую проводку джига и вдруг в десятке метров над дном поклевка.


А вот и сашими на ужин.
Ветер крепчает, снос достигает порядка 2м/с и кажется пора выходить на берег. Раздеваюсь загружаю каяк на машину и ветер стихает полностью. Компания вернулась с обеда и начинаем ловить с пирса. Через пару часов у меня первая и единственная поклевка.



28 Декабря.

Штормовой ветер с дождем весь день. К вечеру утихает я поехал к каналу Превезы ловить, с нулевым результатом.

29 Декабря.

Оставляю мачту в квартире и еду к поселку Сивота ожить джигом. Вчерашнее ненастье пришлось мне на пользу так как весь день смотрел обучающее видео. Начинаю соблюдать правильный ритм и чувствовать снасть. Ритм, конечно очень хорошо, но когда под тобой нет рыбы... И вдруг на глубине 70 м 15 метров над дном поклевка. Что то мелкое но с боевым духом.


Та-даам а вот и первая правильная рыба. Похожа на синегриду но не совсем. авожу справки - фагри называется.




Полтора часов море молчит, а когда яя снова возвращаюсь к точке где поймал первую, приходит вторая.


Две рыбки для меня нора, пойдем мучить луфарей. На пирсе полтора часа результат нулевой и я решаю что пришло время жарить фагри на гриле.

30 Декабря
Ненастье, небо хмурилось, дул свежий ветер а море было чуточку сердитым. Я ненормальный или да? Второй год собираюсь проверить точку.


Выхожу на точку, снос терпится, начинаю ловить. Через 15 минут чуствую серьезную поклевку и начинаю вываживать. Поднимаю рыбу к поверхности и вижу что их две, но вторая сходит.


Поздравления, Фори, первый полноразмерный группер. Взял сразу над дном. Глубина 70 метров - джиг Xesta nitro 160 g.
Продолжаю дрейфовать по ветру.
Поклевка на глубине 90 м.


Дрейфую, поклевка на глубине 70 м.


Отцепляю рыбу, фотографирую, бросаю пилькер и в десятке метров над дном он останавливается.


Неплохо. Солнце идет к закату а море хмурится. Пора идти домой.


Такое мероприятие уже можно назвать рыбалкой. Довольный как слон еду домой, по дороге останавливаюсь на пирсе, компания начинает объяснять что кто-то поймал лихию около 3 кг, а кто-то пару луфарей.

31 Декабря.

Попробуем повторить вчерашнее. Ветер сильнее, волны выше и я решаю спрятаться от ветра за мысом. Вываживаю мелкого дракончика и ухожу все глубже и глубже без результата. На глубине 120 метров первая поклевка. Рыба идет то вверх то вниз, во все стороны по горизонтали и когда я вижу как начинается FC лидер резко уходит под лодку. Чуть палку не сломала сволочь.

Бросаю пилькер снова и на глубине 100 из 120 случается... такое поклевкой не назовешь, что-то пытается забрать удочку из моих рук. Рыба резко идет вверх я выбираю 20 метров плетенки и тогда начинается... Буквально за пару секунд плетенка из вертикального приходит в горизонтальное состояние, я затягиваю фрикцион до конца поворачиваю каяк по курсу и... На навигаторе скорость близится к шести узлам, на катушке осталось не более 30 м плетенки и рыбе надоедает вся возня. После километровой прогулки тунец прибавляет газу и обрывает пилькер. Пора плыть домой. Выхожу за мыс а там картина Айвазовского в полной красе. Два с с полтиной метра волна (встречная) ветер близкий к штормовому (встречный).
Первую сотню метров преодолеваю за 10-15 мин. Так не пойдет, до единственной точки где можно выйти 3 морских мили. Подожду за мысом лучше.
Вторая попытка тоже не увенчается успехом. Я звоню другу с инструкциями что если через 2 часа не выйду на связь он должен поднять береговую охрану искать меня. Третья попытка тоже безуспешна. Ладно, будем искать выход в противоположной стороне.
Через 50 минут я преодолел 4 мили на педалях при встречном ветре. Олимпийский рекорд по моему. Знакомитесь самый известный пляж на острове Лефкада:


Находится всего в 16 км от моей машины.


А по лесенке я нес пятиметровый каяк весом 40 кг. Рыболовный год закончился.


вторник, 6 януари 2015 г.

Slow jigging - техника, тактика и такъми.

