сряда, 19 февруари 2014 г.

За рисковете и хейтърите


Когато Иванчо казваше че клиента не е глупав и трябва да му се разяснят рисковете по проекта, всички казваха че клиента ще се уплаши и ще се откаже от проекта.

Когато Иванчо казваше че всяка една оценка на проекта е статистическа величина и има своят доверителен интервал, всички казваха че нивото на неопределеност е толкова високо че в никакъв случай не трябва да бъде показвано на клиента.

Когато Иванчо казваше че нямаме никакви основания да се надяваме че всичко ще мине по-добре от колкото в предишният провален проект, всички казваха че ще работят в пъти по-ефикасно, защото са си извадили поуки от провала и са натрупали достатъчно опит за да не повторят предишните си грешки.

Когато Иванчо казваше че имплементирането на нова технология в проекта първоначално рязко ще смъкне производителността на екипа и на доста по-късен етап, ако имаме късмет ще я повдигне леко, всички казваха че известният гуру в блога си обещава че технологията ще помогне проекта да бъде реализиран два пъти по-бързо.

Когато Иванчо казваше че екипът трябва да бъде мотивиран да постигне най-добрите възможни резултати, но трябва да бъдем готови за най-лошите, всички казваха че залагането на риска в оценките разпасва екипа и оправдава лошата работа.

Когато Иванчо казваше че да се надяваш на късмета си е все едно че да не държиш пожарогасители в киносалон, всички казваха че екипа трябва да се фокусира върху това да успее.

От тогава Иванчо е известен като хейтър и трабълмейкър, а хората които работили по 60 часа на седмица и издали проекта с половин година закъснение, два пъти превишавайки разходите за труд по него, се прочули като герои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар