Защо в Исландия няма революция

През Ноември 2008 година, разказах на читателите за удивителното превръщане на миниатюрният остров наречен Исландия с население колкото половин московски спален квартал (малко над 300 000 жители) в един от най-големите световни хедж фондове (дрязгите на Локи).

Исландия стана първата европейска държава, настъпила мината на световната криза. При това, характерното е че причините за местният колапс изобщо не са свързани с The root of all evil – многопластовите ипотечни деривати. По-нататъшното развитие на събитията в континентална Европа, само потвърди хипотезата за системният характер на световната криза, тъй като проблемите на суверенният дълг са доста далеч и от CDO/MBS1 и от кредитно-валутният арбитраж пречупил гръбнака на Исландия.

От паметните събития през 2008, когато в продължение на една седмица се изпариха трите най-големи исландски банки - „Глитнир“, „Ландисбанки“ и :Кауптинг“ минаха три години. Признавам си, даже през ум не ми минаваше това че след като основателно му накъсаха струните и разпориха барабаните, исландският оркестър ще е в състояние да засвири някаква смислена мелодия. Предчувствията ми косвено се потвърждаваха от пълното информационно ембарго, което световните мас-медии наложиха на Исландия след 2008 г. Няма повече такъв остров и точка по въпроса!

И изведнъж гръмна бомба. Първо някъде из дебрите на италианските регионални радиостанции се появи специализирано предаване, за което като че ли никой преди това не беше чувал. След това в забравеният от бога портал на „Южноафриканската информационна служба на гражданското общество“ ( sacsis.org.za) се публикува статията на някоя си Дина Страйкър със сензационното заглавие „Защо Исландия трябва да бъде в новините, но там я няма“. Новината мигновено се пръсна в tweeter, а след това я преведоха на едва ли не всички съществуващи езици, донасяйки до съзнанията на милионите изстрадали световната финансова криза и жадуващи справедливост обитатели на планетата Благата Вест.

Благата Вест обявяваше че разбирате ли, в Исландия е имало революция!

Тука трябва да се цитира цялата статия, google it.

Ама че работа, си помислих и се нахвърлих да изучавам първоизточниците. Представете си учудването ми свързано с това че картината на исландският живот, така красиво нарисувана от Дийна Страйкър, няма ни ни най-малката връзка с реалността. Бих разбрал ако ставаше дума само за фактологически небрежности, които бяха посочени практически веднага не само във форумните коментари към статията, но и в централната исландска преса. Статията е написана по такъв начин че споменатите в нея факти далеч не са взети от въздуха. Съвсем не. За основа са взети реални факти и съзнателно са били променени, съвсем козметично. Там нещо е било намалено, тука цифрата е точна, но е приписана към съвсем друг факт, там цифрата се променя до неузнаваемост, а най-важното – акцентите в реалните събития са наместени по такъв начин че се създава съвсем противоположна на действителността картинка.

Даже бих казал че информационното творчество в статията на Дийна Страйкър следва толкова точно шаблоните на социалната митология, че не ми останаха никакви съмнения за това че дезинформацията е целенасочена. Изведнъж ми се прииска да разбера на кой му е потрябвало да пуска исландската „бомба“ в световното информационно пространство и най-вече с каква цел? Тези проучвания ще споделя с читателите си.

Статията на Дийна Страйкър, взривила света и подарила надежда на страните „Прасенца“ (ироничното наименование идва от абревиатурата PIGS – Portugal, Italy, Greece, Spain) е съставена по такъв начин че от пръв поглед се виждат следните фактологични нелепости:

Исландия не е член на Европейският Съюз и никога не е била.

През 2003 външният дълг на Исландия не е бил 200 пъти над БВП, а през 2007 не е бил 900% от БВП

Исландия не е обявявала фалит нито през декември 2008, нито по-късно, и въобще де факто за никакъв фалит не може да се говори.

Премиерът Хорде е водил преговори с МВФ за 2.1 милиарда, а не милиона долара, а след референдума през март 2010 никакви кредити на МВФ не са били спирани.

И така нататък до безкрай. Списъкът на фактологичните грешки и нелепости в не приведената тука част от статията е наистина неизчерпаем. Създава се впечатление че статията е скалъпена много на бързо, като фактите са взети от въздуха и нито един детайл не е бил проверен.

Достатъчно е да се запознаете с биографията на автора, за да се откажете от „небрежната“ версия за създаването на статията. Дийна Страйкър е родена във Филаделфия, но веднага след края на Световната война родителите и заминават за постоянно във Франция. Тя работи като кореспондент на Франс Прес в Рим, след това заминава за Куба, където взема интервюта от Фидел Кастро и неговите сподвижници. Следващите 6 години от живота си Дийна прекарва зад желязната завеса. Точна информация няма, но е известно че Страйкър е посещавала и Съветският Съюз, и страните от източноевропейският блок. След тези загадъчни скитания тя се завръща в родна Америка през 70-те, където след като завършва обучението си в Масачузетският университет, започва работа в държавният департамент. През 1981 Страйкър отива във Франция за да работи над книгата си за падането на Берлинската стена и разпадането на СССР, да точно така, 10 години преди тези събития. Задържа се в Европа 20 години. През 2000 година се завръща в САЩ и започва да пише мемоари.

Госпожа Страйкър несъмнено е дама на преклонна възраст, но да заподозреш жена с биография на професионален шпионин в невнимателност към детайлите, непростителна даже за чиракуващ журналист, е меко казано невъзможно. От моята гледна точка всичките така наречени „фактологични нелепости и грешки“ в статията за Исландия представляват хладнокръвно пресметнат елемент за психологическо въздействие.

И разбира се стотици и хиляди читатели захапали стръвта, допринасяйки за лавинообразното разпространение на статията, със стотиците свои възмутени коментари и така дребните фактологични грешки само способствали за вирусното разпространение на статията в Интернет.

Исландският кьорфишек бързо стига и до ушите на една друга известна личност – канадската социална активистка и антиглобалистка, автор на бестселъра преведен на 28 езика „Шокова доктрина: Изгревът на капитализма на катастрофите“, Наоми Клайн, която хвърля сензацията в tweeter. Наоми Клайн има 93000 последователи в tweeter и за няколко дни те правят „исландската революция“ достояние на всички медии. Тъй като на Наоми и посочват доста неточности е статията, тя в последствие се разграничава от нея, но вече е късно, новината тръгва на разходка по света.

Както виждате, анализа на техническата реализация на операцията „Исландска революция“ ни демонстрира най-новите постижения на вирусният маркетинг, които предполагат осъзнано внедряване на „бъг“ в дискусията, способстващ за генерирането на коментари и следователно за по-интензивното разпространение спрямо един идеално издържан неутрален текст.

Обсъждането на статията на Страйкър пред очите ни еволюира по един вълшебен начин – от масово неприемане и осъждане на очевидните грешки към не по-малко масовите призиви – споделяйте и разпространявайте, не обръщайте внимание на дреболиите, а се съсредоточете върху смисъла на статията – революционното нежелание на исландският народ да играе по свирката на МВФ, глобалистите и тайните агенти на NWO. Купона наистина се получава грандиозен, тъй като грешните дефиниции, като „Исландия – член на европейският съюз“ и объркването на милионите с милиарди окончателно отклоняват вниманието на читателите от събитията в статията: референдума, новата конституция, отношенията между Исландия и МВФ. Читателите така се засилват да търсят „правописните“ грешки, че банално пропускат да съпоставят описваната картинка с реалността.

А реалността се оказва не само много по-прозаична, но и абсолютно противоположна на това, което описва Дийна Страйкър . Ако читателите се интересуват от предисторията на есенната криза през 2008 г и подробностите за еволюцията на финансовата афера, в която Исландия съзнателно се потапя от 2003 г. бих ги препратил към „караниците на Локи“ А ние ще подхванем събитията от момента в който ги оставихме преди 3 години.

И така, три исландски банки в прав и буквален смисъл премятат 300 000 вложители от Великобритания с 5 000 000 000 евро, и 125 000 вложители от Нидерландите с 1 700 000 000 евро. Схемата се построява на основата на примитивният валутно-кредитен арбитраж: основната стратегия на исландското правителство за регулиране на вътрешният финансов пазар е inflation targeting, строг контрол над инфлацията чрез манипулиране на лихвите по банковото рефинансиране. Тази тактика е позната на практически всички европейски държави и се състои от следното: в началото на всеки отчетен период се определя (с помощта на финансов модел, разбира се) размера на инфлацията, след което се коригира кредитната лихва: ако реалната инфлация стане по-висока от „целевата“, процентът се повишава, ако стане по-ниска – се понижава.

В резултат на тези действия лихвеният процент в Исландия съществено надхвърлил общоевропейските. От това се възползвали „Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“: те предложили на англичаните и холандците 5 до 6 процента годишна лихва за влогове, което е около един и половина пъти повече от колкото предлагали местните банки, събрали една купчина паунди и евра, конвертирали ги в крони и ги депозирали в Исландия където по местните условия е трябвало да получават лихва между 10 и 18 процента. С парите от тази дребна разлика храбрите викинги решили да пируват.

Характерно е че всичките влогове на граждани на Великобритания и Нидерландите са били гарантирани от Tryggingarsjóður, исландският държавен фонд който гарантира депозитите и инвестициите. В последствие финансовият министър на Великобритания Алистър Дарлинг дава публична гласност на преговорите по телефона с исландският финансов министър Арни Матиесен, в които викингът се кълне в гаранциите които неговата страна дава за чуждестранните влогове.

Тъй като размерите на исландският кредитен пазар се оказват десетки пъти по-малки от натрупаните зад граница дългове (много учудващо, нали), в началото на лятото валутно кредитният арбитраж заминава по дяволите, доходите от лихвите получени в страната, даже отчитайки разликата в процентите престават да покриват задълженията пред вложителите от Великобритания и Нидерландия. Малко след това балонът надут от авантюрната тройка се пука и управлението на банките през 2008 г. отива в държавни ръце.

