вторник, 26 август 2014 г.

Алтернативната приказка за Карлсон.

- Потресаващо! - учуди се Дребосъчето. - И все пак! вие летяхте с положителен тангаж.
- Какво? - Карлсон отвори уста и едва не се задави от учудване.
- Ами... Вие летяхте с главата нагоре, леко наклонен напред. При това положение перката трябва да ви тегли нагоре и назад. Защо се получава така че летяхте напред, а не назад? Може ли да разгледам перката ви?
- Разбира се. - Карлсон се обърна.
- Да полудееш! Така и си мислих. - каза Дребосъчето, оглеждайки пропелера.
- Как е, хубава ли ми е перката? попита Карлсон.
– Както и си мислих, това не е пропелер. - каза Дребосъчето. - Пропелера нямаше да може да работи така, защото гърба ти щеше да екранира основният въздушен поток и цялата енергия щеше да се губи, създавайки турбулентност.
- Ти сега какво? - се наду Карлсон. - Това е най-хубавата перка в целият свят!
- Не се сърди! Разбира се че това е забележителен пропелер! - побърза да каже Дребосъчето. - Само че това не е съвсем пропелер. Той има много интересна система за скосяване на перките. Вектора на тягата лежи в плоскостта на въртенето, а точката на прилагане на силата е преместена в дясно. По този начин, поемната сила е насочена от краката към главата по продължение на гърба, а не перпендикулярно, както си мислих в началото. А точката на прилагане на силата е преместена на ляво - за това тя не действа на тези перки, които в даденият момент се движат надолу.
- Що ме псуваш? - обиди се Карлсон. - Поредният пишман специалист се намери.
- Разбира се! - Дребосъчето се плесна по челото. - А аз се опитвах мислено да построя механиката на твоят полет през съкратеното действие, използвайки механиката на Лагранж. Но струва ми се че хамилтоновият подход ще е по-добър в случая. Главното е да запиша хамилтониана, а после...
- Струва ми се че ти имаше намерение да ми разкажеш приказка! - отново се наду Карлсон.
- Пак се нацупи! - огорчено каза Дребосъчето. - Просто ми се струва че такъв пропелер, като твоят, неизбежно ще създава допълнителен въртящ момент. Ти нямаш опашен винт, като при хеликоптерите. Той трябва да те завърта и в някакъв момент ти неизбежно ще изпаднеш в негативна спирала. Чакай! Разбрах всичко! - възкликна Дребосъчето, скачайки към прозореца. Карлсон направи остър лупинг и обърна назад.
- Е какво разбра? - попита Карлсон пльоквайки се на дивана. - Че трябва да забавляваш гостите си а не да плямпаш всякакви глупости?
- Разбрах как компенсираш допълнителният въртящ момент! - възкликна Дребосъчето. - Докато летиш си длъжен постоянно да махаш с ръка. Въздушният поток натиска ръката, която си подал настрани и се бори с въртенето. За да летиш, трябва постоянно да махаш с ръка.
В този момент Карлсон се ядоса сериозно.
Пак почна със своите глупости! - мрачно каза той. - На никой нищо не съм длъжен! Аз махам с ръка на всички и викам "Е-хе-хей!" защото съм весел и приветлив мъж в пълен разцвет на силите си. А на такива досаници като теб вече няма да им махам с ръка.
- Ако теорият ми е вярна.. - започна Дребосъчето, но Карлсон вече беше излетял през прозореца.
Дребосъчето видя как Карлсон, набирайки скорост рефлекторно мръдна дясната си ръка, но все пак успя да се сдържи. В този момент той тръгна на страни. Опитвайки да изправи курса, за малко пак да махне с дясната ръка, но мигновено я хвана с лявата и я притисна към тялото си. В този момент го завъртя още по-силно и внезапно го обърна странично спрямо курса му. Карлсон се предаде и отчаяно замаха с ръка, но вече беше късно. Въздушният поток го обърна и въртейки се във въздуха, Карлсон полетя на долу.
- Ма-а-м-ка-а-а-а му-у! - вятърът донесе последният вик на Карлсон до Дребосъчето и той видя как Карлсон с максимална скорост се блъсна в бетонният стълб на уличната лампа, изтъркаля се по земята и легна неподвижно, разпростял ръце и крака. Около главата му се разтичаше голямо червено петно.
Дребосъчето въздъхна и се върна към книгата си. Но отново не му дадоха да си чете спокойно.
- Дребосъче! - чу се гласа на баща му. Дребосъчето се обърна.
- Дребосъче, ти ли взе хидродинамиката на Ландау и Лифпиц? - меко попита баща му, влизайки в стаята. - Тя стоеше на рафта и закриваше петното на тапетите, а сега я няма.
- Да аз бях. Оставих я на шкафчето. - прошепна Дребосъчето. - Не можах да стигна толкова високо че да я върна обратно на рафта.
- Дребосъче, Дребосъче. - Татко ласкаво го погали по главата. - Защо взимаш да четеш такива книги? Така и така още не си дораснал до тях. И картинки там почти няма.
- И без това нищо не разбрах - излъга Дребосъчето.
- Е как да разбереш. За това трябва много да учиш, първо в училище, а после в университета, а ти все още си първи клас. По-добре виж кой ти дойде на гости - каза баща му, пропускайки в стаята Кристер и Гунила, другарчетата на Дребосъчето.
- Кристер! Гунила,! - радостно извика Дребосъчето. - Ужасно се радвам да ви видя!
Татко нежно погледна Дребосъчето и тихо излезе.
- Дребосъче! - каза Кристер, протягайки му някакъв пакет. - Ние ти честитим рожденният ден и искаме да ти подарим тази Уилсонова камера.
- Уилсънова камера? - Очите на Дребосъчето светнаха. - Това е страхотно! Отдавна си мечтаех за такава. А какъв и е коефициента на пренасищане на парата?
Дребосъчето искренно се зарадва, но Кристер долови тъжните нотки в гласа му.
- Какво се е случило, Дребосъче? - попита той. - Нещо те е разстроило?
Дребосъчето тежко въздъхна и с тъга затвори книгата, отбелязвайки си страницата.
- Пак не ми подариха куче.
Илюстрация на тема "Дребосъчето сменя гумичките на клапаните на Карлсон"

Няма коментари:

Публикуване на коментар