четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Как да хвана повече риба в морето?

Заглавието е на този пост е малко провокативно и доста жълто, но мисля че поста го изисква.

Преди време разбрах че създавам впечатление на човек, който има негативно отношение към каяците Hobie. Всъщност това съвсем не е така. Изключително много обичам своят Adventure Island, лодка която ми е дала безброй невероятни преживявания, че дори и незабравими преживявания, и в двата смисъла на думата, както и силно уважавам инженерната мисъл довела до появата на Mirage drive, без да си кривя душата - революционна система за задвижване на каяци.
Защо толкова си обичам лодката? Като изключим ветроходната част на нещата, която е необятна тема, благодарение на моят адвенчър айлънд съм се озовавал на места, където никога не съм си мислил че ще се озова, стъпил съм на сума острови, които докато бях с гребната лодка само гледах отдалеч и въздишах тежко, и най вече - хванах ужасно много риби, които не че нямаше да са възможни със старият ми каяк, но щяха да са много по-трудни, и невъзможни в това количество.


Когато се научих да ловя по правилният начин, реших че успехите ми се дължат на късмет - правилно уцеленото време и място. В един момент се оказа че с каяците систематично хващаме повече риба от хората с големите бръмчащи лодки. Зачудих се за причината. Първосигналният отговор беше - ами те толкова си могат. След което се замислих че май прекалено много си удрям носа в тавана и причината не е точно тази.


После се замислих какво правя аз и какво прави условната конкуренция. Условната конкуренцията в лицето на местните, включая най-вече професионалните риболовци са едни относително закостеняли хорица, които малко трудно се открехват на тема нови технологии, най-вече поради причината че не им идва на ум че могат да правят нещо много по-различно от това което са правили дедите им.


Те отлично познават морето. Отлично познават местата, държащи риба. Знаят кога и в какво време. И точно това им изяжда главата. Защото рибата в Средиземно Море вече е много по-малко от колкото преди 50 години. Рибата на "рибните" места се е научила че трябва много да внимава какво да захапе. Не че е невъзможно да се хване, хваща се, но...


Тихото промъкване по банките, без да плашиш рибата със трясъка на мотора, внимателното проучване на всяка една точка, възможността да видиш на сонара всички перспективни точки и с едно движение на руля да завъртиш лодката на място, така че да пуснеш един пилкер, възможността да контролираш посоката и скоростта на дрифта правят чудеса. Не че това е невъзможно с нормална лодка. Но ще е много по-трудно. Възможността да "закотвиш" лодката с електромотор вързан към GPS изглежда много привлекателна, до момента в който не осъзнаеш че тактиката да стоиш на едно място и да чакаш рибата да дойде при теб е много по-неуспешна от тактиката на активното търсене. Да, наистина вероятността да хвана истински трофей по този начин е малка. Но предвид факта колко малко време мога да отделя за риболов напоследък не мисля че трябва да го прахосвам в търсене на трофеи.

И точно това, което правя, по начина по който го правя е невъзможно да стане с друга лодка.
Количествата риба са само бонус в случая. Основното е усещането да си наистина близо до първоизточника - близо до водата, близо до морето, да можеш наистина да ги почувстваш. Усещане много по-силно от каквото и да е.


И ще продължа да критикувам. До момента в който Хоби не почнат да правят перфектни лодки. А те рано или късно ще го направят. Имат ресурсите и най-вече желанието да го направят, надявам се. И ще продължа да анализирам как нещата могат да се направят по-добре. И ще продължа да казвам на хората които ме питат по въпроса - да това е най-доброто, което можеш да намериш на пазара, но бъди готов да се срещнеш с определен брой проблеми, които просто е нямало как да срещнеш в обикновена гребна лодка. Проблеми, които поради навика ми да излизам сам в морето без да се съобразявам много с времето са ми излезли малко през носа. Техниката е несъвършена, за това винаги трябва да обръщаме внимание на недостатъците ѝ, особено в момента в който живота ни зависи от нея.

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Ноемврийски риболов

Искам да изкажа специални благодарности на Стефан за осигурената логистика, снимките и най-вече компанията. Без него това пътуване нямаше как да бъде осъществено.

