петък, 19 декември 2014 г.

Tackle talk: Daiwa Shore line shiner

Искам да драсна няколко думи за тази примамка. Маркус Видалис се изказа доста отрицателно за "това копие на..." не си спомням точно какво, но аз пък искам да кажа няколко хубави думи.
Като за начало, серията е доста разнообразна, включва плуващи и потъващи примамки от различен тип с размери от 9 до 17 сантиметра. От всичките модели с които разполагам, не ми харесва единствено 17 сантиметровият модел, който е адски капризен към пръчката с която се хвърля. Изключително тъпо е да направиш примамка, която се позиционира в класа sea bass, която да иска пръчка за попинг или light shore jigging за да полети като хората. Системата за далечно замятане е конструирана по такъв начин, че иска много рязко засилване за да сработи, дори примамката да е в границите на пръчката. С типично лаврашки "макарон" воблера се завърта във въздуха и не лети на повече от двадесетина метра. С твърда пръчка излита около два пъти по-далеч. 
Характерното за останалите примамки в серията, които притежавам е че летят много. Имам предвид наистина много. Летят колкото пенсил със съответният грамаж, въпреки лопатките. 
Модела който най-много ми хареса е SL 14 LDS. Неговите 22 грама влизат в комфортният диапазон примамки на зенака, лети малко повече от минноу воблерите с подобни размери и има изключително жива игра. А десетина метра дистанция отгоре могат да помогнат за ваденето на капризно паламудче или леферче.


Определено това е една примамка, която влиза в графата must have.

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Дванадесетте метода за водене на литературна полемика.

Преди време намерих този текст, като авторството се приписва на Карел Чапек. Честно казано не успях да намеря някакво доказателство за авторството на текста, но съдържанието ми хареса, защото описва около 80% от съдържанието на интернет форумите напоследък.
Пъ.Съ. Превода е лично мой, така че моля, отнесете се с уважение към интелектуалният труд.

Despicere (гледане от високо)
Участникът на диспута трябва да даде на опонента си да почуства своето интелектуално и морално превъзходство, с други думи да даде да се разбере че противникът е ограничен, слабоумен, графоман, говори празни приказки, неграмотен мошеник, цървул, кръгла нула и изобщо, субект недостоен за разговор с него. Тази априорна предпоставка ви дава право на високомерно-поучителен, аристократичен и самоуверен тон, който е неотделим от понятието "дискусия".

Termini (терминология)
Употреба на специални полемични обороти. Ако например напишете че господин Хикс по ваше мнение не е прав, то господин Хикс ще ви отговори че "вероломно сте му се нахвърлили". Ако считате че за съжаление, на нещо не му достига логика, то вашият противник ще напише че вие "ридаете" или "проливате сълзи" над това. Аналогично на това се казва "пръскате със слюнки" вместо "протестирате", "клеветите" вместо отбелязвате",
"заливате с помия" вместо "критикувате" и т.н. Дори да сте тих човек, безобиден като агънце, с помощта на съответните изрази ще бъдете нагледно обрисуван като раздразнителен, безотговорен, импулсивен и частично луд субект.

Caput canis (тук - приписване на лоши качества)
Изкуството са употребяваш само такива изрази, които могат да създадат само и единствено отрицателно мнение за жертвата. Ако вие сте разумни, можете да бъдете наречени страхливец, ако сте остроумни може да се каже че се претендирате за остроумие, ако сте склонни към прости и конкретни доводи, може да се обяви на всеослушание че сте посредствени и тривиални, имате ли склонност към абстрактни аргументи, можете да бъдете представени като преучил схоластик и т.н.

Non habet (тук - констатиране на отсъствието)
Ако сте сериозен учен, е много лесно да бъдете победени по този начин, като се заяви че вие мислите ограничено, че сте приказлив моралист, абстрактен теоретик или нещо от този сорт. Но вие може да бъдете унищожен по метода Non habet. Може да се каже че ви липсва тънкото остроумие, непосредствеността на чувствата и интуитивната фантазия. Ако пък се окажете непосредствен човек имащ остра интуиция, можете да бъдете сразен, като ви се каже че не ви достигат основните принципи, дълбоките убеждения и изобщо морална отговорност.
Ако сте разсъдлив, значи за нищо не ставате, тъй като сте лишени от дълбоките чувства, а пък ако ги имате то вие сте емоционален парцал, тъй като нямате високи рационални принципи. Вашите истинни качества нямат никакво значение - трябва само да се намери, какво не ви е дадено, та въз основа на това да бъдете стъпкани в калта.

Negare (тук - отрицание на наличието)
Състои се в простото отрицание на всичко ваше, на всичко присъщо ви. Ако примерно сте учен човек, този факт може да бъде игнориран и са се каже че сте повърхностен празнодумец и дилетант. Ако в течение на 10 години сте твърдили че вярвате в бабата на дявола, или примерно в Едисон, то на единадесетата година, в полемиката, за вас може да се каже че никога не сте успявали да се издигнете до позитивната вяра в съществуването на бабата на дявола или Томас Алва Едисон. И този номер ще мине, тъй като непосветения читател не е чувал нищо за вас, а просветеният ще изпита злорадо чувство от осъзнаването че отричат очевидни факти за вас.

Imago (тук - подмяна)
Същността на метода е че на читателя му се пробутва някакво невъобразимо плашило, нямащо нищо общо с противника, след което този имагинерен противник се унищожава. Например се опровергават мисли, които никога не биха дошли в главата на противника и които той естествено никога не е изказвал. Показва му се че е простак и дълбоко се заблуждава
като се дават за пример наистина глупави и погрешни тезис, които обаче не му принадлежат.

Pugna (пребиване от бой)
Основава се на присвояване на название на противника, или тезата, която той защитава, след което цялата полемика се води срещу този произволно избран термин. Тази хватка се използва най-често в така наречените принципиални полемики. Противника бива обвинен в някакъв непотребен "...изъм" след което този "...изъм" бива публично разпердушинен.

Ulises (в случая Одисей, като символ на хитростта)
Главното в този похват е да се отклоните от темата и да не говорите нищо по същество. Благодарение на това, полемиката изгодно оживява, слабите позиции се замаскирват и целият спор придобива безкраен характер. Това също така се нарича "изтощаване на противника.

