През
Ноември 2008 година, разказах на читателите
за удивителното превръщане на миниатюрният
остров наречен Исландия с население
колкото половин московски спален квартал
(малко над 300 000 жители) в един от
най-големите световни хедж
фондове (дрязгите на Локи).
Исландия
стана първата европейска държава,
настъпила мината на световната криза.
При това, характерното е че причините
за местният колапс изобщо не са свързани
с The root of all evil – многопластовите ипотечни
деривати. По-нататъшното развитие на
събитията в континентална Европа, само
потвърди хипотезата за системният
характер на световната криза, тъй като
проблемите на суверенният дълг са доста
далеч и от CDO/MBS1 и от кредитно-валутният
арбитраж пречупил гръбнака на Исландия.
От
паметните събития през 2008, когато в
продължение на една седмица се изпариха
трите най-големи исландски банки -
„Глитнир“, „Ландисбанки“ и :Кауптинг“
минаха три години. Признавам си, даже
през ум не ми минаваше това че след като
основателно му накъсаха струните и
разпориха барабаните, исландският
оркестър ще е в състояние да засвири
някаква смислена мелодия. Предчувствията
ми косвено се потвърждаваха от пълното
информационно ембарго, което световните
мас-медии наложиха на Исландия след
2008 г. Няма повече такъв остров и точка
по въпроса!
И
изведнъж гръмна бомба. Първо някъде из
дебрите на италианските регионални
радиостанции се появи специализирано
предаване, за което като че ли никой
преди това не беше чувал. След това в
забравеният от бога портал на
„Южноафриканската информационна служба
на гражданското общество“ ( sacsis.org.za) се
публикува статията на някоя си Дина
Страйкър със сензационното заглавие
„Защо Исландия трябва да бъде в новините,
но там я няма“. Новината мигновено се
пръсна в tweeter, а след това я преведоха
на едва ли не всички съществуващи езици,
донасяйки до съзнанията на милионите
изстрадали световната финансова криза
и жадуващи справедливост обитатели на
планетата Благата Вест.
Благата
Вест обявяваше че разбирате ли, в Исландия
е имало революция!
Тука
трябва да се цитира цялата статия, google it.
Ама
че работа, си помислих и се нахвърлих
да изучавам първоизточниците. Представете
си учудването ми свързано с това че
картината на исландският живот, така
красиво нарисувана от Дийна Страйкър,
няма ни ни най-малката връзка с реалността.
Бих разбрал ако ставаше дума само за
фактологически небрежности, които бяха
посочени практически веднага не само
във форумните коментари към статията,
но и в централната исландска преса.
Статията е написана по такъв начин че
споменатите в нея факти далеч не са
взети от въздуха. Съвсем не. За основа
са взети реални факти и съзнателно са
били променени, съвсем козметично. Там
нещо е било намалено, тука цифрата е
точна, но е приписана към съвсем друг
факт, там цифрата се променя до
неузнаваемост, а най-важното – акцентите
в реалните събития са наместени по такъв
начин че се създава съвсем противоположна
на действителността картинка.
Даже
бих казал че информационното творчество
в статията на Дийна Страйкър следва
толкова точно шаблоните на социалната
митология, че не ми останаха никакви
съмнения за това че дезинформацията е
целенасочена. Изведнъж ми се прииска
да разбера на кой му е потрябвало да
пуска исландската „бомба“ в световното
информационно пространство и най-вече
с каква цел? Тези проучвания ще споделя
с читателите си.
Статията
на Дийна Страйкър, взривила света и
подарила надежда на страните „Прасенца“
(ироничното наименование идва от
абревиатурата PIGS – Portugal, Italy, Greece, Spain) е
съставена по такъв начин че от пръв
поглед се виждат следните фактологични
нелепости:
Исландия
не е член на Европейският Съюз и никога
не е била.
През
2003 външният дълг на Исландия не е бил
200 пъти над БВП, а през 2007 не е бил 900% от
БВП
Исландия
не е обявявала фалит нито през декември
2008, нито по-късно, и въобще де факто за
никакъв фалит не може да се говори.
