четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Риболов с каяк и не само на Ситония 18-20 Октомври 2013

Може да се каже че това беше първият силен риболов за сезона, със класическото дълго търсене на рибите и намирането им на финала. От липса на емоции също не мога да се оплача.
Потеглихме от София четвъртък вечерта, претоварени с багаж, бири и каяци.


След дългото и относително скучно пътуване, през което успях да счупя едната бутилка ракия, групата изморени и недоспали герои се изсипа в Порто Куфо.


Личеше си че времето е било ветровито, и естествено морето извън залива беше леко неприятно, с вълни по метър и половина. Аз направих едно кръгче в морето, колкото да се каже че съм излизал и се прибрах да спя. 
Следобедно–вечерният риболов се получи ужасно скучен, като нямаше нито един удар на риба. Поразнообразих малко, като хванах няколко мекотели.


Съботата ни посрещна с чудесно време. Предвид резултатите от вечерният риболов, реших че по-смислената тактика ще е да се наспя и се оказах абсолютно прав. Наспан и доволен, разпънах платна и потеглих. 


Морето беше повече от прекрасно - практически нямаше вълна, вятърът беше постоянен със съвсем леки пориви и за мое огромно учудване - в посока, която да ми е удобна.


Реших да се насоча към Каламици, вятърът беше подходящ, а хубавото време и ранното тръгване предполагаха целодневен излет с маршрут до призрачният град и обратно. Е, ако човек иска да размее господ, най-добре е да му разкаже за плановете си.


Времето си минаваше, каяка летеше по вълните с пълни платна и леко помощ от моя страна и изведнъж – изненада! Новопридобитият Пен почна директно да изпуска влакно през бигела, без да отпуска аванс. При положение че бях закачил Yo-Zuri Hydromagnum, предположих че най-накрая съм хванал сериозна риба. На бързо прибрах втората въдица и с разочарование установих че рибата се е откачила. Или всъщност не?


Нормално е като вадиш 500 грама рибка с такъм, който тежи сигурно 3 пъти повече, да решиш че не вадиш нищо. За учудване, въпреки относително тънкият и разтеглив монофил, меката пръчка и прекалено дебелите куки на Hydromagnum-а, рибата се беше закачила идеално. Едното жило на средната тройка беше пробило долната и челюст изцяло. Тази система проработи, което не можеше да не ме зарадва. Доволен от факта че хванах риба в район, в който до сега не съм имал удари, продължих към Каламици. 

След кратко спиране за почивка на едно малко и закътано плажче, усетих че лодката е станала доста тромава и като надникнах вътре видях няколко пръста вода. Ремонта издържа точно три излизания в морето. Сметката, която си направих - 3 часа във водата водят до влизането на безопасно количество вода, следователно мога да продължа. Извадих лодката отново на плажа, пуснах я да се източва, а през това време реших да похвърлям малко от ръка. 

За десетина минути хванах 3 костура и изпуснах още няколко риби, след които и едно прилично меланури. Всичките риби взеха на Flash Minnow 110, но на другите си примамки не наблегнах особено много. Подминавайки залива със садките, усетих че лодката почва да става нетипично тромава, надникнах вътре и видях прекалено голямо количество вода, като за 20 минути. По спешност направих аварийно излизане на плажа на къмпинг Талата, където източих водата от лодката, след което реших да проверя как ще е риболова от дългият нос на Каламици. 
Риболовът се оказа малко по-добър от очакването и ми донесе два амбъррджака


Тези рибки имат лошият навик да забиват надолу към скалите в момента в който усетят че са закачени, заради което не успях да извадя поне още три бройки.


В края на краищата дойде спасителният екип и ми се наложи да си тръгвам.
Вечерта решихме да отидем да ловим на голямото пристанище на Мармарас. Риби не се появиха, но удариха няколко от тези:



Последният ден ни посрещна с ясно и слънчево време. Както винаги - когато на човек му се налага да си тръгва и изведнъж нахълтва неочакваното лято в краят на есента.


Разходката около залива на Куфо не даде никакви положителни резултати, даже донесе негативни емоции под формата на двама българи опъващи мрежа в канала на лимана. Но както се казва, простотията не ходи по гората. На едно от местата, които бях набелязал като перспективни, срещнах един местен бандит


който реши че го мързи да отлети, а директно се гмурна пред скалите, с което рязко намали шансовете ми да хвана каквото и да е в района. На бързо се върнах в хотела да си събера багажа, след което се разходих до съседният плаж за да проверя ситуацията. Не влагах особено много надежди, но както се оказа - едно предполагаме, друго се случва. Буквално на четвъртото замятане последва удар, след който последваха кратки серии от тези красавци


След поредното замятане последва зверски удар, като рибата практически мигновено се откачи. На следващото замятане пак последва удар, след който въдицата се огъна до дръжката и се почна веселбата с я напред, я назад, ама сега в ляво, а после в дясно, я дай да ти взема петдесетина метра аванс.... Резултата беше по-дребен от очакваното, но при тези риби май е нормално два килограма риба да се бори като побеснял хипопотам. 


Резултата беше около 2.5 кг, не съм го мерил точно. След тази риба последваха няколко амбърджака, които вече не ми направиха особено впечатление, като се изключи случката с две риби на един воблер, като едната се откачи при изваждането им на брега. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар