понеделник, 5 януари 2015 г.

Новогодишна Лефкада или slow jigging разбиване.

Чудих се дали да не пиша в блога от място и да направя серия от ежедневни постове. Всяка вечер си мислех, за това, кълна се. Истината е че мързела и умората надделяваха всеки ден. Някак си творческото вдъхновение ми убягваше. Е дойде му времето.

Начало.

Ден 0.
Бъдни вечер, 24 декември, семейна вечеря съпроводена с товарене на багаж. След като си хапнах стабилно, дойде време за път. Надявам се повече да не повторя тази грешка. Шофирането цяла нощ на пълен стомах е неприятно.

Ден 1.
Коледа, 25 декември, 6.15 сутринта съм в Игуменица. Двете газстанции до магистралата бяха отворени. Едно кафенце и газ до Сагиада.
Сагиада, 7.00 сутринта. Всичко е тъмно и няма признаци на живот. Паркирах колата на пристанището и отидох на лов за WiFi за да гледам прогнозата за времето. Както си кибичех пред бреговата охрана и се радвах на отвореният им аксес пойнт от някъде се появи един полицай и почна да ме разпитва с какво точно се занимавам. Като разбра че не съм албанец се успокои, но ми каза че квартира по това време е абсурд да намеря. Сглобих зенака, помятах половин час от пристанището след което рязко ми изникна неотложна работа, да ме извинявате за френският ми. Така и така трябваше да се проучат местата на север. Качих се почти до албанската граница, харесах няколко привлекателни места за джигинг, както и едни много симпатични скалички за риболов на воблери. Я да пробваме... Ха един доста охранен ротвайлер иска да се запознае с мен. Бре, дори е приятелски настроен, а не се опитва да ем изяде директно. Сори, пич, нямам манджа под ръка. Сглобявам въдицата и... не намирам кутията с воблерите. Изтръпвам, освен че там са всичките ми воблери, там са ми клещите, халките, карабините, поводите... хилядите дреболии без които не може. Мятам се на колата и газ обратно. Мисля че самият Колин МакРии би завидял на шофирането ми. Добрият стар зелен куфар за подледен риболов седи самотно по средата на пристанището. По коледа явно се случват чудеса. Време е да си намеря квартира. Стартирам с въпроси в местният супермаркет, после в пекарната, в сладкарницата... Навсякъде едно и също - не знаем никой, който да дава квартири по това време. Добре, хайде лека по-лека на юг.
Игуменица.
Твърде индустриално и пренаселено. Обстановката е леко подтискаща.
Платария.
Намя жива душа.
Сивота.
Прекрасно селце, но май ще е сложно да се оправя с каяка тука. Квартирите започват от 60 евро.
Пердика
Изглежда готино, ама май няма как да пусна лодката на вода. ПОчвам да се чуствам прекалено изморен и дори не слизам да огледам.
Парга.
Играта ми е тотално разказана от каране по завоите. Да ну на***. Паля към Лефката и без това минах почти целият набелязан маршрут, без да си харесам нещо.
Лефкада.
Хващам първото свободно WiFi на марината, отварям booking.com. Прекрасни оферти - 4500 евро за 10 нощувки. Яко. Ха да видим - 250 евро за 10 нощувки на 2.7 км от тук. Запазвам стая и докато търся къде се намират студиата, получавам подтвърждаващо обаждане. Настанявам се, оправям се. Хазяйката ме пита как се казвам?
- О Христофорус, знаеш ли че тука на Лефкада на коледа ви празнуваме именния ден? И се почва - ето гръцко кафенце с курабийки и соленки, след малко един резен от прасе сукалче садушено на фурна мммм... нещата започват прекрасно.
Добре, разхвърлял съм се, време е да се помисли за риби. Къде, къде, хайде на някое по-лесно местенце, че и без това съм дроб. Я да проверим едно плажче до любимият ми къмпинг, там няма начин да не върти риба. Воблери, воблери, воблери, да намокрим новите придобивки. Хм няма никой. На свечеряване слагам класическият halco rostapop. След една малко по-дълга пауза усещам риба. Бре, много странно излиза. Не било риба, първи кулинарен улов и то какъв


Май е време за калмариери. Извадих едно дребно калмарче, стана 18.30 и си казах стига ми толкова, време е за вечеря и за един здрав сън.

26 Декември.
Ставам някъде около първи петли, т.е. към 9 сутринта след 11 часа сън и си казвам, време е за кафе, пък после ще го мислим. Кафета, закуски... Май е време за какарене и най-вече тестове на новото такъмче. Навличам сухият костюм и пускам каяка на вода пред квартирата. Фатална грешка, трябваше да направя нещата в обратен ред. Е, за в бъдеще ще знам. Я дай да драснем няколкостотин метра на вътре, дълбочина 60-70 м, брега е скалист, така че може и да не е само пясък дъното. Бой!


Хайде, сефтето. Директно с пускането. Продължаваме.


Брей, купон. Само дето ловенето на рокфиш с 140 грама пилкер на 60 метра дълбочина не е от най-смислените занятия. Вярно - риби на всяко пускане, ама това риби ли са. И така до момента в който не усещам леко спиране на пилкера, засечка по навик и... оппа... тука нещо смислено тръгна. Нещото си взимаше аванс и доброволно се качваше нагоре. Брей, някое тунче съм закачил. Така си мислих до момента в който нещото не реши да скочи на трийсетина метра от мен. Това май съм го гледал по Дискавъри, не не може да ми се случва на мен. Не и в първият риболовен ден. Това го искам снимано задължително! Е извадих го.


Интересно начало. Усетих че целият треперя.


Има нещо нередно в цялата схема. Фори с неговият бесен карък да изкара такава риба с първото влизане? Това звучи като зануляване през останалите 8 дена. Изпуших три цигари на бързо, изчаках да спрат да ми треперят ръцете и краката и реших че е крайно време да излизам. Стига ми толкова.

27 Декември. Слънце, вятър, приказка. Отивам до Нидри, добре наспал се, където засичам агитката да пие кафе. Поглеждайки огледално гладкото море, решавам че е прекрасно време за каяк. Влизам, троля, проучвам разни точки, познати от предишни идвания. Вятърът се усилва, почва да ме снася твърде бързо и... На поредното изпомпване при дълбочина около 45 метра, десетина метра над дъното, удар като по учебник.


Ще се яде сашими днес. Тъй като времето стана прекалено духовно и сноса стигна до към 2 метра в секунда, реших да излизам. Естествено 15 мин след като съблякох скафандъра вятъра легна и морето се изглади като ракия в заскрежена чаша. Майната му, ще ловя от брега. След дълго ръкомахане, на максимална дистанция усетих удар. Класически местен търнокоп.


Явно воблерите на ДУО си ловят чудесно, стига човек да повярва в тях. За справка - единствената риба вечерта.

28 Декември.

Сутринта излиза силен вятър и завалява. Спя цял ден. Следобяда, усетил че дъжда намалява, решавам да отида до канала на Актио. По пътя вали пороен дъжд и спира точно в момента в който пристигам на буната. На буната пълно с народ, блажено сърбащ една класическа италианска напитка. Е и аз пийнах едно капочино.

29 Декември.

Сутринта отивам на Сивота да джигвам. Придвидливо зарязвам мачтата в квартирата, без нея сноса е значително по-малък. Работя на дълбочини 60-80 метра. Почвам да усещам новата пръчка лека по лека. Преставам да оплитам във водачите на всяко пускане. Почвам да влизам в ритъм и да разбирам силата на този риболов. Ама каква файда от ритъм, правилно водене на пилкери и всякакви такива щуротии, като няма риби? В момента в който почнах да се отчайвам усетих удар на 15 метра от дъното при 80 дълбочина. Ха така, значи имало смисъл да се качваш толкова високо. Нещо не особено голямо, но много бойно е на другият край на линията. Вадя и


Та-даам, за това сме дошли. Ама чакай, това май не е зъбарче. Много странно ми изглежда.


Кое е това, което прилича на синегрида, но е по-червено и няма такива зъби? А сега де. Бързата справка по телефона показа че това е фагри.


Продължих да се нося насам натам по вятъра, но уви следващите два часа нямаше никакви индикации за риби. Върнах се в точката в която ми удари първото фагри и не след дълго морето даде още едно.


Така... Взех си стандартните две рибки, и без това почва да ме люлее прекалено много. Време е за вечерен риболов от брега, и без това се чува за хубави извадени лици и лефери.
Вечерният риболов, доведе до нулев резултат и отидох да пека фагри на грил тиган.

30 Декември.
Времето се мръщеше. Беше студено и ветровито, а морето не беше в най-доброто с настроение. Нали сме идиоти каякари, какво толкова, влизам. Бях решил да проуча един доста отдалечен залив.