Премиерът
Хорде е водил преговори с МВФ за 2.1
милиарда, а не милиона долара, а след
референдума през март 2010 никакви кредити
на МВФ не са били спирани.
И
така нататък до безкрай. Списъкът на
фактологичните грешки и нелепости в не
приведената тука част от статията е
наистина неизчерпаем. Създава се
впечатление че статията е скалъпена
много на бързо, като фактите са взети
от въздуха и нито един детайл не е бил
проверен.
Достатъчно
е да се запознаете с биографията на
автора, за да се откажете от „небрежната“
версия за създаването на статията. Дийна
Страйкър е родена във Филаделфия, но
веднага след края на Световната война
родителите и заминават за постоянно
във Франция. Тя работи като кореспондент
на Франс Прес в Рим, след това заминава
за Куба, където взема интервюта от Фидел
Кастро и неговите сподвижници. Следващите
6 години от живота си Дийна прекарва зад
желязната завеса. Точна информация
няма, но е известно че Страйкър е
посещавала и Съветският Съюз, и страните
от източноевропейският блок. След тези
загадъчни скитания тя се завръща в родна
Америка през 70-те, където след като
завършва обучението си в Масачузетският
университет, започва работа в държавният
департамент. През 1981 Страйкър отива във
Франция за да работи над книгата си за
падането на Берлинската стена и
разпадането на СССР, да точно така, 10
години преди тези събития. Задържа се
в Европа 20 години. През 2000 година се
завръща в САЩ и започва да пише мемоари.
Госпожа
Страйкър несъмнено е дама на преклонна
възраст, но да заподозреш жена с биография
на професионален шпионин в невнимателност
към детайлите, непростителна даже за
чиракуващ журналист, е меко казано
невъзможно. От моята гледна точка
всичките така наречени „фактологични
нелепости и грешки“ в статията за
Исландия представляват хладнокръвно
пресметнат елемент за психологическо
въздействие.
И
разбира се стотици и хиляди читатели
захапали стръвта, допринасяйки за
лавинообразното разпространение на
статията, със стотиците свои възмутени
коментари и така дребните фактологични
грешки само способствали за вирусното
разпространение на статията в Интернет.
Исландският
кьорфишек бързо стига и до ушите на една
друга известна личност – канадската
социална активистка и антиглобалистка,
автор на бестселъра преведен на 28 езика
„Шокова доктрина: Изгревът на капитализма
на катастрофите“, Наоми Клайн, която
хвърля сензацията в tweeter. Наоми Клайн
има 93000 последователи в tweeter и за няколко
дни те правят „исландската революция“
достояние на всички медии. Тъй като на
Наоми и посочват доста неточности е
статията, тя в последствие се разграничава
от нея, но вече е късно, новината тръгва
на разходка по света.
Както
виждате, анализа на техническата
реализация на операцията „Исландска
революция“ ни демонстрира най-новите
постижения на вирусният маркетинг,
които предполагат осъзнано внедряване
на „бъг“ в дискусията, способстващ за
генерирането на коментари и следователно
за по-интензивното разпространение
спрямо един идеално издържан неутрален
текст.
Обсъждането
на статията на Страйкър пред очите ни
еволюира по един вълшебен начин – от
масово неприемане и осъждане на очевидните
грешки към не по-малко масовите призиви
– споделяйте и разпространявайте, не
обръщайте внимание на дреболиите, а се
съсредоточете върху смисъла на статията
– революционното нежелание на исландският
народ да играе по свирката на МВФ,
глобалистите и тайните агенти на NWO.
Купона наистина се получава грандиозен,
тъй като грешните дефиниции, като
„Исландия – член на европейският съюз“
и объркването на милионите с милиарди
окончателно отклоняват вниманието на
читателите от събитията в статията:
референдума, новата конституция,
отношенията между Исландия и МВФ.
Читателите така се засилват да търсят
„правописните“ грешки, че банално
пропускат да съпоставят описваната
картинка с реалността.
