понеделник, 9 декември 2013 г.

Защо в Исландия няма революция

През Ноември 2008 година, разказах на читателите за удивителното превръщане на миниатюрният остров наречен Исландия с население колкото половин московски спален квартал (малко над 300 000 жители) в един от най-големите световни хедж фондове (дрязгите на Локи).
Исландия стана първата европейска държава, настъпила мината на световната криза. При това, характерното е че причините за местният колапс изобщо не са свързани с The root of all evil – многопластовите ипотечни деривати. По-нататъшното развитие на събитията в континентална Европа, само потвърди хипотезата за системният характер на световната криза, тъй като проблемите на суверенният дълг са доста далеч и от CDO/MBS1 и от кредитно-валутният арбитраж пречупил гръбнака на Исландия.
От паметните събития през 2008, когато в продължение на една седмица се изпариха трите най-големи исландски банки - „Глитнир“, „Ландисбанки“ и :Кауптинг“ минаха три години. Признавам си, даже през ум не ми минаваше това че след като основателно му накъсаха струните и разпориха барабаните, исландският оркестър ще е в състояние да засвири някаква смислена мелодия. Предчувствията ми косвено се потвърждаваха от пълното информационно ембарго, което световните мас-медии наложиха на Исландия след 2008 г. Няма повече такъв остров и точка по въпроса!
И изведнъж гръмна бомба. Първо някъде из дебрите на италианските регионални радиостанции се появи специализирано предаване, за което като че ли никой преди това не беше чувал. След това в забравеният от бога портал на „Южноафриканската информационна служба на гражданското общество“ ( sacsis.org.za) се публикува статията на някоя си Дина Страйкър със сензационното заглавие „Защо Исландия трябва да бъде в новините, но там я няма“. Новината мигновено се пръсна в tweeter, а след това я преведоха на едва ли не всички съществуващи езици, донасяйки до съзнанията на милионите изстрадали световната финансова криза и жадуващи справедливост обитатели на планетата Благата Вест.
Благата Вест обявяваше че разбирате ли, в Исландия е имало революция!
Тука трябва да се цитира цялата статия, google it.
Ама че работа, си помислих и се нахвърлих да изучавам първоизточниците. Представете си учудването ми свързано с това че картината на исландският живот, така красиво нарисувана от Дийна Страйкър, няма ни ни най-малката връзка с реалността. Бих разбрал ако ставаше дума само за фактологически небрежности, които бяха посочени практически веднага не само във форумните коментари към статията, но и в централната исландска преса. Статията е написана по такъв начин че споменатите в нея факти далеч не са взети от въздуха. Съвсем не. За основа са взети реални факти и съзнателно са били променени, съвсем козметично. Там нещо е било намалено, тука цифрата е точна, но е приписана към съвсем друг факт, там цифрата се променя до неузнаваемост, а най-важното – акцентите в реалните събития са наместени по такъв начин че се създава съвсем противоположна на действителността картинка.
Даже бих казал че информационното творчество в статията на Дийна Страйкър следва толкова точно шаблоните на социалната митология, че не ми останаха никакви съмнения за това че дезинформацията е целенасочена. Изведнъж ми се прииска да разбера на кой му е потрябвало да пуска исландската „бомба“ в световното информационно пространство и най-вече с каква цел? Тези проучвания ще споделя с читателите си.
Статията на Дийна Страйкър, взривила света и подарила надежда на страните „Прасенца“ (ироничното наименование идва от абревиатурата PIGS – Portugal, Italy, Greece, Spain) е съставена по такъв начин че от пръв поглед се виждат следните фактологични нелепости:
Исландия не е член на Европейският Съюз и никога не е била.
През 2003 външният дълг на Исландия не е бил 200 пъти над БВП, а през 2007 не е бил 900% от БВП
Исландия не е обявявала фалит нито през декември 2008, нито по-късно, и въобще де факто за никакъв фалит не може да се говори.
Премиерът Хорде е водил преговори с МВФ за 2.1 милиарда, а не милиона долара, а след референдума през март 2010 никакви кредити на МВФ не са били спирани.
И така нататък до безкрай. Списъкът на фактологичните грешки и нелепости в не приведената тука част от статията е наистина неизчерпаем. Създава се впечатление че статията е скалъпена много на бързо, като фактите са взети от въздуха и нито един детайл не е бил проверен.
Достатъчно е да се запознаете с биографията на автора, за да се откажете от „небрежната“ версия за създаването на статията. Дийна Страйкър е родена във Филаделфия, но веднага след края на Световната война родителите и заминават за постоянно във Франция. Тя работи като кореспондент на Франс Прес в Рим, след това заминава за Куба, където взема интервюта от Фидел Кастро и неговите сподвижници. Следващите 6 години от живота си Дийна прекарва зад желязната завеса. Точна информация няма, но е известно че Страйкър е посещавала и Съветският Съюз, и страните от източноевропейският блок. След тези загадъчни скитания тя се завръща в родна Америка през 70-те, където след като завършва обучението си в Масачузетският университет, започва работа в държавният департамент. През 1981 Страйкър отива във Франция за да работи над книгата си за падането на Берлинската стена и разпадането на СССР, да точно така, 10 години преди тези събития. Задържа се в Европа 20 години. През 2000 година се завръща в САЩ и започва да пише мемоари.