В този момент Давид Оддссон, един от ръководителите на централната банка на Исландия заявява в интервю че „Държавата няма намерение да плаща дълговете на частни банки, които са проявили дребно безразсъдство“. На фона на тези изявления и имайки предвид че средствата на гаранционната агенция на Исландия не достигат само около 120 пъти сумарните задължения на „Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“, правителствата на Великобритания и Нидерландите замразяват всички активи на исландските банки на територията на страните си.

Тези събития застават в основата на исландският мит за подлата експлоатация на малката, но горда нация от лешоядите на NWO. За начало се пуска слух за изключително частната същност както на трите банки, така и на гарантиращият активите им Tryggingarsjóður. Нито едното, нито другото не отговарят на истината.

„Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“ не само се явяват системообразуващи структури на исландската икономика и осигуряват работа на половината Рейкявик, но и са съвсем тясно свързани с държавните структури и държавните чиновници от най-висок ранг. Колкото до Tryggingarsjóður, то „частната гаранционна агенция“ е създадена с отделен закон на Алтинг, местният парламент.

Всички последвали събития, включвайки двата референдума, проекта за нова конституция и „революцията“ която представлява стихийни демонстрации на исландци изгарящи макети на банкери, се пораждат от нежеланието на страната да изпълни обещанията си и да върне парите на чуждестранните вложители. Седем години 300 000 исландци от малко до голямо участват в разграбването на парите на европейските вложители, строейки нови къщи, купувайки си нови коли, пътешествайки по топлите страни, вземайки преференциални кредити в евро и влагайки ги в крони. Точно този факт е отразен в обърканите цифри на Дийна Страйкър – 900% не е размера на дълга на Исландия по отношение към БВП, а обемът на активите събрани в чужбина от главните вълшебници сътворили исландското национално щастие – банките „Глитнир“, „Ландисбанки“ и „Кауптинг“.

Разбира се, при такава диспропорция между скромните възможности на исландската икономика и събраните от вън дългове, за никакво реално изплащане и дума не може да стане. Великобритания и Нидерландите са много добре запознати с този факт и за това предлагат на Исландия кредит, за покриване на задълженията пред частните вложители. Съгласно „революционният мит“ гордият остров е показал среден пръст на мъгливият Албион, но това разбира се не е така.

Вече три години Исландия играе на неприличен покер по следният сценарий:

Парламентът утвърждава схемите за погасяване на международните задължения, след което президентът отказва да ги подпише (това го играят вече два пъти!).

На следващият етап се провежда референдум, също така 2 пъти, на който исландците дружно заявяват „НЕ“ (първият път 93%, вторият 60%) на плащанията по дълга.

Премиера (първо единият, а после и другият) изразява дълбоко съжаление по повод нежеланието на неговият народ да се държи цивилизовано и назначава нов кръг на преговорите.

През това време Исландия благополучно използва парите на МВФ, Великобритания, Нидерландите, скандинавските държави, Германия и Русия, въпреки противоположните твърдения на Дийна Страйкър, за стабилизация на националната си валута и за извеждане на икономиката си от кризата, която икономика се е лишила от основният си източник на доходи – пиратските набези в чужбина, предприети от родните банкери викинги.

За капак на всичко Исландия се опитва със всички сили да влезе в европейският съюз (въпреки противоположното твърдение на Дийна Страйкър) предполагайки че под общият чадър ще може да получи още по-преференциални условия по кредитите си. Въпреки че тези условия дори в сегашният им вариант изглеждат неправдоподобно щадящи – разсрочване до 2046 г., с предоставяне на заемни средства за погасяване на задълженията при 3% годишна лихва.

И този срамен фарс се опитват да ни представят като благородно-революционен „отказ да се подчиняват на чуждестранните интереси“, а народите на Гърция, Испания, Италия и Португалия са призовани да последват исландският пример. Кой ли има нужда от такава провокация?

Първото за което ми хрумва – група побеснели антиглобалисти, готови да се хванат за сламката само и само да организират безредици на улиците в духа ха веселата анархия. Тази версия, обаче е прекалено правдоподобна за да е истина.

Остава следният вариант – мита за „исландската революция“ и опитите да се подтикнат народите на страните PIGS към дестабилизиращи действия (като атинските боеве от миналото лято) са изгодни само на една група другари: тези които държат кредитно-дефолтните суопове върху суверенните дългове на неблагополучните държави. Има такива суопове за стотици милиарди евро, и заради това за създаване на дефолтна ситуация е достатъчна всяка една дреболия, дори само такава профанация, като революцията на малък, но горд островен народ.

Забавното е че основните андеррайтери, както и държатели на CDS върху суверенните дългове в Европа са съотечествениците на Дийна Страйкър – американските банки. Интересна се получава комбинацията, нали?

Статията е преведена от мен. За съжаление изгубих линка към оригинала.