Testimonia (свидетелство)
Основава се на това че понякога е изгодно да се използват препратки към произволен авторитет, като например да се заяви "още Пантагрюел го е казал" или "както доказа Трейчке".
При една известна степен на начетеност по този начин винаги може да се намери цитат, който да свали противника на земята.

Quousque... (отколе...)
Аналогично на предишният метод, но се различава по липсата на пряка препратка към даден авторитет. Просто се казва "Това е опровергано много отдавна" или "Това е вече преминат етап" и дори "Дори децата знаят това" и т.н. Опровергавайки нещо по този начин, не се налага да представяш никакви нови аргументи. Читателят вярва, а на противника му се налага да защитава "Отдавна опровергани" тези. Доста неблагодарна задача.

Impossibile (тук - не трябва да се допуска)
Не се допуска това противника да се окаже прав по който и да е въпрос. Достатъчно е да признаете дори една трошица истина, казана от него - спорът е загубен. Ако дадена фраза не може да бъде опровергана, винаги имате възможност да кажете "Господин Хикс пак се опитва да ме поучава...", или "Господин Хикс оперира с толкова плоски и общоизвестни истини, все едно че са негово откритие..." или "Целият свят трябва да изпадне във възторг. Сляпата кокошка намери житно зърно и сега кудкудяка че..." Общо взето винаги ще се намери нещо, нали?

Jubilare (тържествуване)
Един от най-важните похвати, който се състои в това че винаги трябва да напускате бойното поле с вид на победител. Изкушеният полемист никога не е победен. Потърпевш поражение винаги се оказва неговият противник, когото са успяли да "убедят" и с който вече "всичко е свършено". Точно по това се отличава полемиката от всички други спортове. Боецът на килима честно признава себе си за победен, но ми се струва че досега нито една полемика не е завършила с думите: "Дайте да ви стисна ръката вие ме убедихте"

сряда, 19 ноември 2014 г.

Еволюция на възгледите. Изборът на идеалната пръчка.

Някога отдавна St. Croix беше бог, а Avid беше неговият пророк. За Legend серията изобщо да не говорим, тя беше толкова заоблачна и невероятно скъпа че трябваше да си много специален човек за да я притежаваш. Моя милост пък притежаваше един колец произведен в Китай от полската фирма Mikado, с украса стилизирана в далекоизточен стил, с някакви странни оплетки представени като кевлар и лак покриващ бланката от основата до върха. Като за тогава това си беше чудесна пръчка малко над средното ниво, въпреки теглото и от 300+ грама и акцията, която въпреки описаните 5-25 клонеше реално към 10-40. Окомплектована с топ модела макара за тогава - pflueger president, макара, която имаше навика да прави бради дори  с монофил, но пък имаше невероятните 10 лагера и покритие от волфрамов карбид на ролката на бигела и ръба на шпулата. Макарата в последствие беше заменена от Daiwa Sol, която ми служи дълги години безупречно, преди да се озове на дъното на Доспат. Тогава си лових с този такъм, който влизаше в клас "any", а иначе казано - каквото си намерил . Че дори и понякога хващах. Което не беше зле като резултат с такъм, който за час риболов те запознава много подробно със собствената ти анатомия и разбираш за съществуването, на неподозирани до момента мускулчета и стави, които не само че се оказва че съществуват, ами могат и адски да болят. Най-хубавото, което се случи с тази сопа, беше това че въпреки клозетното фи110 в което я разнасях, тя изненадващо се счупи брутално и непоправимо.

Втората стъпка, беше съвсем "истинска" сопа, а иначе казано Avid. По онези години това беше мейнстрима. Факта че Авида тежи, не мята като хората и не е особено чуствителен, тогава не го отразявах много. Важен е стадният принцип - след като всички кажат че авида е велика пръчка, значи е такава. Тогава почнах да хващам първите паламудчета и тунчета. Нещата почнаха да загрубяват, а аз да усещам леко за какво става дума. Следващото, което ми попадна под ръка беше Sakura Shinjin, която рЕзко ми направи впечатление. Най-вече с това че до момента не бях виждал пръчка, която да е едновременно корава, да мори рибите и да мята добре, и хем да е бърз, когато трбябва, хем да е параболик, когато и това е необходимо. Бре, интересно животно.

Пръчка номер три. X-Zoga Black mamba. Тежко да си такова таковато, но за сметка на това доста правилно измислена, много удобна от към дръжка, като че ли една идея по-висока акция от колкото ми трябва. Леферите по 2+ си ги вадеше на водни ски, 40-50 грама примамки си ги мяташе от воле и си беше доста универсална. В последствие се оказа че не е чак толкова корава.
Малко след като купих зогата съвсем случайно си купих една Sakura Sportism. Покупката беше абсолютно импулсивна и в последствие се оказа че това ми е една от най-сполучливите инвестиции до момента. Предвид коледното намаление и цената от порядъка на 150 лева, покупката се оказа чист джакпот.
Един сезон Зога-та и Сакура-та ми бяха основни пръчки. Имаха всички необходими качества - далекобойност, прекрасно водене на по-резките примамки, бяха доста здрави и най-вече не ми пукаше много-много за тях и си вандалствах колкото си искам. Е, нещата не бяха на 100% розови. Зогата изморяваше доста при проължителен риболов, а дръжката на Сакурата беше най-идиотското нещо, което бях виждал през живота си. Не само че не беше удобно за хващане, ами и да държиш масивен метален ринг на макародържача с голи ръце през зимата си е леко неудобно. Другите минуси - поради факта, че пръчките си бяха доста твърдички, си хапваха плетеняк, като млада програмистка донъти, и въпреки че перфектно засичаха рибите, го имаше проблема с изправянето на куките и откачането на рибите при вадене.