Пиша този пост като бележка за бъдещето, която да ми напомня да се вслушвам в съветите на по-опитните от мен. Явно ми е писано да си настъпвам мотиките сам.
Първият такъм, който си закупих за целта беше леко неподходящ. Пръчката Tailwalk Salty Shape си беше съвсем добре, но макарата - Daiwa Ryoga Bay Jigging, беше съвсем неуместна. Защо макарата е неуместна? Нали все пак я водят точно за лайт джигинг?
Причините са две.
На първо място рьогата има относително малък retrieve rate. Което не е чак такава болка за умиране, нали се справи и лови. Но се притеснявам че при риби, които не са чак толкова полудели от глад, това може да се превърне в проблем.
На второ място дръжката на тази макара е тотално неподходяща - може да се преглътне това че е двойна, но е прекалено къса, с което се губи около 50% от играта на пилкерите.
До тук с лошото.
Плюсовете.
Бях подбрал идеалното влакно. Достатъчно тънко, за да осигури идеална игра на пилкерите и достатъчно здраво за да бори рибите.
Пръчката... В началото беше сложно. После установих че просто трябва да я оставиш да работи.
Има достатъчно клипове в интернет, които показват техниката на слоу джигинга. Най-важното, което човек трябва да усети как става е как да работи с макарата и как да оставя пръчката в края на маха да доотработва движението на пилкера. Нещото с което трябва много да се внимава е джигването при по-малки дълбочини. Тогава пръчката подмята пилкера повече в резултат на което влакното се отпуска и се премята върху въдицата. Това моментално води до оплитане излизане от ритъм, а ако в този момент удари риба, както ми се случи, до щети по пръчката. Движенията в по-плитки води трябва да са много по-плавни.
Следващият подводен камък е аванса. При този риболов пръчката не изпомпва рибата! По този начин може да се вадят риби до килограм. Пръчката работи само с примамката, с рибата работи макарата. Аванса трябва да е затегнат до край. Рьогата има около 7 kg max drag, на финала ги използвах всичките. Преди това загубих риби заради лигавият аванс, който беше настроен така че да не счупя пръчката. Рибата взима пилкера на метър два над дъното, убожда се, развива тези метри аванс за части от секундата и забива в камъните. Резултата е загубена риба и често - загубен джиг. Номера е в момента в който рибата удари да се засече с пръчката и докато рибока се чуди какво става да се дръпне с макарата колкото се може по-нагоре. Около секунда след удара рибата почва да набива надолу, но вече сме я дигнали и сме пуснали цялата пръчка отвесно. После може да се вади само с макара, ако рибата не е много голяма или да се изпомпва с цяло тяло. Предимството на мощната макара е че вади рибата бързо, което води до баротравма и рибата бързо се предава и не се мята по повърхността. Месарщина в чистият и вид, да ме прощавате. Риби до 3 кг се вдигат в каяка без никакъв проблем само за повода, но за по-големи трябва канджа или кеп. На повърхността е абсолютно задължително пръчката да се остави на сигурно място, като върхът в никакъв случай не трябва да е оплетен, а шпулата на макарата трябва да е освободена. Хваща се флуоркарбоновият повод с ръка и тогава улова се вади от водата.
Минутки за реклама и описание на такъмите с които лових.
Пръчка - Tailwalk Salty Shape C67 / 150 Спецификации Вносител
Макара - Daiwa Ryoga Bay Jigging Спецификации
Влакно Varivas Avani Jigging 1.5 Спецификации Вносител
Пилкери - xesta afterburner, shimano butterfly
Куки - Owner C'Ultiva light jigging.
Assist rope, халки, солид рингове - безименни, поръчани от aliexpress.com
Бобина за връзване.
Бобината е абсолютно задължителна ако човек иска да си връзва куките сам. Може да ви учудят безименните китайски дреболийки на ключови места. При подбирането на правилният модел са учудващо качествени и в пъти по-евтини от японските. Естествено всичко трябва да се тества преди употреба в бойни условия.
За куките... От една страна тънката кука закача рибите безкомромисно. От друга страна по-лесно се отварят и се затъпяват. Няма пълно щастие, а предвид цената им, може да се купуват на едро и да се сменят след няколко извадени риби.

понеделник, 5 януари 2015 г.

Новогодишна Лефкада или slow jigging разбиване.

Чудих се дали да не пиша в блога от място и да направя серия от ежедневни постове. Всяка вечер си мислех, за това, кълна се. Истината е че мързела и умората надделяваха всеки ден. Някак си творческото вдъхновение ми убягваше. Е дойде му времето.

Начало.

Ден 0.
Бъдни вечер, 24 декември, семейна вечеря съпроводена с товарене на багаж. След като си хапнах стабилно, дойде време за път. Надявам се повече да не повторя тази грешка. Шофирането цяла нощ на пълен стомах е неприятно.

Ден 1.
Коледа, 25 декември, 6.15 сутринта съм в Игуменица. Двете газстанции до магистралата бяха отворени. Едно кафенце и газ до Сагиада.
Сагиада, 7.00 сутринта. Всичко е тъмно и няма признаци на живот. Паркирах колата на пристанището и отидох на лов за WiFi за да гледам прогнозата за времето. Както си кибичех пред бреговата охрана и се радвах на отвореният им аксес пойнт от някъде се появи един полицай и почна да ме разпитва с какво точно се занимавам. Като разбра че не съм албанец се успокои, но ми каза че квартира по това време е абсурд да намеря. Сглобих зенака, помятах половин час от пристанището след което рязко ми изникна неотложна работа, да ме извинявате за френският ми. Така и така трябваше да се проучат местата на север. Качих се почти до албанската граница, харесах няколко привлекателни места за джигинг, както и едни много симпатични скалички за риболов на воблери. Я да пробваме... Ха един доста охранен ротвайлер иска да се запознае с мен. Бре, дори е приятелски настроен, а не се опитва да ем изяде директно. Сори, пич, нямам манджа под ръка. Сглобявам въдицата и... не намирам кутията с воблерите. Изтръпвам, освен че там са всичките ми воблери, там са ми клещите, халките, карабините, поводите... хилядите дреболии без които не може. Мятам се на колата и газ обратно. Мисля че самият Колин МакРии би завидял на шофирането ми. Добрият стар зелен куфар за подледен риболов седи самотно по средата на пристанището. По коледа явно се случват чудеса. Време е да си намеря квартира. Стартирам с въпроси в местният супермаркет, после в пекарната, в сладкарницата... Навсякъде едно и също - не знаем никой, който да дава квартири по това време. Добре, хайде лека по-лека на юг.
Игуменица.
Твърде индустриално и пренаселено. Обстановката е леко подтискаща.
Платария.
Намя жива душа.
Сивота.
Прекрасно селце, но май ще е сложно да се оправя с каяка тука. Квартирите започват от 60 евро.
Пердика
Изглежда готино, ама май няма как да пусна лодката на вода. ПОчвам да се чуствам прекалено изморен и дори не слизам да огледам.
Парга.
Играта ми е тотално разказана от каране по завоите. Да ну на***. Паля към Лефката и без това минах почти целият набелязан маршрут, без да си харесам нещо.
Лефкада.
Хващам първото свободно WiFi на марината, отварям booking.com. Прекрасни оферти - 4500 евро за 10 нощувки. Яко. Ха да видим - 250 евро за 10 нощувки на 2.7 км от тук. Запазвам стая и докато търся къде се намират студиата, получавам подтвърждаващо обаждане. Настанявам се, оправям се. Хазяйката ме пита как се казвам?
- О Христофорус, знаеш ли че тука на Лефкада на коледа ви празнуваме именния ден? И се почва - ето гръцко кафенце с курабийки и соленки, след малко един резен от прасе сукалче садушено на фурна мммм... нещата започват прекрасно.
Добре, разхвърлял съм се, време е да се помисли за риби. Къде, къде, хайде на някое по-лесно местенце, че и без това съм дроб. Я да проверим едно плажче до любимият ми къмпинг, там няма начин да не върти риба. Воблери, воблери, воблери, да намокрим новите придобивки. Хм няма никой. На свечеряване слагам класическият halco rostapop. След една малко по-дълга пауза усещам риба. Бре, много странно излиза. Не било риба, първи кулинарен улов и то какъв


Май е време за калмариери. Извадих едно дребно калмарче, стана 18.30 и си казах стига ми толкова, време е за вечеря и за един здрав сън.

26 Декември.
Ставам някъде около първи петли, т.е. към 9 сутринта след 11 часа сън и си казвам, време е за кафе, пък после ще го мислим. Кафета, закуски... Май е време за какарене и най-вече тестове на новото такъмче. Навличам сухият костюм и пускам каяка на вода пред квартирата. Фатална грешка, трябваше да направя нещата в обратен ред. Е, за в бъдеще ще знам. Я дай да драснем няколкостотин метра на вътре, дълбочина 60-70 м, брега е скалист, така че може и да не е само пясък дъното. Бой!


Хайде, сефтето. Директно с пускането. Продължаваме.


Брей, купон. Само дето ловенето на рокфиш с 140 грама пилкер на 60 метра дълбочина не е от най-смислените занятия. Вярно - риби на всяко пускане, ама това риби ли са. И така до момента в който не усещам леко спиране на пилкера, засечка по навик и... оппа... тука нещо смислено тръгна. Нещото си взимаше аванс и доброволно се качваше нагоре. Брей, някое тунче съм закачил. Така си мислих до момента в който нещото не реши да скочи на трийсетина метра от мен. Това май съм го гледал по Дискавъри, не не може да ми се случва на мен. Не и в първият риболовен ден. Това го искам снимано задължително! Е извадих го.


Интересно начало. Усетих че целият треперя.


Има нещо нередно в цялата схема. Фори с неговият бесен карък да изкара такава риба с първото влизане? Това звучи като зануляване през останалите 8 дена. Изпуших три цигари на бързо, изчаках да спрат да ми треперят ръцете и краката и реших че е крайно време да излизам. Стига ми толкова.

27 Декември. Слънце, вятър, приказка. Отивам до Нидри, добре наспал се, където засичам агитката да пие кафе. Поглеждайки огледално гладкото море, решавам че е прекрасно време за каяк. Влизам, троля, проучвам разни точки, познати от предишни идвания. Вятърът се усилва, почва да ме снася твърде бързо и... На поредното изпомпване при дълбочина около 45 метра, десетина метра над дъното, удар като по учебник.


Ще се яде сашими днес. Тъй като времето стана прекалено духовно и сноса стигна до към 2 метра в секунда, реших да излизам. Естествено 15 мин след като съблякох скафандъра вятъра легна и морето се изглади като ракия в заскрежена чаша. Майната му, ще ловя от брега. След дълго ръкомахане, на максимална дистанция усетих удар. Класически местен търнокоп.


Явно воблерите на ДУО си ловят чудесно, стига човек да повярва в тях. За справка - единствената риба вечерта.

28 Декември.

Сутринта излиза силен вятър и завалява. Спя цял ден. Следобяда, усетил че дъжда намалява, решавам да отида до канала на Актио. По пътя вали пороен дъжд и спира точно в момента в който пристигам на буната. На буната пълно с народ, блажено сърбащ една класическа италианска напитка. Е и аз пийнах едно капочино.

29 Декември.

Сутринта отивам на Сивота да джигвам. Придвидливо зарязвам мачтата в квартирата, без нея сноса е значително по-малък. Работя на дълбочини 60-80 метра. Почвам да усещам новата пръчка лека по лека. Преставам да оплитам във водачите на всяко пускане. Почвам да влизам в ритъм и да разбирам силата на този риболов. Ама каква файда от ритъм, правилно водене на пилкери и всякакви такива щуротии, като няма риби? В момента в който почнах да се отчайвам усетих удар на 15 метра от дъното при 80 дълбочина. Ха така, значи имало смисъл да се качваш толкова високо. Нещо не особено голямо, но много бойно е на другият край на линията. Вадя и


Та-даам, за това сме дошли. Ама чакай, това май не е зъбарче. Много странно ми изглежда.


Кое е това, което прилича на синегрида, но е по-червено и няма такива зъби? А сега де. Бързата справка по телефона показа че това е фагри.


Продължих да се нося насам натам по вятъра, но уви следващите два часа нямаше никакви индикации за риби. Върнах се в точката в която ми удари първото фагри и не след дълго морето даде още едно.


Така... Взех си стандартните две рибки, и без това почва да ме люлее прекалено много. Време е за вечерен риболов от брега, и без това се чува за хубави извадени лици и лефери.
Вечерният риболов, доведе до нулев резултат и отидох да пека фагри на грил тиган.

30 Декември.
Времето се мръщеше. Беше студено и ветровито, а морето не беше в най-доброто с настроение. Нали сме идиоти каякари, какво толкова, влизам. Бях решил да проуча един доста отдалечен залив.


