четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Дванадесетте метода за водене на литературна полемика.

Преди време намерих този текст, като авторството се приписва на Карел Чапек. Честно казано не успях да намеря някакво доказателство за авторството на текста, но съдържанието ми хареса, защото описва около 80% от съдържанието на интернет форумите напоследък.
Пъ.Съ. Превода е лично мой, така че моля, отнесете се с уважение към интелектуалният труд.

Despicere (гледане от високо)
Участникът на диспута трябва да даде на опонента си да почуства своето интелектуално и морално превъзходство, с други думи да даде да се разбере че противникът е ограничен, слабоумен, графоман, говори празни приказки, неграмотен мошеник, цървул, кръгла нула и изобщо, субект недостоен за разговор с него. Тази априорна предпоставка ви дава право на високомерно-поучителен, аристократичен и самоуверен тон, който е неотделим от понятието "дискусия".

Termini (терминология)
Употреба на специални полемични обороти. Ако например напишете че господин Хикс по ваше мнение не е прав, то господин Хикс ще ви отговори че "вероломно сте му се нахвърлили". Ако считате че за съжаление, на нещо не му достига логика, то вашият противник ще напише че вие "ридаете" или "проливате сълзи" над това. Аналогично на това се казва "пръскате със слюнки" вместо "протестирате", "клеветите" вместо отбелязвате",
"заливате с помия" вместо "критикувате" и т.н. Дори да сте тих човек, безобиден като агънце, с помощта на съответните изрази ще бъдете нагледно обрисуван като раздразнителен, безотговорен, импулсивен и частично луд субект.

Caput canis (тук - приписване на лоши качества)
Изкуството са употребяваш само такива изрази, които могат да създадат само и единствено отрицателно мнение за жертвата. Ако вие сте разумни, можете да бъдете наречени страхливец, ако сте остроумни може да се каже че се претендирате за остроумие, ако сте склонни към прости и конкретни доводи, може да се обяви на всеослушание че сте посредствени и тривиални, имате ли склонност към абстрактни аргументи, можете да бъдете представени като преучил схоластик и т.н.

Non habet (тук - констатиране на отсъствието)
Ако сте сериозен учен, е много лесно да бъдете победени по този начин, като се заяви че вие мислите ограничено, че сте приказлив моралист, абстрактен теоретик или нещо от този сорт. Но вие може да бъдете унищожен по метода Non habet. Може да се каже че ви липсва тънкото остроумие, непосредствеността на чувствата и интуитивната фантазия. Ако пък се окажете непосредствен човек имащ остра интуиция, можете да бъдете сразен, като ви се каже че не ви достигат основните принципи, дълбоките убеждения и изобщо морална отговорност.
Ако сте разсъдлив, значи за нищо не ставате, тъй като сте лишени от дълбоките чувства, а пък ако ги имате то вие сте емоционален парцал, тъй като нямате високи рационални принципи. Вашите истинни качества нямат никакво значение - трябва само да се намери, какво не ви е дадено, та въз основа на това да бъдете стъпкани в калта.

Negare (тук - отрицание на наличието)
Състои се в простото отрицание на всичко ваше, на всичко присъщо ви. Ако примерно сте учен човек, този факт може да бъде игнориран и са се каже че сте повърхностен празнодумец и дилетант. Ако в течение на 10 години сте твърдили че вярвате в бабата на дявола, или примерно в Едисон, то на единадесетата година, в полемиката, за вас може да се каже че никога не сте успявали да се издигнете до позитивната вяра в съществуването на бабата на дявола или Томас Алва Едисон. И този номер ще мине, тъй като непосветения читател не е чувал нищо за вас, а просветеният ще изпита злорадо чувство от осъзнаването че отричат очевидни факти за вас.

Imago (тук - подмяна)
Същността на метода е че на читателя му се пробутва някакво невъобразимо плашило, нямащо нищо общо с противника, след което този имагинерен противник се унищожава. Например се опровергават мисли, които никога не биха дошли в главата на противника и които той естествено никога не е изказвал. Показва му се че е простак и дълбоко се заблуждава
като се дават за пример наистина глупави и погрешни тезис, които обаче не му принадлежат.

Pugna (пребиване от бой)
Основава се на присвояване на название на противника, или тезата, която той защитава, след което цялата полемика се води срещу този произволно избран термин. Тази хватка се използва най-често в така наречените принципиални полемики. Противника бива обвинен в някакъв непотребен "...изъм" след което този "...изъм" бива публично разпердушинен.

Ulises (в случая Одисей, като символ на хитростта)
Главното в този похват е да се отклоните от темата и да не говорите нищо по същество. Благодарение на това, полемиката изгодно оживява, слабите позиции се замаскирват и целият спор придобива безкраен характер. Това също така се нарича "изтощаване на противника.

Testimonia (свидетелство)
Основава се на това че понякога е изгодно да се използват препратки към произволен авторитет, като например да се заяви "още Пантагрюел го е казал" или "както доказа Трейчке".
При една известна степен на начетеност по този начин винаги може да се намери цитат, който да свали противника на земята.

Quousque... (отколе...)
Аналогично на предишният метод, но се различава по липсата на пряка препратка към даден авторитет. Просто се казва "Това е опровергано много отдавна" или "Това е вече преминат етап" и дори "Дори децата знаят това" и т.н. Опровергавайки нещо по този начин, не се налага да представяш никакви нови аргументи. Читателят вярва, а на противника му се налага да защитава "Отдавна опровергани" тези. Доста неблагодарна задача.

Impossibile (тук - не трябва да се допуска)
Не се допуска това противника да се окаже прав по който и да е въпрос. Достатъчно е да признаете дори една трошица истина, казана от него - спорът е загубен. Ако дадена фраза не може да бъде опровергана, винаги имате възможност да кажете "Господин Хикс пак се опитва да ме поучава...", или "Господин Хикс оперира с толкова плоски и общоизвестни истини, все едно че са негово откритие..." или "Целият свят трябва да изпадне във възторг. Сляпата кокошка намери житно зърно и сега кудкудяка че..." Общо взето винаги ще се намери нещо, нали?

Jubilare (тържествуване)
Един от най-важните похвати, който се състои в това че винаги трябва да напускате бойното поле с вид на победител. Изкушеният полемист никога не е победен. Потърпевш поражение винаги се оказва неговият противник, когото са успяли да "убедят" и с който вече "всичко е свършено". Точно по това се отличава полемиката от всички други спортове. Боецът на килима честно признава себе си за победен, но ми се струва че досега нито една полемика не е завършила с думите: "Дайте да ви стисна ръката вие ме убедихте"

Няма коментари:

Публикуване на коментар