А
реалността се оказва не само много
по-прозаична, но и абсолютно противоположна
на това, което описва Дийна Страйкър .
Ако читателите се интересуват от
предисторията на есенната криза през
2008 г и подробностите за еволюцията на
финансовата афера, в която Исландия
съзнателно се потапя от 2003 г. бих ги
препратил към „караниците на Локи“ А
ние ще подхванем събитията от момента
в който ги оставихме преди 3 години.
И
така, три исландски банки в прав и
буквален смисъл премятат 300 000 вложители
от Великобритания с 5 000 000 000 евро, и 125
000 вложители от Нидерландите с 1 700 000 000
евро. Схемата се построява на основата
на примитивният валутно-кредитен
арбитраж: основната стратегия на
исландското правителство за регулиране
на вътрешният финансов пазар е inflation
targeting, строг контрол над инфлацията чрез
манипулиране на лихвите по банковото
рефинансиране. Тази тактика е позната
на практически всички европейски държави
и се състои от следното: в началото на
всеки отчетен период се определя (с
помощта на финансов модел, разбира се)
размера на инфлацията, след което се
коригира кредитната лихва: ако реалната
инфлация стане по-висока от „целевата“,
процентът се повишава, ако стане по-ниска
– се понижава.
В
резултат на тези действия лихвеният
процент в Исландия съществено надхвърлил
общоевропейските. От това се възползвали
„Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“:
те предложили на англичаните и холандците
5 до 6 процента годишна лихва за влогове,
което е около един и половина пъти повече
от колкото предлагали местните банки,
събрали една купчина паунди и евра,
конвертирали ги в крони и ги депозирали
в Исландия където по местните условия
е трябвало да получават лихва между 10
и 18 процента. С парите от тази дребна
разлика храбрите викинги решили да
пируват.
Характерно
е че всичките влогове на граждани на
Великобритания и Нидерландите са били
гарантирани от Tryggingarsjóður, исландският
държавен фонд който гарантира депозитите
и инвестициите. В последствие финансовият
министър на Великобритания Алистър
Дарлинг дава публична гласност на
преговорите по телефона с исландският
финансов министър Арни Матиесен, в които
викингът се кълне в гаранциите които
неговата страна дава за чуждестранните
влогове.
Тъй
като размерите на исландският кредитен
пазар се оказват десетки пъти по-малки
от натрупаните зад граница дългове
(много учудващо, нали), в началото на
лятото валутно кредитният арбитраж
заминава по дяволите, доходите от лихвите
получени в страната, даже отчитайки
разликата в процентите престават да
покриват задълженията пред вложителите
от Великобритания и Нидерландия. Малко
след това балонът надут от авантюрната
тройка се пука и управлението на банките
през 2008 г. отива в държавни ръце.
В
този момент Давид Оддссон, един от
ръководителите на централната банка
на Исландия заявява в интервю че
„Държавата няма намерение да плаща
дълговете на частни банки, които са
проявили дребно безразсъдство“. На
фона на тези изявления и имайки предвид
че средствата на гаранционната агенция
на Исландия не достигат само около 120
пъти сумарните задължения на „Глитнир“,
„Ландисбанки“ и „Кауптинг“,
правителствата на Великобритания и
Нидерландите замразяват всички активи
на исландските банки на територията на
страните си.
Тези
събития застават в основата на исландският
мит за подлата експлоатация на малката,
но горда нация от лешоядите на NWO. За
начало се пуска слух за изключително
частната същност както на трите банки,
така и на гарантиращият активите им
Tryggingarsjóður. Нито едното, нито другото не
отговарят на истината.
„Глитнир“,
„Ландисбанки“ и „Кауптинг“ не само
се явяват системообразуващи структури
на исландската икономика и осигуряват
работа на половината Рейкявик, но и са
съвсем тясно свързани с държавните
структури и държавните чиновници от
най-висок ранг. Колкото до Tryggingarsjóður,
то „частната гаранционна агенция“ е
създадена с отделен закон на Алтинг,
местният парламент.