Излизам на набелязаната точка, сноса се търпи-горедолу. Почвам да джигвам. След около 15 мин усещам доста сериозен удар и почвам да вадя нещо доста тромаво, но голямо. Вдигам до повърхността и виждам как имам 2 риби закачени на пилкера и едната бавно отплува. Другата я прибирам


Честит първи мерен групър. Удря малко над дъното при дълбочина около 70 метра на 160 грама пилкер.
Продължавам да се нося по вятъра.
Удар на 90 метра


Вятъра ме снася на стотина метра в страни. Удар на 70 метра


Вадя първият зъбар. Откачам, снимам, пускам пилкера и го усешам как спира на малко-по малко от 10 метра над дъното. Засечка, ха тука имаме нещо по-сериозно.


Такаа... стана интересно. Скоро слънцето ще почне да залязва, а и морето е сърдито. Бегом вънка.


Найс. Това вече може да се нарече риболов. След това нямах нито силите, нито желанието да ловя риби.

31 Декември.

Да опитам да повторя вчерашното изпълнение. Морето не е по-бурно, но вятъра е една идя по-силен. В прогнозата го дават до два часа да падне, както и вълната. На вчерашната точка носи много, а и риби няма. Местя се още малко. Я да се скатая в този залив. Дълбочината е сериозна - 120 метра. Два часа без пипане. Още малко и ще си ходя. Удар на 15 метра над дъното при 120 метра дълбочина. Ха, тази рибка е амбициозна и се щура нагоре-надолу, взима аванси и изобщо доставя максимален кеф. вече си виждам повода, като рибката почва да се завира под лодката и всячески да ми счупи пръчката. Я вънка, стига с тези номера.


Откачам, качвам на кукана, снимам, пускам пилкера и той спира на 20 метра над дъното. Засечка и аванса тръгва. Успявам да навия десетина метра влакно, след което виждам как рибата тръгва нагоре и влакното и застава почти хоризонтално. Мятам краката в каяка, обръщам го по посока на рибата и се возя около километър, като безпомощно гледам как при поострите рънове влакното на макарата ми наближава края си. В един момент на рибата и писва, дава рязко газ и ми отнася пилкера. Добре, време е да си ходим. Тръгвам на обратно, излизам зад един скален нос и виждам как вълната е станала около 2 метра и половина и в комбинация с вятъра са ми строго насрещни. Кофти, но не изглежда фатално. Закрепям всичко по каяка внимателно и тръгвам срещу вълната. Каяка подскача като... не знам като треска по вълните. За 10 михути успявам да мина около 150 метра и усещам че тази няма да я бъде. Връщам се зад скалният нос изчаквам 20 минути, но положението е все така зле. След вторият опит реших че нещата загрубяват и използвах жокера обади се на приятел. Ако до 2 часа не се чуем контролно - звъни на 112, намирам се еди къде си, а морето е малко плашещо. Следва 3ти опит при който минавам около 200 метра и си казвам че няма да се получи и дай да вкарам малко акъл в схемата. Намирам най-близката точка, където мога да изляза на навионикса, в посока в която мога да греба и тръгвам. Точката се оказва на около 4 морски мили, които ги взимам за по-малко от час, напомпан здраво от адреналина.


Приказно красив плаж, на около 16 километра от колата ми.


А по тази приказно красива стълба катерих лодката, която се вижда в горната и част. Документален паметник на моята глупост.
Пак използвах жокера обади се на приятел, хвърлиха ме до колата ми (огромни благодарности на Васко, това беше много голям жест), върнах се, натоварих лодката и си казах - никакво влизане на повече от три бофора. А вечерта излезе ураганен вятър.
Така завърши риболовната ми година.

1 Януари 2015
Честита нова година. Класическо събуждане с лек махмурлук около 10 сутринта. Животоспасяващо кафе, закуски и лекарства, че май нещо настинах. Подредих си нещата и си казах, днеска няма да се плава, но съвсем случайно сложих в колата сухият костюм и неопреновите боти. Къде да ходя... я да видим залива на Порос, единственото място на Лефкада до което до момента не съм успял да стигна. В 14.45 съм на пристанището и гледам морето. В 14.46 съм на плажа. В 15.00 съм на вода. Я да видим, на навионикса има една интересна точка. Не че картите на навионикс около Лефкада имат нещо общо с действителността, но трябва от някъде да се почне. От лявата страна на залива - мълчание. Имам не повече от час до залез, я да видим онзи скален нос отсреща.

