петък, 3 април 2015 г.

Ефектът на обратното действие, или защо упорстваме в заблудите си.

И също така защо е безсмислено да спорим в Интернет


PSIFACTOR ON MARCH - 29 - 2015

Всички сме свикнали да се смятаме за непредубедени и си мислим, че сме готови да възприемаме нова информация, независимо дали противоречи на мирозрението ни. Парадоксът е в това, че когато новите факти противоречат на нашите най-искрени убеждения, вярата ни в последните се задълбочава. В психологията това се нарича ефект на обратното действие. Журналистът Дейвид Макрейн разглежда феномена, използвайки за пример различни научни изследвания и обяснява защо избирателно възприемаме истината и упорстваме в заблужденията си.
Wired, The New York Times, Backyard Poultry Magazine – случва се на всички. Понякога допускат грешки и послъгват с фактите. След което, независимо дали това е хартиен вестник или новинарски сайт в Интернет, редакцията признава вината си. Ако новинарското издание желае да запази репутацията си, публикува поправка. В повечето случаи тази техника работи, но новинарските издания понякога не си дават сметка за това, че тези поправки могат да отдалечат читателите от истината още повече, ако грешното съобщение отговаря на убежденията на читателите. Тези лаконични бележки на последната страница на вестника ни карат да обърнем внимание на едно от най-мощните въздействия, което влияе на начина, по който мислим, чувстваме и взимаме решения – механизма, който не ни позволява да повярваме на истината.
01

През 2006 година Брендън Найхън и Джейсън Райфлер от Мичиганския университет, Държавния университет на щата Джорджия, публикуват няколко статии за ключови политически събития. Съдържанието на тези статии потвърждавало широко разпространените заблуждения за някои спорни въпроси от американската политика. За начало на подопитния субект му е предлагано да прочете фалшивата статия, а след това друга, опровергаваща първата. Например в едната статия се говорило за това, че САЩ са намерили оръжия за масово унищожение в Ирак. В следващата пък се казвало, че САЩ никога не са намирали подобни оръжия, което отговаря на истината. Пацифистите и либералите най-често са отричали съдържанието на първата и са се съгласявали с втората статия. Милитаристите и консерваторите, обаче се съгласявали изцяло с първата и категорично не приемали втората. Тази реакция не е учудваща. Неочакваното в случая е реакцията на консерваторите, когато научавали истината. Те си признавали, че прочитането на втората статия задълбочавало вярата им в иракските оръжия за масово унищожение още повече.
В моменти на обърканост вие затвърждавате убежденията си все повече, вместо да ги подложите на критика. Когато някой се опита да ви коригира и да разсее заблужденията ви, това довежда до обратен резултат и укрепва увереността ви
След повтаряне на експеримента, като този път ролята на спорни въпроси са играли изследванията на стволовите клетки и данъчната реформа, отново е било установено че, ако поправката не отговаря на възгледите на участниците на изследването, тя само задълбочава вярата му. Хора, стоящи на различните страни на политическата барикада, четяли едни и същи статии, и ако новата информация противоречала на убежденията им, започвали с удвоени сили да отстояват гледната си точка. Поправките неочаквано довели до абсолютно противоположни резултати.
Когато някоя мисъл стане част от мирогледа вие се стараете да я защитите от външни влияния. Това става инстинктивно и неосъзнато в момента, в който мозъкът ви се сблъска с информация, несъвместима с установките му. По същия начин, по който ефектът на оправдателното мислене ви защитава, ефектът на обратния резултат ви защитава в момента на активно търсене - когато самите факти атакуват слабите ви точки. В моменти на обърканост вие затвърждавате убежденията си все повече, вместо да ги подложите на критика. Когато някой се опита да ви коригира и да разсее заблужденията ви, това довежда до обратен резултат и укрепва увереността ви. С течение на времето, благодарение на този ефект, започвате да възприемате фактите, които ви помагат да затвърждавате убежденията си с много по-малко критика.
02

