четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Поучителни истории

Веднъж през 16-ти век в Германия, гостуващ майстор на меча предизвикал местният хлебар да се бият. Хлебарят не можел да си позволи да се откаже от схватката заради положението си в обществото и накълцал на салата гостуващият майстор на меча. Преди да стане хлебар, той десет години бил ландскнехт. На двойна надница.
А всичко това се случило заради това че трябва по-внимателно да се избира обекта за насмешка.

Веднъж през 17-ти век в Италия пътуващ фехтовчик предизвикал на дуел местният шивач. Шивачът не можел да се откаже от дуела, поради социалният си статус и заради това, благодарение на връзките си наел 10 местни бандита, които причакали фехтовчика на излизане от бордея, пребили го и му прибрали всичките пари. Фехтовчикът се търкалял в болничното легло 3 седмици и се принудил да напусне града без пукната стотинка в джоба, защото това което му останало след грабежа му го прибрал местният лекар.
А всичко това са случило защото преди да се скараш с някой е хубаво да разбереш кои са приятелите му.


Веднъж през 15-ти век в Германия пътуващ фехтовчик предизвикал на бой местният художник, който не могъл да се откаже от схватката. Художникът излязъл да се бие, наръгал фехтовчика с меч, а после го хванал за ръката, държаща оръжието и го хвърлил на земята, оставяйки ръката в захвата. Раната от меча заздравяла, но фехтовчикът повече не фехтува с никой. Че ръката му я счупили на три места с размествания.
А всичко това се случило защото преди да решиш да са се сбиеш с някой е хубаво да разбереш кой е той и с какво се занимава. Защото изведнъж това може да се окаже Албрехт Дюрер, който тамън рисува илюстрации за учебник по фехтовка и борба.

Веднъж през 18-ти век във Франция пътуващ фехтовчик предизвикал на бой местният виноделец, който не можейки да се откаже от дуела отишъл при местният майстор на фехтовката за съвет. За късмет залата за фехтовка се оказала на близо. Виноделецът донесъл буренце вино и разказал за проблема си. Боят е без значение, казал маестрото, по-важни са подготвителните маневри. Ще отида да погледна противника ти. И сваляйки тренировъчната жилетка, сменил тъпата рапира с острата и отишъл да търси наглiят гостенин. Намирайки го в кръчмата организирал леко сбиване и му пробол и двете ръце. Доволно потривайки ръце се прибрал в залата, където го чакал нашият винар. Не се притеснявай брато, този тъпанар повече няма да може да фехтува, а дори да се престраши да излезе да се бие надуел ще ти е достатъчно леко да му отвеждаш шпагата настрани и да го бодеш в тялото ето така. След 2 часа упражнения виноделецът се научил да минава от втора и четвърта позиция в атака, а на следващият ден разбрал че гастрольорът е избягал от града.
Но от този момент маестрото фехтовчик безплатно пиел от най-хубавото вино, а виноделецът три пъти седмично се упражнявал във фехтовалната зала.
А всичко това се случило защото никога не е излишно да помолиш за съвет по-опитните ти приятели.


Веднъж в България гастролиращ фехтовчик предизвикал на дуел местният дърводелец. Дърводелецът така и не дослушал предизвикателството до край, а взел че разбил главата на чуждестранният гост с първата му попаднала греда, а после го довършил с ритници.
А всичко това се случило защото боят с мечове при нас никога не е бил особено популярен, но юмруци винаги сме могли да размахваме.

Веднъж в Полша гостуващ фехтовчик извикал на бой местният колбасар, който не се отказал от дуела, но поради душевната си доброта поканил на вечеря госта, предварително сипвайки отрова в наденицата му, след което тихо го погребал зад бараката за дърва.
А всичко това се случило защото не всички ще играят по твоите правила.

Един италиански художник и архитект през 16-ти век бил извикан на двубой от гастролиращ фехтовчик. Но след като разбрал че ще се бие със самият Камила Агрипа, гастрольорът се стреснал от собствената си наглост, три пъти се извинил и се завърнал в родният си край.
А всичко това се случило защото понякога е полезно да четеш книги, защото можеш и да не познаеш автора на учебника по фехтовка от който си се учил.

Няма коментари:

Публикуване на коментар