Вятъра спира, почти няма снос, преслушвам дълбочина от около 60 метра хоп, удар и то сериозен. Газ нагоре.


ЧНГ, Форка, май открихме годината.
Десетина минути след това, когато слънцето практически се беше скрило имах удар на фагри, което се откачи. Така че определено има смисъл да се седи по тъмно.

2 Януари.
Пече слънце, а морето се е кротнало. Вятъра и вълната ги дават в светло и тъмно синьо. Топличко. Тъй като ръцете ми бяха сериозно премръзнали, отидох на шопинг обиколка по рибарските магазини (имаше 3 отворени) и си купих два джига и едни неопренови ръкавици за скромната сума от 53 евро.
Изкушавам се да отида на Точката.
Не издържам и отивам. Морето е спокойно, пече слънце и всичко е прекрасно с изключение че риби няма. Вадя едно дребно фагри на 70 метра.


И това е. Два часа пълно мълчание. Почнах да се чудя какво не е наред и да обикалям района. Заврях се в плиткото - дълбочина не повече от 40 метра. Удар директно при пропадането. Много зъл, но след това рибата излиза тромаво.
Дублет стири


Докато ги откача ме отнася. Джигвам... удар, борба


Следва 10 минутна операция по изкарването на куките.
Продължавам да джигвам. Зъл удар, който излиза странно. Дублет стира и синегрида. Синегридата я релизнах по тъпият начин.


Резултата


Хм, май съм леко извън нормата.
Надрусан с адреналин с лекота мятам каяка на колата и се прибирам. Това е рекордният ми морски риболов, ще го запомня.

3 Януари.
Ставам нагъл, но пак ще повторя точката, този път даже си имам компания шорджигити. Предният ден рибките излизаха на дистанция достижима от брега.
Отивам пак в плиткото, пускам пилкера, взима ме риба директно на първото пропадане, засичам я, след което рибата развива 5 метра аванс и зашива пилкера в камъняка отдолу. Изчаках десетина минути, понякога рибата остава закачена на пилкера и го вади, но не и този път. Навих влакното около канджата и почнах да напъвам. Скъсах пилкера с около 35 метра влакно.
Кофти.
Влизам в бокса. Това е предпоследната ксеста, но последната е цвят, на който няма резултати. Слагам едно розово шимано бътърфлай 130 грама. Десетина минути нищо не обажда, след което вадя първата синегрида.


Удара е като по учебник, при изпомпване на джига десетина метра над дъното.
Взимайки си поука от откраднатият пилкер, както и от скъсаният от туната лидер съм сложил лидер 0.70 мм и съм натегнал аванса според здравината на влакното, т.е. на максималните 7 кг, които позволява аванса на рьогата. Следва удар на около 5 метра от дъното. Рибата взима аванс?  Няма да я бъде тая, вадя хамалски само с макара, пръчката цялата е във водата. Когато дръпнеш по този начин която и да е риба трийсетина метра, тя получава баротравма и горе вече е доста кротка. Слагам рибата на кукана и местя леко. Удар, аванс... първата минута имам усещането че не мога изобщо да помръдна рибата. Почвам да изпомпвам с цяло тяло. Вдигам я на повърхността. Канджата, която си купих на втори влиза в действие, защото не смея да повдигна рибата за повода. Изобщо не си правя труда да снимам. През цялото време около мен хвърчат пилкери, но рибата категорично отказва да вземе на шор джиг, взима само и единствено на вертикала. След третата извадена синегрида изведнъж морето млъква. Аз обикалям да търся рибите, но успявам да извадя само две дребни (кило и нещо вече са дребни, а 40 метра е плитко) стири.
Решевам да не изнаглявам и почвам да се връщам към колата. Имам 2 км гребане, като спирам през известно време. Вадя няколко ентусиазирани костурчета, след това средна по размер синегрида изпускам няколко удара и си казвам баста, стига толкова и без това адреналина ми дойде в повече.




4 Януари.
За мое най-голямо съжаление се налага да си ходя.


Няма да излъжа ако кажа че това е най-силният риболов през живота ми. Специални благодарности на Танер за пръчката която ми достави, На Васко че ме спаси на онзи безлюден плаж и на Боян за цялостната морална подкрепа.

Лефкада, ще се видим на пролет, да видим де са ти синегридите през топлото време.