Госпожа Страйкър несъмнено е дама на преклонна възраст, но да заподозреш жена с биография на професионален шпионин в невнимателност към детайлите, непростителна даже за чиракуващ журналист, е меко казано невъзможно. От моята гледна точка всичките така наречени „фактологични нелепости и грешки“ в статията за Исландия представляват хладнокръвно пресметнат елемент за психологическо въздействие.
И разбира се стотици и хиляди читатели захапали стръвта, допринасяйки за лавинообразното разпространение на статията, със стотиците свои възмутени коментари и така дребните фактологични грешки само способствали за вирусното разпространение на статията в Интернет.
Исландският кьорфишек бързо стига и до ушите на една друга известна личност – канадската социална активистка и антиглобалистка, автор на бестселъра преведен на 28 езика „Шокова доктрина: Изгревът на капитализма на катастрофите“, Наоми Клайн, която хвърля сензацията в tweeter. Наоми Клайн има 93000 последователи в tweeter и за няколко дни те правят „исландската революция“ достояние на всички медии. Тъй като на Наоми и посочват доста неточности е статията, тя в последствие се разграничава от нея, но вече е късно, новината тръгва на разходка по света.
Както виждате, анализа на техническата реализация на операцията „Исландска революция“ ни демонстрира най-новите постижения на вирусният маркетинг, които предполагат осъзнано внедряване на „бъг“ в дискусията, способстващ за генерирането на коментари и следователно за по-интензивното разпространение спрямо един идеално издържан неутрален текст.
Обсъждането на статията на Страйкър пред очите ни еволюира по един вълшебен начин – от масово неприемане и осъждане на очевидните грешки към не по-малко масовите призиви – споделяйте и разпространявайте, не обръщайте внимание на дреболиите, а се съсредоточете върху смисъла на статията – революционното нежелание на исландският народ да играе по свирката на МВФ, глобалистите и тайните агенти на NWO. Купона наистина се получава грандиозен, тъй като грешните дефиниции, като „Исландия – член на европейският съюз“ и объркването на милионите с милиарди окончателно отклоняват вниманието на читателите от събитията в статията: референдума, новата конституция, отношенията между Исландия и МВФ. Читателите така се засилват да търсят „правописните“ грешки, че банално пропускат да съпоставят описваната картинка с реалността.
А реалността се оказва не само много по-прозаична, но и абсолютно противоположна на това, което описва Дийна Страйкър . Ако читателите се интересуват от предисторията на есенната криза през 2008 г и подробностите за еволюцията на финансовата афера, в която Исландия съзнателно се потапя от 2003 г. бих ги препратил към „караниците на Локи“ А ние ще подхванем събитията от момента в който ги оставихме преди 3 години.
И така, три исландски банки в прав и буквален смисъл премятат 300 000 вложители от Великобритания с 5 000 000 000 евро, и 125 000 вложители от Нидерландите с 1 700 000 000 евро. Схемата се построява на основата на примитивният валутно-кредитен арбитраж: основната стратегия на исландското правителство за регулиране на вътрешният финансов пазар е inflation targeting, строг контрол над инфлацията чрез манипулиране на лихвите по банковото рефинансиране. Тази тактика е позната на практически всички европейски държави и се състои от следното: в началото на всеки отчетен период се определя (с помощта на финансов модел, разбира се) размера на инфлацията, след което се коригира кредитната лихва: ако реалната инфлация стане по-висока от „целевата“, процентът се повишава, ако стане по-ниска – се понижава.
В резултат на тези действия лихвеният процент в Исландия съществено надхвърлил общоевропейските. От това се възползвали „Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“: те предложили на англичаните и холандците 5 до 6 процента годишна лихва за влогове, което е около един и половина пъти повече от колкото предлагали местните банки, събрали една купчина паунди и евра, конвертирали ги в крони и ги депозирали в Исландия където по местните условия е трябвало да получават лихва между 10 и 18 процента. С парите от тази дребна разлика храбрите викинги решили да пируват.
Характерно е че всичките влогове на граждани на Великобритания и Нидерландите са били гарантирани от Tryggingarsjóður, исландският държавен фонд който гарантира депозитите и инвестициите. В последствие финансовият министър на Великобритания Алистър Дарлинг дава публична гласност на преговорите по телефона с исландският финансов министър Арни Матиесен, в които викингът се кълне в гаранциите които неговата страна дава за чуждестранните влогове.
Тъй като размерите на исландският кредитен пазар се оказват десетки пъти по-малки от натрупаните зад граница дългове (много учудващо, нали), в началото на лятото валутно кредитният арбитраж заминава по дяволите, доходите от лихвите получени в страната, даже отчитайки разликата в процентите престават да покриват задълженията пред вложителите от Великобритания и Нидерландия. Малко след това балонът надут от авантюрната тройка се пука и управлението на банките през 2008 г. отива в държавни ръце.
