понеделник, 2 март 2015 г.

Баба Марта в Албания

След като видях че покрай трети март с три дена отпуска получаваш седмица почивка, почнах да размишлявам над въпроса на къде да забягна. Гърция ми се струваше прекалено банално решение, за Турция се носиха слухове че правят проблеми за риболов от лодка без разрешителни, Хърватска ми се стори прекалено на север за сезона. Оставаха Албания и Черна Гора. Реших че Албания звучи достатъчно екзотично и стартирах проучване за страната. Чух доста противоречиви отзиви, но ситуацията ми се стори далеч от ужаса представян от холивудските филми.  Речено - сторено. Петък натоварих багажа, вечерта минах да си взема поръчаната радиостанция и да натоваря каяка и потеглих. Пътят до албанската граница през Янина се оказа доста приятен, като се изключат малоумните ограничения на скоростта, и камерите наслагани през 2 километра в Янина и околните села. От гръцката страна само ми погледнаха паспорта, на албанската ме забавиха десетина минути, като точно преди паспортният контрол ме налазиха малки циганчета да просят, доста неприятно първо впечатление да ви кажа. Точно след границата има бензиностанция, където има газ на нашенски цени. Веднага след границата пътят е прекрасен, с ограничения на скоростта между 40 и 70 км/ч, но малко след това се отбива на ляво през планината към Саранда и там настава ужасът. Пътят е широк колкото едва да се разминат два автомобила, от едната страна е пропаст, като част от огражденията липсват, всеки втори завой е обратен и също така пътят е покрит с кал, пясък и чакъл. Средна скорост не повече от 30 км/ч и много страх и адреналин. На места настилката липсва, има пропадания, слава богу означени. Малко след като се мине билото, пътят става една идея по-широк. Първото село през което минахме се казваше Бистрица, което ме наведе на идеята че някой от българските царе, някога е вилнял и тук. След Саранда, започва албанската ривиера, като крайбрежният път става прекрасен. Много завои, но прекрасен асфалт, почти без дупки. Гледката е величествена - от дясно слънцето изгрява над покритите със сняг планински върхове, а от ляво под теб е морето. Почти без проблеми намерихме хотела, аз изпратих един имейл че сме пристигнали и се насочих към плажа да помятам. Без резултат. По обяд се настанихме, хазяите се оказаха много приветливи хора, бабата ни направи закуска и незнайно как се оказахме с бутилка ракия на масата, половин час след пристигането ни. Другарчето ми легна да спи, а аз излязох с каяка. Риболов нямаше, за сметка на това си направих кефа да ветроходствам. Вечерта поразучих района, не намерих нито едно пристанище от което да може да се лови, след което поизмокрени от дъжда седнахме да вечеряме в една таверна. Поръчахме си две порции сепия на скара, салата и бири. Когато вече приключвахме яденето, шефа на заведението ни предложи ракия, ние любезно отказахме и няколко минути след това на масата пристигнаха две чаши с ракия. Почерпка от компанията на съседната маса. След малко един около петдесет годишен младеж дойде при нас и почна да вдига наздравици, като при всяка наздравица казваше "Чекия!", което беше леко смущаващо. След няколко наздравици ситуацията се изясни - бяха ни помислили за чехи или словаци, и наздравиците се вдигаха за православните братя. Компанията на масата се оказаха патриотично настроени представители на гръцкото малцинство в Албания и изобщо не се смутиха, като разбраха че сме българи. Беше ни обяснено как Химара е гръцка и как 500 години тука турски крак не е стъпвал, бяха вдигнати сума наздравици за православието, за свети Христофор, за света София, та едва се измъкнахме.


Две порции сепия на скара, състоящи се от две сепии и ориз за гарнитура, мешана салата, която представлява хориатики без сирене, хляб и 4 бири излезе 35 лева с бакшиша. 
На следвашата сутрин хазяйката ни изненада със закуска:



Как човек да не уважава такива хора.
След закуска тръгнахме да проучваме местата за риболов.


Реших да вляза с каяка на Порто Палермо. Първата точка, която бях харесал не даде резултат, втората се оказа че изобщо липсва, малко след това падна батерията на сонара, но на третата точка усетих първият удар.


Честито сефте в албански води.
Изключително се зарадвах на това че успях да  "разчета" морето. Малко след това извадих втора риба, която за малко да изгубя заедно с джига, тъй като взе директно над дъното и закачи джига за някакъв камък, а като излязох на плиткото изкарах и едно бебе от двадесетина метра дълбочина


После да не кажете че не релизвам риби:


Повече удари нямах, но и ставаше късно, поради което реших да излизам.


Световно известните албански бункери


Крепостта на Порто Палермо


Резултатът за деня

Няма коментари:

Публикуване на коментар