Средиземноморските групъри

Редактирано на 25.11.2016 добавен е Polyprion americanus
Преди известно време изскочи дискусия по тази снимка:

направена в Албания с въпросът що за риба е това. Когато го хванах, си мислех че е дребен рофус, но в последствие се оказа че греша. Тъй като ловя риба основно в акваторията на Гърция съм свикнал да използвам гръцките имена на рибите. До скоро знаех за три вида групъри:

Стира - στήρα, golden grouper, Epinephelus costae

Рофус - Ροφός, dusky grouper, Epinephelus Marginatus

Сфирида - σφυρίδα, white grouper, Epinephelus aeneus

Според Wikipedia последният вид е разпространен в Атлантическият океан и южната част на Средиземно море, а аз до момента не съм го хващал.

Едно сериозно разтърсване на тема Адриатическо море, показа че всъщност греша. В Адриатическо море обитават 6 вида групъри:

Epinephelus aeneus:

Снимката е взета от тук

Epinephelus caninus:

Снимката е взета от тук

Epinephelus coioides:

Снимката е взета от тук

Epinephelus costae:

Уловен в Албания през пролетта на 2015

Интересното за този вид е че при него се срещат 2 варианта окраска - с жълто петно (петна) при възрастните екземпляри и райета при младите:

Уловени в Гърция в началото на 2015

Epinephelus marginatus:

Уловен в Гърция през май 2015

Mycteroperca rubra:

Уловен в Албания през април 2015

В последствие при разговори с гръцки рибари беше спомената тази риба: 

Polyprion americanus:

снимката е взета от http://fishesofaustralia.net.au/

Дълбоководен вид, който се среща при дълбочини от над 100 м. 

Предполагам че тези групъри се срещат в цялата северна част на Средиземно море. 

Hobbie Mirage Outback

Миналата година имах удоволствието да направя една сериозна разходка, както и да половя риба от въпросният каяк. Ще споделя няколко мисли, които биха били полезни при избора на нова лодка.

Аутбека е замислен като риболовен каяк още докато е бил проектиран, или поне създава впечатление на такъв. За разлика от адвенчър айлънда борда му е широк и пригоден да се оставят разни дреболийки, нещо, което много ми липсва. 

В нишите на бордовете също така може да се скрият главите за монтиране на сонар, или пък стойки за въдици. Багажника е голям и носи доста товар. От друга страна, високият борд води до неудобства при седене напреки на каяка, което е доста честа позиция при риболов. Бордовете подпират бедрата, и леко ръбят. Може би съм твърде взискателен, но при цената на тази лодка си мисля че ергономиката трябва да е измислена на 100%, а тя не е. Най същественият проблем е че предният край на кокпита е повдигнат, което не позволява педалите да се преместят на максимално предна позиция, което при високи хора като мен води до проблеми с коленете. След като навъртях петнайсеттина километра с тази лодка се чувствах все едно че съм прекалил с колоезденето с велосипед с прекалено ниска седалка в началото на сезона, докато още не съм във форма. Така че ако сте над 180 сантиметра, по-добре помислете за друга лодка. Да, наистина за всеки проблем се намира workaround, в случая това е стабилна подпора за гърба и сядане с максимално изнесен назад таз, но за мен тази позиция не е естествена и води до по-бързо изморяване. 

Стига толкова с лошите неща.

Въпреки че каякът е доста широк и позволява спокойно да се изправиш в него, ходовите му качества са учудващо добри. Спокойната туристическа скорост, която може да се поддържа с него в течение на часове е 6 - 6.5 км/ч. Управлението на лодката е малко странно за мен, човек може буквално да направи обратен завой на място. На пръв поглед руля изглежда съвсем малък но лодката е адски "врътлива" 

При положение че не маневрираш с гребло, където има и заден ход, това прави лодката уникално удобна за риболов в малки сладководни водоеми. До някъде в морето това е малко дразнещо, тъй като при ход трябва постоянно едната ти ръка да е на управлението, но в случая не виждам чак такъв проблем в това. 

Интересно е решението с вътрешните дръжки - не пречи на носенето на лодката от сам човек, но спестява дребните драми, причинени от външните дръжки. 

На фона на моята лодка, аутбека изглежда късичък и лекичък, но в действителност не е чак толкова. 

Материал по корпуса има достатъчно че човек да не се притеснява за здравината на лодката, но не чак толкова че да не може да се обслужва от сам човек. Товариносимостта на аутбека е огромна, не знам колко е по документи, но моите 110 килограма не ги усеща, можех спокойно да правя всякакви гимнастики и еквилибристики в него. Като цяло бих го определил като една от най-добрите риболовни лодки, и ако гроздето не ви е кисело и не сте по-висок от 180 см - лодката е идеален избор за риболов в солена и сладка вода. 

Априлски риболов - приключения на хобитите.

От близо година не съм писал, не поради липса на риболов, а по-скоро поради липса на вдъхновение. Както и поради факта че нямам много неща за споделяне. Познати места, познати методи, нищо новаторско... е не съвсем. Посетих още една държава, изпробвах още един каяк, завъртях няколко зловещи занулявания, направих силни и слаби риболови. Явно ще трябва да разкажа още малко рибарски лакърдии.
И така...
След като се посъвзех финансово от покупката на нов автомобил, риболовната абстиненция си каза думата. След няколко тъжни и изпълнени с копнеж погледа в прогнозата за времето, най-накрая poseidon weather бе хипнотизиран и показа стабилна хубава прогноза, без дъждове, урагани и подобни дреболийки, с които не че не сме свикнали, но правят риболова и каякарстването с една идея по-дискомфортни от обичайното. Организацията при потеглянето беше перфектна - аз изцяло съм забравил как се събира багаж за такива мероприятия, Стефан празнува рожденият ден на щерка си, нищо не е напазарувано, не знам с какви точно такъми разполагам и за капак са ми изчезнали главата на каякарският кеп и грил тигана. Последните две нощи почти не съм спал поради нашествие на комари в Гео Милев, а другарчето ми ме моли ако можем да тръгнем към полунощ за да можел да дремне два часа преди заминаване, тъй като две нощи не бил спал като хората. Какво може да се обърка в една такава ситуация? Абсолютно нищо, като се изключи това че забравих солта и количката за каяка, Стефан си забрави макарата и се връщахме от някъде по средата на магистралата, два пъти ни спира полиция за проверка, а аз направих поредната щета по предната броня отнасяйки един язовец с около 120 км/ч на магистралата.

За мое учудване нито един от двамата шофьора не успя да заспи по пътя и на сутринта, или по-скоро вече на обяд, без много повече премеждия стигнахме до един прочут гръцки остров, станал силно популярен сред българските риболовци. Запознахме се с очарователната ни хазяйка, настанихме се в студиото, резервирането на което беше черешката на тортата в организацията ни - запазено през booking.com в 4 часа през нощта в последните минути безплатен интернет преди границата.
Въргаляйки се в квартирата се оформи мисълта че май не е лоша идея да влезем с каяците. Изтаралянкахме се до една точка, която предни години ми е докарвала по някоя друга рибка, сглобихме, влязохме, проветрихме се 4 часа в морето, Стефан хвана едно тунаки, но нашите риби ги нямаше. Усещайки горчивият вкус на капото в устата, опънах платното в посока изхода и спрях на предпоследният залив да поджигвам.
На 80 метра дълбочина ме изненада силен удар, като рибата почти успя да ми взема аванс, след което рязко тръгна нагоре.
Добре, това излизане ми е познато, да видим колко ще е голяма. В момента в който повода ми излезе над водата тунчето реши все пак да обърне, не че имаше как да продължи във въздуха, подарявайки ми 2 минути в които аз с идиотски вид се опитвах да я накарам да глътне въздух, без да си счупя въдицата и накрая се срещна с канджата ми.
Добре... реализирахме гол в последната минута, май е време за товарене и най-вече ВЕЧЕРЯ!

Може би тука идва момента да разкажа за двата вида дребни туни, обитаващи в близките морета
Това горе нa снимката е скумриевидна туна известна още като bullet tuna или bullet mackrell.
Рибата хваната от Стефан е little tunny, известна още като false albacore или skipjack tuna.

Какви са разликите?

Гръбната перка на малкият атлантически тунец е удължена назад, а скумриевидният почти няма точки по корема:

За разлика от тази на скумриевидната туна, която е къса:

Страничната перка на малката атлантическа туна изглежда като наръфана:

На скумриевидната туна е подравнена:

Другата съществена разлика е кулинарната. Скумриевидната туна ми се стори доста по-вкусна, а месото и по цвят се доближава до синьоперият тон:

За кулинарната част от нещата - тези две рибки представляваха основната част от храната по време на краткият ни престой, но така и не успяхме да ги изядем. Аматьорска история.
На следващата сутрин решихме да не бием път до точка А, а да проверим един по-близък залив, който от известно време бях заложил в todo list-a ми. На плажа, от който атакувахме морето бяха паркирали 3 военни камиона преоборудвани на къмпъри, които бяха обитавани от чешки и френски хипари. Някак си с годините понятието за битнически живот се променя, май...
Времето беше чудесно - за разлика от предният ден имаше лека променлива облачност съчетана с пълно безветрие. Идеалните условия да се забавляваш с каяка в морето предвещаваха зловещо капо с нагласата за което тръгнахме. На вторият час Стефан изчезна към брега, поради малък технически проблем с каяка, а аз налазих на сонара малко хълмче не по-голямо от 20х20 метра. На второто пускане на пилкера усетих че нещо се опитва да ми вземе въдицата от ръцете, като рибока достойно се бори до повърхността, но  се усещаше че не е от семейството на тунците. Както и подозирах се оказа маятико. Набързо го прибрах без да го снимам, пуснах още веднъж - удар на пропадане но доста по-вяла борба, като резултата беше стира, около 2 килограма. За този час докато Стефан го нямаше отбелязах още 2 маятика и една стира. След това дойде и той и...
Като цял о риболова на дребно маятико е прекалено емоционален, тъй като тази риба е предрусала със стероиди. Не виждам друга причина толкова малка риба да се бори така.

Ваденето на AJ от килограм и половина от 70 метра е чисто тежък физически труд. На финала резултата беше това:

Вечеряхме туна с бяло вино и на следващият ден се върнахме на същото място, тъй като бяхме спазарили хипарите да ни наглеждат лодките, защото ни домързя да товарим. Маятиката, както се оказа се появяваха на точката малко по-късно, а аз реших да се поразходя.

Малко след като на три поредни пускания извадих 2 стири и изпуснах трета ми се обади Стефан, превъзбуден че е хванал рофос

Приятна рибка, добре разнообразяваща улова. Всъщност трофей, както и да го погледнеш.
Споменах ли че лових без сонар? Акумулатора ми падна 5 минути преди да хвана първата си риба. И така пускайки напосоки изведнъж усетих поредното кълване в стил - тази въдица не ти трябва. Този път рибата дори разви аванс. Най-голямата ми синегрида до момента.
Стефан беше налазил маятиката, а пък аз реших че толкова ми стига.

Какъв извод си направих от този риболов? Предвид факта че луната беше четвъртинка, времето прекрасно, а ние ловихме с каквито пилкери сме закачили - трябва просто да кацнеш на главата на рибите за да направиш добър риболов. Познаването на условията може малко да подобри шансовете ти, но късмета е най-важното. Още няколко мои риболовни теории се разбиха на пух и прах.

За функционалната неграмотност.

Искате ли да си поговорим за функционалната неграмотност? Да започнем с цитат от едно писмо на десетокласник, подготвил отзив за премиерата на филма „Скромното обаяние на буржоазията“ (1972) на Л. Бунюел.

На режисьора му се плащат много пари, точно за това да ни обясни  всичко, на нас, на зрителите. За да разберем всичко, а не да се опитваме да правим догадки... как да разберем, какво има предвид режисьора? Може и нищо да не се е опитал да каже, а ти се опитваш да мислиш вместо него. Омръзна ми. Всички станаха много умни.

На запад, започват да се замислят над проблема на функционалната неграмотност някъде през 80-те години на миналият век. Същността му е в това, че въпреки масовата грамотност, хората не поумнявали, а все по-зле се справяли с професионалните си задължения. Няколко изследвания показали че въпреки че хората могат формално да четат и да пишат, те не разбират смисъла на прочетената книга или инструкция, както и не можели да напишат логически свързан текст.

Хората, страдащи от функционална неграмотност разпознават думите, но не могат да декодират езика, да намерят в него художественият смисъл или техническа полза. Заради това те са лоши читатели и зрители – предпочитат най-грубата и праволинейна популярна култура. Някой изследователи смятат че функционалната неграмотност е по-лошо явление от обикновената безграмотност, тъй като показва много по-дълбоки нарушения на механизмите на мисленето, съсредоточаването и паметта. Можете да вземете някой негър от произволно нигерийско село, да го обучите на научни премъдрости и ще видите че от него ще се получи мислещ и разумен човек. Защото в главата му всички познавателни и мисловни процеси протичат адекватно.

Появата на функционалната неграмотност в западните страни съвпаднала с първите осезаеми крачки на тези държави в прехода им към информационното общество. Знанията и таланта да се ориентираш в непозната среда се превърнали в критерий за социално израстване на индивида. В MIT, където, както знаете е учил самият Гордън Фриймън, създали графика за пазарната стойност на даден работник в зависимост от израстването му по две скали. Първата – изпълнение на рутинни, повтарящи се задачи, възпроизвеждане на действия, търпение. А втората - умението да изпълнява сложни задачи, които нямат предварително зададен алгоритъм. Ако човек е способен да намира нови методи за решение на задачите, ако може въз основа на разностранни данни да построи работещ модел, то той е функционално грамотен. Съответно, функционално неграмотните хора са пригодни само за чистачи, касиери и подобни професии, и то под надзор. Те са непригодени за евристични дейности.

Статистическите данни в САЩ година показали че през 1985  от 23 до 30 милиона американци са изцяло неграмотни, а между 35 и 54 милиона са полуграмотни – читателските им навици и умението им да пишат били на много по-низко ниво от необходимото да се справят с отговорностите на ежедневният живот. През 2003 година, дялът граждани на САЩ чиито навици за четене и писане са по-низки от минималните достигнал 41%, т.е. 121 милиона.

В Германия, ако вярваме на сенатор Sandra Scheeres, 7.5 милиона души (14% от възрастното население), може да бъдат наречени малограмотни. Само в Берлин бройката им е 320 000.

През 2006 година британското министерство на образованието заявило че 47% от учениците напускат училище на възраст 16 години, без да достигнат базово ниво в математиката и 42% не са в състояние да достигнат базовото ниво по английски език. Ежегодно британските средни училища изпращат 100 000 функционално неграмотни абитуриенти.

Посмяхте ли се над проклетите империалисти? Сега да се посмеем над себе си. През 2003 година у нас* беше направена подобна статистика по училищата (до колкото си спомням сред 15-годишните). И само 36% от тях имали достатъчно добре изградени навици за четене. От тях 25% са могли да изпълняват задачи със средна сложност, например да обобщават информация разположена в различни части от текста, да съпоставят текста с жизненият си опит и да разбират информацията поднесена в неявен вид. Високо ниво на грамотност при четене: способността да разбират сложни текстове, да оценяват критически предоставената информация, да формулират хипотези и изводи, показали само 2% от руските ученици.

Разбира се, функционалната неграмотност не се формира само в течение на детството. Тя може да засегне и достатъчно възрастен човек, погълнат от рутината на монотонното ежедневие. Възрастните и старите хора изгубват навиците си за четене и мислене, ако не им се налага да ги използват в ежедневието си. В училище и в университета ние също имаме милион предмети. Доста от тях си спомням смътно и без помагала изобщо не мога да се оправя, но за щастие все още успявам да организирам мъничките думи в огромни околонаучни текстове.

Трябва да признаем че живеем в свят на функционално неграмотни хора. Не искам да кажа че светът е създаден от тях, но в голяма степен той е създаден за тях. 

Впрочем, всичкото това е скучно. Хайде по-добре да се заемем с изучаването на функционалната неграмотност на практика, а именно да изведем главните и свойства и признаци.

1. Функционално неграмотните граждани избягват сложните задачи, предварително са уверени в неуспеха си, нямат мотивация да се захващат с по-сложни задачи, повтарят едни и същи системни грешки.
2. Тези хора често се опитват да се отърват от всякакви интелектуални задачи, оправдавайки се ту с хрема, ту със заетост, ту с умора.
3. Честно си признават че не обичат да четат.
4. Молят другите хора да им обяснят смисъла на текста или алгоритмите на задачите.
5. Опита им да четат се свързва с фрустрация и нежелание да го правят. При четене проявяват психосоматични проблеми: могат да ги заболят очите, главата, веднага почват да изпитват желание да се захванат с нещо по-важно.
6. Функционално неграмотните при четене често артикулират с устни или даже четат на глас. 
7. Изпитват трудности при изпълнение на каквито и да е писменни инструкции: от упражнения за шейпинг до ремонт на ядрен реактор. 
8. Не умеят да формулират и задават въпроси по прочетеният материал. Не могат пълноценно да участват в дискусии. 
9. При тях има забележима разлика между това, което разбират от чутото и от прочетеното.
10. На проблеми предизвикани от собственото им неразбиране, реагират или със заучена безпомощност или с агресия към околните, тъй като не могат да разберат изцяло, кой е прав, а кой не. 

Допълнителната сложност идва от това че навиците за четене и писане имат пряка връзка с умението да създадеш каквото и да е информационно съдържание.

Трябва да признаем че живеем в свят на функционално неграмотни хора. Не искам да кажа че светът е създаден от тях, но в голяма степен той е създаден за тях. Виждам признаците на това в цялата среда, която ни обкръжава. Рекламата, Twitter и неговите 140 символа, нивото на пресата и литературата. Опитайте да предложите на някой да прочете откъс от Хайдегер, Лакан или Томас Ман. Да четат, а още повече да пишат големи, стройни аналитични статии могат единици в процентно отношение. Учудвам се че дори медиасферата се оказа поразена от тази болест: нормално пишещите журналисти в наши дни струват повече от теглото си в злато и бързо израстват до редактори. Просто защото почти нямат конкуренция. **

Деградацията на първо място засяга сферите на дейност, които по един или друг начин са свързани със словото. И ако масата преди се отличаваше само с лош вкус, сега даже тези боклуци трябва да и се сервират под формата на сдъвкано желе на лъжичка, без твърди парченца.

В изследването Literacy in the Adult Client Population — Jones & Bartlett Publishers се дават препоръки как да се пишат текстове за функционално неграмотна аудитория, т.е. практически за целият B2C сегмент. Направо съвети на тема копирайт, тъй като повечето рекламни послания се формулират по тези закони. Ще ги споделя с вас.

1. Те възприемат абстракциите и обезличените текстове много по-зле от колкото директните обръщения в духа на „ТИ, записа ли се доброволец?“. Съобщението към тях трябва да е адресирано, императивно и персонализирано. Прието е че това е най-важното и ефективно правило за работа с неграмотна публика, не сте ли съгласни?
2. Да се използват думи от ежедневният речник, желателно не по-дълги от 3-4 срички. Сложносъставните думи подобни на тези от немският език, трябва да се избягват. Изхвърлете наукообразните думи (публиката все едно няма да разбере нашият дискурс), техническите и медицинските термини. Желателно е да не се използват думи, допускащи разночетене, както семантично така и като конотация. Не трябва да се употребяват наречия като „скоро“, „рядко“ и „често“, тъй като за тези хора е важно да знаят колко скоро и колко рядко. 
3. Абревиатурите трябва да се дават изцяло, заменете „и т. н.“ с нормалното „и така нататък“, премахнете N.B. от полетата. Въвеждащите думи също трябва да се изключат, колкото и да ни е жал.
4. Информацията трябва да се разбива на красиви блокове. Повече абзаци, никакви чаршафи от плашещ текст. Да разшифроват статистика и графове с цифри, тези хора принципно не планират.
5. Изреченията не трябва да надхвърлят 20 думи. Заглавията да са кратки и съдържателни.
6. Искате да разнообразите текста си със синоними? Не. Появата на нови думи само обърква тези читатели. И това, което в началото на текста сте нарекли „кола“, не трябва да се превръща в „автомобил“ на края му.
7. Най-важната информация трябва да се разположи в главата на статията, тъй като дори читателят да успее да стигне до края ѝ, здравословното му състояние и възприятията му вече няма да са същите. 
8. Текстът трябва да се разрежда със свободно място, картинки, абзаци, само и само да не уплашим читателят с мрачна стена от плътни букви.
9. По-внимателно с картинките. Не трябва да има никакви декоративни елементи или илюстрации, прекалено привличащи вниманието. Между другото, в социалната реклама насочена към тази аудитория не се препоръчва употребата на фотографии на пушещи бременни жени или натаралянкали се пияндета, лежащи под масата. Трябва да покажете само това, което искате от тази аудитория.

И ако преди 40 години учените търсеха начин да се преборят с функционалната неграмотност, то сега те търсят пътища за взаимодействие с нея. До такава степен тази диагноза стана всеобща. 

Какви са причините за функционалната неграмотност? Тука мненията на учените се разминават, но аз мисля че това е свързано с увеличеното количество информационни потоци, затрупващи хората. Феноменът на функционалната неграмотност, започнал да се проявява условно някъде 60–70-те години на миналият век, в момента в който телевизията станала цветна и се разпространила масово. Преди години ми попадна едно интересно изследване от Франция, където се твърдеше че децата на възраст между една и три години, губят част от когнитивните си функции, ако прекарват няколко часа на ден пред телевизора.

Педиатрите едногласно заявяват че децата родени след 2000 година, поголовно страдат от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, не умеят нито да учат, нито да се концентрират, нито да четат. Едновременно с това се наблюдава ръст на социалната дезадаптация. На децата им е много по-удобно да комуникират в мрежата, от колкото да общуват на живо.

Разбирам че звучи малко странно, това че децата едновременно не могат правилно да работят с текст и същевременно кибичат в социалните мрежи, където всичко е построено въз основа на текста. Но вгледайте се в нивото на съобщенията им. Текстовото, а и не само, съдържание в глобалната мрежа е генерирано от няколко ентусиаста, плюс стотина комерсиални бранда. Всичко останало е споделяне и репостинг. Like and share. При това не е важно, какво шерва човек, дали снимка с котенца или пост за Jean Baudrillard, и в двата случая, това може да свидетелства за функционална неграмотност.

Всеобщата грамотност разкри за обществеността факта че училищното образование не винаги изкарва компетентни хора. Но само след разпространението на новите канали за комуникация, стана невъзможно да се игнорира проблема.И ако преди 40 години учените търсеха начин да се преборят с функционалната неграмотност, то сега те търсят пътища за взаимодействие с нея. До такава степен тази диагноза стана всеобща.

Обвинявам на първо място телевизията, а след това компютризацията, digital-media. Ситуацията с радиото е по-сложна. За да възприемаш слухово новините или „Беседи пред камината“ на Рузвелт трябва да положиш усилие и да се концентрираш. Телевизията е първият източник на информация, който не изисква никакви усилия за възприемане и анализ. Картинката заменя дикторският текст, екшънът, честата смяна на кадри, сцени и декори не дава да скучаеш и да се откъснеш.

Във времената в които Мрежата бе сътворена от гийкове, Интернет беше затрупан с умни текстове. С течение на популяризацията на мрежата тя се пълнеше с хора отдалечени от науката и квалифицираният труд. Сега на повечето юзъри им е достатъчно да знаят само няколко думи от типа на „porn“ или „flash games“, за да намерят търсеното от тях. Можеш моментално да превключиш от хороскопите към жълтата хроника, след това ютюб или фермата. Все едно че щракаш каналите на дистанционното. На млади години ми се налагаше да вложа някакво усилие за да се забавлявам. Игрите малко или повече стимулираха познавателните импулси

Защо Стив Джобс и Бил Гейтс са конфискували елетронните гаджети на децата си? Крис Андърсън, който сложил пароли на домашните дивайси така че на тях да не може да се работи повече от два часа на ден, разказва:

„Децата ми обвиняват мен и жена ми в това че сме фашисти, които са прекалено разтревожени от технологиите. Те казват че нито един от приятелите им няма такива ограничения в семейството си. Така е защото виждам опасността от прекомерното увличане по интернет, както никой друг не може. Видях проблемите с които се сблъсках и не искам децата ми да изпаднат в същата беда.“

А това са хора, които по идея трябва да боготворят новите технологии във всичките им прояви.

Отделите за реклама и SMM маркетинг се нуждаят от потребители. А кой може да бъде по-добър потребител от функционално неграмотният човек? Нека тези хора имат низки доходи, но името им е легион, а заради ниският си коефициент на интелигентност, те лесно се поддават на манипулации. 

За да сме честни - обществото ни все още не е изградило необходимата информационна култура. Всъщност се получава точно обратното, нещата стават по-зле с всяка изминала година, предвид това как комерсиално ориентираните структури все повече завладяват информационното пространство. Отделите за реклама и SMM маркетинг се нуждаят от потребители. А кой може да бъде по-добър потребител от функционално неграмотният човек? Нека тези хора имат низки доходи, но името им е легион, а заради ниският си коефициент на интелигентност, те лесно се поддават на манипулации. На пример, преобладаващото мнозинство длъжници по кредити са хора, които не са в състояние правилно да прочетат и да разберат договора, предлаган от банката, да пресметнат вноските си и да изчислят бюджета си.

Нищетата ражда нищета. В това число и в интелектуалната сфера. Често виждам как младите родители, за да се избавят от детето си за половин, един час му връчват таблета с игрите. И това на възраст година и половина - две. Като дете обичах да гледам телевизия, но тогава вече имах изградена самозащита и успявах да филтрирам рекламата и боклука и да разгледам критично образите на екрана. Можех да се концентрирам върху някоя книга за часове, дори малко повече от необходимото. А ранният достъп към носещите удов0лствие и релаксация информационни потоци, води до стремителна деградация и атрофия на синтетичните функции на мозъка.

Няма как да не сте забелязали нарастването на неравенството между бедните и богатите в света. Така в съвсем близко време 10% от хората ще притежават не само 90% от материалните блага на планетата, но и 90% от интелектуалният потенциал. Пропастта между тях се увеличава с всеки изминал ден. Някой хора стават все по-умни, все по-уверено оперират с безкрайните потоци информация, а други се превръща в безсловесно, потънало в кредити стадо. При това абсолютно доброволно. Даже няма на кой да се оплачеш. Очевидна корелация между бедността и функционалната неграмотност няма. Много по-голямо значение има възпитанието и влиянието на родителите. И също така притежаването на функционална грамотност от тяхна страна.

Добрият стар Луначарски е открил най-добрата рецепта срещу всички видове неграмотност. На едно събрание някакъв работник го попитал:

– Другарю Луначарски, вие сте толкова умен. Колко института трябва да завърши човек за да стане като вас?
– Само три – отговорил Луначарски – Първият трябва да го завърши дядо ви, вторият баща ви, а третият вие. 

Послесловие.

Авторството на материала не е мое, личното ми участие е само превода. Авторът е Дарья Сокологорская и оригиналният материал е публикуван първоначално на Сигма. Позволих си да адаптирам леко текста, както и да проверя за истинността на материалите които се цитират, дотолкова до колкото могат да бъдат проследени. Оригиналната статия оставя леко неприятен послевкус на расизъм, елитъризъм и снобизъм, но като цяло, въпреки сгъстените тъмни краски, пресъздава тъжната действителност. Дори при себе си, напоследък забелязвам невъзможността да се съсредоточа върху дълъг текст, ако той не ми е интересен, но ми се налага да го прочета поради някаква причина. Популярният напоследък стил на поднасяне на информация абзац текст, последван от картинка е много лесно смилаем и не изисква никакви усилия от страна на мозъка да генерира допълнителни образи и анализи. Един вид джънк фуд за ума, от който интелекта затлъстява и става мързелив. Признавам си прегрешението - риболовните постове в блога ми са построени точно по този начин, но се опитвам да пиша повече от едно изречение на ред. 