В този момент Давид Оддссон, един от ръководителите на централната банка на Исландия заявява в интервю че „Държавата няма намерение да плаща дълговете на частни банки, които са проявили дребно безразсъдство“. На фона на тези изявления и имайки предвид че средствата на гаранционната агенция на Исландия не достигат само около 120 пъти сумарните задължения на „Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“, правителствата на Великобритания и Нидерландите замразяват всички активи на исландските банки на територията на страните си.
Тези събития застават в основата на исландският мит за подлата експлоатация на малката, но горда нация от лешоядите на NWO. За начало се пуска слух за изключително частната същност както на трите банки, така и на гарантиращият активите им Tryggingarsjóður. Нито едното, нито другото не отговарят на истината.
Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“ не само се явяват системообразуващи структури на исландската икономика и осигуряват работа на половината Рейкявик, но и са съвсем тясно свързани с държавните структури и държавните чиновници от най-висок ранг. Колкото до Tryggingarsjóður, то „частната гаранционна агенция“ е създадена с отделен закон на Алтинг, местният парламент.
Всички последвали събития, включвайки двата референдума, проекта за нова конституция и „революцията“ която представлява стихийни демонстрации на исландци изгарящи макети на банкери, се пораждат от нежеланието на страната да изпълни обещанията си и да върне парите на чуждестранните вложители. Седем години 300 000 исландци от малко до голямо участват в разграбването на парите на европейските вложители, строейки нови къщи, купувайки си нови коли, пътешествайки по топлите страни, вземайки преференциални кредити в евро и влагайки ги в крони. Точно този факт е отразен в обърканите цифри на Дийна Страйкър – 900% не е размера на дълга на Исландия по отношение към БВП, а обемът на активите събрани в чужбина от главните вълшебници сътворили исландското национално щастие – банките „Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“.
Разбира се, при такава диспропорция между скромните възможности на исландската икономика и събраните от вън дългове, за никакво реално изплащане и дума не може да стане. Великобритания и Нидерландите са много добре запознати с този факт и за това предлагат на Исландия кредит, за покриване на задълженията пред частните вложители. Съгласно „революционният мит“ гордият остров е показал среден пръст на мъгливият Албион, но това разбира се не е така.
Вече три години Исландия играе на неприличен покер по следният сценарий:
Парламентът утвърждава схемите за погасяване на международните задължения, след което президентът отказва да ги подпише (това го играят вече два пъти!).
На следващият етап се провежда референдум, също така 2 пъти, на който исландците дружно заявяват „НЕ“ (първият път 93%, вторият 60%) на плащанията по дълга.
Премиера (първо единият, а после и другият) изразява дълбоко съжаление по повод нежеланието на неговият народ да се държи цивилизовано и назначава нов кръг на преговорите.
През това време Исландия благополучно използва парите на МВФ, Великобритания, Нидерландите, скандинавските държави, Германия и Русия, въпреки противоположните твърдения на Дийна Страйкър, за стабилизация на националната си валута и за извеждане на икономиката си от кризата, която икономика се е лишила от основният си източник на доходи – пиратските набези в чужбина, предприети от родните банкери викинги.
За капак на всичко Исландия се опитва със всички сили да влезе в европейският съюз (въпреки противоположното твърдение на Дийна Страйкър) предполагайки че под общият чадър ще може да получи още по-преференциални условия по кредитите си. Въпреки че тези условия дори в сегашният им вариант изглеждат неправдоподобно щадящи – разсрочване до 2046 г., с предоставяне на заемни средства за погасяване на задълженията при 3% годишна лихва.
И този срамен фарс се опитват да ни представят като благородно-революционен „отказ да се подчиняват на чуждестранните интереси“, а народите на Гърция, Испания, Италия и Португалия са призовани да последват исландският пример. Кой ли има нужда от такава провокация?
Първото за което ми хрумва – група побеснели антиглобалисти, готови да се хванат за сламката само и само да организират безредици на улиците в духа ха веселата анархия. Тази версия, обаче е прекалено правдоподобна за да е истина.
Остава следният вариант – мита за „исландската революция“ и опитите да се подтикнат народите на страните PIGS към дестабилизиращи действия (като атинските боеве от миналото лято) са изгодни само на една група другари: тези които държат кредитно-дефолтните суопове върху суверенните дългове на неблагополучните държави. Има такива суопове за стотици милиарди евро, и заради това за създаване на дефолтна ситуация е достатъчна всяка една дреболия, дори само такава профанация, като революцията на малък, но горд островен народ.

Забавното е че основните андеррайтери, както и държатели на CDS върху суверенните дългове в Европа са съотечествениците на Дийна Страйкър – американските банки. Интересна се получава комбинацията, нали?

Статията е преведена от мен. За съжаление изгубих линка към оригинала. 

сряда, 27 ноември 2013 г.

Планината на кентаврите, Агиос Кириаки.

Една от любимите ми книжки, като малък беше "Митове и легенди за съзвездията". Това беше най-достъпният сборник с древногръцка митология, поне за мен. Препрочитах я доста пъти и в главата ми останаха подвизите на Херакъл (или Херкулес, който, каквато транскрипция предпочита) историите за боговете, за Минотавърът... Последваха Илиадата и Одисеята в училище, та главата ми се напълни с разбъркани древногръцки приказки. Когато почнах да обикалям по северна Гърция, някак си не правих връзка между мястото и историята, но в момента в който тръгнах да обикалям по централните и южните части на страната, историите и местностите почнаха да се намесват.
Последната разходка която направих беше до Пелион, планината дом на кентавъра Хирон, останал в митологията като възпитател на Ахила пелеев. О музо, възпей ти тоз гибелен гняв... нали се сещате, осми клас в самото начало. А самата планина е наречена на името на Пелей. Замислям се че е крайно време да си припомня малко тази част от литературата, но пуста липса на време за четене.
Пътуването до там е леко и приятно - след като се премине през ужасът между Дупница и Серес, следва магистрала, на която е хубаво човек да си приготви петнайсеттина евро за пътни такси, после се минава през Волос, където е хубаво човек да има навигация, защото пътят минава директно през центъра на града, а трафика е малко натоварен и човек няма много-много възможност да се оглежда за табели. Пристигнахме във Волос в четвъртък в 5.30 сутринта. За мое огромно учудване имаше страшно много отворени кафенета, бензиностанции, закусвални и всякакви други необходими места, а трафика беше започнал да става леко натоварен. Примерно като в София към 11 сутринта в почивен ден. До тук с митовете за мързеливият гръцки народ. След Волос пътят минава през редица села, които са плътно долепени едно до друго и градското каране, с минаването през града е сумарно около 30 км. Малко повече от колкото да пресечеш София от край до край. Като свършат селата, започва планината, прекрасен проход, подобен на Троянският, но малко по-дълъг, някъде само около 70 километра. След едночасово каране по мокри и засипани с пясък на места пътища, след няколко поднасяния и много сработвания на ABS-a, почти успявам да отпусна отбивката за Агиос Кириаки. Пресичаме планината и пред нас се разкрива морето. След няколко завоя стигаме едно чакълено плажче с малък спретнат паркинг. Табелата на паркинга гласи: "Уважаеми гости, във селото няма място за колите ви, моля оставете ги тука". Буквално с наркомански тремор в ръцете вадим въдиците, връзват се поводи, карабини, разопаковат се кутии с примамки и се почва.
Първите трийсеттина минути не се случва нищо, като се изключи факта че вали един приятен дъждец и духа. Е, поне вятъра не духа в най-кривата посока. Както си бях застанал на едни камъчета и си мятах, чудейки се дали след цяла нощ шофиране, кафета  и редбули вестибуларният ми апарат все пак ще ме предаде и ще цопна във водата, изведнъж получих рязко събуждане. Под формата на кълване. Познатият рязък удар с моменталното потегляне надолу, на десетина метра от брега, е ясно какво ще е дай да го извадим на плажчето от страни, упс рибата е на брега, но съдържанието на едната ми кутия с воблери е изсипано между камъните, тъй като под въздействие на адреналина успях да я сритам.
– Яворе, бързо идвай на моето място, че се въртят рибки, докато аз откачам и си събирам разпиляните такъми. Така и не разбрах дали съм успял да събера всичко, ако не, здраве да е, не усетих да ми липсва нещо особено ценно.


Маятико в Гърция, Ричола в Италия, Амбърджак на английски, май само ние си нямаме думичка за този рибок, гонещ килограма. Воблера е Lucky Craft Flash Minnow slim 153 цвят Sexy Geisha Queen. Двайсеттина минути по-късно извадих братчето близнак на първото маятико, след което последва половин час без пипане, но за сметка на това дъжда се засили. Колективно взехме решение да ходим да търсим квартира.
Селото изглежда като излязло от приказките - тесни калдъръмени улички, спретнати къщички,, всяка с различни цветове, много цветя, лимони, мандарини, портокали, грейпфрути, къде цъфнали, къде вече узрели. В първият магазин никой не говореше английски, пред таверната един чичко ни предложи квартира само за 50 евро в местният 4 звезден хотел, който бил на 200 метра от пристана, които 200 метра се оказаха километър и двеста в последствие, но във хоремага намерихме нашият човек. Картинката във хоремага беше съвсем мила и родна, в десет и половина сутринта народа кротко си пиеше ципурото, дори единият дядо пиеше бира, която не е особено любимо питие на местните. Шефа ни заведе до съседният хоремаг, където първо си сипа пълна чаша от една от бутилките зад тезгяха, удари на бързо половината, след което почна оживено да дискутира за нашият проблем с местните. Прозвъняха се няколко телефона и ни казаха - чакайте. След малко дойде една баба с която успяхме да постигнем споразумение за 35 евро на вечер за тримата. Тя ни показа квартирата и каза че няма никакъв проблем да паркираме колата отпред. Е, да, ако бях дошъл със смарт определено нямаше да е проблем. Всъщност и форестъра можеше да паркира там без никакъв проблем. Дребната подробност беше че нямах абсолютно никакъв шанс да взема завоя към къщата. Не че не се опитах. След дълго маневриране почти успях да заклещя колата между оградите, опитвайки се да взема завоя, та благоразумно се отказах, с мисълта че дори да успея в едната посока, нищо не е сигурно за пътя на обратно. Пренесохме багажа на няколко курса, направихме си по нещо за хапване на бързо, да е жив и здрав Явор че се сети да вземе тостер. След като се настанихме и оправихме багажа, заседнахме да пием уиски и бърбън и да чакаме дъжда да спре. Е, дъжда не сподели нашето мнение практически до края на престоя ни. След обяда излязохме да помятаме за един час, та да подгизнем окончателно, към 4 часа се прибрахме, аз реших да си опъна гърба за малко на леглото...
И се събудих в 7.30 сутринта. След като закусихме човешки, пихме по едно кафе и си теглихме по един душ нападнахме вчерашните места. Аз не отбелязах нито едно пипане, но Явор записа един прекрасен паламуд малко под 2 кг.
Към обяд се преместихме до фара, като преценихме че пред най-крайната точка на планината имаме по-сериозен шанс да заковем някоя от мигриращите риби. Всичко беше прекрасно, дори не валя особено много, като се изключи вятърът, който духаше ту странично, ту леко насрещно. Прекрасни условия за риболов. Е, за разнообразие към вятърът клонящ към щорм се добавяше и малко дъжд от време на време. ПО едно време чух Явор да вика, засилих се и какво да видя - двуметров средиземноморски тюлен плуваше на няколко метра от брега.



Ха честито мили другарчета, риболова ни беше до тука, в следващият час тука живо пиле няма да прехвръкне. Крайният резултат от деня беше изцяло в полза на Явор - аз се бях занулил, а той беше с два паламуда и две маятика. Вечерта допихме уискито, аз безуспешно се опитах да хвана някой друг калмар, но на два пъти извадих само пипала.
В събота сутринта атакувахме на бойното поле двайсеттина минути преди изгрев слънце. Поради това че дъжда не си беше направил труда да спре, реших да не нося фотоапарата. Получи се класическа ситуация. Малко преди изгрев слънце сефтосах един Tackle House K-ten с паламуд към 2.2 кг, малко след това извадих маятико 1.2 кг, най-голямото ми до момента. Рибката беше решила да ми създаде малко емоции, тъй като беше захапала задната тройка на воблера, след което се беше зашила за предната точно по средата на тялото си. Та тамън се уплаших че вадя 4 кила лаврак, а то какво се оказа. Към 9 и нещо, решихме че е време да се разходим към фара.


Колкото и странно да звучи дъжда почти беше спрял. От време на време прокапваше, но беше предимно сухо. Добре де, не точно сухо, просто вече не валеше безспирният унил есенен дъжд. Което беше и най-странното вятър почти нямаше. Добре де, имаше, но ни беше в гръб и планината правеше завет. С две думи идеални условия за риболов. Или идеални условия човек да се капотира. Няма значение, важното е че условията бяха идеални. 


Разни корабчета си хвърчаха насам-натам, ние си замеряхме морето с високотехнологични железа и пластмаси и в един момент, опа, изненада


Най-дребното паламудче от началото на сезона. Тамън се бях уплашил че този сезон ще ловим само кандидат-туруци около двата килограма и няма да има материал за сашими. 


Кръв и насилие да има, това определено се котира в наше време. Заловената рибка ни даде някакви надежди и с подновен ентусиазъм продължихме да ръкомахаме. 

Естествено без особен успех. Поне времето позволи да се поразсъблечем малко и о чудо - дори се показа някакъв намек за слънце. Единственото, което внасяше разнообразие бяха разните плавателни средства, които минаваха покрай нас.


Местейки се, намерих една доста удобна точка за мятане, но това, което ме смущаваше, беше че скалата от лявата ми страна образуваше нещо като козирка, леко влизаща под водата, и да естествено точно там ми удари едно маятико, което веднага се навря под козирката и се залости под нея. Усещайки как влакното ми се триеше в ръба на скалата, вече бях отписал и рибата и примамката, тъй като Явор малко преди това беше направил подобен трик. Извиках Явор да ми подаде кепа, след което смело скочих във водата, тъй като и без това обувките ми бяха мокри. За мое огромно учудване успях да откача влакното и да изкарам рибата. Изкарах невероятен късмет - бях успял да вдигна рибата достатъчно високо и в скалата се е триел флуор-карбоновият повод, а не плетеното влакно, което щеше да се претрие за няколко секунди.


Ето така изглеждаше повода в последствие:


Другото нещо, което ме беше спасило, беше сюнгерът, за който се беше закачила една от тройките на воблера, фиксирайки маятикото неподвижно до момента в който не се намесих с кепа. Съчетание на правилни действия и голяма доза късмет да го кажем. 
От този момент насетне не последва нищо интересно.
Вечерта се оказа че всички удобни места за риболов в района бяха заети от гърци, разпънали десетки дънни въдици, на пристанището беше лудница и народа постоянно оплиташе и си вадеше въдиците, вечерният риболов ни донесе едно бебе калмарче и изобщо ситуацията беше трагична. 
Рано сутринта времето се беше оправило, облаците се бяха разредили, нямаше вятър, а мястото, където бях хванал основната част от рибите си беше освободено. Перфектно съчетание на обстоятелствата. Абсолютно перфектно да завърти човек едно капо. Както и стана. А по пътя обратно времето от типична мрачна есен се трансформира към практически лятно. Е, нормално, такъв ни е късмета.


Пак ще се върнем, да вземем реванш.

петък, 25 октомври 2013 г.

Оправяне на счупен енкодинг в MySQL

Опитна постановка:
Инсталация на форум / електронен магазин / попълни необходимото, на MySQL с колация на таблиците latin1 и текст на кирилица, който реално е в cp-1251. Налага ни се да мигрираме, копираме, ъпгрейдваме, (попълни каквото ти скимне тук).

Класиката на омазването - mysqldump конвертира файла в unicode (utf8), но решава че изходните данни са в latin1 (ISO 8859-1) character set.

Решението:
  • Прави се дъмп с изрично зададен latin1 encoding (не винаги възможно)
  • Конвертираме файла по дългият начин.
Дългият начин представлява следното:
  • бекъп на файла
  • recode utf8..latin1 dump.sql 
  • unix2dos dump.sql
  • recode cp1251..utf8 dump.sql
  • замяна на всички CHARSET=latin1 COLLATE=latin1_bin с CHARSET=utf8 COLLATE=utf8_bin
  • най вече на /*!40101 SET NAMES latin1 */ с  /*!40101 SET NAMES utf8 */
  • импорт на така конвертираният дъмп
Подводни камъни:

  • Ако някъде в текста се срещат апострофи, на финала те няма да бъдат ескейпнати. Т.е. се налага редакция на ръка.
  • Новата версия на MySQL (MariaDB) не винаги се съобразява с default-character-set подаден на команден ред и съответно може да се наложи да се сменят стойностите в my.cnf

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Поучителни истории

Веднъж през 16-ти век в Германия, гостуващ майстор на меча предизвикал местният хлебар да се бият. Хлебарят не можел да си позволи да се откаже от схватката заради положението си в обществото и накълцал на салата гостуващият майстор на меча. Преди да стане хлебар, той десет години бил ландскнехт. На двойна надница.
А всичко това се случило заради това че трябва по-внимателно да се избира обекта за насмешка.

Веднъж през 17-ти век в Италия пътуващ фехтовчик предизвикал на дуел местният шивач. Шивачът не можел да се откаже от дуела, поради социалният си статус и заради това, благодарение на връзките си наел 10 местни бандита, които причакали фехтовчика на излизане от бордея, пребили го и му прибрали всичките пари. Фехтовчикът се търкалял в болничното легло 3 седмици и се принудил да напусне града без пукната стотинка в джоба, защото това което му останало след грабежа му го прибрал местният лекар.
А всичко това са случило защото преди да се скараш с някой е хубаво да разбереш кои са приятелите му.


Веднъж през 15-ти век в Германия пътуващ фехтовчик предизвикал на бой местният художник, който не могъл да се откаже от схватката. Художникът излязъл да се бие, наръгал фехтовчика с меч, а после го хванал за ръката, държаща оръжието и го хвърлил на земята, оставяйки ръката в захвата. Раната от меча заздравяла, но фехтовчикът повече не фехтува с никой. Че ръката му я счупили на три места с размествания.
А всичко това се случило защото преди да решиш да са се сбиеш с някой е хубаво да разбереш кой е той и с какво се занимава. Защото изведнъж това може да се окаже Албрехт Дюрер, който тамън рисува илюстрации за учебник по фехтовка и борба.

Веднъж през 18-ти век във Франция пътуващ фехтовчик предизвикал на бой местният виноделец, който не можейки да се откаже от дуела отишъл при местният майстор на фехтовката за съвет. За късмет залата за фехтовка се оказала на близо. Виноделецът донесъл буренце вино и разказал за проблема си. Боят е без значение, казал маестрото, по-важни са подготвителните маневри. Ще отида да погледна противника ти. И сваляйки тренировъчната жилетка, сменил тъпата рапира с острата и отишъл да търси наглiят гостенин. Намирайки го в кръчмата организирал леко сбиване и му пробол и двете ръце. Доволно потривайки ръце се прибрал в залата, където го чакал нашият винар. Не се притеснявай брато, този тъпанар повече няма да може да фехтува, а дори да се престраши да излезе да се бие надуел ще ти е достатъчно леко да му отвеждаш шпагата настрани и да го бодеш в тялото ето така. След 2 часа упражнения виноделецът се научил да минава от втора и четвърта позиция в атака, а на следващият ден разбрал че гастрольорът е избягал от града.
Но от този момент маестрото фехтовчик безплатно пиел от най-хубавото вино, а виноделецът три пъти седмично се упражнявал във фехтовалната зала.
А всичко това се случило защото никога не е излишно да помолиш за съвет по-опитните ти приятели.


Веднъж в България гастролиращ фехтовчик предизвикал на дуел местният дърводелец. Дърводелецът така и не дослушал предизвикателството до край, а взел че разбил главата на чуждестранният гост с първата му попаднала греда, а после го довършил с ритници.
А всичко това се случило защото боят с мечове при нас никога не е бил особено популярен, но юмруци винаги сме могли да размахваме.

Веднъж в Полша гостуващ фехтовчик извикал на бой местният колбасар, който не се отказал от дуела, но поради душевната си доброта поканил на вечеря госта, предварително сипвайки отрова в наденицата му, след което тихо го погребал зад бараката за дърва.
А всичко това се случило защото не всички ще играят по твоите правила.

Един италиански художник и архитект през 16-ти век бил извикан на двубой от гастролиращ фехтовчик. Но след като разбрал че ще се бие със самият Камила Агрипа, гастрольорът се стреснал от собствената си наглост, три пъти се извинил и се завърнал в родният си край.
А всичко това се случило защото понякога е полезно да четеш книги, защото можеш и да не познаеш автора на учебника по фехтовка от който си се учил.

Риболов с каяк и не само на Ситония 18-20 Октомври 2013

Може да се каже че това беше първият силен риболов за сезона, със класическото дълго търсене на рибите и намирането им на финала. От липса на емоции също не мога да се оплача.
Потеглихме от София четвъртък вечерта, претоварени с багаж, бири и каяци.


След дългото и относително скучно пътуване, през което успях да счупя едната бутилка ракия, групата изморени и недоспали герои се изсипа в Порто Куфо.


Личеше си че времето е било ветровито, и естествено морето извън залива беше леко неприятно, с вълни по метър и половина. Аз направих едно кръгче в морето, колкото да се каже че съм излизал и се прибрах да спя. 
Следобедно–вечерният риболов се получи ужасно скучен, като нямаше нито един удар на риба. Поразнообразих малко, като хванах няколко мекотели.