Стъпка номер четири. Осъзнах че комбинацията евтино и хубаво се среща само във фентъзи романите, даже не и в научната фантастика и се почна търсенето на Истинската Японска Пръчка.
Първата истинска японска пръчка, която купих беше UFM. Първо докосване до съвършенството. Грешката, която допуснах беше че подведен от предишният си опит избрах малко по-къса пръчка - 8'3". От къде да знам че япончетата са помислили предварително по въпроса за строя и баланса на пръчката и това 8'3" е по-скоро някакво изключение от класа на sea bass пръчките, където основната дължина е между 9 и 11 фута. След като полових с UFM-а почнах да разбирам колко дълбоко съм се заблуждавал за някой неща. Реално, пръчката не беше по-лека от Сакурата, но след целодневен риболов с нея изобщо не усещаш че си ловил. Леките воблери изведнъж почнаха да летят по-далеч, а плуващите лаврашки примамки оживяха. Даже на мен ми идваше да скоча във водата и да ги захапя.
След като се сдобих с пръчка за лек воблерен риболов се погрижих и за по-тежката част на нещата, а иначе казано light shore jigging-a с едно Tenry PowerMaster lightcore. Купувайки тази пръчка първоначално не разбрах с какво бижу съм се сдобил. Не бих казал че е идеалната пръчка за shore jigging. Не бих казал и че джиггинга с железа между 40 и 60 грама е особено смислена идея. Поне за момента съм на такова мнение. Не че не се хващат рибки, но ми се струва че налита предимно дребосък. Обаче без съмнение това Тенрю работи повече от прекрасно с примамки около и над 30 грама, не зависимо дали говорим за воблери, пенсили или попери. Адски универсална и удобна пръчка.
Последното украшение на колекцията ми е Zenaq Defi Plasir 93. За тази пръчка не смятам да говоря много. Мога да кажа само че по-добро от това за целите за които е произведена пръчката няма. Може би единствено Zenaq Plasir Answer. Рано или късно, ако човек наистина търси най-доброто и опира до Zenaq.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Силиконизация!

След миналоседмичният риболов около устието на Струма, когато успях да прилъжа един лаврак и да изпусна един лефер, реших че е задължително да взема реванш. На теория условията изглеждаха повече от перфектни. Беше пълнолуние - което означава силни приливно-отливни течения, времето се очертаваше мрачно, с лек дъжд и леко ветровито. С една дума - точно това което ни трябва. Е, явно струпването на всички положителни фактори за риболов, води до някакъв странен buffer overflow, което изведнъж хвърля integer  с отрицателна стойност. Казано с думи прости по цялото крайбрежие народа наблегна на капОчиното. Капочино е някаква напитка, дето му се сервира на човек, докато той е капо, ако не знаете случайно. На фона на приказките, които чух за цялото крайбрежие на Егейско море, нашият резултат си беше за завиждане. Но стига дървена философия, да мина към риболова.
Тръгването от работа по-рано и взимането на една единствена бутилка уиски се отрази ползотворно. Тоест успяхме да направим час и половина вечерен риболов при условия при които морето беше подпряло Струма, нямаше и лек полъх на вятъра, морето беше огледално, имаше лека мъгла и във всеки един момент имах чувството че из зад шавара ще се покаже Черната Перла или Летящият Холандец. Въпреки ненормалното количество скачащи риби, покрай които разбрах какво точно имитира попера, нямахме пипане. Рибите или се бяха надрусали с амфети, или просто им беше кеф, или не им се живееше във водата, но факт -  само си скачаха. Въпреки че кой знае, може и морунажи да бяха. Та резултатът от правилният ни подход към алкохола, беше това че бях на вода в 7.20 сутринта, което си е рекорд от всякъде. Във водата беше пълно с местни лодки, които влачеха за гофари на жива стръв, а някой по-advanced users, дори на воблери. Явно риболова не вървеше, защото видях да се вади само една риба, а около обяд всички лодки изчезнаха и това при положение че миналата седмица си бяха там до тъмно. Още от началото усетих че номера с реванша май няма да се получи. Надеждата се възроди, когато минах от 12 на 9 см и почти веднага ми удари едно търнокопче.


За протокола - fiiish black minnow 90 mm цвят хаки. Технически данни на рибето - дължина - диагонал на грил тиган, тегло около 300 г. Началото на трапезният размер. Колкото и да мъчих района, повторение нямаше. Когато излязох на брега да се разтъпча, двама гръцки спинингиста изразиха сериозна форма на учудване, как така съм изкарал гофари на силиконя. Местейки насам-натам намерих едни камъчета на около 5 метра дълбочина, където регистрирах няколко кълванета на дребна риба и се лиших от първата бройка силикон.
След като се наобядвахме скокнахме до близкото пристанище, където Явор искаше да лови от буната. Аз си направих кефа да пусна лодката на спокойна вода в порта и да посрещна трите бала в морето. Припомних си удоволствието, което изпитва човек, като се бори с 3 бала ветрова вълна на гребла. Тропайки по дъното с гореспоменатият силикон на fiiish усетих, не беше точно удар, по-скоро натежаване на линията, но определено беше риба.


Абсолютно мерен дракон, минаващ 30 см.


Колкото и да е странно го откачих без инциденти.
Малко след това реших да се преместя към едни камъчета. Там моментално почна да кълве рокфиш, като резултата след третото замятане беше това:


При наличието на дребосък, живота на този силикон се мери в не повече от десет замятания. Когато съвсем го бях отписал изведнъж усетих удар на нещо малко, но доста диво. Зачудих се какво ли може да е, оказа се...


Ето защо цвета sayori толкова добре работи по това море. Жив представител на воблерите с окраска sayori и с коремче чийто цвят сред производителите на воблери се нарича candy sardine. Риба с прекрасни кулинарни качества за разлика от океанските си братовчеди и прекрасна за стръв.
Забелязва се приликата, нали?
Късният следобед последва обикаляне по кейовете, като на Ставро, целият кей беше блокиран от Орель 5, а на Олимпиада Явор хвана един търнокоп малко по-голям от моя. Вечерта последва това:


А на следващият ден бясно обикаляне по скали, плажове и пристанища с резултат не много различен от кръгла нула. Като се изключи факта че цял ден размотавах с мен кепа и в момента в който той ми потрябва, тъй като закачих един октопод на силиконче crazy fish, той се оказа на 10 метра от мен в колата.

сряда, 22 октомври 2014 г.

Риболовна седмица - остатъка.

След като късмета ми се обърна, нещата почнаха да стават доста тегави. Удавих една макара, на другата и замина стоп лагера, като при едно изпомпване на джига, бигела ми откъсна няколко парчета кожа, барабар с месото от пръстите. Скъсах единственият воблер на който маятикото даваше без да се назлъндисва. Положителното в загубата на такава примамка е че почваш да вкарваш малко мисъл и да разловяваш и други примамки.

килим от сардини
 Двете основни причини за слабият риболов бяха адски прозрачната и спокойна вода и обилието от храна. На местата където ловихме на няколко пъти минах със сонар, е трудно му беше да пробие до дъното през пластовете дребосък.
Хищниците дебнат
Поне вечерно време спасявах капото с някое друго мекотело.
Yamashita размер 3.5 
Остров Трикери
 През деня навъртах по десетина-дванадесет мили ежедневно, но ударите първият ден, когато излязох да троля си останаха единствените.
Местното население тролира
Забелязах че не съм единственият, който лови на тролинг. Практически всички местни лодки влачеха. По техният си начин. От ръка. Винаги съм се чудил, какво ли ще стане ако в този момент им дойде някой паламуд 4-5 кила.
Катун на вода

 Някой от рибарските лодки бяха доста колоритни.


И ако не друго, то поне природата ни зарадва с гледки.


Местните сухоземни хищници изнагляха до такава степен, че не само крадяха улова, ами и се настаняваха върху такъмите. В резултат на това, опитвайки се да превъзпитам този звяр с един лек тупаник си счупих крачето на третата макара. Добре че си нося инструменти и свински опашки, та позакърпих положението.


А вечерно време се завърташе по някой друг паламуд.


Че понякога и повече от един.
И така в шеги и закачки изведнъж дойде събота. Седем дена се изнизаха без изобщо да ги усетя. След редовният тегав риболов около пристанището сутринта в главата ми се завъртя мисълта че ми се лови с воблери в плитка вода. Предчуствието че може да се случи нещо интересно ме тормозеше все по силно, след което натоварих двамата новодошли юнаци на колата и се изсипахме на фара.
Аз почнах от стандартните точки, местейки през няколко метра и сменяйки примамки. Концепцията ми беше - тънки, не много големи и полупрозрачни.
След първият удар се зачудих какво е това странно маятико, което се усеща че има някаква сила, но определено не се опитва да се забие в скалите.
Изненада.
Lucky Craft Flash Minnow slim 133 lazer ghost sardine

Синегрида на 3-4 метра дълбочина и не повече от 15 метра от брега. Интересно, колко време ги търсехме на джиг, а те пък били в плиткото. Както всички знаем, синегридата не е никога сама. Смених примамката и след десетина замятания дойде по-голямото и сестриче

Megabass x-120 
Това със смяната на воблера се оказа много полезна тактика. Че и сефтосах мегабаса, който седеше от 3 години в кутиите ми. Рибите гущери на Лефкада не ги броя.


Вечерта на рибите не им се случи нищо неочаквано.


На сутринта решихме да повторим фара. Че дори Явор успя да се пребори със себе си и стана в 7.30. Погледнах морето - облачно, лек дъжд, бистра вода... това ми звучи на sexy geisha queen. Е, правилно ми прозвуча, на първото замятане за мой огромен ужас имах удар на маятико, което се откачи. Защо ужас ли? Ами защото в такива случаи обикновено се валатирам зловещо. Както и се получи. А Явор беше възнаграден за ранното си ставане с един тлъст сафрид.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Риболовен ден втори, карък и абсурди.

Трети пореден ден ставам по изгрев слънце, че и малко преди. Това е нетипично. Та да продължа репортажите в реално време. Сутринта реших да преслушам пристанището. Както и се очаква рибите се завъртяха около 9 часа.


 След като изредих няколко примамки, и имах само заслеждания, първата риба взе на тайд минноу. Както казваше Маркус, всяка примамка си има времето и мястото. Е, на тази и дойдоха.

След първата атака други не последваха. Проблема на тези рибки е че определено за тях трябва доста по-корава пръчка от зеднака ми. В началото тръгват с около 200 километра в час и ако има камъни наоколо се навират в тях и късат, каквото му се случи на Явор, докато приджигваше леко.

Втората рибка взе на плажа и ми докара доста адреналин. Разликата между двете беше около 3 сантиметра, но както на дължина, така и на дебелина. Разликата в теглото беше почти двойна. Пак на тайд минноу. Около обяд успях да изляза с каяка, след като рационализирах загубената предният ден дръжка на кепа с един кол. Това да си имаш навигация в каяка е голяма глезотийка. В комбинация със сонара става перфектно


Поразгледах дъното, открих известни разлики с картата на Навионикс, нищо фрапантно де. Повлачих. Джигвах на няколко точки. Видях хубави рибки на сонара.


След което при едно обръщане на платното чух как изтропа офшор джиговата пръчка и първо си помислих как ще пробвам новата макара на водоустойчивост, а после видях че при поредното местене съм забравил да я вържа. Явно бая го докарвах на неадекватност при положение че малко преди това потеглих на платно без да си заключа единият стабилизатор. Явно това и е бил късмета на новата макара, да даде фира на първият си риболов. Ще си купувам друга май. Веднага след инцидента имах удар на малкото йо зури кристъл минноу, с развиване на 200 метра аванс и откачане. Беше доста диво. Триста метра по-нататък пак удар и първа реализирана риба от каяка.


Дребно тунче, на което му беше причинено това:


Както кротко си седях и давих мъката в траминер със сашими, изведнъж ми звънна телефона и Мила каза - идвай на буната, Явор закачи нещо голямо и му трябва кеп. Грабнах кепа и превзех разстоянието за рекордно време. Другарчетата ми бяха взели кеп от комшията им, и точно вадиха един паламуд, малко над 2 килограма. Който се оказа закопчан за опашката. А да вадиш такава риба за опашката с пръчка с горница 20 грама определено е купон. Седнах при тях да изпуша една цигара, слънцето залезе, след което се оказа че паламуда се е заклещил в скалите. При повторен оглед се оказа че един мерен октопод го е заклещил в скалите. Явор отклещи рибата, след което я пусна във водата да подразни октопода, който аз гребнах с кепа. Ха-ха! имаме си октопод за вечеря! Да ама животинчето нямаше намерение да става нечия вечеря и за около три секунди мина през мрежата на кепа ми, докатоп аз подскачах по скалите към равна земя. С едно звъчно пльок падна в една цепнатина и ни лиши от шанса за една повече от чудесна вечеря. Така приключи вторият риболовен ден, а аз отивам да мятам.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Октомврийски риболов ден първи.

