вторник, 26 май 2015 г.

Propaganda: Защо черното е бяло.

Преди близо два месеца преведох тази публикация, като целта ми беше по-скоро аз да вникна в нещата, тъй като процеса на печатането на такъв текст помага много за осъзнаването му. В случая ще се опитам да формулирам някакви мисли, които ми се въртят в главата от известно време.
Идеята за този текст се роди след като изгледах това документално филмче:


Този филм документира експеримент, целта на който е да покаже колко лесно са манипулируеми хората. Основните ключета към душите на подопитните обекти, които се използват в течение на експеримента са страхът и чувството за собствено величие, иначе казано - нарцисизмът.
По какъв начин се използва страхът? Опитната постановка е следната - група от предварително подбрани "актьори", подготвени да дават определени отговори на въпросите и подопитният човек, който си мисли, че всички останали са като него. В началото на експеримента групата се социализира по някакъв начин, като степента на социализация зависи от това доколко податлив на внушение е субектът на експеримента. Механизмът на зомбирането в даденият случай е следният - в началото караме човека да се почуства като част от групата, а после групата започва да дава очевидно грешни отговори на зададените въпроси. Участникът в експеримента е изправен пред избора - да даде отговор противоположен на мнението на "обществото" или да даде отговор, който противоречи на действителността. Колкото и странно да звучи, повечето хора предпочитат второто. Плашещо е да видиш как, след като цялата група е нарекла бялото черно, героят на експеримента, виждайки бялата сфера, твърди, че тя е черна.
Различните хора изискват различна степен на въздействие, за да се почустват част от даденото малко общество - за някои е достатъчно да поседят половин час заедно в чакалнята, за други е необходимо прилагането на външен натиск - групата се поставя в стресова ситуация - спира тока, разни нервни хора тичат насам-натам и обектът на експеримента почва да търси контакт с групата - лагерният огън, около който пещерните хора са се събирали, за да се пазят от враговете си.
След подобна обработка подопитният започва да се страхува да се отдели от групата и като резултат почва да дава очевидно грешни отговори, за да е солидарен с другите.
При по-трудно манипулируемите хора, освен пръчката се използва и морковът. Накарай човека да се почуства значим, да работи за общият успех на групата, в резултат на който ще получи някакво признание - аплодисменти или просто похвала, и той ужасяващо лесно ще нарече черното бяло. Само, защото от това според него е зависил успехът на групата.

Това са основните методи на телевизионната пропаганда - създаване на тревожно усещане с хилядите лоши новини, налагане на „експертно“ мнение на псевдоексперти, достатъчно кратки, за да не бъдат отегчителни, но ярки и въздействащи спотове - хиляди дребни неща, чиято основна цел е да промие мозъка на публиката, да я зомбира, да насочи общественото мнение в една определена посока. Телевизионните спотове не оставят време на човешкия мозък да премисли и анализира ситуацията и по този начин те карат да възприемаш като истина истории, съшити с бели конци.

Тези са добрите - гласувай за тях.
Тези са лошите - те искат да те зомбират и да те превърнат в безволеви роб.
Правителството е добро - то се грижи за теб.
Навсякъде навън е зле - на изток има само терористи, а на запад - само гейове, тук сме си по-добре от тях. А също така там бият негрите.

Телевизорите толкова трайно са се настанили в домовете ни, че успяват да „облъчат“ дори хора с относително висок праг на критическо възприятие. Постановките, създадени от пропагандата и подсилени от ефекта на обратното действие водят до много сериозни промени в начина, по който хората възприемат околния свят. Дори мислещите и интелигентните хора, които на теория трябва да са имунизирани.

И тук настъпва моментът, в който започвам наистина да се страхувам. Особено в моментите, в които засегнем политически въпроси с приятели или колеги. Тогава усещам, че на моменти имаме коренно различни понятия за това какво е добро и какво е зло.
Плодородна почва за тези разговори е конфликтът в Украйна. Познавам хора, които твърдо вярват в това, че State Department в комплект с Джордж Сорос са режисирали събитията на Майдана от начало до край, че в източна Украйна воюват местни партизани с трофейно въоръжение от една страна и фашистките наказателни отряди на правителството от друга. Познавам хора, които са на диаметрално противоположната гледна точка - благородните украинци се защитават от завоевателите дошли от империята на злото - Русия.
За мен е очевидно, че и двете гледни точки са далеч от истината. Историята не познава черното и бялото като чисти цветове - в една война няма добри и лоши. Има лоши и още по-лоши. Но е плашеща увереността на хората в противоположното - почваш да се замисляш, че може би ти грешиш. А може би наистина черната сфера не е черна, а е бяла? И начинът, по който възприемаш света е изцяло погрешен.

В книгата Generation П, Виктор Пелевин развива тезата, че всички световни новини, които гледаме по телевизията са компютърно генерирани образи, създадени единствено, за да подтикнат обществото да купува този или онзи продукт. Много примамлива пътечка, по която да избягаш от действителността, водеща до уютна стаичка с меко тапицирани стени.

Но после виждам как един обикновен човек бива убеден, че бялата сфера е черна, виждам как след експеримента му се обяснява какво се е случило и той казва - „в един момент я видях наистина да потъмнява", и се убеждавам, че акълът ми си е на мястото, за пореден път се убеждавам колко хубава идея е да не притежавам телевизор.

При четенето са задействани много по-малко сетива, отколкото при гледането на телевизия. Докато човек чете, мозъкът му има време да осмисли информацията и да отдели истината от зле скалъпената лъжа. Докато човек чете, дори художествена литература, мозъкът му се упражнява да обработва информация, да създава образи, да вниква в казаното от автора. Нещо като мозъчен фитнес може би. За разлика от момента, в който му се предлага най-лесно смилаемата храна - образи със звук.

Четете.
Четете, за да не бъдете посредствени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар