петък, 25 октомври 2013 г.

Оправяне на счупен енкодинг в MySQL

Опитна постановка:
Инсталация на форум / електронен магазин / попълни необходимото, на MySQL с колация на таблиците latin1 и текст на кирилица, който реално е в cp-1251. Налага ни се да мигрираме, копираме, ъпгрейдваме, (попълни каквото ти скимне тук).

Класиката на омазването - mysqldump конвертира файла в unicode (utf8), но решава че изходните данни са в latin1 (ISO 8859-1) character set.

Решението:
  • Прави се дъмп с изрично зададен latin1 encoding (не винаги възможно)
  • Конвертираме файла по дългият начин.
Дългият начин представлява следното:
  • бекъп на файла
  • recode utf8..latin1 dump.sql 
  • unix2dos dump.sql
  • recode cp1251..utf8 dump.sql
  • замяна на всички CHARSET=latin1 COLLATE=latin1_bin с CHARSET=utf8 COLLATE=utf8_bin
  • най вече на /*!40101 SET NAMES latin1 */ с  /*!40101 SET NAMES utf8 */
  • импорт на така конвертираният дъмп
Подводни камъни:

  • Ако някъде в текста се срещат апострофи, на финала те няма да бъдат ескейпнати. Т.е. се налага редакция на ръка.
  • Новата версия на MySQL (MariaDB) не винаги се съобразява с default-character-set подаден на команден ред и съответно може да се наложи да се сменят стойностите в my.cnf

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Поучителни истории

Веднъж през 16-ти век в Германия, гостуващ майстор на меча предизвикал местният хлебар да се бият. Хлебарят не можел да си позволи да се откаже от схватката заради положението си в обществото и накълцал на салата гостуващият майстор на меча. Преди да стане хлебар, той десет години бил ландскнехт. На двойна надница.
А всичко това се случило заради това че трябва по-внимателно да се избира обекта за насмешка.

Веднъж през 17-ти век в Италия пътуващ фехтовчик предизвикал на дуел местният шивач. Шивачът не можел да се откаже от дуела, поради социалният си статус и заради това, благодарение на връзките си наел 10 местни бандита, които причакали фехтовчика на излизане от бордея, пребили го и му прибрали всичките пари. Фехтовчикът се търкалял в болничното легло 3 седмици и се принудил да напусне града без пукната стотинка в джоба, защото това което му останало след грабежа му го прибрал местният лекар.
А всичко това са случило защото преди да се скараш с някой е хубаво да разбереш кои са приятелите му.


Веднъж през 15-ти век в Германия пътуващ фехтовчик предизвикал на бой местният художник, който не могъл да се откаже от схватката. Художникът излязъл да се бие, наръгал фехтовчика с меч, а после го хванал за ръката, държаща оръжието и го хвърлил на земята, оставяйки ръката в захвата. Раната от меча заздравяла, но фехтовчикът повече не фехтува с никой. Че ръката му я счупили на три места с размествания.
А всичко това се случило защото преди да решиш да са се сбиеш с някой е хубаво да разбереш кой е той и с какво се занимава. Защото изведнъж това може да се окаже Албрехт Дюрер, който тамън рисува илюстрации за учебник по фехтовка и борба.

Веднъж през 18-ти век във Франция пътуващ фехтовчик предизвикал на бой местният виноделец, който не можейки да се откаже от дуела отишъл при местният майстор на фехтовката за съвет. За късмет залата за фехтовка се оказала на близо. Виноделецът донесъл буренце вино и разказал за проблема си. Боят е без значение, казал маестрото, по-важни са подготвителните маневри. Ще отида да погледна противника ти. И сваляйки тренировъчната жилетка, сменил тъпата рапира с острата и отишъл да търси наглiят гостенин. Намирайки го в кръчмата организирал леко сбиване и му пробол и двете ръце. Доволно потривайки ръце се прибрал в залата, където го чакал нашият винар. Не се притеснявай брато, този тъпанар повече няма да може да фехтува, а дори да се престраши да излезе да се бие надуел ще ти е достатъчно леко да му отвеждаш шпагата настрани и да го бодеш в тялото ето така. След 2 часа упражнения виноделецът се научил да минава от втора и четвърта позиция в атака, а на следващият ден разбрал че гастрольорът е избягал от града.
Но от този момент маестрото фехтовчик безплатно пиел от най-хубавото вино, а виноделецът три пъти седмично се упражнявал във фехтовалната зала.
А всичко това се случило защото никога не е излишно да помолиш за съвет по-опитните ти приятели.


Веднъж в България гастролиращ фехтовчик предизвикал на дуел местният дърводелец. Дърводелецът така и не дослушал предизвикателството до край, а взел че разбил главата на чуждестранният гост с първата му попаднала греда, а после го довършил с ритници.
А всичко това се случило защото боят с мечове при нас никога не е бил особено популярен, но юмруци винаги сме могли да размахваме.

Веднъж в Полша гостуващ фехтовчик извикал на бой местният колбасар, който не се отказал от дуела, но поради душевната си доброта поканил на вечеря госта, предварително сипвайки отрова в наденицата му, след което тихо го погребал зад бараката за дърва.
А всичко това се случило защото не всички ще играят по твоите правила.

Един италиански художник и архитект през 16-ти век бил извикан на двубой от гастролиращ фехтовчик. Но след като разбрал че ще се бие със самият Камила Агрипа, гастрольорът се стреснал от собствената си наглост, три пъти се извинил и се завърнал в родният си край.
А всичко това се случило защото понякога е полезно да четеш книги, защото можеш и да не познаеш автора на учебника по фехтовка от който си се учил.

Риболов с каяк и не само на Ситония 18-20 Октомври 2013

Може да се каже че това беше първият силен риболов за сезона, със класическото дълго търсене на рибите и намирането им на финала. От липса на емоции също не мога да се оплача.
Потеглихме от София четвъртък вечерта, претоварени с багаж, бири и каяци.


След дългото и относително скучно пътуване, през което успях да счупя едната бутилка ракия, групата изморени и недоспали герои се изсипа в Порто Куфо.


Личеше си че времето е било ветровито, и естествено морето извън залива беше леко неприятно, с вълни по метър и половина. Аз направих едно кръгче в морето, колкото да се каже че съм излизал и се прибрах да спя. 
Следобедно–вечерният риболов се получи ужасно скучен, като нямаше нито един удар на риба. Поразнообразих малко, като хванах няколко мекотели.


Съботата ни посрещна с чудесно време. Предвид резултатите от вечерният риболов, реших че по-смислената тактика ще е да се наспя и се оказах абсолютно прав. Наспан и доволен, разпънах платна и потеглих. 


Морето беше повече от прекрасно - практически нямаше вълна, вятърът беше постоянен със съвсем леки пориви и за мое огромно учудване - в посока, която да ми е удобна.


Реших да се насоча към Каламици, вятърът беше подходящ, а хубавото време и ранното тръгване предполагаха целодневен излет с маршрут до призрачният град и обратно. Е, ако човек иска да размее господ, най-добре е да му разкаже за плановете си.


Времето си минаваше, каяка летеше по вълните с пълни платна и леко помощ от моя страна и изведнъж – изненада! Новопридобитият Пен почна директно да изпуска влакно през бигела, без да отпуска аванс. При положение че бях закачил Yo-Zuri Hydromagnum, предположих че най-накрая съм хванал сериозна риба. На бързо прибрах втората въдица и с разочарование установих че рибата се е откачила. Или всъщност не?


Нормално е като вадиш 500 грама рибка с такъм, който тежи сигурно 3 пъти повече, да решиш че не вадиш нищо. За учудване, въпреки относително тънкият и разтеглив монофил, меката пръчка и прекалено дебелите куки на Hydromagnum-а, рибата се беше закачила идеално. Едното жило на средната тройка беше пробило долната и челюст изцяло. Тази система проработи, което не можеше да не ме зарадва. Доволен от факта че хванах риба в район, в който до сега не съм имал удари, продължих към Каламици. 

След кратко спиране за почивка на едно малко и закътано плажче, усетих че лодката е станала доста тромава и като надникнах вътре видях няколко пръста вода. Ремонта издържа точно три излизания в морето. Сметката, която си направих - 3 часа във водата водят до влизането на безопасно количество вода, следователно мога да продължа. Извадих лодката отново на плажа, пуснах я да се източва, а през това време реших да похвърлям малко от ръка. 