През 1976 г., когато Роналд Рейгън участвал в президентската кампания, той често разказвал на избирателите за една аферистка от Чикаго, която се прехранвала от машинации със застраховки. Рейгън разказвал, че жената имала 80 имена, 30 адреса, 12 карти за социални застраховки, които използвала да получава купони за храна и помощи от здравно-застрахователни компании. Бъдещият президент разказвал как жената карала кадилак, не работела никъде и не плащала данъци. Той разказвал за тази жена, чието име не назовавал, във всеки един малък град, привеждайки в ярост слушателите си. Благодарение на нея, терминът Social security queen влязъл в американският политически лексикон, и оказал влияние не само върху политическият дискурс на САЩ в следващите 30 години, а и върху цялата социална политика на правителството. А тази история била една обикновена измислица.
Винаги е имало хора, крадящи от държавата, но личност, която да подхожда на описанието на Рейгън никога не е съществувала. Жената, за която историците подозират, че е послужила за прототип на героинята на Рейгън е била актриса-аферистка, която използвала 4 имена и пътувала насам-натам, променяйки външността си, а не някаква домакиня, обкръжена от сюрия хленчещи деца.
Въпреки публичното ѝ опровержение преди много време, историята е жива и в наши дни. Измислената дама, която се къпе в разкош и лежи върху купчини купони за обяд, докато работещите с пот на челото американци стачкуват, се мярка и в наши дни на страниците на интернет изданията. Миметическата устойчивост на думите е поразителна - една или друга версия на историята се появява ежеседмично в блогове и списания с юридическа тематика, въпреки че са достатъчни два клика с мишката, за да се разбере, че това е лъжа.
Когато фактите потвърждават убежденията, хората са склонни да виждат това, което очакват да видят и правят изводи, съответстващи на очакванията им.
Психолозите наричат тези истории наративен сценарий – това са истории за точно това, което искаме да чуем, потвърждаващи убежденията ни и даващи ни право да се придържаме към вече изграденото си мнение. Ако вярата в кралицата на социалното осигуряване защитава мирогледа ви, вие приемате този мит и спокойно продължавате да живеете.
Възможно е приказката на Рейгън да ви се е сторила отвратителна или смехотворна, но въпреки това вие без излишни въпроси вярвате в подобни истории за медицински компании, които пречат на дадени изследвания, или в истории за незаконни обиски и дори истории за това колко полезен е шоколадът или вредна захарта. Гледате документален филм за вредата на попълни нужното тука, което не е по вкуса ви и най-вероятно този филм ви харесва. На всеки "абсолютно истински" документален филм на Майкъл Мур се е падат няколко такива с противоположно съдържание, в които радетелите на идеята доказват, че тяхната версия на истината е по-добра.
Отличен пример за избирателно недоверие е сайтът Literallyunbelievable.org. Неговите създатели публикуват коментари на фейсбук потребители, които вярват на статии на сатирическото издание The Onion. Статии на тема как Опра Уинфри предлага на няколко избрани да бъдат погребани с нея в разкошна гробница, новини за строителство на център за аборти за стотици милиони долари, или заявлението на NASCAR за присъждане на премии на шофьорите за хомофобските им изказвания. За подобни новини възмутените потребители оставят абсолютно сериозни възмутени коментари. Психологът Томас Гилович е казал, че когато фактите потвърждават убежденията, хората са склонни да виждат това, което очакват да видят и правят изводи, съответстващи на очакванията им. Ако изводът съответства на нашите убеждения, си задаваме въпроса "Мога ли да повярвам на това?", докато ако ни разочарова се питаме "Длъжен ли съм да му вярвам?".

03

Ето защо най-ярките критикани вярват в това, че Обама не е роден в САЩ и никога няма да повярват на стотиците факти, които очевидно доказват обратното. Когато администрацията на САЩ публикува целия текст на свидетелството му за раждане, реакцията на противниците на Обама напълно съответства на ефекта на обратното действие. Те внимателно проучили документа и го обявили за смехотворен, което допълнително затвърдило убежденията им. Така е било и ще бъде всеки път, когато стане дума за теория на конспирацията или някакви други невероятни факти. Опровержението винаги укрепва вярата на човека в обратното. То винаги се приема за част от заговора, а недостигът на фактология се приписва на стремежа на конспираторите да скрият истината.
Това обяснява защо странните, остарелите и абсолютно безумните убеждения оцеляват в борбата с науката, здравия разум и фактите. Но истинската същност на феномена се крие по-дълбоко, все пак никой от нас не се смята за луд. Ние не смятаме, че мълниите ги хвърля божество, което за забавление прави няколко изстрела по земята. Не носите специално бельо, с което да защитите либидото си от лунната светлина. Вашите убеждения са рационални, логични и основани на фактите, не е ли така?
Добре. Да поговорим например за телесните наказания. Добро ли е това ли не? Безобидно или вредно? Можем ли да считаме телесните наказания за липса на любов, или напротив, за проява на родителски грижи? Науката има отговор на въпроса, но с това ще се заемем по-късно. А сега опитайте да осъзнаете какво чувствате по този въпрос и ще разберете, че искрено желаете да попаднете под чуждо влияние, искате да бъдете просветени за куп въпроси, но много от тях подминавате.
Последният път, когато сте се впуснали или просто сте били свидетел на интернет спор с някой, който е бил абсолютно убеден в това, че знае всичко за здравната реформа, контрола върху разпространението на оръжието, еднополовите бракове, сексуалното възпитание, нарковойните... Помните ли какво се е случило? Преподали ли сте на опонента си ценен урок? Благодарили ли са ви за това, че сте разпръснали нечие невежество, за това, че сте помогнали за решението на спорен въпрос, след като сте проклели опонента си за невежеството му? Свалили ли са ви виртуална шапка за това, че сте направили някой по-добър човек?

Да се спечели спор в мрежата е невъзможно. Когато започнете да затрупвате опонента с факти, линкове и цитати, вашият опонент всъщност започва да се чувства още по-убеден в правотата си, отколкото в началото на спора. 

По-скоро не. По-голямата част от онлайн битките се развива по един и същи сценарий: всяка страна се хвърля в атака и вади от дълбините на интернет все нови и нови доказателства за укрепване на позициите си, до момента, в който една от страните не издържа и минава към обиди. Ако ви провърви, коментарът ви ще бъде изтрит и ще успеете да съхраните достойнството си или пък страничен коментатор ще насъска сюрия негодуващи срещу опонента ви.
Изучаването на ефекта на обратният резултат показва, че да се спечели спор в мрежата е невъзможно. Когато започнете да затрупвате опонента с факти, линкове и цитати, вашият опонент всъщност започва да се чувства още по-убеден в правотата си, отколкото в началото на спора. Когато опонента започне да ви противоречи, същото се получаава и във вашето съзнание. Ефектът на обратният резултат ви кара все повече да се затваряте в усещането си за собствена правота.
Забелязвали ли сте някога една странна особеност – почти не забелязваме похвалите по наш адрес, но за сметка на това всяка критика ни засяга изключително силно? Хиляди положителни отзиви могат да минат незабелязани, но една единствена забележка от типа на "тъпотия" може да заседне в главата ни за няколко дни. Една от хипотезите, обясняващи това и защо сработва ефекта на обратният резултат гласи, че ние губим много повече време за обмисляне на информацията, с която не сме съгласни, от колкото тази, която е близка до възгледите ни. Информацията, потвърждаваща нашите убеждения изветрява бързо от съзнанието ни, но когато се сблъскаме с нещо, което противоречи на предварително придобити знания за устройството на света ние се спираме и я вземаме под внимание. Има психолози, намиращи обяснение на този факт в теорията на еволюцията - предците ни са отделяли много повече внимание на негативните въздействия, от колкото на позитивните, защото този, който не успявал да реагира адекватно на негативните въздействия не оцелявал