Напомнете ми моля повече да не се занимавам с толкова екстремни дейности. Нощното шофиране, когато човек е болен е леко претоварващо за нервната система. Но да започнем. След като цялата ни агитка се натръшка вирусясала, решихме че най-добре ще се излекуваме там, където има лято. Определено ми хареса факта че във Волос в 2 през нощта, температурата беше колкото в София в 2 на обяд. Пристигнах в крайната точка на маршрута си в 3 с идеята за малък нощен спининг, е, резултатите бяха леко трагични - дигна ми се едно лавраче около 5 и до изгрев слънце - нищо. Към 8 часа обаче рибките почнаха да се раздвижват.


Направих сефтето на Tide Minnow. Хем сефтето на деня, хем на воблера. Рибките определено капризничаха на тема воблери, но за сметка на това анлитаха като луди на попери. И уокъри. Шашава работа. Имахме няколко удара на дорадо, но в повечето случаи гадината се насочваше към воблера, оглеждаше го внимателно и си заминаваше. На мен ми удари на няколко пъти на Duo rough trail. Явор ги къртеше с роста попа. След като риболова горе позатихна, реших да видя какво става ниско долу. Ниско долу взе че ми удари този грозник:


fiiish black minnow 40 g се оказа изключително интересна примамка.



След обяд, не че не се опитахме да ловим риба, но май всички бяхме толкова смачкани че се отдадохме на кулинария и бяло вино.

Ди азбягаме от традиционните пържоли и шопска салата, дай тука нещо здравословно.
Много мързелив начин по който рибата става просто перфектно
Седем часа разлика
Втори пореден ден посрещам изгрева. Това е нетипично за мен.
Айде, чао, аз отивам за риба

вторник, 30 септември 2014 г.

Конспект семинара Маркуса Видалиса на тему "Спиннинговая рыбалка в Греции"

На выходных я испытал огромное удовольствие присуствовать на семинаре, который руководил Маркус Видалис. Тема семинара - спининговая рыбалка в Средиземном море на греческом побережье. Маркус рассказал довольно много на семинаре, к сожалению времени не хватило на больше чем А и Б морского спиннинга. Я попытаюсь разделить его изложение на несколько логических частей.
Начнем с того что мы не можем изменить - природные условия и как воспользоватся ими.
Во первых, нет такого времени дня, когда рыба не клюет. Все зависит конкретного вида рыбы. Практически все хищники клюют днем, луфарь, баракуда и сибас клюют круглосуточно. Обычно в темное время суток рыба чувствуется уверенней и берет лучше. 
Цвет и текстура воды. 
Идеальные условия - слегка мутная вода и легкая волна на поверхности. Если вблизи впадает река, лучше всего. Зеркальная поверхность, абсолютно прозрачной воды предвещает плохой результат. Если вода слишком прозрачная, тогда мы должны выбрать максимально неяркий цвет приманки, без голограм, в идеале, то что называется crystal color. 
Если ловить ночью, то белый и черный цвет работают совсем не плохо. Идея в том что ночью рыба, так же как и мы видит в основном силуеты и если запустить голограмную приманку в случае что ловим в освещенном месте, она будет походить на дискотечный шар. Основная идея - яркие цвета в природе обычно обозначают опасность, а жертвы пытаются спрятаться. 
На восходе и закате цвета меняются и правило - красный закат - красная приманка, розовый закат - розовая приманка, облачно - цвет приманки должен быть чуточку темнее. Вот несколько примеров из моей практики:

Паламида пойманная на восходе солнца, когда небо было розово-фиолетовым
небо затянуто облаками, света очень мало
паламида взяла сравнительно темную, приманку - цвет sexy geisha queen
Маятико (amberjack) снова в пасмурную погоду
Независимо от погодных условий мы можем выбрать правильную приманку. 
Два дня перед и после новолуния, а так же два дня перед и после полнолуния приливы выше всего. Течение несет еду, а еда приносит жизнь. Когда луна в четверти, приливы и отливы ниже, нет течений и рыба ленится. Когда атмосферное давление падает - активизируется хищник, когда растет - мирная рыба. 

Типичный пример - на острове Лефкада есть мыс, около которого образуются сильные приливные течения. Когда кончается отлив и начинается прилив вода останавливается. Луфари иногда клюют в такое время, но слишком вяло и их довольно трудно подсечь при такой ленивой поклевке. А когда вода течет со скоростью Дуная, даже подсекать не нужно. 
В отлив лучше всего кушать сувлаки и пить узо в таверне, а когда начнется прилив, надо брать удочку и ловить. 
В размножительный сезон хищник начинает охранять места нереста. Приманки тогда ассоциируются скорее с агрессором чем с едою и тогда очень хорошо работают яркие, агрессивны цвета. К примеру у фирмы DUO есть цвет Red Mullet, который очень хорошо ловит баракуду весною.
Несколько слов о "географии" ловли. Когда рыба заходит в порт, она начинает осторожничать. Легче всего поймать рыбу, которая только что вошла. То есть вероятность поймать рыбу больше всего на входе порта. Если все же ловим в центре порта, надо держатся подальше от остальных спинингистов и часто менять приманки и проводки. Оседлая рыба, очень быстро привыкает к приманкам и проводкам и если однажды проигнорировала приманку, то будет ее игнорировать и в следующий раз. Маркус сказал что у него были случаи поймать три быстрых рыбы на одну и ту же приманку, а потом полный игнор. При тех же условиях он поймал 18 штук меняя приманку после каждой поклевки. Вот почему морской спиннинг занятие для одиноких волков, или в крайнем случае занятие на двоих. 
Монотонная проводка дает результат при ловле пелагических рыб, в основном из семейства тунцовых. 
Несколько мелочей на тему оборудования. Плетенка должна быть максимально гладкой, потому что из за ее низкой эластичности шурша в кольцах она передает звук в воду как струна. Флюр-карбоновый поводок абсолютно обязателен и его длинна должна быть такой, что когда приманка находится рядом с третьим кольцом в позиции для заброса, узел между плетенкой и лидером должен быть между катушкой и самым большим кольцом. Узел - FG или PR knot, в зависимости есть ли у вас бобина. Я хочу добавить и одну мелочь от моего имени - застежками я не пользуюсь после того как из за расстегнутой застежки я потерял несколько довольно дорогих, и что хуже труднодоступных приманок. Система solid ring - split ring и специализированные плоскогубцы для колец не усложняют рыбалку, а снижают вероятность потери приманки максимально. В прошлом году я сделал несколько опытов и оказалось что линия из 20 либровой плетенки и 30 лб FC лидера завязанного FG knot-ом довольно крепче тй же плетенки если ее привязать к кольцу паломаром. 
Ну и напоследок несколько слов о поведении рыб. Луфарь и Маятико атакуют массой и их оружие паника. После того как група хищников атакует бейт бол, каждый из них выбирает жертву и кидается в погоню. Баракуда, движется медленно и атакует неожиданностью. Синегрида и групперы в основном атакуют из засады. Пелагические хищники семейства тунцовых бросаются на все что движется. Поэтому проводка для луфаря и амберджака должна быть быстрой и порывистой, для баракуды медленной, а для паламиды нам нужна в основном дистанция. Я только один раз видел что паламида капризничает на тему приманки. Из групы немного выделяется сибас. Сибас - довольно осторожная рыба, которая никогда не возьмет приманку если увидит подвох. Для ловли сибаса нужны тонкие поводки типа 0.18-0.20 мм, деликатные удилища и хорошо настроенный фрикцион. 
В теплом сезоне в море довольно много мелочи. Я имею ввиду весну, лето и осень. Если тогда вы попытаетесь ловить крупными приманками, с большой вероятностью рыба проигнорирует их. Абсолютный максимум тогда - 120 мм. В холодный сезон, когда мелочь исчезла, хищники ориентируются на самую крупную приманку. Тогда можно увеличивать размер примерно до 200 мм. 
Ну, кажется все. Остальная часть нашего разговора была на довольно специфические темы по отдельным приманкам и местам. Могу сказать что один день проведенный с Маркусом дал мне больше знаний чем я получил наступая на грабли последние два года и что важнее, систематизировал мой опыт последних лет. 
Наверное я многое пропустил написать, но с радостью отвечу на все вопросы.

понеделник, 29 септември 2014 г.

Обобщение от наученото на семинара с Маркус Видалис.

Този уикенд имах огромното удоволствие да присъствам на семинар, организиран от магазина fishing-tackle.bg, с водещ Маркус Видалис, както и да си поговоря лично с Маркус на дълго и широко. Повечето от нещата, които се казаха на семинара, не бяха нови или неочаквани за мен, но цялото мероприятие ми помогна много да обобщя знанията си за морският риболов, както и научих няколко нови неща.
Да започнем от природните условия.
Мътната, вода, както и лекото вълнение вдигнато от вятъра са нещо хубаво. Ако водата е кристална, и няма грам вятър, отиваш да ядеш сувлаки и да пиеш узо.
Новата луна и пълнолунието, докарват по-високи приливи. По време на четвъртинките, водата не се движи и рибата става мързелива. Течението на водата носи храна и прави морето живо.
По време на отлив почивай, но дойде ли прилива, не пускай въдицата.
Задуха ли западен вятър, отивай да ядеш сувлаки. Задуха ли северен - бягай да ловиш.
В най-прозрачната вода, ползвай прозрачни или матови примамки. Когато водата е мътна, наблягай на холограмите, белите и жълтите цветове. През нощта, избягвай ярко осветените места, а търси границата между светлината и тъмнината. През нощта, рибата вижда само силуети, както и ти. По-матовите, а защо не и черните примамки си работят идеално тогава. Все пак основният орган с който хищника усеща жертвата си е страничната линия. Както всички знаем в морето не обитават дискоболове, а невинната жертва се стреми да се скрие. Ако не се криеш, а нагло демонстрираш присъствието си с ярки цветове, означава че си опасен.
По изгрев и по залез слънце, ако небето е червено - и примамките трябва да са червени, ако небето е розово-лилаво, примамките също трябва да са розово лилави.
Когато е топло, бейтфиша е дребен и ако хвърлиш 20 сантиметра примамка, хищника просто няма да я асоциира с понятието храна и ще я подмине. Когато е студено, храна няма и хищника налита на всичко. По-голямата примамка ще привлече хищника от по-далеч.
Като заговорихме за странични линии, да не подмина и момента с влакната. Влакното трябва да е осем жилно и максимално гладко, защото 4 нишковото влакно стърже по водачите и резонира като струна по цялата си дължина. На гладните паламуди и лефери може да не им пука, но другите рибки се плашат от това.
Пак на тема влакна - флуоркарбоновият повод (боже каква идиотска тема за дискусии предизвикала не един flame war по форумите) трябва да бъде следната дължина - когато примамката е на третият водач (позиция за замятане), възелът между основата и лидера трябва да е близо до макарата. За последното не съм 100% сигурен че го разбрах правилно, но съвсем скоро ще проверя как точно стоят нещата, защото това ще спести адски много ядове.
За различните риби.
Лефера ловува на групи, като групата атакува пасажа дребосък, лефера си набелязва някакво рибе изкарано от бейт бола и го преследва докато не го изяде. За това за лефер се води агресивно. Това не трябва да се приема като чиста и 100% истина, защото на Лефкада нещата бяха такива ама с точност до 100% на опаки.
Баракудата ловува пак на групи, но тя се прокрадва тихо и ловува от засада, като атакува изненадващо. За това проводката за баракуда е бавна, луцуса трябва да реши че е изненадал невинна жертва.
Маятикото е глупаво и налита на всичко, което е в обсега му. Групъра е предпазлив, а синегридата не напразно е наречена кралица на рибите.
Ако ловиш лефер и баракуда, сложи 10-15 сантиметра повод 0.70 преди примамката. На гореспоменатите риби не им пука за този повод, а те често атакуват от към главата и могат да срежат линията просто не уцелвайки примамката.
Техники, тактики и чалъми.
Правило номер едно - спининга е занимание за самотни вълци. Ако видиш че някой лови, бягай на далеч от него. Вземи си максимум едно другарче. Трима вече сте много. Правило номер две - бъди разнообразен, рибата привиква с примамките и проводките и след един определен момент просто ги игнорира. Сменяй често примамки и проводки, особено след като хванеш една-две риби по този начин. Правило номер три - избягвай пристанищата или ако ловиш на пристанище лови на входа или от външната страна. В момента в който рибата влезе в пристанището, тя става адски предпазлива и реално, на спининг може да се хване само прясно навлязлата риба.
Спининг и джигинг.
Ако отделяш еднакво време на спининга и на джигинга, то от 10 хванати риби, 7 ще са на спининг, а 3 на джигинг. Седемте спинингови риби може да са всякакъв размер, трите джигингови ще са сериозни. При джигинга, за разлика от спининга не може да се прави компромис с такъмите. Пръчка, която не е специално конструирана за джиг, просто не може да води пилкерите по правилният начин. Макара, която не е достатъчно здраво и надеждно конструирана за джиг, ще сдаде багажа много бързо. Т.е. както при спининга може да се оборудваш съвсем прилично за около 500 евро, така при джигинга това е цената само на пръчката.
Това е основата на нещата, също така дискутирахме много подробности и конкретни модели и марки. На мен ми се изясниха много неща, разбрах причините за доста успехи и неуспехи последните няколко години. Изключително съм благодарен на Петър Вукадинов за мероприятието.
П.С. Споделеното горе не е панацея за риболова. Също така и не е на 100% вярно. Но предвид опита ми натрупан с настъпване на мотики, според мен ще помогне за улавянето на някоя друга риба в повече. Не говоря за моментите когато ти "грухва" и ти се изсипва пасаж охищнял лефер или паламуд в краката. Тогава нищо не важи освен скубането.
Наслука.