Съботата ни посрещна с чудесно време. Предвид резултатите от вечерният риболов, реших че по-смислената тактика ще е да се наспя и се оказах абсолютно прав. Наспан и доволен, разпънах платна и потеглих. 


Морето беше повече от прекрасно - практически нямаше вълна, вятърът беше постоянен със съвсем леки пориви и за мое огромно учудване - в посока, която да ми е удобна.


Реших да се насоча към Каламици, вятърът беше подходящ, а хубавото време и ранното тръгване предполагаха целодневен излет с маршрут до призрачният град и обратно. Е, ако човек иска да размее господ, най-добре е да му разкаже за плановете си.


Времето си минаваше, каяка летеше по вълните с пълни платна и леко помощ от моя страна и изведнъж – изненада! Новопридобитият Пен почна директно да изпуска влакно през бигела, без да отпуска аванс. При положение че бях закачил Yo-Zuri Hydromagnum, предположих че най-накрая съм хванал сериозна риба. На бързо прибрах втората въдица и с разочарование установих че рибата се е откачила. Или всъщност не?


Нормално е като вадиш 500 грама рибка с такъм, който тежи сигурно 3 пъти повече, да решиш че не вадиш нищо. За учудване, въпреки относително тънкият и разтеглив монофил, меката пръчка и прекалено дебелите куки на Hydromagnum-а, рибата се беше закачила идеално. Едното жило на средната тройка беше пробило долната и челюст изцяло. Тази система проработи, което не можеше да не ме зарадва. Доволен от факта че хванах риба в район, в който до сега не съм имал удари, продължих към Каламици. 

След кратко спиране за почивка на едно малко и закътано плажче, усетих че лодката е станала доста тромава и като надникнах вътре видях няколко пръста вода. Ремонта издържа точно три излизания в морето. Сметката, която си направих - 3 часа във водата водят до влизането на безопасно количество вода, следователно мога да продължа. Извадих лодката отново на плажа, пуснах я да се източва, а през това време реших да похвърлям малко от ръка. 

За десетина минути хванах 3 костура и изпуснах още няколко риби, след които и едно прилично меланури. Всичките риби взеха на Flash Minnow 110, но на другите си примамки не наблегнах особено много. Подминавайки залива със садките, усетих че лодката почва да става нетипично тромава, надникнах вътре и видях прекалено голямо количество вода, като за 20 минути. По спешност направих аварийно излизане на плажа на къмпинг Талата, където източих водата от лодката, след което реших да проверя как ще е риболова от дългият нос на Каламици. 
Риболовът се оказа малко по-добър от очакването и ми донесе два амбъррджака


Тези рибки имат лошият навик да забиват надолу към скалите в момента в който усетят че са закачени, заради което не успях да извадя поне още три бройки.


В края на краищата дойде спасителният екип и ми се наложи да си тръгвам.
Вечерта решихме да отидем да ловим на голямото пристанище на Мармарас. Риби не се появиха, но удариха няколко от тези:



Последният ден ни посрещна с ясно и слънчево време. Както винаги - когато на човек му се налага да си тръгва и изведнъж нахълтва неочакваното лято в краят на есента.


Разходката около залива на Куфо не даде никакви положителни резултати, даже донесе негативни емоции под формата на двама българи опъващи мрежа в канала на лимана. Но както се казва, простотията не ходи по гората. На едно от местата, които бях набелязал като перспективни, срещнах един местен бандит


който реши че го мързи да отлети, а директно се гмурна пред скалите, с което рязко намали шансовете ми да хвана каквото и да е в района. На бързо се върнах в хотела да си събера багажа, след което се разходих до съседният плаж за да проверя ситуацията. Не влагах особено много надежди, но както се оказа - едно предполагаме, друго се случва. Буквално на четвъртото замятане последва удар, след който последваха кратки серии от тези красавци


След поредното замятане последва зверски удар, като рибата практически мигновено се откачи. На следващото замятане пак последва удар, след който въдицата се огъна до дръжката и се почна веселбата с я напред, я назад, ама сега в ляво, а после в дясно, я дай да ти взема петдесетина метра аванс.... Резултата беше по-дребен от очакваното, но при тези риби май е нормално два килограма риба да се бори като побеснял хипопотам. 


Резултата беше около 2.5 кг, не съм го мерил точно. След тази риба последваха няколко амбърджака, които вече не ми направиха особено впечатление, като се изключи случката с две риби на един воблер, като едната се откачи при изваждането им на брега. 


четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Нови открития и добре забравени стари воблери.

Методът на опитите и грешките в откриването на работещи морски примамки, понякога излиза неприятно скъп. С напредването на времето човек натрупах някакъв опит почнах да уцелвам относително правилни примамки, които често ме изненадват приятно и не чак толкова често - не чак толкова приятно. Не чак толкова приятните изненади дойдоха от Ima Sasuke 140. След като по-малкият му братовчед се представи идеално с ловенето на трудни паламуди и след като една доста сериозна рибка ми отнесе единственият наличен на Йерисо, реших че този воблер е уникалният универсален къртач на риби и понапълних кутиите. Резултата беше разочароващ. За десетина риболова единствено този вариант:


успя да се прояви с една рибка. Вярно - при доста трудни условия, така че все още не съм отписал този модел.

Един от добре забравените модели, който много ми хареса беше Tide Minnow Slim 160 на DUO. Първото нещо, което ме грабна беше цветът:
Не знам поради каква причина, но този цвят ми харесва изключително много, а и не само на мен. Вероятно защото се доближава максимално до цвета на зарганите, които са една от основните храни на пелагичните хищници. Тествах Tide Minnow Slim, които Любезно ми бяха предоставени от Петър Вукадинов в два размера - 160 и 200 мм. По-големият размер си има своите специфики, играта му изглежда малко по-"дървена", което е нормално за едноделен воблер. Летателните характеристики са чудесни - воблера е дълъг и тънък и е практически невъзможно да го накараш да се завърти във въздуха. По-малкият размер, как само звучи, 16 сантиметра да е по-малък, лети малко по-добре, може би защото се вписва по-добре в акцията на пръчката ми и има относително "широка" игра, т.е. може да бъде воден и равномерно, в което аз лично не виждам особен смисъл. И двата размера се държат прекрасно ако се водят на висока скорост и не виждам причина да не ловят на тролинг. За момента нямам рибки на тях, но и  не съм настоявал много. Не виждам никаква причина да не ловят с изключение на лошата карма на DUO, за която се носят слухове напоследък. Другата им изключително силна страна е качеството на изработката. Предупреждавам, това не е реклама, това е мое обективно мнение базирано на следните факти. Първо че след близо два часа джъркване на 160-ката, драскотините причинени от средната тройка едвам се забелязваха и второ, тези воблери бяха постоянно мокрени, в кутията им нон-стоп имаше морска вода и така 4 дена. На няколко пъти забравях да ги измия и подсуша за през нощта и си седяха в кутията с морска вода. Единият си лежеше в страничното джобче на каяка през цялото време на 5 дневният ми риболов. Нито халките нито тройките не почнаха да ръждясват. За сравнение - на куките на Yo-Zuri ръжда се появява на четвъртият час риболов, на куките и халките на Lucky Craft о Skagit Design - на вторият - третият ден при такова вандалско отношение като моето.

Следващото интересно откритие беше серията Flash Minnow на Lucky Craft. Все още нямам достатъчно добра статистика за различните размери и модификации, но за момента най-мнoго ми харесва варианта 130 мм MR. Летателните му характеристики не са от най-добрите, но това е нормално за толкова тумбест воблер, който не е точно типичният тънък морски minnow. Представя се чудесно на равномерно водене, чети тролинг:


държи идеално високата скорост, необходима в морето, може да се джърква относително добре, при което играта му е малко по-прибрана, но доста товари ръката. Гази около метър, метър и нещо, заради което трябва да се внимава при риболов то скали. Има богат избор от морски цветове, като особено внимание трябва да се обърне на MS (Magic Scales) серията. Като недостатъци бих споменал относително ниското качество на халките и тройките, характерно за всичките воблери на Lucky Craft, лошият навик на производителя да слага сладководни куки на типично морски модели и това че люспичките, които придават характерният вид на MS серията почват да падат относително бързо, което не е чак такъв проблем, защото според мен това е уловка която повече лови нас риболовците от колкото рибите. За момента съм заприходил Flash Minnow 110 и 130 MR, както и размери 153 и 173 от Slim серията, за които се надявам да пиша добри отзиви по-нататък. Освен паламудите този воблер в размер 130 се справя чудесно и с капризните лефери.


На снимката може да се види лопатката, която е доста нехарактерна за морски minnow воблер и която е причината за голямото натоварване на ръката и такъма при джъркването му.

Skagit Designs B-Match


Първоначалното чувство, което изпитах, отваряйки кутията с пратката беше леко разочарование. Воблера изобщо не беше толкова лъскав, колкото изглеждаше на снимката на продавача и създаваше усещането за не чак толкова качествена изработка - примерно на нивото на Yo-Zuri. В последствие това усещане изчезна. Като игра, воблера не се различава много от холядите си събрати в този клас, като се изключи дребният факт че наистина лови рибки. Има характерната игра на тесен minnow воблер с малка лопатка, чудесно се държи на всякакви проводки, като се започне от плавно придърпване и се стигне до брутален джъркинг. Държи чудесно висока скорост при тролинг и даже хваща туни. Освен туните го харесват паламудите и амбърджаковете. Боята му пада много трудно, но куките и халките за съжаление си ръждясват. Кастинговите му характеристики са над средното ниво.

Shimano Ocea Minnow.



Първото ми впечатление не беше кой-знае колко добро. Воблерчето изглеждаше лъскаво, но по начина по който лъщят китайските джунджурии. Съвсем случайно реших да помятам с него на лефкада, след което успях да хвана зарган, риба гущер, меланури и маятико в рамките на един час. Воблера е плуващ с относително голяма лопата, което прави играта му много "бясна". При джъркване буквално лети на всички възможни посоки, понякога изскача над водата, но според мен точно тази му игра привлече толкова много рибки. Летателните му характеристики са повече от добри за плуващ воблер. Не съм много сигурен до колко ще е подходящ за тролинг, тъй като докато бях на гребла се държеше повече от добре, но при по-резките придърпвания при риболов от брега изскачаше от водата. Определено ще трябва да го пробвам и на платно в близко време. Качеството на изработката му е перфектно - боята пада трудно, а куките и халките не ръждясват.