За десетина минути хванах 3 костура и изпуснах още няколко риби, след които и едно прилично меланури. Всичките риби взеха на Flash Minnow 110, но на другите си примамки не наблегнах особено много. Подминавайки залива със садките, усетих че лодката почва да става нетипично тромава, надникнах вътре и видях прекалено голямо количество вода, като за 20 минути. По спешност направих аварийно излизане на плажа на къмпинг Талата, където източих водата от лодката, след което реших да проверя как ще е риболова от дългият нос на Каламици. 
Риболовът се оказа малко по-добър от очакването и ми донесе два амбъррджака


Тези рибки имат лошият навик да забиват надолу към скалите в момента в който усетят че са закачени, заради което не успях да извадя поне още три бройки.


В края на краищата дойде спасителният екип и ми се наложи да си тръгвам.
Вечерта решихме да отидем да ловим на голямото пристанище на Мармарас. Риби не се появиха, но удариха няколко от тези:



Последният ден ни посрещна с ясно и слънчево време. Както винаги - когато на човек му се налага да си тръгва и изведнъж нахълтва неочакваното лято в краят на есента.


Разходката около залива на Куфо не даде никакви положителни резултати, даже донесе негативни емоции под формата на двама българи опъващи мрежа в канала на лимана. Но както се казва, простотията не ходи по гората. На едно от местата, които бях набелязал като перспективни, срещнах един местен бандит


който реши че го мързи да отлети, а директно се гмурна пред скалите, с което рязко намали шансовете ми да хвана каквото и да е в района. На бързо се върнах в хотела да си събера багажа, след което се разходих до съседният плаж за да проверя ситуацията. Не влагах особено много надежди, но както се оказа - едно предполагаме, друго се случва. Буквално на четвъртото замятане последва удар, след който последваха кратки серии от тези красавци


След поредното замятане последва зверски удар, като рибата практически мигновено се откачи. На следващото замятане пак последва удар, след който въдицата се огъна до дръжката и се почна веселбата с я напред, я назад, ама сега в ляво, а после в дясно, я дай да ти взема петдесетина метра аванс.... Резултата беше по-дребен от очакваното, но при тези риби май е нормално два килограма риба да се бори като побеснял хипопотам. 


Резултата беше около 2.5 кг, не съм го мерил точно. След тази риба последваха няколко амбърджака, които вече не ми направиха особено впечатление, като се изключи случката с две риби на един воблер, като едната се откачи при изваждането им на брега. 


четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Нови открития и добре забравени стари воблери.

Методът на опитите и грешките в откриването на работещи морски примамки, понякога излиза неприятно скъп. С напредването на времето човек натрупах някакъв опит почнах да уцелвам относително правилни примамки, които често ме изненадват приятно и не чак толкова често - не чак толкова приятно. Не чак толкова приятните изненади дойдоха от Ima Sasuke 140. След като по-малкият му братовчед се представи идеално с ловенето на трудни паламуди и след като една доста сериозна рибка ми отнесе единственият наличен на Йерисо, реших че този воблер е уникалният универсален къртач на риби и понапълних кутиите. Резултата беше разочароващ. За десетина риболова единствено този вариант:


успя да се прояви с една рибка. Вярно - при доста трудни условия, така че все още не съм отписал този модел.

Един от добре забравените модели, който много ми хареса беше Tide Minnow Slim 160 на DUO. Първото нещо, което ме грабна беше цветът:
Не знам поради каква причина, но този цвят ми харесва изключително много, а и не само на мен. Вероятно защото се доближава максимално до цвета на зарганите, които са една от основните храни на пелагичните хищници. Тествах Tide Minnow Slim, които Любезно ми бяха предоставени от Петър Вукадинов в два размера - 160 и 200 мм. По-големият размер си има своите специфики, играта му изглежда малко по-"дървена", което е нормално за едноделен воблер. Летателните характеристики са чудесни - воблера е дълъг и тънък и е практически невъзможно да го накараш да се завърти във въздуха. По-малкият размер, как само звучи, 16 сантиметра да е по-малък, лети малко по-добре, може би защото се вписва по-добре в акцията на пръчката ми и има относително "широка" игра, т.е. може да бъде воден и равномерно, в което аз лично не виждам особен смисъл. И двата размера се държат прекрасно ако се водят на висока скорост и не виждам причина да не ловят на тролинг. За момента нямам рибки на тях, но и  не съм настоявал много. Не виждам никаква причина да не ловят с изключение на лошата карма на DUO, за която се носят слухове напоследък. Другата им изключително силна страна е качеството на изработката. Предупреждавам, това не е реклама, това е мое обективно мнение базирано на следните факти. Първо че след близо два часа джъркване на 160-ката, драскотините причинени от средната тройка едвам се забелязваха и второ, тези воблери бяха постоянно мокрени, в кутията им нон-стоп имаше морска вода и така 4 дена. На няколко пъти забравях да ги измия и подсуша за през нощта и си седяха в кутията с морска вода. Единият си лежеше в страничното джобче на каяка през цялото време на 5 дневният ми риболов. Нито халките нито тройките не почнаха да ръждясват. За сравнение - на куките на Yo-Zuri ръжда се появява на четвъртият час риболов, на куките и халките на Lucky Craft о Skagit Design - на вторият - третият ден при такова вандалско отношение като моето.

Следващото интересно откритие беше серията Flash Minnow на Lucky Craft. Все още нямам достатъчно добра статистика за различните размери и модификации, но за момента най-мнoго ми харесва варианта 130 мм MR. Летателните му характеристики не са от най-добрите, но това е нормално за толкова тумбест воблер, който не е точно типичният тънък морски minnow. Представя се чудесно на равномерно водене, чети тролинг:


държи идеално високата скорост, необходима в морето, може да се джърква относително добре, при което играта му е малко по-прибрана, но доста товари ръката. Гази около метър, метър и нещо, заради което трябва да се внимава при риболов то скали. Има богат избор от морски цветове, като особено внимание трябва да се обърне на MS (Magic Scales) серията. Като недостатъци бих споменал относително ниското качество на халките и тройките, характерно за всичките воблери на Lucky Craft, лошият навик на производителя да слага сладководни куки на типично морски модели и това че люспичките, които придават характерният вид на MS серията почват да падат относително бързо, което не е чак такъв проблем, защото според мен това е уловка която повече лови нас риболовците от колкото рибите. За момента съм заприходил Flash Minnow 110 и 130 MR, както и размери 153 и 173 от Slim серията, за които се надявам да пиша добри отзиви по-нататък. Освен паламудите този воблер в размер 130 се справя чудесно и с капризните лефери.


На снимката може да се види лопатката, която е доста нехарактерна за морски minnow воблер и която е причината за голямото натоварване на ръката и такъма при джъркването му.

Skagit Designs B-Match


Първоначалното чувство, което изпитах, отваряйки кутията с пратката беше леко разочарование. Воблера изобщо не беше толкова лъскав, колкото изглеждаше на снимката на продавача и създаваше усещането за не чак толкова качествена изработка - примерно на нивото на Yo-Zuri. В последствие това усещане изчезна. Като игра, воблера не се различава много от холядите си събрати в този клас, като се изключи дребният факт че наистина лови рибки. Има характерната игра на тесен minnow воблер с малка лопатка, чудесно се държи на всякакви проводки, като се започне от плавно придърпване и се стигне до брутален джъркинг. Държи чудесно висока скорост при тролинг и даже хваща туни. Освен туните го харесват паламудите и амбърджаковете. Боята му пада много трудно, но куките и халките за съжаление си ръждясват. Кастинговите му характеристики са над средното ниво.

Shimano Ocea Minnow.



Първото ми впечатление не беше кой-знае колко добро. Воблерчето изглеждаше лъскаво, но по начина по който лъщят китайските джунджурии. Съвсем случайно реших да помятам с него на лефкада, след което успях да хвана зарган, риба гущер, меланури и маятико в рамките на един час. Воблера е плуващ с относително голяма лопата, което прави играта му много "бясна". При джъркване буквално лети на всички възможни посоки, понякога изскача над водата, но според мен точно тази му игра привлече толкова много рибки. Летателните му характеристики са повече от добри за плуващ воблер. Не съм много сигурен до колко ще е подходящ за тролинг, тъй като докато бях на гребла се държеше повече от добре, но при по-резките придърпвания при риболов от брега изскачаше от водата. Определено ще трябва да го пробвам и на платно в близко време. Качеството на изработката му е перфектно - боята пада трудно, а куките и халките не ръждясват.