Излизам на набелязаната точка, сноса се търпи-горедолу. Почвам да джигвам. След около 15 мин усещам доста сериозен удар и почвам да вадя нещо доста тромаво, но голямо. Вдигам до повърхността и виждам как имам 2 риби закачени на пилкера и едната бавно отплува. Другата я прибирам


Честит първи мерен групър. Удря малко над дъното при дълбочина около 70 метра на 160 грама пилкер.
Продължавам да се нося по вятъра.
Удар на 90 метра


Вятъра ме снася на стотина метра в страни. Удар на 70 метра


Вадя първият зъбар. Откачам, снимам, пускам пилкера и го усешам как спира на малко-по малко от 10 метра над дъното. Засечка, ха тука имаме нещо по-сериозно.


Такаа... стана интересно. Скоро слънцето ще почне да залязва, а и морето е сърдито. Бегом вънка.


Найс. Това вече може да се нарече риболов. След това нямах нито силите, нито желанието да ловя риби.

31 Декември.

Да опитам да повторя вчерашното изпълнение. Морето не е по-бурно, но вятъра е една идя по-силен. В прогнозата го дават до два часа да падне, както и вълната. На вчерашната точка носи много, а и риби няма. Местя се още малко. Я да се скатая в този залив. Дълбочината е сериозна - 120 метра. Два часа без пипане. Още малко и ще си ходя. Удар на 15 метра над дъното при 120 метра дълбочина. Ха, тази рибка е амбициозна и се щура нагоре-надолу, взима аванси и изобщо доставя максимален кеф. вече си виждам повода, като рибката почва да се завира под лодката и всячески да ми счупи пръчката. Я вънка, стига с тези номера.


Откачам, качвам на кукана, снимам, пускам пилкера и той спира на 20 метра над дъното. Засечка и аванса тръгва. Успявам да навия десетина метра влакно, след което виждам как рибата тръгва нагоре и влакното и застава почти хоризонтално. Мятам краката в каяка, обръщам го по посока на рибата и се возя около километър, като безпомощно гледам как при поострите рънове влакното на макарата ми наближава края си. В един момент на рибата и писва, дава рязко газ и ми отнася пилкера. Добре, време е да си ходим. Тръгвам на обратно, излизам зад един скален нос и виждам как вълната е станала около 2 метра и половина и в комбинация с вятъра са ми строго насрещни. Кофти, но не изглежда фатално. Закрепям всичко по каяка внимателно и тръгвам срещу вълната. Каяка подскача като... не знам като треска по вълните. За 10 михути успявам да мина около 150 метра и усещам че тази няма да я бъде. Връщам се зад скалният нос изчаквам 20 минути, но положението е все така зле. След вторият опит реших че нещата загрубяват и използвах жокера обади се на приятел. Ако до 2 часа не се чуем контролно - звъни на 112, намирам се еди къде си, а морето е малко плашещо. Следва 3ти опит при който минавам около 200 метра и си казвам че няма да се получи и дай да вкарам малко акъл в схемата. Намирам най-близката точка, където мога да изляза на навионикса, в посока в която мога да греба и тръгвам. Точката се оказва на около 4 морски мили, които ги взимам за по-малко от час, напомпан здраво от адреналина.


Приказно красив плаж, на около 16 километра от колата ми.


А по тази приказно красива стълба катерих лодката, която се вижда в горната и част. Документален паметник на моята глупост.
Пак използвах жокера обади се на приятел, хвърлиха ме до колата ми (огромни благодарности на Васко, това беше много голям жест), върнах се, натоварих лодката и си казах - никакво влизане на повече от три бофора. А вечерта излезе ураганен вятър.
Така завърши риболовната ми година.

1 Януари 2015
Честита нова година. Класическо събуждане с лек махмурлук около 10 сутринта. Животоспасяващо кафе, закуски и лекарства, че май нещо настинах. Подредих си нещата и си казах, днеска няма да се плава, но съвсем случайно сложих в колата сухият костюм и неопреновите боти. Къде да ходя... я да видим залива на Порос, единственото място на Лефкада до което до момента не съм успял да стигна. В 14.45 съм на пристанището и гледам морето. В 14.46 съм на плажа. В 15.00 съм на вода. Я да видим, на навионикса има една интересна точка. Не че картите на навионикс около Лефкада имат нещо общо с действителността, но трябва от някъде да се почне. От лявата страна на залива - мълчание. Имам не повече от час до залез, я да видим онзи скален нос отсреща.