След повече от половин година обезсоляване и безрибие, рибарската ми душа почна да получава предсмъртни гърчове, депресиите зачестиха, не че за тях нямаше и други поводи, и организма ми почна да изпитва сериозна абстиненция, като единственият начин за успокояването и беше голяма доза vitamin sea. Докато чакахме нормална прогноза за времето, успях да се разболея и да изкарам един много тежък грип, но в един момент прогнозата показа че циклона отминава и се очакват няколко дни прозорец с хубаво време. Багажът беше сглобен на бързо, след което се сетих че трябва да сменя курбелите на мираж драйва на хобито. Поради неизвестна за мен причина, оригиналните курбели не са с квадратно сечение, а с правоъгълно, като страните на правоъгълника се различават с 0.75 мм. Не че с достатъчно усилие не влизаха, но според мен тази незначителна разлика в дебелината на неръждавейковите курбели, които осигури Стефан и оригиналните можеше да доведе до сцепване на пластмасовият детайл в който се монтира курбела. И тъй като не изгарях от желание да остана без задвижване в средата на морето, в работа влезе флекса. Мили другарчета, не игнорирайте предупрежденията на производителя като мен. Когато на един диск пише че той е за рязане, а не за шлайфане, той наистина е за това. "Какво пък толкова ще му се случи ако пилна леко едно винкелче" доведе до това че диска се разхвърча на парчета и единствено факта че се бях сетил да сложа предпазна маска ме спаси от преждевременно прекратяване на екскурзията. Четвърт час по-късно правилните дискове бяха купени за жълти стотинки от кварталната железария и mirage drive went heavy metal


Предвид факта че теглото на педалите се увеличи двойно, надявам се повече да нямам грижи точно с този детайл.

Ще вметна няколко думи относно проблема с педалите, който имах, както и умозаключенията до които стигнах, които не е ясно до колко са правилни, но имат някакъв резон.
Последните няколко години активно карам колело по планините. Имам предвид наистина активно. Поради липса на спортна култура, ако мога така да се изразя, никога не съм се сещал да се разтягам преди и след каране, което води до едно известно сковаване на мускулатурата. Сега се зачудих, как точно се разпределят усилията ми при натискане на педалите и с ужас установих че поне 50% от усилието при натиск отива не за задвижване на педалите, а за връщане на другият крак назад. Т.е. в момента в който почнах да си връщам крака назад, а не да го избутвам с другият, педалирането стана два пъти по-леко. Това не оправдава инженерите на Хоби Каякс, които са пробили дупка в мястото, където силата на огъване е най-голяма, противно на всичкият сапромат, но може и да помогне на други собственици на хобита, да си подобрят стила на педалиране, както и да удължат живота на педалите си. Това са само размишления де. Хеви метъла си е хеви метъл, а нераждъвейката - много по-добър материал от алуминиевите сплави според мен.

Стига лирика, говорим си за риболов.
Сед ставането в 4 сутринта (даже и аларма не ми трябваше, направо се чудя как мога да се успивам почти всеки ден за работа и да не си чувам будилника :D ) успяхме да потеглим около 6 и да стигнем до крайната точка на пътуването ни около 15 часа. Последва скоростно пускане на каяците на вода, след което пребъркване на известните точки. Времето беше доста ветровито, а морето развълнувано, на границата на това да не става за риболов с каяците, търсените риби ги нямаше никакви, но на края приключихме със 6 скумриевидни туни, което го приемам като напълно допустим резултат предвид обстоятелствата.
Лових със Filstar Deep Monster Slow Jig, една пръчка, която изключително много ме изненада в добрият смисъл на думата и за която в най-скоро време ще напиша ревю, и джиг Xesta slow emotion slippy, подарен ми от Танер за миналата коледа. Снимки няма, тъй като изобщо не бях в състояние да снимам. Вечерта се чувствах като сгазен от валяк. Набързо хапнахме и се пръснахме по леглата.

В понеделник бяхме посрещнати от прекрасно време и решихме да проучим няколко предварително набелязани места, тъй като за целта трябваше да направим над 10 мили по вода.
Реших да пробвам новата си придобивка - Storm Gomoku Erito, която бях предвидил за ултралайт вертикален джигинг. Резултатите определено надминаха очакванията ми. Обещавам да напиша ревю и за тази въдица. Комплектовах пръчката със старата ми Daiwa Ryoga BJ, 300 метра влакно PE 0.8 и 0.38 мм флуоркарбонов повод.

Нещата не започнаха добре. Хванах риба на първото пускане на пилкера. Добре че въдицата беше видяла вода в ръцете на Милен Нинов, няколко седмици преди това, защото да хванеш риба с първото замятане е много лоша поличба. Обикновено това означава че тази риба е единствената. Рибата беше стира малко над разрешеният размер, прибрах я за вечеря след което продължих риболова. Няколко минути по-късно, бодро подмятайки пилкера нещо го отнесе, като реши за комплект да отнесе и пръчката от ръцете ми. Рибата упорито не искаше да излиза и си личеше че е на пределите на възможностите на този такъм. Стефан засне финала на борбата:


Пекрасна риба, най-голямото ми маятико до момента


След като и Стефан отбеляза една риба, решихме да оставим мястото да си почине.
Гомокуто определено беше решило да ме изненадва. Последва дублет скумриевидни тунчета на 86 метра дълбочина:


След това нещо тежко увисна на примамката, като не напъна особено много. Определено беше приятна изненада:


И накрая за финал на "големият шлем":


Определено силен старт за нов такъм. Още по-забавното беше че всички риби хванах на един филстарски джиг за 8 лева:


Почвам да си преразглеждам снобското отношение към такъмите.
След като с огромен кеф се налових с гомокуто, реших да проверя как ще се държи филстарската пръчка с различни железа на спокойна вода. Предният ден дрифта беше твърде силен, за да сформирам конкретно мнение. Малко след като пуснах един maxel bumblebee, поредната риба се опита да ми вземе пръчката от ръцете, като този път с удара взе няколко метра аванс от шиманото, чийто аванс беше затегнат на почти 10 кг. Рибата прекрати борбата относително бързо, но като я извадих бях силно учуден как толкова малка риба може да се съпротивлява така отчаяно. Беше синегрида около 2 килограма.



На финала настоявах на джигове тип кабура, но за съжаление без успех.

Вторник сутринта се събудих с усещане че съм прегазен от стадо бизони. Не стига че сухият костюм беше започнал да изпуска от към седалищната част, ами и предният ден под него бях облякъл само тънко термо бельо, което беше идеално докато печеше слънце, но докато се прибирахме слънцето вече беше залязло, а вечерният бриз не способстваше на комфорта ми, предвид факта че бях събрал доста конденз. Дори аспирините вечерта не помогнаха особено много.

Прогнозата беше за ветровито време, така че избрахме малко по-закътана дестинация. В резултат на което едвам успяхме да изчоплим 4 скумревидни тунчета, изпуснахме по някоя друга риба и тотално се деморализирахме. Мястото, което преди ни е давало доста квалитетни риби мълчеше. Поне се позабавлявах да ловя с различен грамаж джигове с гомокуто и установих че при тихо време е напълно постижимо да ловиш на 50 м дълбочина с 50 грама джиг. При прогноза до 3 бофор морето изглеждаше примерно така:


Снимката не е от същият ден, но морето беше в същото състояние, само че нямаше слънце.

Сряда сутринта се събуждам усещането че след стадото бизони през мен е минало стадо мамути. Въпреки че бях облякъл вълнена дреха под сухият костюм, пак ме беше надухало. Явно си казваше думата и грипът, който бях изкарал няколко дена преди това. Прогнозата за времето беше отвратителна. Windy показваше нещо на ръба да става, Poseidon - директно вятър до 5 бофор. Интересното беше че Poseidon показваше 3 бофор в даденият момент, а ние седяхме и наблюдавахме абсолютно равно море при абсолютно безветрие.

"Майната му" е една прекрасна реплика за да започнеш приключение. Майната и на прогнозата е още по-прекрасна предпоставка за незабравимо изживяване с каяка. За учудване на всички се оказа че в случая бяхме прави ние, а не прогнозата.
След първият успешен риболовен ден нищо не можеше да ме учуди, нямаше някакво особено разнообразие:



Като за разнообразие хванах това малоусто сарго на 86 метра дълбочина. Беше захапало горната кука на пилкера уставно.


А така изглеждаха обещаните 4-5 бофор на свечеряване:


На следващият ден се наложи да си тръгваме, изморени но доволни.


Като послепис искам да добавя следното.

В Гърция от около година се води същинска война между професионалните риболовци и любителите. Тъй като на доста места професионалните риболовци смятат че със всяка уловена риба им бъркаме в джоба, постоянно подават сигнали, а бреговата охрана не може да не се отзове на тях. Имайте предвид следното:

Нямате право да ловите от лодка, която не е регистрирана в Гърция.
Нямате право да ловите от лодка, която не подлежи на регистрация, като каяците в момента минават между капките, но не се знае до кога.
Нямате право да задържате над 5 килограма риба.
Уловът на всички видове риба тон, включая скумриевидната туна и малкият атлантически тунец е забранен. За двата гореспоменати вида най-вероятно ще си затворят очите, но хванат ли ви в издънка, може и да го добавят към глобата.
За продажбата на риба, мисля че е излишно да споменавам.

Пазете се и наслука!