Всички
последвали събития, включвайки двата
референдума, проекта за нова конституция
и „революцията“ която представлява
стихийни демонстрации на исландци
изгарящи макети на банкери, се пораждат
от нежеланието на страната да изпълни
обещанията си и да върне парите на
чуждестранните вложители. Седем години
300 000 исландци от малко до голямо участват
в разграбването на парите на европейските
вложители, строейки нови къщи, купувайки
си нови коли, пътешествайки по топлите
страни, вземайки преференциални кредити
в евро и влагайки ги в крони. Точно този
факт е отразен в обърканите цифри на
Дийна Страйкър – 900% не е размера на
дълга на Исландия по отношение към БВП,
а обемът на активите събрани в чужбина
от главните вълшебници сътворили
исландското национално щастие – банките
„Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“.
Разбира
се, при такава диспропорция между
скромните възможности на исландската
икономика и събраните от вън дългове,
за никакво реално изплащане и дума не
може да стане. Великобритания и
Нидерландите са много добре запознати
с този факт и за това предлагат на
Исландия кредит, за покриване на
задълженията пред частните вложители.
Съгласно „революционният мит“ гордият
остров е показал среден пръст на мъгливият
Албион, но това разбира се не е така.
Вече
три години Исландия играе на неприличен
покер по следният сценарий:
Парламентът
утвърждава схемите за погасяване на
международните задължения, след което
президентът отказва да ги подпише (това
го играят вече два пъти!).
На
следващият етап се провежда референдум,
също така 2 пъти, на който исландците
дружно заявяват „НЕ“ (първият път 93%,
вторият 60%) на плащанията по дълга.
Премиера
(първо единият, а после и другият) изразява
дълбоко съжаление по повод нежеланието
на неговият народ да се държи цивилизовано
и назначава нов кръг на преговорите.
През
това време Исландия благополучно
използва парите на МВФ, Великобритания,
Нидерландите, скандинавските държави,
Германия и Русия, въпреки противоположните
твърдения на Дийна Страйкър, за
стабилизация на националната си валута
и за извеждане на икономиката си от
кризата, която икономика се е лишила от
основният си източник на доходи –
пиратските набези в чужбина, предприети
от родните банкери викинги.
За
капак на всичко Исландия се опитва със
всички сили да влезе в европейският
съюз (въпреки противоположното твърдение
на Дийна Страйкър) предполагайки че под
общият чадър ще може да получи още
по-преференциални условия по кредитите
си. Въпреки че тези условия дори в
сегашният им вариант изглеждат
неправдоподобно щадящи – разсрочване
до 2046 г., с предоставяне на заемни средства
за погасяване на задълженията при 3%
годишна лихва.
И
този срамен фарс се опитват да ни
представят като благородно-революционен
„отказ да се подчиняват на чуждестранните
интереси“, а народите на Гърция, Испания,
Италия и Португалия са призовани да
последват исландският пример. Кой ли
има нужда от такава провокация?
Първото
за което ми хрумва – група побеснели
антиглобалисти, готови да се хванат за
сламката само и само да организират
безредици на улиците в духа ха веселата
анархия. Тази версия, обаче е прекалено
правдоподобна за да е истина.
Остава
следният вариант – мита за „исландската
революция“ и опитите да се подтикнат
народите на страните PIGS към дестабилизиращи
действия (като атинските боеве от
миналото лято) са изгодни само на една
група другари: тези които държат
кредитно-дефолтните суопове върху
суверенните дългове на неблагополучните
държави. Има такива суопове за стотици
милиарди евро, и заради това за създаване
на дефолтна ситуация е достатъчна всяка
една дреболия, дори само такава профанация,
като революцията на малък, но горд
островен народ.
Забавното
е че основните андеррайтери, както и
държатели на CDS върху суверенните дългове
в Европа са съотечествениците на Дийна
Страйкър – американските банки. Интересна
се получава комбинацията, нали?
Статията е преведена от мен. За съжаление изгубих линка към оригинала.