Вятъра спира, почти няма снос, преслушвам дълбочина от около 60 метра хоп, удар и то сериозен. Газ нагоре.


ЧНГ, Форка, май открихме годината.
Десетина минути след това, когато слънцето практически се беше скрило имах удар на фагри, което се откачи. Така че определено има смисъл да се седи по тъмно.

2 Януари.
Пече слънце, а морето се е кротнало. Вятъра и вълната ги дават в светло и тъмно синьо. Топличко. Тъй като ръцете ми бяха сериозно премръзнали, отидох на шопинг обиколка по рибарските магазини (имаше 3 отворени) и си купих два джига и едни неопренови ръкавици за скромната сума от 53 евро.
Изкушавам се да отида на Точката.
Не издържам и отивам. Морето е спокойно, пече слънце и всичко е прекрасно с изключение че риби няма. Вадя едно дребно фагри на 70 метра.


И това е. Два часа пълно мълчание. Почнах да се чудя какво не е наред и да обикалям района. Заврях се в плиткото - дълбочина не повече от 40 метра. Удар директно при пропадането. Много зъл, но след това рибата излиза тромаво.
Дублет стири


Докато ги откача ме отнася. Джигвам... удар, борба


Следва 10 минутна операция по изкарването на куките.
Продължавам да джигвам. Зъл удар, който излиза странно. Дублет стира и синегрида. Синегридата я релизнах по тъпият начин.


Резултата


Хм, май съм леко извън нормата.
Надрусан с адреналин с лекота мятам каяка на колата и се прибирам. Това е рекордният ми морски риболов, ще го запомня.

3 Януари.
Ставам нагъл, но пак ще повторя точката, този път даже си имам компания шорджигити. Предният ден рибките излизаха на дистанция достижима от брега.
Отивам пак в плиткото, пускам пилкера, взима ме риба директно на първото пропадане, засичам я, след което рибата развива 5 метра аванс и зашива пилкера в камъняка отдолу. Изчаках десетина минути, понякога рибата остава закачена на пилкера и го вади, но не и този път. Навих влакното около канджата и почнах да напъвам. Скъсах пилкера с около 35 метра влакно.
Кофти.
Влизам в бокса. Това е предпоследната ксеста, но последната е цвят, на който няма резултати. Слагам едно розово шимано бътърфлай 130 грама. Десетина минути нищо не обажда, след което вадя първата синегрида.


Удара е като по учебник, при изпомпване на джига десетина метра над дъното.
Взимайки си поука от откраднатият пилкер, както и от скъсаният от туната лидер съм сложил лидер 0.70 мм и съм натегнал аванса според здравината на влакното, т.е. на максималните 7 кг, които позволява аванса на рьогата. Следва удар на около 5 метра от дъното. Рибата взима аванс?  Няма да я бъде тая, вадя хамалски само с макара, пръчката цялата е във водата. Когато дръпнеш по този начин която и да е риба трийсетина метра, тя получава баротравма и горе вече е доста кротка. Слагам рибата на кукана и местя леко. Удар, аванс... първата минута имам усещането че не мога изобщо да помръдна рибата. Почвам да изпомпвам с цяло тяло. Вдигам я на повърхността. Канджата, която си купих на втори влиза в действие, защото не смея да повдигна рибата за повода. Изобщо не си правя труда да снимам. През цялото време около мен хвърчат пилкери, но рибата категорично отказва да вземе на шор джиг, взима само и единствено на вертикала. След третата извадена синегрида изведнъж морето млъква. Аз обикалям да търся рибите, но успявам да извадя само две дребни (кило и нещо вече са дребни, а 40 метра е плитко) стири.
Решевам да не изнаглявам и почвам да се връщам към колата. Имам 2 км гребане, като спирам през известно време. Вадя няколко ентусиазирани костурчета, след това средна по размер синегрида изпускам няколко удара и си казвам баста, стига толкова и без това адреналина ми дойде в повече.




4 Януари.
За мое най-голямо съжаление се налага да си ходя.


Няма да излъжа ако кажа че това е най-силният риболов през живота ми. Специални благодарности на Танер за пръчката която ми достави, На Васко че ме спаси на онзи безлюден плаж и на Боян за цялостната морална подкрепа.

Лефкада, ще се видим на пролет, да видим де са ти синегридите през топлото време.

1 коментар:

  1. Благодаря ти, че ни направи съпричастни! Моите поздравления за риболова и за разказа! Наслука!

    ОтговорИзтриване