Забележки:

* В Русия
** Лично мен това ме съмнява дълбоко. В момента се котират журналисти пишещи на език достъпен за мнозинството.

Propaganda: Защо черното е бяло.

Преди близо два месеца преведох тази публикация, като целта ми беше по-скоро аз да вникна в нещата, тъй като процеса на печатането на такъв текст помага много за осъзнаването му. В случая ще се опитам да формулирам някакви мисли, които ми се въртят в главата от известно време.

Идеята за този текст се роди след като изгледах това документално филмче:

Този филм документира експеримент, целта на който е да покаже колко лесно са манипулируеми хората. Основните ключета към душите на подопитните обекти, които се използват в течение на експеримента са страхът и чувството за собствено величие, иначе казано - нарцисизмът.

По какъв начин се използва страхът? Опитната постановка е следната - група от предварително подбрани "актьори", подготвени да дават определени отговори на въпросите и подопитният човек, който си мисли, че всички останали са като него. В началото на експеримента групата се социализира по някакъв начин, като степента на социализация зависи от това доколко податлив на внушение е субектът на експеримента. Механизмът на зомбирането в даденият случай е следният - в началото караме човека да се почуства като част от групата, а после групата започва да дава очевидно грешни отговори на зададените въпроси. Участникът в експеримента е изправен пред избора - да даде отговор противоположен на мнението на "обществото" или да даде отговор, който противоречи на действителността. Колкото и странно да звучи, повечето хора предпочитат второто. Плашещо е да видиш как, след като цялата група е нарекла бялото черно, героят на експеримента, виждайки бялата сфера, твърди, че тя е черна.

Различните хора изискват различна степен на въздействие, за да се почустват част от даденото малко общество - за някои е достатъчно да поседят половин час заедно в чакалнята, за други е необходимо прилагането на външен натиск - групата се поставя в стресова ситуация - спира тока, разни нервни хора тичат насам-натам и обектът на експеримента почва да търси контакт с групата - лагерният огън, около който пещерните хора са се събирали, за да се пазят от враговете си.

След подобна обработка подопитният започва да се страхува да се отдели от групата и като резултат почва да дава очевидно грешни отговори, за да е солидарен с другите.

При по-трудно манипулируемите хора, освен пръчката се използва и морковът. Накарай човека да се почуства значим, да работи за общият успех на групата, в резултат на който ще получи някакво признание - аплодисменти или просто похвала, и той ужасяващо лесно ще нарече черното бяло. Само, защото от това според него е зависил успехът на групата.

Това са основните методи на телевизионната пропаганда - създаване на тревожно усещане с хилядите лоши новини, налагане на „експертно“ мнение на псевдоексперти, достатъчно кратки, за да не бъдат отегчителни, но ярки и въздействащи спотове - хиляди дребни неща, чиято основна цел е да промие мозъка на публиката, да я зомбира, да насочи общественото мнение в една определена посока. Телевизионните спотове не оставят време на човешкия мозък да премисли и анализира ситуацията и по този начин те карат да възприемаш като истина истории, съшити с бели конци.

Тези са добрите - гласувай за тях.
Тези са лошите - те искат да те зомбират и да те превърнат в безволеви роб.
Правителството е добро - то се грижи за теб.
Навсякъде навън е зле - на изток има само терористи, а на запад - само гейове, тук сме си по-добре от тях. А също така там бият негрите.

Телевизорите толкова трайно са се настанили в домовете ни, че успяват да „облъчат“ дори хора с относително висок праг на критическо възприятие. Постановките, създадени от пропагандата и подсилени от ефекта на обратното действие водят до много сериозни промени в начина, по който хората възприемат околния свят. Дори мислещите и интелигентните хора, които на теория трябва да са имунизирани.

И тук настъпва моментът, в който започвам наистина да се страхувам. Особено в моментите, в които засегнем политически въпроси с приятели или колеги. Тогава усещам, че на моменти имаме коренно различни понятия за това какво е добро и какво е зло.

Плодородна почва за тези разговори е конфликтът в Украйна. Познавам хора, които твърдо вярват в това, че State Department в комплект с Джордж Сорос са режисирали събитията на Майдана от начало до край, че в източна Украйна воюват местни партизани с трофейно въоръжение от една страна и фашистките наказателни отряди на правителството от друга. Познавам хора, които са на диаметрално противоположната гледна точка - благородните украинци се защитават от завоевателите дошли от империята на злото - Русия.

За мен е очевидно, че и двете гледни точки са далеч от истината. Историята не познава черното и бялото като чисти цветове - в една война няма добри и лоши. Има лоши и още по-лоши. Но е плашеща увереността на хората в противоположното - почваш да се замисляш, че може би ти грешиш. А може би наистина черната сфера не е черна, а е бяла? И начинът, по който възприемаш света е изцяло погрешен.

В книгата Generation П, Виктор Пелевин развива тезата, че всички световни новини, които гледаме по телевизията са компютърно генерирани образи, създадени единствено, за да подтикнат обществото да купува този или онзи продукт. Много примамлива пътечка, по която да избягаш от действителността, водеща до уютна стаичка с меко тапицирани стени.

Но после виждам как един обикновен човек бива убеден, че бялата сфера е черна, виждам как след експеримента му се обяснява какво се е случило и той казва - „в един момент я видях наистина да потъмнява", и се убеждавам, че акълът ми си е на мястото, за пореден път се убеждавам колко хубава идея е да не притежавам телевизор.

При четенето са задействани много по-малко сетива, отколкото при гледането на телевизия. Докато човек чете, мозъкът му има време да осмисли информацията и да отдели истината от зле скалъпената лъжа. Докато човек чете, дори художествена литература, мозъкът му се упражнява да обработва информация, да създава образи, да вниква в казаното от автора. Нещо като мозъчен фитнес може би. За разлика от момента, в който му се предлага най-лесно смилаемата храна - образи със звук.

Четете.
Четете, за да не бъдете посредствени.

Как да приготвим групър

Мраморният групър е една адски вкусна рибка, към приготвянето на която човек трябва да се отнесе с длъжното внимание и уважение. Представеното по-долу е най-добрият начин, който съм открил до момента.

Необходими уреди

• тенджера
• дълбок тиган
• тавичка за еднократна употреба
• бъркалки, решетъчни лъжици, etc.

Необходими материали

• килограм стари картофи
• половин килограм моркови
• две глави лук
• връзка дивесил
• един лимон
• около 50 мл зехтин
• между 2 и 4 кг морска сол в зависимост от размера на рибата.

Отрязваме главата на рибата, като към нея оставяме коремните перки и част от врата.

Добавяме вода, колкот да покрие главата, една глава лук, разрязана на две, два стръка дивесил, чаена лъжичка сол (или колкото ви душа желае) и варим на умерен огън, обирайки пяната.
След двадесетина минути вадиме главата от бульона.

Нарязваме на едро картофите, морковите и лука

и задушаваме със зехтина в дълбок тиган

Когато зеленчуците се отпуснат леко, ги добавяме към бульона и варим до състояние на готовност. Малко преди финала добавяме лимонов сок на вкус.

Подсушаваме останалата част от рибата и я зариваме в сол в тавичка за еднократна употреба, за да си спестим миенето

Тази риба беше около 4 кг, пече се между 60 и 70 минути на 200 градуса.

Яде се с голяма доза удоволствие и добро настроение, към което чудесно пасва шардонето.

Майски рибки.

Завърши традиционната ми майска отпуска, с която закривам зимният риболов. Някой видове риби изчезват от стандартният улов, други се появяват, като цяло положението не беше зле.
Момента за който много съжалявам е че не успях да снимам еднометровото маятико, което успях да канджосам и да вкарам в лодката. То се оказа изключително пъргаво за риба силово извадена от 50 метра дълбочина и успя да изскочи от лодката преди да го приклещя като хората. Удари на 12 метра от дъното, в момента в който вече бях решил да вадя джига и направих два бързи оборота с макарата.

Първият ден улова беше стандартен

Класически риби на класическо място.
Тука идва един интересен момент - защо синегридата обича розовото? Ето един възможен отговор на въпроса:

Не знам дали това е бебе зъбар, но подозирам че не е.

Риболовна разходка номер две донесе два нови вида в списъка.

Sheephead или Sargo
както и

Отдавна набелязана цел - рофос (рофо), меру или казано по друг начин мраморен групер.

Традиционно нещата не минаха без инциденти и успях да:

Счупя Zenaq-а
Счупя педал на каяка
Да изскубя единият водач на tailwalk-а, да го загубя и да го заменя в полеви условия с водач от Zenaq

Един интересен факт за саргото - това е мидоядна риба, при която, еволюцията е решила да се пошегува с хората и и е дала човешки зъби:

Следващите дни успях да хвана една хубава стира, да направя риболов в добра каякарска компания, рибите бяха достатъчно тривиални че не съм ги снимал.
Отдадох се малко повече на почивка в добра компания от колкото на риболов, като имаше някакъв улов но не той беше целта.