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Септемврийска Лефкада или грандиозният карък.

Дойде септември, а с него и времето за риболов. Реших да открия риболова на любимият ми напоследък къмпинг Десими. Натоварих се петък вечер и кротко-кротко потеглих. Не си бях преценил времето съвсем правилно и пристигнах в 7 сутринта, когато целият къмпинг още спеше. Реших да половя около час на близкият плаж, като не че очаквах някакъв резултат, но определено нямах нищо против някоя приятна изненада. Е, очакванията за зануляване ми се съднаха на 100%, след което отидох да се настанявам. Персонала на къмпинга ме посрещна сърдечно, като стар приятел, разпънах палатката, пуснах лодката на вода и се зачудих какво да правя. Имаше няколко точки в морето, които си струваха да бъдат проверени. Метнах се на каяка, хванах бриза с кеф и съвсем скоро се озовах зад остров Скорпиос. В момента, в който заобикалях острова вятъра се прибра, аз събрах платното и продължих на мускулна тяга. След около десет минути помпане на педалите се чу едно "прас" и опс... греда номер едно.


И сега какво правим? Тъй като сме нация техническа, помислих няколко минути, след което дойде решението. За късмет носих една диамантена пиличка, с която срязах стоманеното въже на кукана ми, взех колчето му и с малко влакно за асист куки закърпих нещата.


Снимката е направена след като излязох на брега. Тъй като вятърът и течението ме бяха отнесли към една от набелязаните точки, докретах лека по-лека до остров Спарти за да нацеля греда номер две. Състояща се в два седем метрови RIB-а и десет дайвъра, дошли на водолазно училище. Поне преброих 10. Може и повече да са били. Замислих се над факта че тука друго освен някой много ядосан водолаз няма да извадя и дай да бягам към къмпинга по живо по здраво, че тамън се е вдигнал попътният вятър. Разстоянието което обикновено го взимам между 20 минути и час, този път ми отне скромните два часа. Вързах лодката, теглих си един душ и ударих две чаши вино за успокоение на нервите. Явно ще се лови от брега, на църквата. Речено - сторено. Идеята беше прекрасна, като се изключи греда номер три. За няколкото седмици, които съм ловил от този пристан не съм видял никой друг, освен разхождащи се туристи и веднъж двама пораснали младежи, които си играеха с радиоуправляеми лодки на нитрометан. Да но този път имаше сватба. Петдесетина души и едно корабче бяха окупирали целият пристан. Определено ми беше писано да наблегна на виното, а не на риболова през този ден. Ударих едни калмари с хориатики за вечеря и си легнах. На сутринта се замислих какво да правя с каяка. Определено трябваше да се измисли някакво решение. Кафето ускори инжинерното ми въображение, а комшията холандец измъкна иззад караваната си един винкел. Не стига че беше подходящият размер, ами беше и поцинкован. Май почнах да обръщам каръка. 


Винкел, счупена дръжка от метла, assist rope и duct tape. Какво повече му трябва на човека. Чужденците почнаха да ме гледат с уважение. Level up на самочувствието ми. Както и да е, идеята беше да се провери една далечна точка за риболов от брега. Пътят който видях на сателита се оказа проходим и получих бонус - с двадесетина километра по-малко във всяка посока, като черният път не беше в добро състояние по-малко от половин километър. По пътя на там се чудех дали ще ми проработи късмета отново, замислих се че технически е невъзможно да ми се издъни риболова там. После се сетих за две причини, поради които може - мястото да е заето или да има пусната мрежа.




Също така пороен дъжд или ураганен вятър. 
Колкото и да е странно - дъжд ме валя само по пътя, а вятъра беше поносим. Изключително забавно е след като постигнеш чудесата на алпинизма по твое мнение и катериш отвратителни скали, специално заради които си си взел най-сериозните туристически обувки, да завариш в крайната точка майка с две деца - на 7 и 10 години, които са дошли по джапанки и сандали. Поговорих си със семейството англичани - таткото бил във водата и видял много риби. Замислих се за поредната греда, която мога да нацеля - харпунджии. Но не, чудо, мястото е свободно, няма мрежи и рибата седи долу и ме чака. Как пък не. За четири часа джигване нямах нито едно пипане. Единствено едно хубаво меланури се вдигна след воблера. Тези shimano oacea minnow определено ги дразнят мелануритата. Миналата година имах няколко, на същият модел. По някое време пристигна група гърци. Тамън си мислех, колко ли пространство ще заградят с дънарките, като единият разпъна пръчката и за мое учудване почна да лови на джиг. Другите двама го последваха. Ха, изненада, интересна работа. Заговорих единият, той ме попита от къде съм и като разбра, ме попита –Познаваш ли един Злати от България? – Този който изпусна миналата година голямото маятико тука ли? – Да същият, заради него си купих такъм за shore jigging, той ме запали и сега ми е първият риболов на джиг. – Бре, малък е света. Не винаги другите рибари пречили. И както си говорихме, едно корабче заобиколи носа пускайки дънна мрежа на 30 метра от брега. От всички възможни страни. С моят късмет е ясно. Реших че е крайно време да си ходя, вече се свечеряваше, а се надявах тази вечер да няма бракувания на моето си риболовно място. Колкото и странно да звучи, на църквата нямаше никой. Примамката за там беше ясна, зачудих се за какво изобщо съм помъкнал останалите кутии. Знаех си че риболова няма да е лесен. Първият удар се случи в 8.40 вечерта. Рибата буквално я проспах. Не я засякох като хората и след няколко секунди се откачи. А определено не беше лоша. Към 10 вече реших да си ходя, казах си - пуша една цигара, докато мятам и си тръгвам. На второто мятане след като запалих цигарата последва хубав удар. Този път не спах, удара ми дойде под много добър ъгъл, засякох хамалската и се почна купона. Припомняйки си навиците на тези риби наведох върха на пръчката ниско. Първи бонус на грамотното вадене на риба - рибата не направи нито един скок, така миналата година загубих няколко хубави бройки. Адреналина ме тресеше на максимум, но успях да запазя самообладание и докарах лефера до бетона. И тук - греда. Дръжката на кепа и се оказа прекалено къса, а въдицата - прекалено дълга. Добре че рибата се беше закопчала качествено и не я изгубих в брега. След всякакво възможно чекнене накрая легнах на кея и кепчосах рибата легнал. 


Леко се бях разтреперил, лефера беше над два килограма. С ваденето на такава риба, риболова за мен приключва, тъй като в следващият половин час обикновено така ме тресе адреналина че ня мога да направя една проводка като хората. Бегом да чистя риба и да спя.
Понеделник реших да тествам как съм ремонтирал педалите. Сутринта се замотах прекалено много и изпуснах сутрешният бриз. Докато излизах към набелязаната точка, забелязах поне десетина пъти да скачат заргани. Добър признак, значи има какво да ги яде. На точката реших да опитам как ще се джигва с къса пръчка от каяк. Бях взел на заем един кол на Лазер 165 см, 200 грама горница, не особено тежък. За опита ставаше. Макарата беше тролингисткият ми Penn, който тежи има-няма кило. Колкото и странно да звучи, размахването на такъм тежащ над килограм, при правилна позиция не е чак толкова изморително. Дрифтих си спокойно по течението, джигвах си след което дойде изненада. Нещо дребно ми удари на 50 метра дълбочина. С този такъм извадих рибока на водни ски, какво беше учудването ми като вместо дребно групърче, маятико или зъбарче видях е тази гад смрадлива:


Явно беше решила да огледа куката по-отблизо. При това вадене рибата беше тотал щета, а и окото и замина, като извадиих куката, та и баракудката замина във фризера. Лошо Седларов, както тука ми върви на по една риба на ден, това явно не е на добре. След като джигвах още два часа, излезе вятър и дойде времето да си ходя. Покрай това на главата ми се изсипа един страхотен летен порой, по време на който слънцето продължаваше да пече. Шашаво време. 
Вечерта отново за лефери. Днес бях решил да седя до по късно. 


До 22 часа нищо. Тогава ми се обадиха по телефона, изкоментирах смотаната ситуация и ми дойде на ум идеята че след като вятъра точно е утихнал и морето е като огледало, а луната ти позволява спокойно да сменяш примамки без допълнителна светлина, май му е дошло времето на top water примамките. Не че им имах вяра. Но все пак, от опит глава не боли. 



Няма да мятам само sea finger-a тука. Закачих средният размер на Maria Pop Queen и почнах да пльокам. Лекичко, като за щука. На третото мятане водата около попера изригна и нещо се опита да ми вземе пръчката от ръцете. Върха долу, внимателно водене, дръж линията постоянно добре опъната, а така, накрая май трябва и да легна, опааа рибата е в кепа. 


Тука вече гоним трите килограма, ако не сме ги минали. Опитах се да продължа риболова, но поради обясними причини проводките ми не бяха особено добри. 

Вторник е последен ден. Крайно време е да проверя точката на Спарти. Този път имаше само една лодка дайвъри и една лодка с две английски баби, които ловяха рибета на стръв. Нищо, ще проверя горният край на острова първо. Да, но точно тогава от пълен щил се вдигна прекрасен ветроходен вятър. Толкова прекрасен че на такъв вятър не смея много-много да си играя  с платното.  Опитах се да джигвам, но докато пилкера стигне до дъното, аз вече съм на 10-15 метра надолу. В залива положението не беше по-добре. Майната му на риболова, ще ветроходствам. Мале как върви тази лодка при хубав попътен. За има няма 20 минути стигнах от Спарти до Меганиси, като пътьом си набелязах едно интересно местенце. За късмет успях да направя най-бруталното възможно оплитане на двете въдици. Така приключи тролинга, а и вятъра си отиде. Последната миля преди къмпинга, парчето дръжка от метла не издържа и се счупи. Важното е че ремонта на педалите издържа за целият ми престой.
Разглобих лодката, измих всичко натоварих я на колата и дойде времето за вечерният риболов. Този път реших да го играя само с повърхностни примамки. Буквално на десетото замятане имах удар. Този път си личеше че рибата е дребна и излезе лесно. 




Бре, да снимам рибка на дневна светлина. Добре започнах, дано и да продължа така. Рано се зарадвах, до 23 часа нямаше повече пипане. Е, нали не съм капо, бегом в леглото че на следващият ден път ме чака.

Този път риби в тигана нямаше.