сряда, 22 октомври 2014 г.

Риболовна седмица - остатъка.

След като късмета ми се обърна, нещата почнаха да стават доста тегави. Удавих една макара, на другата и замина стоп лагера, като при едно изпомпване на джига, бигела ми откъсна няколко парчета кожа, барабар с месото от пръстите. Скъсах единственият воблер на който маятикото даваше без да се назлъндисва. Положителното в загубата на такава примамка е че почваш да вкарваш малко мисъл и да разловяваш и други примамки.

килим от сардини
 Двете основни причини за слабият риболов бяха адски прозрачната и спокойна вода и обилието от храна. На местата където ловихме на няколко пъти минах със сонар, е трудно му беше да пробие до дъното през пластовете дребосък.
Хищниците дебнат
Поне вечерно време спасявах капото с някое друго мекотело.
Yamashita размер 3.5 
Остров Трикери
 През деня навъртах по десетина-дванадесет мили ежедневно, но ударите първият ден, когато излязох да троля си останаха единствените.
Местното население тролира
Забелязах че не съм единственият, който лови на тролинг. Практически всички местни лодки влачеха. По техният си начин. От ръка. Винаги съм се чудил, какво ли ще стане ако в този момент им дойде някой паламуд 4-5 кила.
Катун на вода

 Някой от рибарските лодки бяха доста колоритни.


И ако не друго, то поне природата ни зарадва с гледки.


Местните сухоземни хищници изнагляха до такава степен, че не само крадяха улова, ами и се настаняваха върху такъмите. В резултат на това, опитвайки се да превъзпитам този звяр с един лек тупаник си счупих крачето на третата макара. Добре че си нося инструменти и свински опашки, та позакърпих положението.


А вечерно време се завърташе по някой друг паламуд.


Че понякога и повече от един.
И така в шеги и закачки изведнъж дойде събота. Седем дена се изнизаха без изобщо да ги усетя. След редовният тегав риболов около пристанището сутринта в главата ми се завъртя мисълта че ми се лови с воблери в плитка вода. Предчуствието че може да се случи нещо интересно ме тормозеше все по силно, след което натоварих двамата новодошли юнаци на колата и се изсипахме на фара.
Аз почнах от стандартните точки, местейки през няколко метра и сменяйки примамки. Концепцията ми беше - тънки, не много големи и полупрозрачни.
След първият удар се зачудих какво е това странно маятико, което се усеща че има някаква сила, но определено не се опитва да се забие в скалите.
Изненада.
Lucky Craft Flash Minnow slim 133 lazer ghost sardine

Синегрида на 3-4 метра дълбочина и не повече от 15 метра от брега. Интересно, колко време ги търсехме на джиг, а те пък били в плиткото. Както всички знаем, синегридата не е никога сама. Смених примамката и след десетина замятания дойде по-голямото и сестриче

Megabass x-120 
Това със смяната на воблера се оказа много полезна тактика. Че и сефтосах мегабаса, който седеше от 3 години в кутиите ми. Рибите гущери на Лефкада не ги броя.


Вечерта на рибите не им се случи нищо неочаквано.


На сутринта решихме да повторим фара. Че дори Явор успя да се пребори със себе си и стана в 7.30. Погледнах морето - облачно, лек дъжд, бистра вода... това ми звучи на sexy geisha queen. Е, правилно ми прозвуча, на първото замятане за мой огромен ужас имах удар на маятико, което се откачи. Защо ужас ли? Ами защото в такива случаи обикновено се валатирам зловещо. Както и се получи. А Явор беше възнаграден за ранното си ставане с един тлъст сафрид.

Няма коментари:

Публикуване на коментар