През 1992 година Питър Дитто и Дейвид Лопез провели експеримент, при който участниците трябвало да потопят малка хартиена лентичка във плоска чашка със слюнка. Хартията била съвсем обикновена, но психолозите съобщили на едната половина от участниците, че тя ще позеленее, ако човек има сериозни проблеми с панкреаса, а на другата половина, че това ще стане, ако те са абсолютно здрави. На двете групи им било казано, че реакцията ще протече за около 20 секунди. Оказало се, че хората, на които им било казано, че хартийката ще позеленее, ако са здрави, чакали резултата много повече от двадесетте секунди, за които са били информирани. Ако цвета не се променял, 52% опитвали още веднъж. В другата група, където зеленият цвят означавал лоши новини, почти всички били удовлетворени от 20-те секунди и само 18% се опитали да направят теста отново. 

04

Когато четете отрицателен коментар, който разбива на пух и прах това, което обичате, а вашите убеждения биват подлагани на съмнение, вие придирчиво и внимателно изучавате информацията в търсене на слаби места. Когнитивният дисонанс блокира механизма на мисленето ви, до момента, в който не се справите със ситуацията. Докато трае процесът вие изграждате повече неутрални връзки, конструирате нова памет и когато завършите размишленията си, изначалните ви убеждения стават по-силни от всякога.
Психологът, колумнист в New York Times Дан Гилбърт, наблюдава ефекта на обратния резултат при борбата с излишното тегло: "Случва се, че цифрата на кантара в банята излиза извън всички норми. Тогава слизаме и се качваме отново, за да се убедим, че не сме се отпуснали прекалено силно само върху единия си крак. Ако резултата ни устройва с усмивка отиваме под душа. Без излишни въпроси приемаме цифрата, която ни харесва, но в обратният случай опитваме няколко пъти, несъзнателно убеждавайки кантара да застане на наша страна."
Ефектът на обратния резултат постоянно подрежда вашите убеждения и спомени, склонявайки ви към тази или онази страна с помощта на процес, който психолозите наричат "предвзета асимилация". Десетки години изследвания на различни когнитивни изкривявания показват, че хората възприемат света през дебелата призма на вярата си, замъглена от постулати и мироглед.
През 1996 г. учени показали на група участници в експеримент дебати между Боб Доул и Бил Клинтън и установили, че всеки от участниците в експеримента вярвал, че кандидатът му е спечелил. През 2000 г., когато учените започнали да изучават привържениците и противниците на Клинтън от гледна точка на реакцията им към скандала с Моника Люински те изяснили, че привържениците на Клинтън смятали Люински за неблагонадеждна разрушителка на семейното огнище и трудно успявали да повярват, че Клинтън е излъгал под клетва. Естествено, противниците на президента изпитвали абсолютно противоположни чувства.
Да се пренесем в 2011 г., когато каналите Fox News и MSNBC си оспорваха територията на кабелната телевизия: всеки един от каналите обещаваше да дава такава информация, която да не подлага на съмнения убежденията на тази или онази част от населението. Ето ви предвзета асимилация в действие.
Предвзетата асимилация работи не само в отношение на съвременните събития. През 2004 година група учени провежда изследване, в хода на което моли либерали и консерватори да си кажат мнението за стрелбата в Кентският университтет през 1970 г., когато войници от националната гвардия откриват огън по демонстриращи срещу виетнамската война, в резултат на което загиват 4 човека, а 9 са ранени.
Както обикновено се получава с всяко историческо събитие, детайлите са започнали да се изопачават още в течение на първите часове. След години, книги, статии, телевизионни предавания и песни оплитат дебела мрежа от причини, мотиви, изводи и предположения, в която всяко едно мнение е било обосновано по един или друг начин. Седмици след разстрела, психолози анкетирали студенти, свидетели на стрелбата и отбелязали че 6% от либералите и 45% от консерваторите смятали, че националната гвардия е била провокирана от демонстрантите. Двадесет и пет години по-късно сред анкетираните студенти 62% от либералите заявили, че войниците са извършили убийство и само 37% от консерваторите се съгласили с това. Пет години по-късно студентите отново отговаряли на същия въпрос и отново консерваторите били по-склонни да твърдят, че демонстрантите са преминали границата по отношение на Националната гвардия, докато основна част от либералите виждала войниците като агресори. Удивително, но колкото по-добре били запознавани с подробностите около събитията, толкова по-силни ставали убежденията им. Тоест, колкото повече знаел човек за събитията, толкова по-яростно поддържал едната от страните. Хората, които знаели само за най-общите моменти от събитието в по-малка степен изпитвали ефекта на обратното действие при оценка на събитията. Същият ефект карал по-осведомените хора да игнорират спорните детайли.

Човешкият разум прави всичко, за да поддържа и да се съгласява с това, което веднъж вече е приел, дали заради това, че това е предмет на вяра или просто му харесва. Каквито и да са силата и бройката факти, свидетелстващи за противното, разумът или не ги забелязва, или ги пренебрегва, или ги отхвърля посредством различаване с голямо предубеждение, за да остане ненарушена достоверността на предишните заключения.
Франсис Бейкън

През 1997 г. Джефри Манроу и Питър Дитто публикували серия фалшиви статии. В едно от изследванията се твърдяло, че хомосексуалността по-скоро се явява психическо отклонение. В другата се твърдяло, че всяка една сексуална ориентация е естествена и нормална. След това участниците в експеримента били разделени на две групи - едната смятала, че хомосексуалността е заболяване, а другата  - че не е.
На всяка група били предложени фалшиви статии с измислени факти и свидетелства, че тяхната гледна точка е грешна. След като и двете групи прочели материалите, твърдящи, че гледната им точка не е вярна, никой не заявил, че внезапно е получил прозрение, осъзнавайки, че всичките тези години е грешал. Напротив, всички започнали да твърдят, че решението на подобни проблеми е недостъпно на науката. Когато в последствие им били предложени такива спорни теми като телесните наказания и астрологията, същите хора заявили, че повече не се доверяват на науката и на способността ѝ да намира истината. Вместо да преразгледат възгледите и да погледнат фактите в лицето, те предпочели да отхвърлят цялата наука изобщо.
Някога науката и литературата са се опитали да нарисуват бъдещето, в което сега живеем. Книгите, филмите и комиксите от време оно са рисували киберпънкове, браздящи безкрайните простори на информацията, персонални комуникационни устройства, обвиващи човек в облак от образи и звуци. Разказите и среднощните приказки по радиото предсказвали времето, когато човек ще има моментален достъп до съвкупното човешко знание и цялата художествена продукция на човечеството. Милиони човешки съдби, свързани помежду си и изложени на показ пред тези, които искат да видят. И ето - това бъдеще настъпи. Всички ние сме обкръжени от компютри, които могат да ни разкажат всичко, което знае човечеството, да ни обяснят как да изпълним всяка задача, да ни научат на каквото си искаме и да ни разкрият същността на всяко явление на земята. Въображаемият от едно време живот е станал реалност.
И ако това обещавано ни бъдеще е настъпило, защо вече не живеем в царството на науката и разума? Къде е тази социално-политическа и техническа утопия, емпиричната нирвана, обителта на боговете на аналитичната мисъл, където всички знаят истината?
Сред множеството предразсъдъци и заблуждения, които ни преграждат пътя към царството на микропроцесорите и тесните дънки, живее огромното чудовище на нашата психика - ефектът на обратния резултат. Той винаги е бил близо до нас, винаги е влияел върху това как ние и предшествениците ни са възприемали света, но интернет успява да пусне звяра на воля, в пъти усилвайки убедителността му, а ние с годините така и не успяваме да помъдреем.

05

Предвид това как се развиват социалните мрежи и рекламата, ще ни става все по-сложно да преодолеем стремежа на човека да потвърждава информацията, съответстваща на мирогледа му и ефекта на обратният резултат. Човек има все повече и повече възможности да избира само тази информация, която му харесва от общият поток и надеждните по негово мнение източници, които ще му предоставят тази информация. Като капак на всичко рекламчиците продължават да се приспособяват, създавайки рекламни кампании не само на основата на данните, които вече имат за вкусовете на човека, но и вземайки предвид рекламата, която вече му е подействала. Рекламата на бъдещето ще се разпространява не само в зависимост от предпочитанията ви, но и според това за кой сте гласували, в какво настроение сте, коя година или ден сме и изобщо всяка една информация, която може да бъде замерена. В света, в който има всичко, което можете да поискате, вашите убеждения никога няма да бъдат подлагани на съмнение.
Три хиляди спойлера са били засечени в Туитър, няколко часа преди Барак Обама да се качи на президентската катедра и официално да съобщи на света, че Осама Бин Ладен е мъртъв. Страници във фейсбук, сайтове, предлагащи бързо забогатяване и милиони имейли, СМС-и и мигновени съобщения, говорещи за смъртта на терориста предшествали официалното заявление на 1 Май 2011 г. Историите и коментарите се сипели един след друг, а търсачките се нажежили до бяло. Между 7.30 и 8.30 сутринта, количеството запитвания за Бен Ладен в Гугъл нарастнало с 1000% спрямо целия предишен ден. Видеото на Тоби Кит и Лин Гринуд в ютюб заело лидерска позиция. Неподготвените новинарски сайтове бълвали новина след новина, за да нахранят с информация гладната публика.
В света, в който процъфтява все ново и ново знание, където всеки ден се извършват научни открития, осветяващи, струва ми се всички страни на човешкият живот, ние, както и болшинството хора, както и преди възприемаме информацията твърде избирателно.
Това е малко плашещо свидетелство за промените, настъпили в света на информационната обмяна от септември 2001 г. Само едно нещо беше предсказуемо и видимо неизбежно. Няколко минути след публикуването на първите материали за спецподразделението Seal Team Six, за рзстрела на Бен Ладен и спешното погребение на тялото му в морето, теориите на заговорите зацъфтяха на плодородната почва на предразсъдъците ни. Няколко дни по-късно, когато се изясни че фотодоказателства няма да има, теорията на заговора се оформи в крайни и неопровержими факти.
И въпреки че информационните технологии не стоят на едно място, поведенческите схеми, които човек използва, ако заговорим за вяра, безспорни факти, политика и идеология, си остават старите. В света, в който процъфтява все ново и ново знание, където всеки ден се извършват научни открития, осветяващи, струва ми се всички страни на човешкият живот, ние, както и болшинството хора, както и преди възприемаме информацията твърде избирателно, дори ако фактите се подкрепят от научни данни, добити от стотици години изследвания.
И какво си говорихме за телесните наказания? След като прочетохте всичко си мислите, че сте готови да разберете какво науката мисли по въпроса? Секретен източник съобщава, че психолозите все още са в процес на изучаване на това явление, но вече е известно, че регулярният бой прави децата до 7 години по-послушни, ако се извършва не пред други хора и само с ръце. А сега, внимание – малка поправка - другите методи за въздействие върху поведението – позитивна подкрепа, символични спестявания, свободно време и т.н. са също доста ефективни и не изискват проява на излишна жестокост. И така, вие прочетохте тези редове и най-вероятно те са предизвикали силна емоционална реакция във вас. Промени ли ви се мнението по въпроса, сега, след като вече знаете истината?

Няма коментари:

Публикуване на коментар