понеделник, 9 февруари 2015 г.

Голямата игра

Здравей, мило блогче.
От един месец не съм хващал смислени риби и няма за какво да пиша. Извинявай че така те изоставих самотно.
След като се завърнах от острова на мечтите, отидох два пъти на риба, веднъж с цел риболов от брега и веднъж от каяка. Освен вятър, студ и дъжд хванах един зарган и няколко калмара, нищо за което си струва да се пише. След невероятният риболов на Лефкада, това ми подейства доста отрезвяващо. Хубаво е човек да си припомни вкуса на капото за да изтрезнее малко.
От известно време насам Стьопата ме навиваше за една разходка с яхта, около знайни и незнайни острови в близките и не чак толкова близките морета. В началото се дърпах, тъй като мнението ми за тролинга от яхта е че това е съсипващо черният дроб занимание със съмнителни резултати. Съгласих се в момента в който ми беше обещано че ще ловим на джигинг, поне един ден. Чудесно е когато организатора на мероприятието ти обещава такова нещо, но времето не винаги е съгласно с организаторите.
След като завъртях чуден валат уикенда, понеделник е събираме на бири и обсъждане на организацията. Разбираме се да пътуваме сряда вечерта, като ще спим на лодката. Плана ми да го играя куфар по пътя не се осъществи и около 4 сутринта пристигнахме на място. Разтоварихме багажа, ударихме по едно анасоново питие за приспиване и легнахме да спим около 5. Около 7.30 сутринта ни събуди останалата част от екипажа, подготвяща се за отплаване. Каета, закуски и вече въртим около един изключително известен остров пуснали 6 въдици зад нас. Духа прекрасен вятър, морето е относително бурно, но не прекалено, а аз реших да вържа мухарското менгеме и два часа връзвах джигови куки с ламета. Денят се изниза бързо, привечер се опитахме да ловим на джиг, но вятъра и течението не се съгласиха. Като видях че номера не се получава дори с 200 грамов пилкер се отказах и забягнахме към близкото пристанище. Вечерта вятъра не позволи риболов от брега, въпреки че групата успя да хване хубав калмар и още по-хубава сепия, които с удоволствие наготвих.

Петък

Ентусиазирано тръгнахме да влачим.


Дори тръгнахме на ветрила, което се оказа тактическа грешка, защото много бързо събрахме една мрежа. По някое време заваля, и набързо се скатахме в близкото пристанище. Поне бяхме наградени с потресаващо красив залез.


Събота.

Сутринта слънчева, студена и безветрена, но докато излезем от пристанището се вдигна вятър.


Опитите ни за джигване бяха пресечени от вятъра, защото се оказа че лодката при вятър който почти не помръдва каяка, дрифти с около възел и половина, което е абсолютно невъзможно за джигинг. По някое време вятъра стана идеален за пускане на ветрила, след което ние решихме да си направим кефа и да зарежем опитите да изтормозим някоя рибка.



И така със шеги и закачки минахме петнайсетина морски мили, след което времето почна да утихва.

След като вятъра спря, плавахме половин час на двигател и точно преди да завием към пристанището капитанът попита:

– Абе, вие няма ли да джигвате?

Защо не, ситуацията изглежда интересно - има местни рибарски лодки, а и наближаваме точки, където засякохме риби на сонара преди два дена.


Първоначалната точка поради неизвестна причина не се хареса на екипажа и преместихме лодката малко в страни. Аз измрънках че дори при леко движеща се лодка не мога да джигвам от борда и окупирах най-удобното място на кърмата. Коле, благодаря че ми го отстъпи. На второто или третото пускане на пилкера усетих че макарата развърта малко по-бързо и някак си поривисто и по навик спрях шпулата с пръст и засякох. Ха, това вече е нещо добро, тръгна тежко, но върви нагоре. Нагоре ли? Пич, не си познал, аз си тръгвам. В момента в който рибата тръгна хоризонтално, усетих че май не е толкова проста задачка да я извадя, натегнах аванса до край и зачаках. Екипажа също разбра за какво става дума, Тото запали двигателя и почна гоненицата. Рибата разви някъде над 200 метра аванс, след което просто опъна кордата и ние леко почнахме да я следваме, а аз да обирам влакно, когато мога. След десетина минути по моят часовник Жоро каза:
– Това трябва да е сериозна риба!
– Според мен е нещо не повече от 5-10 килограма, но съм я затърмъчил за гърба, за това.
– Е ти вече един час не можеш да я доближиш до лодката.
– Какъв час, според мен са минали не повече от 15 минути.
– Погледни слънцето вече къде е.
Борбата с рибата вече беше минала в стадий дядо вади ряпа. По едно време имах усещането че съм закачил някоя руска подводница. Пръчката опъната хоризонтално по влакното, вадя само на макара, събирам 15 метра, рибата взима 10. На вторият час, вече по тъмно, доближих рибата до лодката и Павката, който до тогава го бъзикахме защо е помъкнал харпун я перфорира. След което рибата се опита да даде газ, но определено вече беше изморена и не взе много въже. От там се почнаха кръгчетата. Тук е момента да благодаря на капитан Тото за перфектното управление на лодката, той реагираше изключително бързо и професионално и не позволи на рибата нито да заобиколи лодката, нито да влезе под нея. След още час борба, тъй като въжето на харпуна и моята корда бяха сериозно оплетени, моята корда закономерно се протри и се скъса. Аз бях останал без никакви сили, нито морално, нито физически и слязох в каюткомпанията да си сипя едно ВиК, като само помолих екипа
– Момчета, този пилкер си го искам обратно.
Пийвах си питието, запалих една-две цигари след което чух победен вик от кърмата. Ясна работата, празнуваме победа. Очаквах рибата да е голяма, но не чак толкова.









GPS track-а от ваденето на рибата.
Ваденето на такава риба с лек такъм като моя е възможно само при перфектно синхронизирана работа в екип. Искам да благодаря на
Тото, за перфектното управление на лодката. Без него нямахме никакъв шанс.
Павката, за това че харпунира рибата и много, ама наистина много ми помогна с ваденето, след което премръзна чистейки рибата.
Колето, за това че помагаше през цялото време, за фотографиите и най вече за чистенето на рибата, за което аз бях останал без сили.
Стьопата, за това че подгизна на кърмата, чакайки с канджата и най-вече за това че ме въвлече в тази малка зимна авантюра.
Останалата част на екипажа за прекрасната компания и моралната подкрепа.
Изваждането на тази риба е пример за това как трябва да се работи в екип. Момчета, страхотни сте!

Малко за техническата част на нещата.
Рибата е между 60 и 70 килограма.
Такъма е:
Въдица Tailwalk salty shape SlowJigging C63 / 150
Макара: Shimano Ocea jigger Limited Edition 1501
Влакно: Varivas avani jigging PE 1.5
Примамка: Xesta Afterburner 150 g
Куки: Owner C'ultiva light jigging 3/0
Рингове: китайски от aliexpress, в които до последно се съмнявах, което се оказа напразно.

Последствията за пилкера бяха близо до фатални:


Възела - PR knot, вързан с бобина издържа геройски. Определено това е най-добрият вариант.


До нови срещи, надявам се скоро пак да имам интересен материал за тук.

Ако желаете да участвате в такова приключение се обърнете към организаторите от SP Kayaks

Няма коментари:

Публикуване на коментар